What do you think?
Rate this book
Те победиха
„Те победиха“ от Йордан Йовков е летопис за обикновения българин, който се е превърнал в герой.
В смутни времена любовта помръква под плащеницата на неочакваната смърт. По време на война куршимите свистят и само един истински боец на литературния и военен фронт може да предаде правдиво историята на изстрадалия българин, преживяващ един от най-тежките периоди в историята на родината.
Сам участник във войните за национално обединение като офицер, Йордан Йовков отблизо познава свистенето на куршумите, стоновете на ранените и тишината на пресните гробове.
Фронтът оставя трайна следа в неговата памет, превръщайки се в една от основните образни сфери на творчеството му.Сборникът „Те победиха“ е летопис за обикновените българи. Безименните герои в „боя и мирния труд“, които носят на плещите си трудностите и бойните изпитания. За техния път от „посърналите пустини на Чаталджа“ до необятните полета на Добруджа. За любовта между хората, която войната тъй внезапно и неочаквано превръща в неугасваща скръб и горчиви спомени, почерняващи като тръни на изсъхнала бяла роза.
„Те победиха“ е жив паметник на едни от най-славните, но и най-жестоки периоди в историята на българите, когато гръмките победи на бойното поле са последвани от неутешимата трагедия на цял един народ
В смутни времена любовта помръква под плащеницата на неочакваната смърт. По време на война куршимите свистят и само един истински боец на литературния и военен фронт може да предаде правдиво историята на изстрадалия българин, преживяващ един от най-тежките периоди в историята на родината.
Сам участник във войните за национално обединение като офицер, Йордан Йовков отблизо познава свистенето на куршумите, стоновете на ранените и тишината на пресните гробове.
Фронтът оставя трайна следа в неговата памет, превръщайки се в една от основните образни сфери на творчеството му.Сборникът „Те победиха“ е летопис за обикновените българи. Безименните герои в „боя и мирния труд“, които носят на плещите си трудностите и бойните изпитания. За техния път от „посърналите пустини на Чаталджа“ до необятните полета на Добруджа. За любовта между хората, която войната тъй внезапно и неочаквано превръща в неугасваща скръб и горчиви спомени, почерняващи като тръни на изсъхнала бяла роза.
„Те победиха“ е жив паметник на едни от най-славните, но и най-жестоки периоди в историята на българите, когато гръмките победи на бойното поле са последвани от неутешимата трагедия на цял един народ
200 pages, Hardcover
Published January 1, 1982
About the author
Yordan Yovkov
54 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 25, 2024
Може би непопулярно мнение, но никога не съм харесвал Йовков, забелязвам и оценявам, че ползва богат и красив език, но стилът му никак не ме грабва. Разкачите са окей, летописите са мъка.
February 27, 2020
Стилът на Йовков е неотразим. Книгата представлява едно детайлно описание на обикновения войник и обикновените на пръв поглед, но невероятни подвизи, които той извършва през времето на войната. Застъпен е главно периодът на Междусъюзническата война, в който Добруджа е откъсната от България за 3 поредни години. И въпреки това настръхваш при прочита как си я връщаме обратно. Определено си заслужава прочита, препоръчвам на всички, които искат да се почувстват част от една отминала епоха.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews