What do you think?
Rate this book
Литературни есета
Макар и позната у нас най-вече с романите си, повечето от които преведени на български, Вирджиния Улф е не по-малко известна и със своите есета. Като сътрудник още от съвсем млада възраст на големите литературни издания в Англия, тя цял живот не спира да пише есета по всякакви литературни и нелитературни поводи, в които без страх и задръжки изказва собственото си мнение, често пъти в разрез с общоприетото. Сред литературните й есета има чисто теоретични, главно върху модернизма, такива за състоянието на книжния пазар, за модерните поетически форми, за изискванията към читателя, без когото литературата е невъзможна, за удоволствието от четенето, за етиката на споровете, както и рецензии върху отделни книги и автори.
Докато в прозата си Вирджиния Улф върви по неутъпкани пътища, предимно срещу литературните канони от миналото, като създава модерни по форма и дух романи, в есеистиката си тя по-скоро се идентифицира с обикновения читател на своето време и неслучайно първите два тома с есета, които издава приживе, се наричат „Обикновеният читател”. Стилът й в тях е импресионистичен и субективен, без излишна натруфеност и без надменна интелектуална поза. Макар Вирджиния Улф да се държи като събеседник, увлечен в непринуден разговор за литературата, в който спокойно изказва своите преценки, похвали и присъди, тя си остава виртуозен майстор на словото, способен да плени дори и читателите, които не споделят нейните често емоционални възгледи.
Докато в прозата си Вирджиния Улф върви по неутъпкани пътища, предимно срещу литературните канони от миналото, като създава модерни по форма и дух романи, в есеистиката си тя по-скоро се идентифицира с обикновения читател на своето време и неслучайно първите два тома с есета, които издава приживе, се наричат „Обикновеният читател”. Стилът й в тях е импресионистичен и субективен, без излишна натруфеност и без надменна интелектуална поза. Макар Вирджиния Улф да се държи като събеседник, увлечен в непринуден разговор за литературата, в който спокойно изказва своите преценки, похвали и присъди, тя си остава виртуозен майстор на словото, способен да плени дори и читателите, които не споделят нейните често емоционални възгледи.
- GenresNonfictionEssays
260 pages, Paperback
Published October 12, 2015
2 people are currently reading
91 people want to read
About the author
Virginia Woolf
1,864 books28.9k followers(Adeline) Virginia Woolf was an English novelist and essayist regarded as one of the foremost modernist literary figures of the twentieth century.
During the interwar period, Woolf was a significant figure in London literary society and a member of the Bloomsbury Group. Her most famous works include the novels Mrs. Dalloway (1925), To the Lighthouse (1927), and Orlando (1928), and the book-length essay A Room of One's Own (1929) with its famous dictum, "a woman must have money and a room of her own if she is to write fiction."
During the interwar period, Woolf was a significant figure in London literary society and a member of the Bloomsbury Group. Her most famous works include the novels Mrs. Dalloway (1925), To the Lighthouse (1927), and Orlando (1928), and the book-length essay A Room of One's Own (1929) with its famous dictum, "a woman must have money and a room of her own if she is to write fiction."
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
July 16, 2018
Литературна наслада за ценители.
December 19, 2016
На това му казвам обогатяваща книга. Страхотен подбор на еетата. Имам липса на знания за определени автори, споменати в текстовете, и това ми попречи да разбера гледната точка на Улф в някои от есетата. Може би, ако нямах тези дефицити, щях да харесам книгата дори повече.
October 18, 2017
В есетата си Вирджиния Улф предава на читателите мнението си по различни литературни въпроси по един толкова естествен начин , че беше неизбежно да не намеря този сборник за изключително увлекателен. Макар да не бях чела голяма част от споменатите в есетата ѝ произведения (надявам се да го направя в бъдеще), в почти всяко едно от тях разбирах нейната гледна точка и тя често се доближаваше до моята. Считам, че книгата е полезна за всички, които живо се вълнуват от литература и за тези, които искат да научат нещо повече за нея.
November 26, 2024
"Изглежда, сме забравили, че една голяма и много важна част от живота се състои от емоциите, които събуждат у нас неща като розите и славеите, зората, залеза, живота, смъртта и съдбата. Забравяме, че прекарваме голяма част от живота си сами в сън, мечти, размишления и четене; не се занимаваме само с личните си отношения; цялата ни енергия не е погълната от това да изкарваме прехраната си."
May 8, 2017
Есетата определено са откритието ми на годината!
Обичам ги като неежедневните разговори на кафе, на разходка, в парка. Като зареждащи срещи с приятни хора. Вирджиния Улф е такъв събеседник - проницателен и тънко ироничен, обогатяващ. Езикът й е удоволствие, достъпен е, дори когато говори имена за епохи и течения, които не са ми били познати. Някои от текстовете, които бяха насочени към по-общи теми, излизащи извън обхвата на едно произведение или автор, бяха наслада.
Обичам ги като неежедневните разговори на кафе, на разходка, в парка. Като зареждащи срещи с приятни хора. Вирджиния Улф е такъв събеседник - проницателен и тънко ироничен, обогатяващ. Езикът й е удоволствие, достъпен е, дори когато говори имена за епохи и течения, които не са ми били познати. Някои от текстовете, които бяха насочени към по-общи теми, излизащи извън обхвата на едно произведение или автор, бяха наслада.
October 20, 2015
В 25 текста, в 260 страници тази книга не само ще разшири знанията ви по литература, но и ще ви достави удоволствието да се сблъскате с въображението, свободата на ума и междувременно целенасоченото и андрогинно писане на един от знаковите романисти на модернизма.
http://knijno.blogspot.bg/2015/10/blo...
http://knijno.blogspot.bg/2015/10/blo...
Read
July 19, 2024ЛИТЕРАТУРНИ ЕСЕТА в Изумен
Въпреки че не харесах особено „Госпожа Дауауей“, в новия сборник с литературни есета (подбрани от Selected Essays, The Common Reader и Virginia Woolf on Fiction) виждам Улф в съвсем различна светлина. Като приятел, като интелигентен и жив човек, който без претенция споделя собствените си впечатления от литературата. Колко освежаващо за един начинаещ читател.
За разлика от останалите ерудити, чиито книги, посветени на литературата съм чел, Улф не се стреми да впечатли с енциклопедични познания. Вместо това представя личното си гледище за това, което е прочела, както и непосредствените впечатления. Не липсват сравнения и препратки, но те са плод на собствена интелектуална работа, породена от любов към книгите, а не на позоваване на чужди авторитети, което много ми допада, защото прави книгата по-интимна.
В „Как да четем книги?“ например (обърнете внимание на въпросителната!) Улф обръща внимание на въпроси, които терзаят всички ни. Има ли правилен начин да се четат книги и как да извличаме повече от прочетеното? Като съпоставя Даниел Дефо (майсторство на наратива и детайлите, яснота и порядък), Джейн Остин (богати образи, ирония, множество гледни точки, но малко описания на събитията) и Томас Харди (меланхолия, самота и връзката на човека с природата) Улф разкрива основния механизъм – към всеки автор да се подхожда различно.
Понякога този естествен антагонизъм е твърде силен, за да бъде преодолян, но винаги си струва човек да опита отново. Защото тези трудни и недостъпни книги с цялата им предварителна суровост накрая често ни даряват с най-благодатните плодове, а и така странно е устроен човешкият мозък, че цели дялове от литературата, които сме ненавиждали в даден момент, в друг се оказват апетитни за нас.
В „Образът в литературата“ Улф защитава тезата, че най-важните неща в едно произведение, отвъд сюжет, стил, философия и идеология, остават неизменно образите. Защото литературата, която остава през вековете, се интересува преди всичко от човека и (както беше казал Фокнър) от човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си.
Следващото есе е за бъдещето на поезията и прозата, което ми се стори дотолкова прозорливо, че се колебая дали да не го нарека направо пророческо. Според Улф много от качествата на поезията ще се преплетат в романа и в бъдещето ще има някаква нова форма, която ще отразява по-точно чувствата на човечеството. За разлика от Кийтс, който спокойно може да отделя внимание на красотата на славея (макар и свързана с преходността и смъртта), съвременният поет не може да откъсне славея от конфликта в околната среда. Това неспокойствие се прехвърля в писането и го превръща в объркано и хаотично. Качества, които уморяват. Нужна е прозаичност, която да го успокои. Тя пък има нужда от облагородяване, от възвишените цели на поезията. Така двете вървят ръка за ръка.
Затова и няма да видим скоро романи като тези от 19 век. Струват ми се обречени всички опити на съвременните писатели да копират стила и метода на онези творци. Преструвката им е обречена, защото няма връзка с това, което изпитва човекът на улицата. А и колко по-лесно е да копираш, отколкото да проправяш път.
В сборника са включени повече от двадесет есета. За сестрите Бронте, Даниел Дефо, Е.М.Форстър, библиотеките, „Вуйчо Ваньо“, Шекспир и още, и още... Вземете си книгата, ако се интересувате от литература, защото в нея ще прочетете думите на един ревностен читател, който гори от желание да ви сподели вълненията си. Както трябва да бъде винаги.
Оставям ви с най-брилянтния отговор на въпроса: „Защо четем?“:
Ако нравоучително ни попитат как бихме оправдали любовта си към четенето, можем да използваме и горното оправдание. Но ако сме честни, ще знаем, че подобно оправдание не ни е нужно. Вярно, че от четенето не получаваме нищо друго освен удоволствие; вярно, че и най-мъдрите сред нас не биха могли да кажат що за удоволствие е това. Но това удоволствие, нищо, че е неясно, незнайно и безполезно, ни стига. Удоволствието е толкова странно, толкова цялостно и така обогатява ума на всеки, който може да му се наслади, както и толкова необятно в ползите, които ни носи, че изобщо не би било пресилено да кажем в деня на Страшния съд, когато всички тайни се разбулват и всичко тъмно се прояснява, че причината, поради която от прасета сме станали мъже и жени, после сме излезли от пещерите, после сме захвърлили стрелите и лъковете и сме седнали да разговаряме край огъня, да пием и да се веселим, причината, поради която сме били щедри към бедните, помагали сме на болните, прокарвали сме тротоари и сме издигали къщи, тоест причината, поради която сме създали някакво убежище и общество насред пустошта на света, не е друга, а тази: защото сме обичали да четем.
Въпреки че не харесах особено „Госпожа Дауауей“, в новия сборник с литературни есета (подбрани от Selected Essays, The Common Reader и Virginia Woolf on Fiction) виждам Улф в съвсем различна светлина. Като приятел, като интелигентен и жив човек, който без претенция споделя собствените си впечатления от литературата. Колко освежаващо за един начинаещ читател.
За разлика от останалите ерудити, чиито книги, посветени на литературата съм чел, Улф не се стреми да впечатли с енциклопедични познания. Вместо това представя личното си гледище за това, което е прочела, както и непосредствените впечатления. Не липсват сравнения и препратки, но те са плод на собствена интелектуална работа, породена от любов към книгите, а не на позоваване на чужди авторитети, което много ми допада, защото прави книгата по-интимна.
В „Как да четем книги?“ например (обърнете внимание на въпросителната!) Улф обръща внимание на въпроси, които терзаят всички ни. Има ли правилен начин да се четат книги и как да извличаме повече от прочетеното? Като съпоставя Даниел Дефо (майсторство на наратива и детайлите, яснота и порядък), Джейн Остин (богати образи, ирония, множество гледни точки, но малко описания на събитията) и Томас Харди (меланхолия, самота и връзката на човека с природата) Улф разкрива основния механизъм – към всеки автор да се подхожда различно.
Понякога този естествен антагонизъм е твърде силен, за да бъде преодолян, но винаги си струва човек да опита отново. Защото тези трудни и недостъпни книги с цялата им предварителна суровост накрая често ни даряват с най-благодатните плодове, а и така странно е устроен човешкият мозък, че цели дялове от литературата, които сме ненавиждали в даден момент, в друг се оказват апетитни за нас.
В „Образът в литературата“ Улф защитава тезата, че най-важните неща в едно произведение, отвъд сюжет, стил, философия и идеология, остават неизменно образите. Защото литературата, която остава през вековете, се интересува преди всичко от човека и (както беше казал Фокнър) от човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си.
Следващото есе е за бъдещето на поезията и прозата, което ми се стори дотолкова прозорливо, че се колебая дали да не го нарека направо пророческо. Според Улф много от качествата на поезията ще се преплетат в романа и в бъдещето ще има някаква нова форма, която ще отразява по-точно чувствата на човечеството. За разлика от Кийтс, който спокойно може да отделя внимание на красотата на славея (макар и свързана с преходността и смъртта), съвременният поет не може да откъсне славея от конфликта в околната среда. Това неспокойствие се прехвърля в писането и го превръща в объркано и хаотично. Качества, които уморяват. Нужна е прозаичност, която да го успокои. Тя пък има нужда от облагородяване, от възвишените цели на поезията. Така двете вървят ръка за ръка.
Затова и няма да видим скоро романи като тези от 19 век. Струват ми се обречени всички опити на съвременните писатели да копират стила и метода на онези творци. Преструвката им е обречена, защото няма връзка с това, което изпитва човекът на улицата. А и колко по-лесно е да копираш, отколкото да проправяш път.
В сборника са включени повече от двадесет есета. За сестрите Бронте, Даниел Дефо, Е.М.Форстър, библиотеките, „Вуйчо Ваньо“, Шекспир и още, и още... Вземете си книгата, ако се интересувате от литература, защото в нея ще прочетете думите на един ревностен читател, който гори от желание да ви сподели вълненията си. Както трябва да бъде винаги.
Оставям ви с най-брилянтния отговор на въпроса: „Защо четем?“:
Ако нравоучително ни попитат как бихме оправдали любовта си към четенето, можем да използваме и горното оправдание. Но ако сме честни, ще знаем, че подобно оправдание не ни е нужно. Вярно, че от четенето не получаваме нищо друго освен удоволствие; вярно, че и най-мъдрите сред нас не биха могли да кажат що за удоволствие е това. Но това удоволствие, нищо, че е неясно, незнайно и безполезно, ни стига. Удоволствието е толкова странно, толкова цялостно и така обогатява ума на всеки, който може да му се наслади, както и толкова необятно в ползите, които ни носи, че изобщо не би било пресилено да кажем в деня на Страшния съд, когато всички тайни се разбулват и всичко тъмно се прояснява, че причината, поради която от прасета сме станали мъже и жени, после сме излезли от пещерите, после сме захвърлили стрелите и лъковете и сме седнали да разговаряме край огъня, да пием и да се веселим, причината, поради която сме били щедри към бедните, помагали сме на болните, прокарвали сме тротоари и сме издигали къщи, тоест причината, поради която сме създали някакво убежище и общество насред пустошта на света, не е друга, а тази: защото сме обичали да четем.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews