What do you think?
Rate this book
Кралят на зимата
След узурпирането на императорския трон над света на хората отново цари вечна пролет и те възстановяват раните от тиранията на предишния си владетел. Привидното спокойствие ги оставя неподготвени за това, което ще последва.
Това е историята на Рогдар, последният от норсевите – свирепа раса на варвари, чийто живот се върти около битката.
Решен, че е орисан на велика съдба той се заема да отмъсти за своите и да прослави името на норсевите сред империята на хората, които някога са треперили при споменаването им.
Следвайки пътя, който се разкрива пред него, той среща Денор – словоохотлив и доста високопоставен човек, който е наясно с историята на света и знае как точно да й повлиява с манипулация. Ако иска да предприеме следващата стъпка към целта си Рогдар ще трябва да му помогне. Движени от общите интереси, макар и подбудени от различни цели, двамата заедно, придружавани от мълчаливия и изключително странен Брон, споделят поредица от приключения и интересни срещи, които ги доближават все повече до сглобяването на целия пъзел.
Но замислите на смъртните са без значение, когато сили отвъд тяхното разбиране имат свой план…
Това е историята на Рогдар, последният от норсевите – свирепа раса на варвари, чийто живот се върти около битката.
Решен, че е орисан на велика съдба той се заема да отмъсти за своите и да прослави името на норсевите сред империята на хората, които някога са треперили при споменаването им.
Следвайки пътя, който се разкрива пред него, той среща Денор – словоохотлив и доста високопоставен човек, който е наясно с историята на света и знае как точно да й повлиява с манипулация. Ако иска да предприеме следващата стъпка към целта си Рогдар ще трябва да му помогне. Движени от общите интереси, макар и подбудени от различни цели, двамата заедно, придружавани от мълчаливия и изключително странен Брон, споделят поредица от приключения и интересни срещи, които ги доближават все повече до сглобяването на целия пъзел.
Но замислите на смъртните са без значение, когато сили отвъд тяхното разбиране имат свой план…
- GenresFantasy
352 pages, Paperback
Published January 1, 2015
1 person is currently reading
29 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
June 28, 2016
"Светът на ужаса"
Дойде време да представя още една добра фентъзи-книга, прочетена от мен с удоволствие. Заглавието й е "Кралят на зимата", а авторът й е младият писател Били Стефанов. Книгата е роман, съставен от 351 страници.
Вещицата Кела предприема пъклен план, чрез който прелъстява краля на Северното кралство Рикан Трети и застава начело в борбата срещу норсевите.
След успешна битка с кръвожадното чудовище антлек, Родгар, един от норсевите (варварско племе от великани, чиято цел в живота са битките), се прибира при племето си и огромна мъка установява, че всички норсеви са убити по особено жесток начин. Разярен и озверен, той тръгва на север, към Северното кралство, за да потърси отмъщение за своя народ. По пътя среща човекът Денор, заедно със съществото Брон, които решават да му помогнат в борбата и тримата се впускат в смъртоносни битки и приключения с неизвестни сили.
Ще успее ли Рогдар да открие причината за гибелта на племето си? Ще успее ли да отмъсти на причинителите? Ще разберете само ако прочетете тази вълнуваща и епична книга.
"Кралят на зимата" на Били Стефанов е поредното доказателство, че българските автори заслужават вниманието на читателите.
Дойде време да представя още една добра фентъзи-книга, прочетена от мен с удоволствие. Заглавието й е "Кралят на зимата", а авторът й е младият писател Били Стефанов. Книгата е роман, съставен от 351 страници.
Вещицата Кела предприема пъклен план, чрез който прелъстява краля на Северното кралство Рикан Трети и застава начело в борбата срещу норсевите.
След успешна битка с кръвожадното чудовище антлек, Родгар, един от норсевите (варварско племе от великани, чиято цел в живота са битките), се прибира при племето си и огромна мъка установява, че всички норсеви са убити по особено жесток начин. Разярен и озверен, той тръгва на север, към Северното кралство, за да потърси отмъщение за своя народ. По пътя среща човекът Денор, заедно със съществото Брон, които решават да му помогнат в борбата и тримата се впускат в смъртоносни битки и приключения с неизвестни сили.
Ще успее ли Рогдар да открие причината за гибелта на племето си? Ще успее ли да отмъсти на причинителите? Ще разберете само ако прочетете тази вълнуваща и епична книга.
"Кралят на зимата" на Били Стефанов е поредното доказателство, че българските автори заслужават вниманието на читателите.
October 13, 2016
Битката на последния
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Бавно и славно се връщам към фентъзито и се радвам, че това става чрез български автор. Не сме много известни с романи в този жанр, но има надежда в близките години да излезе качествена поредица. Това се опитват да направят редица автори, някои от които тепърва прохождат като писатели. Но нека бъдем реалисти – все пак от читателите зависи дали нещата ще се развият или ще замрат още в зародиш. Мисля си, че у нас няма как да се зародят поредици като „Песен за огън и лед“ и „Малазанска Книга на мъртвите“, но пък има шанс да пробият по-стегнати романи, които не копират изцяло големите в жанра, а се борят за читатели с теми и герои от нашенските митове и легенди. Малко тунинг е добре дошъл, нали ще е фентъзи, а не приказка.
И стигнах до Били Стефанов и неговият опит да се хареса на читателите със своята книга – „Кралят на зимата“ („Ропринт“, 2015). Тя е стегната и дори забързана в някои моменти, за разлика от типичните фентъзи тухли. През последните месеци за нея се появиха изненадващо много отзиви, които определят книгата като интересна и сравнително добра като идея. За мен това беше достатъчно, за да се заинтригувам. Да видим...
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Бавно и славно се връщам към фентъзито и се радвам, че това става чрез български автор. Не сме много известни с романи в този жанр, но има надежда в близките години да излезе качествена поредица. Това се опитват да направят редица автори, някои от които тепърва прохождат като писатели. Но нека бъдем реалисти – все пак от читателите зависи дали нещата ще се развият или ще замрат още в зародиш. Мисля си, че у нас няма как да се зародят поредици като „Песен за огън и лед“ и „Малазанска Книга на мъртвите“, но пък има шанс да пробият по-стегнати романи, които не копират изцяло големите в жанра, а се борят за читатели с теми и герои от нашенските митове и легенди. Малко тунинг е добре дошъл, нали ще е фентъзи, а не приказка.
И стигнах до Били Стефанов и неговият опит да се хареса на читателите със своята книга – „Кралят на зимата“ („Ропринт“, 2015). Тя е стегната и дори забързана в някои моменти, за разлика от типичните фентъзи тухли. През последните месеци за нея се появиха изненадващо много отзиви, които определят книгата като интересна и сравнително добра като идея. За мен това беше достатъчно, за да се заинтригувам. Да видим...
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
May 27, 2021
Изключително изненадващо добро българско дарк фентъзи, каквото отдавна не ми е попадало. Героите са просто идеално сиви - даже съвсем антрацитени, ако ги разгледате внимателно, всичките от типа хвани единия, удари другия с много тежки и обезглавяващи предмети. Главният ни протагонист е нещо средно между Грут и Конан, ама с киселият характер на Саурон за разкош. Тези около него, всичките в някаква степен на живот или забавена смърт, също са с качествата на антагонисти, които някак в дадената ситуация малко срамежливо играят ролята на що-годе добрите, както класически изпълнители на женски роли в Шекспирови пиеси, ама с бради до кръста и впечатляващи тембри, способни да предизвикат леки земетресения.
Бързо ще ви стане ясно, че тук слънце няма да изгрее, и добрият рицар на белият кон май отдавна го изял някой дракон. Това е като Игра на тронове, в която обаче всичкото зло става от гроба, изтупва се и си взема света, както му се полага. Емоционалните и моралните борби ги бройте за загубени, мъдрите и добросърдечните персонажи направо ги заравяйте. И въпреки това до последната страничка ще ви води надеждата и абсурдната вяра, че не може така зловещо да завърши тази фентъзи приказка, и че все отнякъде ще изскочи бога от машината и ще разчисти лошковците. Ама и лошите имали машина, вие какво знаете.
Толкова логично и впечатляващо мракобесие цари навсякъде, че искрено се очаровах, и просто подминах малките проблемчета с ритъма на повествованието или сюжетните подскачания, сравними само с бухване без въже в особено ръбеста пропаст. Но хей, каквото си мислите , че е дефект - то си е направо ефект за мрачното фентъзи, каквото толкова малко автори се осмеляват да пишат. Много ми се иска това да е началото на истинска поредица, но дори и да остане самостоятелна книга, се радвам извънмерно, че имах късмета да открия бисерът на българското дарк фентъзи Кралят на зимата :)
Бързо ще ви стане ясно, че тук слънце няма да изгрее, и добрият рицар на белият кон май отдавна го изял някой дракон. Това е като Игра на тронове, в която обаче всичкото зло става от гроба, изтупва се и си взема света, както му се полага. Емоционалните и моралните борби ги бройте за загубени, мъдрите и добросърдечните персонажи направо ги заравяйте. И въпреки това до последната страничка ще ви води надеждата и абсурдната вяра, че не може така зловещо да завърши тази фентъзи приказка, и че все отнякъде ще изскочи бога от машината и ще разчисти лошковците. Ама и лошите имали машина, вие какво знаете.
Толкова логично и впечатляващо мракобесие цари навсякъде, че искрено се очаровах, и просто подминах малките проблемчета с ритъма на повествованието или сюжетните подскачания, сравними само с бухване без въже в особено ръбеста пропаст. Но хей, каквото си мислите , че е дефект - то си е направо ефект за мрачното фентъзи, каквото толкова малко автори се осмеляват да пишат. Много ми се иска това да е началото на истинска поредица, но дори и да остане самостоятелна книга, се радвам извънмерно, че имах късмета да открия бисерът на българското дарк фентъзи Кралят на зимата :)
March 24, 2016
Време дойде да ви представя последната от мен прочетена книга за 2015 г. Това е дебютния фентъзи роман на Били Стефанов. Признавам че подходих към книгата с доста резерви и честно казано очаквах да се разочаровам. Въобще не очаквах, че Били пише в любимият ми жанр - фентъзи за възрастни. Не онзи, който приказно ни описва вечната битка между Доброто и Злото, а онзи в който героите са пълнокръвни и сиви, силно мотивирани и са им напълно присъщи предателствата, лъжите, жаждата за кръв. Истината е, че останах силно впечатлен от изказа на този млад автор и начина, по който чрез силата на писменото слово успя да ме завлече в един измислен епичен фентъзи свят, в който магиите и кървите битки са основното ежедневие. Личи си че авторът се е вдъхновявал от различни фентъзита от Толкин, Джордън и Робърт Хауърт, до Абъркромби, Лорънс, та дори и Роулинг. Той обаче умело е развил своите вдъхновения до един оригинален и интригуващ сетинг достоен за световния книжен пазар (а защо не и кино). Недостатъците на тази книга мога да обобщя до един основен - липса на сериозно издателство, което да застане зад гърба на този обещаващ млад талант и да превърне трудът му в перфектен бестселър. Първо; се набива на очи недоизпипаната корица (едно добро издателство, щеше да се погрижи за това), второ: романът има нужда от малко редакторска намеса, за да изчисти тук-таме ненужните повторения и някои излишни пасажи. Но това са дребни проблеми, защото колосалният труд, който е свършил Били, да напише и издаде фентъзи роман в България заслужава единствено адмирации. Дори си мисля, че този роман не е достоен за нашия пазар, а трябва да намери място до западните си събратя и да пробие там. Ако обичате епично фентъзи за възрастни, ако милеете за романите за Конан Варварина, Логън Деветопръстия и Принцът на тръните Йорг, значи това е вашата книга. В заключение искам само да отбележа какво прави тази книга оригинална сама по себе си и какво я отличава от останалите фентазита, в иначе преситения ни с книги пазар. Това са неговите тема и идея, защото това е роман, който изследва как един персонаж се превръща в злодей, защото не може да има човек, който да не се е питал, какво е накарало Саурон да се превърне в това което познаваме от Толкиновото творчество. До всички фенове на епичното фентъзи в България: Прочетете "Кралят на зимата".
January 4, 2016
"Кралят на зимата" е дебютният фентъзи роман на младия автор Били Стефанов. Хубавото е, че книгата е достъпна и може да се закупи от книжарниците, включително и големите вериги. Признавам, подходих скептично - начинаещ автор, директно скочил на роман, при това фентъзи, тоя мач съм го гледал и играл не един и два пъти. За щастие, книгата ме изненада приятно и ми хареса много повече, отколкото очаквах. Нека кажа за какво става въпрос:
Минуси на романа:
- в началото тук-там имаше излишни отплесвания от коловоза на повествованието, но ги отдавам на спецификата на жанра и младостта на автора.
- бащата на Рогдар, Ногруд, е полувеликан от майчина страна. Веднага се сетих за Хагрид.
- спомена се герой Шама Безстрашни. В поредиците на Абъркромби имаше един Шама Безсърдечни. Слочаенос?
- има нужда от още редакторска и коректорска работа - вярно, съвсем малко, но все пак.
- сянката по меча, която го насочва към вещицата някакси ми напомни Жилото на Билбо, което свети, когато наблизо има орки.
- освен споменатите вдъхновения си личат и такива от легендата за Крал Артур.
- корицата можеше да се направи по-добре.
- това с монасите накрая беше излишно.
- хм, финалът нещо, принц Артас Менетил, The Lich King, Warcraft, ала-бала...
Плюсове:
+ авторът е смел, пише с много жар и страст.
+ добре комбинира стари с нови идеи.
+ двамата най-близки до вожда, Лявата и Дясната ръка е готино хрумване.
+ "курварник" - хахаха!
+ битката при търсенето на лъка беше много силна.
+ "Антлек отново броди из Елшир...".
+ легендата за сълзите на слънцето ftw
+ Рогдар, изранен, борещ се като куче, кървящ, с липсващи кожи и меса, драпащ до последно... Велико.
+ шай'дор. О, да!
+ красотата в това как един мъж, един воин в стремежа си към отмъщение е готов да изгори целия свят.
Обичате ли да четете български автори, ще ви хареса. Обичате ли фентъзи - това е книгата! Но виж, ако харесвате фентъзи от български автори смятам, че няма да пропуснете да попълните библиотеката си с "Кралят на зимата".
Минуси на романа:
- в началото тук-там имаше излишни отплесвания от коловоза на повествованието, но ги отдавам на спецификата на жанра и младостта на автора.
- бащата на Рогдар, Ногруд, е полувеликан от майчина страна. Веднага се сетих за Хагрид.
- спомена се герой Шама Безстрашни. В поредиците на Абъркромби имаше един Шама Безсърдечни. Слочаенос?
- има нужда от още редакторска и коректорска работа - вярно, съвсем малко, но все пак.
- сянката по меча, която го насочва към вещицата някакси ми напомни Жилото на Билбо, което свети, когато наблизо има орки.
- освен споменатите вдъхновения си личат и такива от легендата за Крал Артур.
- корицата можеше да се направи по-добре.
- това с монасите накрая беше излишно.
- хм, финалът нещо, принц Артас Менетил, The Lich King, Warcraft, ала-бала...
Плюсове:
+ авторът е смел, пише с много жар и страст.
+ добре комбинира стари с нови идеи.
+ двамата най-близки до вожда, Лявата и Дясната ръка е готино хрумване.
+ "курварник" - хахаха!
+ битката при търсенето на лъка беше много силна.
+ "Антлек отново броди из Елшир...".
+ легендата за сълзите на слънцето ftw
+ Рогдар, изранен, борещ се като куче, кървящ, с липсващи кожи и меса, драпащ до последно... Велико.
+ шай'дор. О, да!
+ красотата в това как един мъж, един воин в стремежа си към отмъщение е готов да изгори целия свят.
Обичате ли да четете български автори, ще ви хареса. Обичате ли фентъзи - това е книгата! Но виж, ако харесвате фентъзи от български автори смятам, че няма да пропуснете да попълните библиотеката си с "Кралят на зимата".
December 20, 2015
http://radiradev.blogspot.bg/2015/12/...
Радвам се, че има толкова добри български писатели на фентъзи като Благовест (Били) Стефанов. Докато четях неговата книга, имах чувството, че прелиствам роман на Джордж Р. Р. Мартин. Били се е учил от най-добрите писатели на приказна фантастика в света, но е създал свой собствен, уникален и неповторим свят на меча и магията.
За да бъда по-конкретен ще ви предложа един цитат от „Кралят на зимата“, а вие - читателите на моя блог вероятно ще се замислите колко български писатели могат да творят със същият размах и сила на перото като Робърт Хауърд:
"Нищо чудно, че човеците падаха така лесно в битка, ако обръщаха повече внимание на украсяването на оръжията си, отколкото на размахването им."
Рогдар е великан от племето на норсевите. Един ден след като се прибира от лов, той намира избити всички от неговата раса. Рогдар решава да отмъсти.
Освен, че е великан, той е и берсеркер. Авторът ни предлага новаторска теория относно берсеркерите. При норсевите това умение се нарича шай'дор. То дава на използващият го почти свръхестествена бързина, сила и ярост.
Докато броди сляпо към вендетата Рогдар се запознава с Денор и Брон и става техен спътник. Тримата заедно решават да отмъкнат необичайно красив лък от крал Орелин. Лъкът е магически артефакт с могъщи свойства...
Били Стефанов е изключително ерудиран писател. Той умее да използва правилните думи за жанра фентъзи, примерно словото "барбикан" и дори е обяснил неговото значение.
Младият български писател изгражда пространни и колоритни картини в своето повествование и успява да ни накара живо да си изградим представа за неговият приказен свят. Но Били пише също така и доста свежи и приятни диалози:
"- Остроумието ти е по-наточено от камите, които носиш, Морадин."
Били е подходил самобитно и спрямо начините на използването на оръжието лък. Оказва се, че освен за убиване лъкът може да се използва и за установяване на контрол и подчинение. По магически начин, разбира се.
Хуморът е неделима част от приказната фантастика:
"- Не искаш ли първо да изпепелим вещицата? - попита Денор, стараейки се да прозвучи като нищо работа. - Вече съм виждал да го правят, голяма атракция е, ще знаеш!
Прочетете тази книга. Оседлайте драконите. Полетете на крилете на въображението на Били Стефанов.
Радвам се, че има толкова добри български писатели на фентъзи като Благовест (Били) Стефанов. Докато четях неговата книга, имах чувството, че прелиствам роман на Джордж Р. Р. Мартин. Били се е учил от най-добрите писатели на приказна фантастика в света, но е създал свой собствен, уникален и неповторим свят на меча и магията.
За да бъда по-конкретен ще ви предложа един цитат от „Кралят на зимата“, а вие - читателите на моя блог вероятно ще се замислите колко български писатели могат да творят със същият размах и сила на перото като Робърт Хауърд:
"Нищо чудно, че човеците падаха така лесно в битка, ако обръщаха повече внимание на украсяването на оръжията си, отколкото на размахването им."
Рогдар е великан от племето на норсевите. Един ден след като се прибира от лов, той намира избити всички от неговата раса. Рогдар решава да отмъсти.
Освен, че е великан, той е и берсеркер. Авторът ни предлага новаторска теория относно берсеркерите. При норсевите това умение се нарича шай'дор. То дава на използващият го почти свръхестествена бързина, сила и ярост.
Докато броди сляпо към вендетата Рогдар се запознава с Денор и Брон и става техен спътник. Тримата заедно решават да отмъкнат необичайно красив лък от крал Орелин. Лъкът е магически артефакт с могъщи свойства...
Били Стефанов е изключително ерудиран писател. Той умее да използва правилните думи за жанра фентъзи, примерно словото "барбикан" и дори е обяснил неговото значение.
Младият български писател изгражда пространни и колоритни картини в своето повествование и успява да ни накара живо да си изградим представа за неговият приказен свят. Но Били пише също така и доста свежи и приятни диалози:
"- Остроумието ти е по-наточено от камите, които носиш, Морадин."
Били е подходил самобитно и спрямо начините на използването на оръжието лък. Оказва се, че освен за убиване лъкът може да се използва и за установяване на контрол и подчинение. По магически начин, разбира се.
Хуморът е неделима част от приказната фантастика:
"- Не искаш ли първо да изпепелим вещицата? - попита Денор, стараейки се да прозвучи като нищо работа. - Вече съм виждал да го правят, голяма атракция е, ще знаеш!
Прочетете тази книга. Оседлайте драконите. Полетете на крилете на въображението на Били Стефанов.
June 4, 2017
It started a bit slow, but halfway through was okish.
November 16, 2016
Да започнем с добрите страни. Една от тях е историята като цяло и замисълът въобще. Изградената вселена е достатъчно голяма, но без да е претрупана с излишни герои и места, фентъзи елементите са използвани в перфектната доза, сюжетът отговаря на повечето неписани жанрови правила, а финалът е сравнително неочакван. Главният герой не е типично добър или типично лош, а е просто такъв, какъвто е – отдаден на своите отмъщение и идеал да бъде най-великият воин, живял някога, макар и да не е особено умен. Около останалите герои също има по нещо интересно, макар Рогдар да е в самия център на историята и неговото развитие да е най-завладяващо. Стилът на автора като цяло е добър, дори от време на време има по някоя впечатляващо мъдра мисъл или силно изречение, скрити в текста. Били Стефанов определено има бъдеще като писател и евентуалните продължения на „Кралят на зимата“ сигурно ще бъдат сполучливи.
Има обаче няколко сериозни минуса. Или по-точно един, от който произтича почти всичко останало – скандално слабият редактор. Оттам падат качество на текста, стил на автора, емоционален заряд, общо впечатление от книгата и т.н.
Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=41869
Има обаче няколко сериозни минуса. Или по-точно един, от който произтича почти всичко останало – скандално слабият редактор. Оттам падат качество на текста, стил на автора, емоционален заряд, общо впечатление от книгата и т.н.
Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=41869
Displaying 1 - 8 of 8 reviews