Колкото и измислени стилове в модерната литература да се появяват, колкото и разни чекиджии да се мислят за големите литератори и интелектуалци, човешката природа си остава такава, каквато е била от хилядолетия и определени архетипни ситуации и образи винаги ще са по-близко до сърцата и умовете на читателите, от каквото и да са псевдо арт шитни.
Джек Лондон (или Джак Лъндън, както би трябвало да се чете името му ако не е с възприетото у нас руско произношение) пише за мъжки мъже в едни мъжки времена, които са отдавна отминали, но амбицията, стремежите и да, трагедиите на хората не са се променили особено от тогава.
Променили са се нашите очаквания за настоящето, свикнали сме на лесен живот, имаме високи изисквания и претенции, но не можем и няма да можем да убием това, което сме - а именно, зли, амбициозни примати, които само железният човешки дух може да накара да станат нещо повече. Или не.