Вдъхновение

by Isaac Babel, Исак Бабел, София Бранц (Translator)

Сборник разкази

Сборникът „Вдъхновение” съдържа рядко издавани разкази на Бабел, повечето от които се публикуват за първи път на български език. Освен „допълнения” към „Конармия”, „Одески разкази” и „Историята на моя гълъбарник” в книгата са включени творби (предимно автобиографични), които разширяват представата за автора и обема на познатите негови сюжети. Запечатани спомени и лица от детството, антиеврейските погроми, гладът и мизерията след Гражданската война в Русия, кървавата политика на разкулачването и колективизацията, битпазарите, бордеите... – изданието представя впечатляваща картина на хаос, бруталност и жестокост, но излъчваща мъдра печал, носталгия и състрадание. И създадена от един от брилянтните стилисти в литературата на XX век.

Съдържание:

ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ „КОНАРМИЯ“ /5
Гришчук /7
Бяха деветима /9
При тато ни Махно /15
Старателна жена /18

ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ „ОДЕСКИ РАЗКАЗИ“ /23
Справедливост в кавички /25
Залез /34
Фроим Грач /50

ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ „ИСТОРИЯТА НА МОЯ ГЪЛЪБАРНИК“ /59
Детство. При баба /61
Първият ми хонорар /71
Иван-да-Маря /85

РАЗКАЗИ /103
Старият Шлойме /105
[Три следобед] /111
Илиа Исакович и Маргарита Прокофиевна /116
Мама, Рима и Ала /122
Деветимата /137
Вдъхновение /143
Doudou /148
През прозорчето /152
Шабат нахаму / 155
На гарата /165
На бойното поле /168
-Семейството на татко Мареско /168
-Кваверът /172
Приказка за жената /177
Пръстенът на Есфир /181
Баграт оглу и очите на неговия бик /187
Големите пожари /190
-Глава IX. На трудовата борса /191
Сулак /198
Блуждаещи звезди /203
Еврейката /216

ПЕТЕРБУРГСКИ ДНЕВНИК /235
Вечер /237
Мълчи животното /242
Светейшият патриарх /246
Една вечер у императрицата /250
Ходя /254

ВЕЛИКА КРИНИЦА /257
Гапа Гужва /259
Коливушка /271

ПРИЛОЖЕНИЯ /281
Исак Бабел. За творческия път на писателя /283
Константин Паустовски. Разкази за Бабел /290
Вячеслав Полонски. Откъси от дневника, 1931 /297
Елиас Канети. Исак Бабел /299

ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО В ДАТИ И СПОМЕНИ НА СЪВРЕМЕННИЦИ /308

CHECKLIST OF THE WORKS OF ISAAK BABEL (1894-1940) AND TRANSLATIONS, COMPILED BY EFRAIM SICHER /319

ПОСВЕЩЕНИЕ /323

328 pages, Paperback

Published October 19, 2015

About the author

Isaak Emmanuilovich Babel (Russian: Исаак Эммануилович Бабель; 1894 - 1940) was a Russian language journalist, playwright, literary translator, and short story writer. He is best known as the author of Red Cavalry, Story of my Dovecote and Tales of Odessa, all of which are considered masterpieces of Russian literature. Babel has also been acclaimed as "the greatest prose writer of Russian Jewry."

Loyal to, but not uncritical of, the Communist Party of the Soviet Union, Isaak Babel fell victim to Joseph Stalin's Great Purge due to his longterm affair with the wife of NKVD chief Nikolai Yezhov. Babel was arrested by the NKVD at Peredelkino on the night of May 15, 1939. After "confessing", under torture, to being a Trotskyist terrorist and foreign spy, Babel was shot on January 27, 1940. The arrest and execution of Isaak Babel has been labeled a catastrophe for the world of literature.

Reviews

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

"Вдъхновение"... ултрареалистично, цветно, миризливо, брутално, кърваво... 20-те години в Русия, все едно става дума за човекоподобни същества на друга планета. Като се сетиш, че автора е бил очевидец на тези времена, че става дума за същата тази "наша" планета...

Ужасно тегаво тръгна. Брутална битова мизерия, душевна съсипия и малко съхранено човешко. През разказите, някои с липсващ край, се минава трудно. С напредване на четенето и след като са се събрали достатъчно трещящи думи в главата ти, започваш да преживяваш книгата. Малко са книгите, които провокират сетивата и въздействието им продължава дълго след това. Само привидно битовизми и брутални житейски ситуации, само привидно - "живото" е повече от всичко това. Като някакъв сложен дестилат на амазонска напитка, която със закъснение отприщва своите халюцинации. Този Бабел е някакъв странен непоет Артюр Рембо и нехудожник Винсент ван Гог!

Да си на двайсет години, да живееш в Тифлис и да слушаш нощем бурите на чуждото безмълвие – това е безизходица. За да се спася от нея, изскачах презглава от къщи надолу към реката, там ме застигаха банските изпарения на тифлиската пролет. Те ме връхлитаха внезапно и ме омаломощаваха. С пресъхнало гърло обикалях гърбавите улички. Мъглата на пролетния задух ме отпъждаше отново към тавана, в гората от почернели пънове, озарени от луната. Нищо друго не ми оставаше, освен да търся любов.

От най-ранна възраст всичките ми вътрешни сили бяха посветени на съчиняването на разкази, пиеси, хиляди истории. Те ми лежаха на сърцето като жаба на камък.

В далечната степ се движеха талазите на огнените жита, в небето се сриваха стените на залеза.

Които бяха по-отдалече, идваха с камили. Животните лягаха на брега и свлечените им гърбици пресичаха хоризонта. Търговията ни свършваше привечер. Затваряхме дюкяна; охраната, сформирана от инвалиди, и продавачите се събличаха и скачаха от борда във Волга, пламнала от залеза. В далечната степ се движеха талазите на огнените жита, в небето се сриваха стените на залеза.

– Дядо ти – обади се тя – знаеше много истории, но в нищо не вярваше, вярваше само в хората. Раздаде всичките си пари на приятели, а когато отиде при тях, те му затръшнаха вратите си и той се побърка.

От шест петъка Гершеле празнува само един. През останалите вечери се свива вкъщи със семейството си на тъмно и студено. Децата му плачат. Жена му бълва упреци. Всеки от тях тежи като камък. Гершеле й отвръща със стихове.
Веднъж – така разправят хората – Гершеле имал желанието да бъде предвидлив. И в срядата се запътил на панаира, за да припечели пари за петъка. Където има панаир – там има и пан. Където има пан – там се навъртат десетина евреи. От десет евреи не можеш да спечелиш и три гроша. Всички слушали шегите на Гершеле, но никой не се случил у дома си, когато дошло време за плащане.
Гершеле се помъкнал към къщи, а стомахът му бил празен като духов инструмент.
– Какво спечели? – попитала го жена му.
– Спечелих си задгробен живот – отвърнал той. – И богаташът, и сиромахът ми го обещаха.
Жената на Гершеле имала само десет пръста. Тя ги свивала един по един. Гласът й ехтял като гръмотевица в планината.
– Всяка жена има мъж като мъж. А моят само едно знае – да храни жена си с приказки. Дай боже за новата година да му се схванат и езикът, и ръцете, и краката.
– Амин – отвърнал Гершеле.

Гершеле седнал. Ноздрите му се издули като ковашки мехове. В печката святкал жарък огън. В голям котел клокочела вода и заливала с пяна белоснежни вареники с плънка. Мазна кокошка се полюшвала в златиста супа. От фурната се носел аромат на сладкиш със стафиди.

Всяко нещо на този свят се появява ненадейно. Защото, преди да се появи, го е нямало. Нямало го е… после внезапно го има. Колко объркан е животът…

Стела говореше без паузи и аз не хващах ръка да вмъкна своя дума в нейното глаголстване, в което нямаше никакви доловими пукнатини. Просто си стоях и миришех пурпурното цвете в десницата си.
Стела говореше, и говореше, и говореше… Ето тогава, през деветнайсета, на одеския битпазар се разкри пред мен истинският дълбок смисъл на тази невероятно страшна дума – безкрайност.

Мълчаха мостовете, дворците и паметниците, оплетени с червени ленти и разядени от стълби, готови за разрушаване. Нямаше хора. Шумовете бяха умрели. От прозирната тъма стремглаво излиташе яростният плам на някой автомобил и изчезваше безследно.
Край златистите шпилове се диплеше безплътното покривало на нощта. Безмълвието на пустошта таеше мисъл – лека и безпощадна.

Старците поспирали пред клетките. Насреща им се надигали на високите си крака двугърби камили и им близвали ръцете да им разкажат за покорното недоумение на душата си, обезпокоена от глада. Елените удряли меки неизраснали рога в железните пръти.
Слонът неуморно тъпчел по възвишението, протягал и свивал хобот, но не получавал нищо.

На отскоро раззеленилия се листак пада жежката пелена на прахоляка. Във висинето блести самотното синьо слънце.

Книгите – изтлели и дъхави страници – ме отведоха в далечна Дания. Преди повече от половин столетие са били подарени на младата принцеса, когато е тръгвала от своята малка и целомъдрена страна към свирепата Русия.

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

Вдъхновението и силата на думите
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...

Когато чета книги от низвергнати приживе автори като Исак Бабел, започвам да се ровя за скрити значения и внушения в текстовете им. Намирам късчета проза, в които открито се изразява презрение към мракобесието на епохата, отровила десетки, дори стотици таланти, родили се в грешното време и на грешното място. Но ги има тихите революции за свобода, таящи се в писателските умове, които ако не бъдат пречупени бързо, се разпространяват като пожар в четирите посоки на света и попълват библиотеките на ценителите. „Вдъхновение“ („Колибри“, 2015, с превод и съставителство на София Бранц) е точно такъв сборник – разнолик и прям, наситен със съдби и късове от един ценен ум за времето си, но неудобен за Сталин и обкръжението му. Самият Бабел започва да публикува в най-невралгичния период от историята на Русия – последните издихания на Руската империя, Руската революция, Гражданската война и учредяването на СССР. Не е необичайно в такъв случай, че разказите на Бабел са смес от автобиографични епизоди и мрачни картини от битието на военни и цивилни, наситени с атмосферата на трудните години. Почти всичките му герои са с еврейски произход, нещо напълно обичайно за него, като се има предвид самият той откъде произхожда. Всичко това е важно да се каже, заради спецификата на всичките му творби. За мен прочита на този сборник си беше един реален поглед на онова време, през което множество от изявените руски писатели емигрират, за да се спасят от заточение и смърт. Дори първият публикуван разказ на Бабел – „Старият Шлойме“ – показва онази тъмна страна на безнадеждното, с което е наситено и останалото му творчество. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

„– С тази повест – каза Мишка – съм се опитал да дам едно ново произведение, в което да трепти маранята на бляна, в което да има нежност, полусенки и недоизказаност… Отвращава ме, отвращава ме нашият груб живот…
– Стига предисловия – отговорих, – чети…“

„Защо ли бях зарязал самотата си заради това леговище, пълно с голташка мъка, заради умиращите мухи и трикраките мебели…
О, богове на моята младост!... Колко различна беше тази скучна магерница от любовта на моите хазаи оттатък, от протяжния им истеричен скимтеж…“

„Плувах сред потната и креслива навалица, бутах се в рокли, сака, сюртуци, гърбове и по-съществени ценности – като кефал, дето е тръгнал да си хвърля хайвера. Плувах и от време на време помирисвах пурпурното цвете, което носех в дясната си ръка. Нали все някъде трябваше да си пъхам носа.“

*****

Бабел за себе си (чрез разказ на К. Паустовски):

„Всички новоредия и цялата пунктуация трябва да са точни, но с цел най-силно въздействие на текста, а не поради някакви мъртви правила. Абзацът е особено прекрасен. С него спокойно сменяме ритъма и често като блясък на светкавица той ни разкрива познатата гледка в съвсем неочакван вид. Понякога именити писатели редят абзаците и препинателните знаци както дойде. Поради което въпреки високото качество на прозата им тя стои като замътена от прибързаност и небрежност.“

*****

Другите за него:

„Той не умее да работи с обикновен материал, нужен му е особен, лют, парлив, смъртоносен. Цялата „Конармия“ е такава.“

„Прочете ми го: селски разказ. Просто, кратко, стегнато – силно. Селото при него е като конармията – кръв, сълзи, сперма. Постоянният му материал. Селяни, селсъветници и кулаци, кретени, изроди, дегенерати. Прочете ми и още един за разстрел – страшно силен. С такава естественост, с такова студено спокойствие, все едно люпи семки – е дал как разстрелват. Потресаващ реализъм, при това лаконичен до крайност и острообразен. Създава пълната илюзия за осезаемост на образа. И с то с най-елементарни (уж) средства.“ (Вячеслав Полонски)

„От Бабел научих, че може дълго да се наблюдава, без нещо да се знае, че едва по-късно може да решиш дали знаеш нещо за някой човек, а именно едва тогава, когато го изгубиш от очи; и независимо че още нищо не знаеш, можеш добре да забележиш всичко онова, което виждаш и чуваш, че нещата се таят у някого недокоснати и ненакърнени, докато не бъде злоупотребено с тях за забава на другите.“ (Елиас Канети)

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Разкази, които могат да те спечелят и само с едно изречение или фраза. Например това:

"- Арон, навън е чудно време. В мое лице имаш тип, който е в състояние да вземе половинка водка и мезе и да се повозим по въздуха до Аркадия... Можеш да се смееш на такъв субект, но аз обичам понякога да си изхвърлям разните мисли от главата..."

Свобода, трагизъм, свободата на трагизма и трагизмът на свободата. Вдъхновение! Старата руска школа на сантименталния абсурд в най-добрата си форма. А това са разкази, невлезли в книгите на Бабел или отпаднали от тях по една или друга причина.

[Мартин Касабов]

ВДЪХНОВЕНИЕ в Изумен

За първи път чух за Исак Бабел наскоро от книгата „Писателят призрак“ на Филип Рот, в която писателите обсъждат влиянието на руския писател. Според тях най-добрата му книга е „Конармия“ – сборник с разкази, в които е описана Одеса преди революцията и участието му в Първа конна армия на Будьони. Във „Вдъхновение“ са събрани непубликувани разкази на Бабел, които първоначално са били допълнения към „Конармия“ и „Одески разкази“, както и някои автобиографични неща.

Да го нарека човек, означава много да преувелича.

Героите на Бабел не са героични, те са хора от простолюдието, живеещи в кошмарна бедност, жертви на епохата. Гражданската война в Русия жигосва челото на обикновения човек, който с помощта на водката ужким забравя, но добре че някой е ходил по улиците пред пивницата, за да събира впечатления със скръбно сърце. Бабел ни прави свидетели на човешко отчаяние, което ехти отдалеч, сякаш се е случило преди хиляди години по ръбовете на света. А всъщност е от времето на дядовците ни, в среда, близка до нашата.

Нощес шестима махновци изнасилили слугинята. Щом го научих сутринта, реших да видя как изглежда жена след шесткратно изнасилване. Намерих я в кухнята. Тя переше, сгърбена над легена.

Тежки истории, предадени с топла отчужденост. Любовта и съчувствието към героите се усеща, но без да пречи на разказа, без да ги спасява от съдбата им. Тази ненамеса, това воайорстване в отвратителния живот е разковничето за тона на историите.

Не мога да препоръчам такава книга, макар да чувствам автора ѝ като естествено продължение на Гогол и Достоевски. Има малко и от Хармс, но без смешното. Бабел е живял в смразяващи времена и ги е описал така, както са били. Без да скрива нищо под покривката на благоприличието. Затова е имал проблеми с властта, затова е разстрелян със заповед, подписана лично от Сталин.

Не ми хареса прекомерната обвързаност със случващото се тогава. Сборникът е труден за разбиране, ако човек не е силно запознат със събитията, които са описани. Много от думите ми бяха чужди, а някои бях забравил какво означават. Изобилието от имена също ме омота. Странно. Толкова много имена за герои, които не означават нищо за никого. Заличени съдби.

Безмълвие се разпростираше над Велика Криница, над плоската, гробна, ледена пустиня на селската нощ.