What do you think?
Rate this book
Сбогуване с нарцисизма
Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува.
М а р и н Б о д а ко в
В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита да го зашие, за да ни го подари като стих. Ако ви се прииска някой ден да се сбогувате с нарцисизма и да се върнете в хармонията, прочетете поетичните видения в новата книга на Петър Чухов. Може и да се разпознаете в някое от тях и да намерите рецептата!
А кс и н и я М и х а й л о в а
М а р и н Б о д а ко в
В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита да го зашие, за да ни го подари като стих. Ако ви се прииска някой ден да се сбогувате с нарцисизма и да се върнете в хармонията, прочетете поетичните видения в новата книга на Петър Чухов. Може и да се разпознаете в някое от тях и да намерите рецептата!
А кс и н и я М и х а й л о в а
- GenresPoetry
72 pages, Paperback
First published January 1, 2015
1 person is currently reading
16 people want to read
About the author
Петър Чухов
24 books21 followersБакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
До 2012 г. е автор на 11 книги, някои от които преведени и в чужбина.
Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина, двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-máscsönd/Различна тишина” (Napkut Kiado, Budapest, 2012).
Включен в много антологии в България и по света. Преведен на 17 езика. Пише хайку и свързаните с него форми на английски, публикувани в различни издания в САЩ,
Канада, Англия, Япония, Русия и др.
През 2011 г. под заглавието „Безопасни игли” професионален екип създава мултимедиен спектакъл от 105 хайку на Петър Чухов, който се играе на 3 езика (български, английски и руски)– под почетния патронаж на Посолството на Япония в България – в страната и в чужбина.
Петър Чухов е носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), „Славейкова награда” (2005–първа, 2013-трета), Първа награда "Златен ланец" (2007), Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2008), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов” (2013) и др. Участвал в много пърформанси, като например „Литература в действие”(Performing Literature) (2002) по проект на Британския съвет, съвместно с британски автори, на
фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия.
Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", съавтор на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко", излизала няколко години на страниците на най-тиражния български ежедневник в. "Труд", пише музика и текстове, свирил в много рок-групи, с които има издадени албуми („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”),съосновател на етно-рок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е “Par Avion”. Член на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.
До 2012 г. е автор на 11 книги, някои от които преведени и в чужбина.
Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина, двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-máscsönd/Различна тишина” (Napkut Kiado, Budapest, 2012).
Включен в много антологии в България и по света. Преведен на 17 езика. Пише хайку и свързаните с него форми на английски, публикувани в различни издания в САЩ,
Канада, Англия, Япония, Русия и др.
През 2011 г. под заглавието „Безопасни игли” професионален екип създава мултимедиен спектакъл от 105 хайку на Петър Чухов, който се играе на 3 езика (български, английски и руски)– под почетния патронаж на Посолството на Япония в България – в страната и в чужбина.
Петър Чухов е носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), „Славейкова награда” (2005–първа, 2013-трета), Първа награда "Златен ланец" (2007), Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2008), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов” (2013) и др. Участвал в много пърформанси, като например „Литература в действие”(Performing Literature) (2002) по проект на Британския съвет, съвместно с британски автори, на
фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия.
Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", съавтор на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко", излизала няколко години на страниците на най-тиражния български ежедневник в. "Труд", пише музика и текстове, свирил в много рок-групи, с които има издадени албуми („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”),съосновател на етно-рок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е “Par Avion”. Член на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
October 24, 2016
Случайно намерена из рафтовете на Столична библиотека и още по-случайно завършена... Един красив монолог, свалящ стрелките на часовника със стриптийз и каращ те да съблазниш собствените си сетива.
Малко скептично започнах да я чета, може би защото първото стихотворение е поредният пример за клише-поезия - любов и любов и после не. Но нататък, като една малка история, навлизаш по-дълбоко в стаята на монолога, онзи човешки, откъде не можем да излезем. Размишляваме над всичко - от кафетата до женските крака, Мона Лиза и приятелите, които все си отиват и не се връщат.
Това е една стихосбирка на прехода от едно състояние на безкрайност до друго. Любов да има, но не сладникава и плоска, а разчупена през множеството призми. Да си чужденец в собствения си град и да опознаваш за първи (и пореден) път магазините на малката уличка. Да търсиш целувки по-дълги от политически мандат... Семейството - като един незабравен спомен.
И така продължава, между доброто и злото, за себе си онова, което извън нас. Как живеем извън своите сетива, които предпочитаме да оставим да си играят с невзрачното ежедневие.
"Ябълката
в огледалото
е огризка"
Малко скептично започнах да я чета, може би защото първото стихотворение е поредният пример за клише-поезия - любов и любов и после не. Но нататък, като една малка история, навлизаш по-дълбоко в стаята на монолога, онзи човешки, откъде не можем да излезем. Размишляваме над всичко - от кафетата до женските крака, Мона Лиза и приятелите, които все си отиват и не се връщат.
Това е една стихосбирка на прехода от едно състояние на безкрайност до друго. Любов да има, но не сладникава и плоска, а разчупена през множеството призми. Да си чужденец в собствения си град и да опознаваш за първи (и пореден) път магазините на малката уличка. Да търсиш целувки по-дълги от политически мандат... Семейството - като един незабравен спомен.
И така продължава, между доброто и злото, за себе си онова, което извън нас. Как живеем извън своите сетива, които предпочитаме да оставим да си играят с невзрачното ежедневие.
"Ябълката
в огледалото
е огризка"
January 12, 2016
------ Феърплей
Смъртта играе
с белите фигури
въпреки че играта й върви добре
тя е изнервена
мисли дълго
често изпада в цайтнот
връща ходове
успява даже
да открадне една черна пешка
тъкмо тази
която си мислеше
че ще стане царица
Смъртта играе
с белите фигури
въпреки че играта й върви добре
тя е изнервена
мисли дълго
често изпада в цайтнот
връща ходове
успява даже
да открадне една черна пешка
тъкмо тази
която си мислеше
че ще стане царица
Displaying 1 - 2 of 2 reviews