„Добротата е повече от милосърдие, но милосърдието е по-дълбоко. Освен това, милосърдието, за разлика от добротата, е винаги активно.“
„Натоварени със зло“ е последният съвместен роман на големите братя Стругацки. Той представлява чудесна и многопластова социална фантастика, чрез която подтикват читателите към размисли по общочовешки морални теми! Според мен, основното и най-ярко послание в книгата е, че милосърдието е изключително ценно и необходимо на човечеството, дори в най-мрачните времена и въпреки всякакво зло. Освен това, книгата определено е вдъхновена от „Майстора и Маргарита“, и е също толкова брилянтна сатира на тоталитарния начин на мислене, колкото незабравимата творба на Булгаков.
„Натоварени със зло“ се състои от две забележителни и майсторски изградени сюжетни линии! В едната от тях проследяваме тягостните събития в дневник от близкото бъдеще, разказващ антиутопична история, а пък в другата - причудливуят ръкопис „ОЗ“, описващ мистична история от миналото, изпълнена с любопитни препратки към християнството и исляма.
„Всички ние имаме чувството на дълбоко удовлетворение, имаме и чувство на законно негодувание, но виж чувството за собствено достойнство у нас отдавна вече е дефицитна стока. Затова когато нашият не особено мъдър опит и нашата многоопитна мъдрост, дълбока като най-дълбоката ни супена чиния, се сблъскат даже не с доста зловещичкия Ахасфер Лукич или с неговия напълно ужасяващ партньор (господар?, творец?), а просто с някой абсолютен грубиян или образцов подлец, ние, като правило, се объркваме.“
„Но кое е най-срамното? Не това, че сгреших, излъгах, изфуках се, че желаното приех за реалност. Всичко това са неща от живота, без тях няма наука. Друго е срамно — че се възгордях. Започнах да си правя на реверите дупки за златните медали. Престанах да говоря с околните и започнах да поучавам.“
„Човечността е единно цяло. Тя не може да се дели на части и да се напъха в различни калъпи. А тази човечност, която проповядвате вие, се състои само от принципи и цялата е разпределена на отделни полици и вече я няма, останал е само един сборник с правила.“
„Момченцата изчезнаха с най-голяма скорост, а аз продължих да вървя и тъжно да размишлявам, че създадената атмосфера за лов на чудовища вече започва да ражда чудовища.“
„Човекознанието не е наука, то е някаква разновидност на вярата. В него нищо не може да бъде нито доказано, нито опровергано. Човековерие. Ти или просто вярваш, или просто не вярваш. Избираш това, което ти е по-близко, или може би ти дава повече топлина…“
„Флората, това били диваци, недорасли до нашата цивилизация. Не е вярно. Флората изникна върху нашата цивилизация като върху хумусен слой. Да, това са диваци, но диваци от съвсем особен вид — племе, вкусило плодовете на нашата цивилизация и повърнало с отвращение онова, което е вкусило. Същността на събитията е в това, че никой не разбира Флората. А бедата идва от там, че никой така и не се опитва да разбере Флората, защото на всички им се струва, че няма нищо за разбиране и всичко е ясно от само себе си.“
„Той силно изменил отношението си към интелигенцията. Започнали да му харесват хора, които четат и са изпълнени с любопитство към обкръжаващия ги свят. Разбира се, от неговата висота тяхната начетеност представлявала само едно систематизирано незнание, един повече или по-малко сложен комплекс от неверни, погрешни или неточни представи за света, но образованието пък ги било въоръжило с логика, скептицизъм и разбиране на вечната невъзможност да се обхване необхватното.“
„В този кипящ котел врели и се преварявали най-новите слухове, клюки, теории, предсказания, опасения, анекдоти и надежди, а Прохор безусловно е бил добре запознат с целия този кипеж. Той, както и всеки велик писател, не би могъл да не изпита върху себе си най-дълбокото въздействие на това обкръжение.“
„Спомням си обаче как той ме прекъсна и попита искрено учуден: „Ама ти наистина ли вярваш във всичките му фантазии?“ „Не — отвърнах честно аз. — За съжаление, не. Акълец не ми стига, за да вярвам. Но със сигурност знам едно: може това да са фантазии, може дори и да греши, но грешката му е сто пъти по-велика и стои сто пъти по-високо от всичките ви правилни решения. Освен това е сто пъти по-нужна за всички нас.“