ОК, продължаваме с пълните кратки съчинения на Саймък, когато и където мога да ги докопам. До тук, втора от дванадесетте книжки е пълен кеф.
New Folks’Home – Превеждан на български като „Къщата на обновените“ във вестник Орбита.
Много добър разказ, който отново развива идеята от “Party Line”, „Междинна станция“, “Кой си ти там в скалите” и други.
Пенсиониран адвокат отива на място пропито със спомени от детството му. Там открива странна къща, която сякаш е изоставена, но изпълнява желанията му. След нелеп инцидент успява да се добере отново до нея и открива, че вече е собственик. Нещо смята да го обнови, за да служи на по-висша цел.
The Questing of Foster Adams – Интересен опит за чист хорър, за жалост приемлив, но посредствен. Обаче за първи път във вечно лятната страна на Саймък е зима.
Фостър Адамс е любител историк, до чиито услуги прибягва главният герой, за да му разкаже за хранителните навици в Англия през 15 век. Когато се разговарят се оказва, че г-н Адамс има странно хоби. Събира методи за изтезание измислени от човечеството през вековете, за да намери перфектния метод. Тази му обсесия ще доведе до морбидни последствия.
Hermit of Mars – Един от ранните пълп разкази на Саймък. Доста е разнопосочен, но е чисто приключение.
Във вечно замръзналите канали на Марс двама ветерани имат странен гост. Млада дама, която търси водач към Канала на полуделия. Решават да я заведат до там, което води до редица приключения с марсианските форми на живот и няколко феноменални разкрития за червената планета.
Worlds Whitout End – Това беше голяма изненада. Не очаквах Саймък да играе с конспирации на големи корпорации и да гради дистопии. Явно разказите му са превеждани доста селективно някога.
Светът е управляван от големите корпорации и хората в него са разделени според отделите за които работят. Когато един директор от отдел Сънища е повишен неочаквано, той успява да се забърка в интрига, надхвърляща въображението му. Оказва се, че „Сънища“ от години използват мозъците на хората потопени в криогенна сомния, за да чертаят различни варианти на бъдещето.
Луда работа, все едно я е писал чичо Дик.
Barb Wire Brings Bullets! – Поредният уестърн от Саймък видях, че аз три години е публикувал 15. Чиста проба екшън, пукотевица и един самотен герой. Класика.
Second Childhood – Много силен разказ за безсмъртието и последствията от него. Направо има суициден ефект върху читателя.
Един човек на петдесет и кусур века мечтае за смъртта. Когато му е отказана, той намира гротеско компромисно решение.
Beachhead – Брутален първи контакт на непозната планета.
Когато един от аборигените казва на научната група, че няма да си тръгнат, никой не го взима на сериозно. В последствие установяват, че това не е било заплаха, а факт.
Sunspot Purge – Един от най-депресивните разкази на Саймък. Писан е някъде около „Градът“, така че не е изненада разочарованието му от човечеството.
Журналист е избран да изпробва машина за пътуване във времето. След успешен скок установява, че не може да се върне. Пътят е само напред и място за човека там няма.
Drop Dead – Зашеметяващо добър разказ.
Група учени от планета университет откриват нов свят, населен от един биологичен вид. Съществата са като ходеща ферма – Няколко вида месо, зеленчуци, плодове, мед, мляко. Единственият проблем е, че нямат никакви защитни механизми. Или поне така изглежда в началото, а когато ги открият, вече ще е късно.
Worrywart – Един от многото разкази на Саймък, свързан с вестникарската му професия. Този е доста мрачен.
Копирийдър в малък вестник намира странна закономерност в няколко статии със минимални шансове за реализация. Навързва нещата и успява да стигне до инвалид в Уинсконсин, който може да управлява събитията. От там всичко е въпрос на фантазия.