What do you think?
Rate this book
Неговата любима
„Неговата любима” и е посветена на любовта между Ботев и Венета. „Венета е била връстница на Ботев – немлада, разведена, с едно дете. За онези години това е била катастрофална репутация. Не е била красива, не е била богата и е била неграмотна. Но той казва на един свой приятел: „Тя не ми е жена по църковните тефтери или по гражданските свидетелства. Тя ми е либе…” Това вече значи нещо…”, Неда Антонова е писател, драматург и журналист. Тя е автор на 19 книги във всички жанрове – исторически и любовни романи, трилогия за деца, повести, поезия, някои от които са превеждани на френски, руски, чешки и полски.
281 pages, Paperback
Published January 1, 2015
1 person is currently reading
53 people want to read
About the author
Неда Антонова
19 books24 followersНеда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
October 31, 2015
Светът се крепи на обичащите.
May 21, 2020
Вероятно е редно да предупредя, че не мога да съм безпристрастна към Ботевата история.
Още от ученическите си години изпитвам особено въодушевление, примесено с възхищение и дълбока скръб, към стихотворенията, публицистиката и изобщо цялата му личност.
Романът е прекрасен. Неда Антонова борави така добре с езика и разказва толкова увлекателно, че щом веднъж подхванеш нейна книга, не ти се иска да спреш.
Първоначално обаче бях малко разочарована, че повествованието се води от името на един от Ботевите четници - Слав Калистов. Ставаме свидетели на действията не от първо лице, а като страничен наблюдател. Всичко е пречупено през неговите възприятия. Някои детайли се губят и на моменти съдбата на Венета и Христо остава леко встрани, като набързо преразказана. След като преполових романа, си дадох сметка защо е взето това творческо решение, успях да го възприема и дори одобря. Невъзможно е да влезеш в главата на Поета и да рисуваш онази действителност в синхрон с неговия светоглед. Другата причина е, че този разказвач дава възможност да се проследи съдбата на Венета и децата ѝ след Освобождението, което иначе не би било възможно. Ннтересно ми е да разбера дали образът на Слав има реален прототип (някой приближен и доверен на семейството, оцелял толкова много сражения и войни), или е по-скоро сборен образ. Ако прочетете книгата, ще усетите и играта със заглавието. Кого се има предвид под "него" в "Неговата любима" - Христо или Слав? И двамата. И на двамата Венета е любима, но само на Ботев е либе. (Именно тази сюжетна линия не ми се понрави и ме накара да смъкна една звезда от оценката тук, ако изобщо оценките имат значение.)
Както с други исторически романи, тук също ми беше трудно да разгранича историческата истина от художествената измислица, служеща за спойка. Дори често оставях книгата настрана, за да проверя някой друг факт. Поне до колкото това е възможно, защото и до днес историците не са стигнали до консенсус по отношение гибелта на Войводата.
Двете чувства, които съпровождаха целия прочит, неотделими едно от друго, бяха възхищение и мъка. Неда Антонова успява да те направи съпричастен и да те накара да преживееш всичко все едно си съвременник на събитията.
Венета Хр. Ботйова е една изключителна за времето си жена, която не се страхува да следва сърцето си, но и която носи отговорност за всичките си действия и стоически изтърпява последствията. Дори в най-тежките години след смъртта на Ботев, когато сама с малката си дъщеричка живее в крайна мизерия, изолирана от светския живот, охулена и оплювана от целия град, тя устоява на нищетата и скръбта. Успява да отгледа Иванка, да съхрани Ботевия завет и да му бъде предана до смъртта си.
Една колкото трагична, толкова и красива и вдъхновяваща история.
Нещо, което не мога да подмина безучастно, е колко бързо Следосвобожденска България забравя героите си и близките им. Колко лесно, докосвайки се до властта, някои от бившите хъшове забравят за бойните другари, с които преди са делили и постелята, и залъка си хляб. Тъжно е, защото някак си сме свикнали от дистанцията на времето да мислим само за героичното в тези персони и тези времена. Оказва се обаче, че и тогава е имало лесно подкупни и алчни хора, предатели, лъжци, недостойни за делото и каузата. А това не ми носи надежда за бъдещето, защото дори и днес да се появи някой като Ботев, ще се намери някой негов приближен да му даде непоискано "мъжко причастие".
Друг емоционален момент е изповедта на Ботевата майка за откриването на паметника във Враца и неосъщественото ѝ единствено желание да я заведат на лобното място на сина ѝ, да го почете и оплаче, както подобава.
Спирам до тук. Нямам никаква идея дали разбрахте нещо от цялата ми логорея, защото емоциите все още тласкат мисълта ми едновременно в различни посоки. Ще се радвам ако някой се вдъхнови да разгърне "Неговата любима" или ако не нея, то поне някое Ботево стихотворение. Книгата си струва да се прочете, да се почувства и да се помисли.
"- Баща ти ми е казвал... Ние, каза, с моята жена се четем един друг като библия...
- Честит е бил Христо Ботйов да има своята Венета като част от него самия! И е обичал тази жена, както човек обича себе си: без да се съмнява в нея, но и без да я жали"
"Какво стана с нас, брате Стоянов?! Тебе отдавна те няма, но от небето по-ясно се вижда... Затуй вгледай се, виж и ми кажи! В робството, дето е робство, пък и там имаше що-годе надежда. Лъч надежда за избавление. Храна за душата и струна за тялото. Под робството бяхме народ. Може такъв, може онакъв, но народ. А свободата ни разедини! Под свободата човек сам си избира какъв да бъде. И станахме глутница кучета - гладни, умилкващи се и бездомни. И всяко куче си търси стопанин... И с гладни очи дири да зърне има ли някой нужда от него, да го някак си употреби, я срещу нещо си, я пари, я власт, я защита в невярно дело..."
Още от ученическите си години изпитвам особено въодушевление, примесено с възхищение и дълбока скръб, към стихотворенията, публицистиката и изобщо цялата му личност.
Романът е прекрасен. Неда Антонова борави така добре с езика и разказва толкова увлекателно, че щом веднъж подхванеш нейна книга, не ти се иска да спреш.
Първоначално обаче бях малко разочарована, че повествованието се води от името на един от Ботевите четници - Слав Калистов. Ставаме свидетели на действията не от първо лице, а като страничен наблюдател. Всичко е пречупено през неговите възприятия. Някои детайли се губят и на моменти съдбата на Венета и Христо остава леко встрани, като набързо преразказана. След като преполових романа, си дадох сметка защо е взето това творческо решение, успях да го възприема и дори одобря. Невъзможно е да влезеш в главата на Поета и да рисуваш онази действителност в синхрон с неговия светоглед. Другата причина е, че този разказвач дава възможност да се проследи съдбата на Венета и децата ѝ след Освобождението, което иначе не би било възможно. Ннтересно ми е да разбера дали образът на Слав има реален прототип (някой приближен и доверен на семейството, оцелял толкова много сражения и войни), или е по-скоро сборен образ. Ако прочетете книгата, ще усетите и играта със заглавието. Кого се има предвид под "него" в "Неговата любима" - Христо или Слав? И двамата. И на двамата Венета е любима, но само на Ботев е либе. (Именно тази сюжетна линия не ми се понрави и ме накара да смъкна една звезда от оценката тук, ако изобщо оценките имат значение.)
Както с други исторически романи, тук също ми беше трудно да разгранича историческата истина от художествената измислица, служеща за спойка. Дори често оставях книгата настрана, за да проверя някой друг факт. Поне до колкото това е възможно, защото и до днес историците не са стигнали до консенсус по отношение гибелта на Войводата.
Двете чувства, които съпровождаха целия прочит, неотделими едно от друго, бяха възхищение и мъка. Неда Антонова успява да те направи съпричастен и да те накара да преживееш всичко все едно си съвременник на събитията.
Венета Хр. Ботйова е една изключителна за времето си жена, която не се страхува да следва сърцето си, но и която носи отговорност за всичките си действия и стоически изтърпява последствията. Дори в най-тежките години след смъртта на Ботев, когато сама с малката си дъщеричка живее в крайна мизерия, изолирана от светския живот, охулена и оплювана от целия град, тя устоява на нищетата и скръбта. Успява да отгледа Иванка, да съхрани Ботевия завет и да му бъде предана до смъртта си.
Една колкото трагична, толкова и красива и вдъхновяваща история.
Нещо, което не мога да подмина безучастно, е колко бързо Следосвобожденска България забравя героите си и близките им. Колко лесно, докосвайки се до властта, някои от бившите хъшове забравят за бойните другари, с които преди са делили и постелята, и залъка си хляб. Тъжно е, защото някак си сме свикнали от дистанцията на времето да мислим само за героичното в тези персони и тези времена. Оказва се обаче, че и тогава е имало лесно подкупни и алчни хора, предатели, лъжци, недостойни за делото и каузата. А това не ми носи надежда за бъдещето, защото дори и днес да се появи някой като Ботев, ще се намери някой негов приближен да му даде непоискано "мъжко причастие".
Друг емоционален момент е изповедта на Ботевата майка за откриването на паметника във Враца и неосъщественото ѝ единствено желание да я заведат на лобното място на сина ѝ, да го почете и оплаче, както подобава.
Спирам до тук. Нямам никаква идея дали разбрахте нещо от цялата ми логорея, защото емоциите все още тласкат мисълта ми едновременно в различни посоки. Ще се радвам ако някой се вдъхнови да разгърне "Неговата любима" или ако не нея, то поне някое Ботево стихотворение. Книгата си струва да се прочете, да се почувства и да се помисли.
"- Баща ти ми е казвал... Ние, каза, с моята жена се четем един друг като библия...
- Честит е бил Христо Ботйов да има своята Венета като част от него самия! И е обичал тази жена, както човек обича себе си: без да се съмнява в нея, но и без да я жали"
"Какво стана с нас, брате Стоянов?! Тебе отдавна те няма, но от небето по-ясно се вижда... Затуй вгледай се, виж и ми кажи! В робството, дето е робство, пък и там имаше що-годе надежда. Лъч надежда за избавление. Храна за душата и струна за тялото. Под робството бяхме народ. Може такъв, може онакъв, но народ. А свободата ни разедини! Под свободата човек сам си избира какъв да бъде. И станахме глутница кучета - гладни, умилкващи се и бездомни. И всяко куче си търси стопанин... И с гладни очи дири да зърне има ли някой нужда от него, да го някак си употреби, я срещу нещо си, я пари, я власт, я защита в невярно дело..."
July 11, 2017
Първото изречение от анотацията казва всичко, а именно: "Ботев живее с Вената 10 месеца. Венета живее с Ботев 43 години - до края на живота си."
- Българче от Търново. Направило някакво добро на госпожата...малко ли, голямо ли...
- Всяко добро е голямо. Речи му да зоповяда.
Щото който, знае как да използва робството в своя полза, той знае как и свободата да употреби за същата цел.
- Българче от Търново. Направило някакво добро на госпожата...малко ли, голямо ли...
- Всяко добро е голямо. Речи му да зоповяда.
Щото който, знае как да използва робството в своя полза, той знае как и свободата да употреби за същата цел.
Want to read
February 18, 2017Хубав, интересен и плътен текст...обаче никак не ми се нрави, че историята за Ботевата любима е засенчена от сянката над разказвача, която сянка, като че ли се превръща в главен нерв на текста. Още първото изречение от книгата „Заради тази жена аз, Слав Калистов, станах убиец.“ обуславя доминирането на на тази сянка, която тук там из текста си има „подпорки“ и продължава да се стеле (поне до където стигнах).
Displaying 1 - 4 of 4 reviews