Пътни картини

by Heinrich Heine, Хайнрих Хайне

Изданието включва:
* Пътуване по Харц
* Северно море
* Идеи - Книга le Grand

„Пътни картини“ представя част от философската проза на Хайнрих Хайне. Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на народите.

Genres: Travel, Classics, German Literature, Germany, Fiction, Literature, Poetry

First published January 1, 1826

About the author

Christian Johann Heinrich Heine was one of the most significant German poets of the 19th century. He was also a journalist, essayist, and literary critic. He is best known outside Germany for his early lyric poetry, which was set to music in the form of Lieder (art songs) by composers such as Robert Schumann and Franz Schubert. Heine's later verse and prose is distinguished by its satirical wit and irony. His radical political views led to many of his works being banned by German authorities. Heine spent the last 25 years of his life as an expatriate in Paris.

Reviews

[Caroline · Rating 4 out of 5]

After a few violent and generally grueling modern books I decided to escape to the Harz Mountains with Heinrich Heine. I did escape the violence, and enjoyed the voyage, but it didn’t go where I expected.

The title is misleading. While there are a few rhapsodic pages devoted to Heine’s trek when he escapes from the university at Gottingen, this is primarily a collection of satires located in spots Heine had visited, chosen in order to wrap the firecrackers in a little local color. Some are good-natured jabs at human nature, some are flailing critiques of serious issues, and one is a mean-spirited episode in a personal literary vendetta.

Running throughout is a complex relationship with Judaism. (Heine had converted to Christianity to further his career.) Two characters from this collection, a Jewish marquis and his Jewish quasi-servant (who is also a lottery-collector and podiatrist who claims to have treated Rothschilds) have, according to the afterword, become well-known clowns of German literature. The dialogues, embedded stories, philosophies of life and the role of Heine as listener all call to mind Jacques and his Master.

Heine also displays his troubled view of his own Germanness; according to the afterword he thought Napoleon a great hero. The scenes set at the North Sea and Gottingen make for interesting reading about the very different aspects of a Germany before unification. And he certainly was contemptuous of Gottingen, portraying the equivalent of a debauched fraternity party starring students who have walked from the university to an inn in the Harz Mountains. The professors don’t fare any better.

In Lucca, he observes a religious procession and then treats most monks and priests to his pointed pen, although recognizing a few true men of faith. This Lucca episode apparently was notorious for some thinly veiled eroticism and double entendres.

Translator Peter Wortsman says Heine’s revolutionary approach to the German language is a very important aspect of his collection of travel pieces. But that is also the part difficult for a reader of the translation to grasp, although Wortsman succeeds with a few puns and inventive words. (That I noticed. There may be more I overlooked.) One can see Heine’s modern style, with asides to the reader and digressions that show the influence of writers like Sterne.

This is, for the most part, a merry book. Heine is still young and his satire, even when passionate, doesn’t have the vicious, deadly tone that can come with many years of disillusionment. You can sense his boyish delight with first becoming an author and finding his voice.

[Jola · Rating 3 out of 5]

Review to come.

[Адриана К. · Rating 3 out of 5]

„Аз обичам морето като душата си.“

Винаги съм свързвала името на Хайнрих Хайне с поезия, но сега имах възможността да се докосна и до прозата му.

„Пътни картини“ включва разкази за няколко пътувания на един от най-забележителните немски поети и писатели на XIX век, случили се по различно време от живота му (между 1826 и 1831 г.). Местата, които посещава са регионът Харц в Германия, град Лука в Италия и остров Норден в Северно море. Именно първата част от книгата „Пътуване по Харц“ му носи истинска, голяма слава – и точно тя ми хареса най-много. Другите две са "Северно море" и "Идеи - Книга le Grand" (в анотацията на други чужди издания, на които попаднах, се посочват още два текста, та малко се обърках, може би българското издание не е пълно…)

Хайне засяга различни въпроси от политически, религиозен, обществен, образователен характер. Сред сгъстените философски фрагменти, които на моменти сякаш „задушават“ четенето, се намират и едни малки съкровища от поетични мисли. Със сигурност за своето време, това е била една значима книга, но сегашният прочит бе малко бавен и вървеше трудно на места. Все пак успях да си „взема“ по нещо от тези пътеписи.

„Това лице беше от онези, които не дразнят никога, възхищават рядко, но винаги се харесват. Аз обичам такива лица, защото с усмивката си успокояват бурно развълнуваното ми сърце.“

[AiK · Rating 4 out of 5]

Гейне известен, как великий немецкий поэт, но, как прозаик, он почти неизвестен. Жанр путевых заметок, особенно написанные в значительно отстоящем прошлом, являются ценным источником информации о жизни в странах, где побывал путешественник в сочетании с выражением его впечатлений, а также его эстетических, философских и политических взглядах. Это не просто путешествие, это историческое путешествие, путешествие вместе с Гейне, и здесь больше его размышлений, нежели описаний красот. Конечно, многое остается непонятным, многие имена совершенно неизвестны сейчас, либо какие-то имена всплывают в памяти, но без какой-то конкретики. Поэтому это, в какой-то степени, вызов, побуждающий отрываться от текста, чтобы поискать в интернете дополнительную информацию.
Книга писалась и публиковалась частями в период 1826 по 1831 годы, но несмотря на географическую разделенность частей, текст воспринимается, как единое целое. Книга состоит из четырех частей «Путешествие по Гарцу», «Северное море», «Идеи. Книга Ле Гран» и четвертая часть «Италия» и «Английские фрагменты». Любителей поэзии прельстит тот факт, что в первой части есть несколько его стихотворений, но все же здесь он выступает в необычной роли публициста, в каких-то вопросах едко высмеивающего, в каких-то полемизирующего.
Жанровое своеобразие прозы Гейне таково, что невозможно утверждать, что это исключительно имевшие место события, встречи и люди. Здесь есть место вымыслу! Его сон про призрака профессора из Геттингена, доказывающего в своей лекции, что призраков не существует, ящерица, которая говорит Гейне: «Ничто в этом мире не хочет идти назад».
На страницах книги Гейне рецензирует литературные произведения, размышляет о широком спектре вопросов – Французская революция, Наполеон и его войны, очень большой блок размышлений о религии, полемика с Гегелем, сатира на общество. По сути, мы можем увидеть мировоззрение Гейне в пору его молодости.

[Javier · Rating 4 out of 5]

Torrente de ideas, de libros, políticamente incorrecto, feminista convencido, gran retrato de su época.

[Barbara Ab · Rating 2 out of 5]

b o r i n g