What do you think?
Rate this book
Когато заспят
"Когато те заспят, някоя аз ще…
Внимавайте с местоименията в тази книга , между тях има и безвъзвратни.
Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете.
Пазете се от случайни – дълбоки – наранявания; и добрите читатели не са застраховани.
От градските легенди на една въобразена ретро София („Площад Гарибалди“) през новите тийнейдж бездни („Луиза излиза“) до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват („Безкрайно мое нещо ти“), Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво притегателна и за фенове на „Игра на тронове“, и за страстни читатели на Емил и Дикинсън и Дилън Томас."
Биляна Курташева
Внимавайте с местоименията в тази книга , между тях има и безвъзвратни.
Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете.
Пазете се от случайни – дълбоки – наранявания; и добрите читатели не са застраховани.
От градските легенди на една въобразена ретро София („Площад Гарибалди“) през новите тийнейдж бездни („Луиза излиза“) до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват („Безкрайно мое нещо ти“), Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво притегателна и за фенове на „Игра на тронове“, и за страстни читатели на Емил и Дикинсън и Дилън Томас."
Биляна Курташева
60 pages, Paperback
Published October 1, 2015
24 people want to read
About the author
Надежда Радулова
32 books14 followersНадежда Радулова е българска писателка.
Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм.
Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.
Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм.
Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 21, 2015
Шпионирах за малко една тайна среща в подземие, осветено добре от очите на събралите се. На студения под седяха е.е.къмингс, Дилан Томас, Емили Дикинсън, Дейвид Линч, Снори Стурлусон. Беше дошъл и Едгар Алън По, и Е.Т. Хофман. И Бегемот беше там.
Казаха си, че следващия път, на среднощната им приятелска сбирка ще бъде Надя Радулова. Преди да се разотидат, Бегемот измяука това:
"...
тичай, докато ужасът ти избелее,
и прогледнеш, и здраво стъпиш
с два крака върху сянката си,
и се надяваш да е твоята."
Казаха си, че следващия път, на среднощната им приятелска сбирка ще бъде Надя Радулова. Преди да се разотидат, Бегемот измяука това:
"...
тичай, докато ужасът ти избелее,
и прогледнеш, и здраво стъпиш
с два крака върху сянката си,
и се надяваш да е твоята."
May 3, 2016
Обърква ме и ме очарова.
"Няма да заспим", историята в проза, с която започва книгата, е смазващо добра: страхотно хорър парче, фино, многопластово, напрегнато, музикално. "Черен Петър" също е от този порядък. Следват стихотворения, които разбирам-неразбирам, но безумно харесвам с кожата си, с белите си дробове - някак заклинателни, потънали в леко токсична мъгла и здрач, повече заплашителни, отколкото изплашени, но все в този спектър на емоцията: "Лълабай", "Четвъртият ров", "Изведнъж, точно преди края", "Бяла техника за влюбени", "Отвореният прозорец", "Безкрайно мое нещо ти".
"Нека ти разкажа за Марица", "Луиза излиза", "Площад Гарибалди" са уж една идея по-конкретни, но в крайна сметка не са. Много увличащи, много объркващи, всичките хладен noir. Началото на "Пандора" (всъщност първата й половина) е блестящо:
О, я да добавя и ето това от "Преди студа":
Текстове като "Нощна мантра", "Мемъри" и "Загуба на чувствителност" препрочетох по пет пъти, за да видя няма ли да стигна до каквото и да е, което нещо да значи за мен. Не стигнах. Ясно, че поезията е дело лично, среднощно и понякога дори нечленоразделно (не толкова в думите, колкото в съдържанието), но ако е до такава степен такова, защо изобщо да се публикува? Публикуването е покана за разговор, не е ли? Как да общуваме, когато поетът говори сам на себе си с недомлъвки и препратки към неща, които няма как да разпознаем? В този смисъл двете стихотворения на с. 44 и 45 просто ме вбесяват. Защото очаквам ужасно много и получавам ужасно нищо. "Несрещ койня коа койня ръжлатана вцъф" - сериозно ли? "Глокая куздра" ей така, без ключ, без нужда? И за какво? Тук неистово искам да сложа три звездички на книгата заради ей тези неща и заради общото усещане след края, че всъщност съм само по средата, но не мога, защото хубавото е много хубаво и литературната мощ на Надя Радулова изисква допълнителна доза уважение.
Минус едната звезда е заради изданието, чието оформление е чудесно и подходящо (корицата!), и умно като цвят и настроение, но е вкарало тези има-няма 25 рехави странички в 60, сложило ги е насред една огромна бяла пустош във формат, по-голям от обичайното, на плътна хартия, и ги продава на цена двойна спрямо онова, което реално може да се пожелае за този обем на текста.
"Няма да заспим", историята в проза, с която започва книгата, е смазващо добра: страхотно хорър парче, фино, многопластово, напрегнато, музикално. "Черен Петър" също е от този порядък. Следват стихотворения, които разбирам-неразбирам, но безумно харесвам с кожата си, с белите си дробове - някак заклинателни, потънали в леко токсична мъгла и здрач, повече заплашителни, отколкото изплашени, но все в този спектър на емоцията: "Лълабай", "Четвъртият ров", "Изведнъж, точно преди края", "Бяла техника за влюбени", "Отвореният прозорец", "Безкрайно мое нещо ти".
"Нека ти разкажа за Марица", "Луиза излиза", "Площад Гарибалди" са уж една идея по-конкретни, но в крайна сметка не са. Много увличащи, много объркващи, всичките хладен noir. Началото на "Пандора" (всъщност първата й половина) е блестящо:
Затворена живея в тъмна стая.
Веднъж на ден, за няколко минути
ми пускат косъм светлина. Улавям го
и пиша по стената.
О, я да добавя и ето това от "Преди студа":
От есенната прежда на земята,
виж, изпълзяват малки бели червеи
и бод по бод тържествено разшиват
гоблена на годината...
Текстове като "Нощна мантра", "Мемъри" и "Загуба на чувствителност" препрочетох по пет пъти, за да видя няма ли да стигна до каквото и да е, което нещо да значи за мен. Не стигнах. Ясно, че поезията е дело лично, среднощно и понякога дори нечленоразделно (не толкова в думите, колкото в съдържанието), но ако е до такава степен такова, защо изобщо да се публикува? Публикуването е покана за разговор, не е ли? Как да общуваме, когато поетът говори сам на себе си с недомлъвки и препратки към неща, които няма как да разпознаем? В този смисъл двете стихотворения на с. 44 и 45 просто ме вбесяват. Защото очаквам ужасно много и получавам ужасно нищо. "Несрещ койня коа койня ръжлатана вцъф" - сериозно ли? "Глокая куздра" ей така, без ключ, без нужда? И за какво? Тук неистово искам да сложа три звездички на книгата заради ей тези неща и заради общото усещане след края, че всъщност съм само по средата, но не мога, защото хубавото е много хубаво и литературната мощ на Надя Радулова изисква допълнителна доза уважение.
Минус едната звезда е заради изданието, чието оформление е чудесно и подходящо (корицата!), и умно като цвят и настроение, но е вкарало тези има-няма 25 рехави странички в 60, сложило ги е насред една огромна бяла пустош във формат, по-голям от обичайното, на плътна хартия, и ги продава на цена двойна спрямо онова, което реално може да се пожелае за този обем на текста.
December 26, 2024
защо се издават такива глупости?
December 7, 2015
За препрочитане.
Впечатляваща книга - като език, като образи, като енергия, като ритъм, като всичко. Четете я.
Впечатляваща книга - като език, като образи, като енергия, като ритъм, като всичко. Четете я.
November 29, 2015
Да срещнеш някой, който е способен да борави така с езика, е неописуемо. Докато четях си мислех, че никога не бих се сетила, че тази и тази дума могат да стоят една до друга – да носят смисъл, да са силни и да са красиви. И в същото време Надежда Радулова прави това напълно естествено, категорично. Четете тази книга - удивителна е! http://podmosta.bg/kogato-zaspyat-ot-...
"...само белегът е възможност
да преживееш отново онова безпаметно-паметно
убождане-одраскване,
да разцъфтиш, да настръхнеш, да вирнеш опашка,
да си авторът на тази рана-роза-котка,
нещо в разказа да се скъса, нещо да се върже,
нещо да полети – ти
да изскочиш през прозореца,
да се върнеш в светлината."
"...само белегът е възможност
да преживееш отново онова безпаметно-паметно
убождане-одраскване,
да разцъфтиш, да настръхнеш, да вирнеш опашка,
да си авторът на тази рана-роза-котка,
нещо в разказа да се скъса, нещо да се върже,
нещо да полети – ти
да изскочиш през прозореца,
да се върнеш в светлината."
Displaying 1 - 6 of 6 reviews