What do you think?
Rate this book
За Япония като за Япония
Пътепис с впечатления на Марко Семов за Япония през 80-те години на миналия век.
Unknown Binding
First published January 1, 1984
16 people are currently reading
132 people want to read
About the author
Марко Семов
27 books12 followersМарко Атанасов Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член-кореспондент на БАН.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
May 1, 2019
Помните ли онези уроци по география, които гласяха следното: ,,Държава еди-коя си, толкова площ, толкова население, има овце, има памук, произвежда това и това, намира се в този и онзи климатичен пояс..." и т.н.
Е, аз не си спомням урока за Япония. До днес знаех столицата и нашумелите мемоари на гейшата.
През годините много често ми се случваше да хвана една кръстословица и да я изям цялата, да се надуя и да се опъна тежко, тромаво и самодоволно, докато не вземе някой наоколо да ме проверява и да се засмее ехидно:
- А-а-а, ами река, мост, град на о-в Хоншу?
- А-а-а, тия ти си ги решавай, на мен японците не са ми роднини.
Случвало ли Ви се е да наблюдавате някого и да Ви е обзела някаква магия, чудейки се какво има в главата на този човек, а в душата му, а в сърцето му?
Понякога не можем да се справим със собствените си деца, които са наша кръв и плът, та какво остава за друг човек? А за цяла нация?
Със сигурност ще остане една загадка след тази книга за мен. По принцип мога да я разреша, разбира се, но няма да го направя, за да си запазя нещо от нея, а именно дали нашите магазини за един лев са взаимствани от техните ,,сто йени". Научих и неща, които всъщност знаех - за подредената Япония.
Но научих и нови - собствениците на мръсни гуми и автомобили плащат глоби, всеки ден са длъжни да си мият колите.
Помислих и за мястото на жената в нашето общество и в нашата култура.
Няма как да не се замисля, че книгата е от преди 30г. А къде ли са сега? Променило ли се е нещо? Ще се замислите и за множеството самоубийства в Япония.
Съвсем скоро ще прецъфтят лалетата (а може и вече да са към своя край) в Турция и всички ходят в Истанбул, ще се сетите и за забранените мостове за пешеходци, поради същата причина.
Как може всичко да е толкова подредено и да си туриш вЪжето?
И за отношението на мъжете към жените, и за търпението, и за любезностите...
И за Япония, просто като за Япония.
Е, аз не си спомням урока за Япония. До днес знаех столицата и нашумелите мемоари на гейшата.
През годините много често ми се случваше да хвана една кръстословица и да я изям цялата, да се надуя и да се опъна тежко, тромаво и самодоволно, докато не вземе някой наоколо да ме проверява и да се засмее ехидно:
- А-а-а, ами река, мост, град на о-в Хоншу?
- А-а-а, тия ти си ги решавай, на мен японците не са ми роднини.
Случвало ли Ви се е да наблюдавате някого и да Ви е обзела някаква магия, чудейки се какво има в главата на този човек, а в душата му, а в сърцето му?
Понякога не можем да се справим със собствените си деца, които са наша кръв и плът, та какво остава за друг човек? А за цяла нация?
Със сигурност ще остане една загадка след тази книга за мен. По принцип мога да я разреша, разбира се, но няма да го направя, за да си запазя нещо от нея, а именно дали нашите магазини за един лев са взаимствани от техните ,,сто йени". Научих и неща, които всъщност знаех - за подредената Япония.
Но научих и нови - собствениците на мръсни гуми и автомобили плащат глоби, всеки ден са длъжни да си мият колите.
Помислих и за мястото на жената в нашето общество и в нашата култура.
Няма как да не се замисля, че книгата е от преди 30г. А къде ли са сега? Променило ли се е нещо? Ще се замислите и за множеството самоубийства в Япония.
Съвсем скоро ще прецъфтят лалетата (а може и вече да са към своя край) в Турция и всички ходят в Истанбул, ще се сетите и за забранените мостове за пешеходци, поради същата причина.
Как може всичко да е толкова подредено и да си туриш вЪжето?
И за отношението на мъжете към жените, и за търпението, и за любезностите...
И за Япония, просто като за Япония.
February 14, 2021
През 2018 за първи път посетих Япония. В подготовката си за това пътуване изчетох доста книги - японска литература, европейска литература относно Япония, пътеводители...
Въпреки това и въпреки 3те седмици прекарани там, за мен Япония до голяма степен си остана една загадка. Чак когато се прибрах получих препоръка да прочета Марко Семов. Книгата ми отговори на много въпроси, дори и на такива, които не си бях задавала,но и ми зададе още повече нови.
Направих сравнение между Япония, видяна през 80те от Марко Семов и през 2018 от мен. Направих сравнение между България тогава и сега. Направих сравнение между Българското и Европейското възприятие на Япония. Стигнах до много интересни и неочаквани открития. Колко много, а всъщност колко малко се е променило през тези 30 години.
В своя пътепис Марко Семов ни предоставя не само изключително ценни наблюдения над Япония от 80те, но и не по-малко ценни такива над България и над самите нас. Кой как ще възприеме, види, разбере или не разбере Япония, зависи много от това къде, кога и как е живял и живее. Препоръчвам горещо "За Япония като за Япония" не само като исторически пътеводител за Япония, но и като исторически урок по Българска народопсихология.
Въпреки това и въпреки 3те седмици прекарани там, за мен Япония до голяма степен си остана една загадка. Чак когато се прибрах получих препоръка да прочета Марко Семов. Книгата ми отговори на много въпроси, дори и на такива, които не си бях задавала,но и ми зададе още повече нови.
Направих сравнение между Япония, видяна през 80те от Марко Семов и през 2018 от мен. Направих сравнение между България тогава и сега. Направих сравнение между Българското и Европейското възприятие на Япония. Стигнах до много интересни и неочаквани открития. Колко много, а всъщност колко малко се е променило през тези 30 години.
В своя пътепис Марко Семов ни предоставя не само изключително ценни наблюдения над Япония от 80те, но и не по-малко ценни такива над България и над самите нас. Кой как ще възприеме, види, разбере или не разбере Япония, зависи много от това къде, кога и как е живял и живее. Препоръчвам горещо "За Япония като за Япония" не само като исторически пътеводител за Япония, но и като исторически урок по Българска народопсихология.
April 15, 2019
Изключително слаба. Ретро соц. реторика, пълна с турцизми и балканска простотия. Не препоръчвам.
December 3, 2024
Помня, че като малък я четох и ми беше харесала, но очевидно тогава не е имало кой-знае колко добри книги, а и явно още не ми е било писнало от вечното мрънкане на българина колко е по-добре в другите държави.
Защото в "За Япония като за Япония" има всъщност доста малко за Япония - това всъщност е книга за България, в която авторът описва колко сме зле във всяко отношение. Япония като държава, като култура, икономика и хора е бих казал по-скоро инструмент в подкрепа на непрестанното мрънкане, оплакване и хленчене на автора от България като държава, култура, икономика и хора.
Още по-дразнещото е, че Марко Семов очевидно си въобразява, че постоянните му подмятания и иронии са някакъв вид хумор.
Защото в "За Япония като за Япония" има всъщност доста малко за Япония - това всъщност е книга за България, в която авторът описва колко сме зле във всяко отношение. Япония като държава, като култура, икономика и хора е бих казал по-скоро инструмент в подкрепа на непрестанното мрънкане, оплакване и хленчене на автора от България като държава, култура, икономика и хора.
Още по-дразнещото е, че Марко Семов очевидно си въобразява, че постоянните му подмятания и иронии са някакъв вид хумор.
November 22, 2012
Разсмиваща книга, размисляща, и често смразяваща. (Всеки път, когато си задам въпроса „Как бих живял аз в такава система?“.) Още по-интересен въпрос обаче ми е: Какво се е променило в Япония през изтеклите 30 години? Възможно ли е тая дива емоция, свобода-слободия, която върлува из манга комиксите и японската анимация, да няма никакво отражение в действителността? Мигар жената още е в плен на семейството само, мъжът – на службата?
Жоро (Пенчев), не ми е изтлял меракът за оня разговор с тебе – да разкажеш ти какво си видял там, ако го помниш, ако ти се говори. :)
Жоро (Пенчев), не ми е изтлял меракът за оня разговор с тебе – да разкажеш ти какво си видял там, ако го помниш, ако ти се говори. :)
July 25, 2013
В годината си на издаване сигурно е била актуална...
Има интересни мисли, но езика, на който е написана не ми допадна..
Един такъв пътепис може да е в пъти по-интересен..
Има интересни мисли, но езика, на който е написана не ми допадна..
Един такъв пътепис може да е в пъти по-интересен..
August 7, 2020
Япония е голяма ябълка: или я яж, или въобще не я лигави...
January 22, 2023
Помня късните 90 години на миналия век - тези на моето детство, когато родителите ми препрочитаха "За Япония като за Япония", смееха се с глас на някой и друг пикантен пасаж и обсъждаха този забранен в миналото пътепис, разпространяван нелегално и дори преписван на ръка с цел "предай нататък".
Моята крехка детска душевност по това време не се вълнуваше от българска литература - и съвсем не от пътеписи, тъй като бях твърде погълната от поредната издадена част на " Хари Потър ".
Дебрите на българската народопсихология започват да вълнуват балканската душа в далеч по-зряла възраст... Както се случи и с мен.
Защото " За Япония като за Япония" не е просто пътепис, "Япония за Япония" е квинтесенцията на българската душевност и нейните куриозни размисли и страсти, особено при сблъсък с Новото и Непознатото.
Марко Семов не просто пише, той излива душата си в толкова чист и откровен поток от думи, че ми е трудно да си представя как българин, четящ въпросното произведение, не би могъл да се преоткрие поне на 2-3 места от него.
Непрестанното сравнение на Българина с останалите ("Ние пък да не сме по-лоши/по-малко умни от другите?"), вечният страх да не ни ограбят на някое летище, впили нокти в багажа си и подозрителната хигиена на нацията ни (Япония миришела на чисто, някак неутрално... В България, още докато кацнеш, те лъхват толкова много и различни миризми, надпреварващи се коя да прeдизвика по-голямо отвращение и сбърчване на нос) са само три примера, които успяха да ме усмихнат широко и да ми напомнят за моята мила родина.
Три звезди за хумористичната сатира, интересно поднесените факти за Япония (която определено e в travel bucket list-ата ми) и симпатичната откровеност на Марко Семов - без превземки, излишно самочувствие и фалшива показност. Не дразнят дори и загатнатите сексистки коментари, тъй като в Онова Време са си били съвсем нормални - не била надарена японката ни отпред, ни отзад, о, какъв ужас за всеки истински Бай Ганьо, който уважава само пълни и препълни шепи с женско великолепие!
Отнемам две звезди поради известната монотонност и сивота на пътеписа: за да бъда откровена, очаквах и повече Япония, а някак получих повече България (макар че това не е непременно негатив).
Препоръчвам на всички, чиито душевност и любопитство биват погъделичкани от друг прозорлив поглед на Марко Семов, гледащ право в сърцевината на българското самосъзнание, както следва:
"Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии."
Моята крехка детска душевност по това време не се вълнуваше от българска литература - и съвсем не от пътеписи, тъй като бях твърде погълната от поредната издадена част на " Хари Потър ".
Дебрите на българската народопсихология започват да вълнуват балканската душа в далеч по-зряла възраст... Както се случи и с мен.
Защото " За Япония като за Япония" не е просто пътепис, "Япония за Япония" е квинтесенцията на българската душевност и нейните куриозни размисли и страсти, особено при сблъсък с Новото и Непознатото.
Марко Семов не просто пише, той излива душата си в толкова чист и откровен поток от думи, че ми е трудно да си представя как българин, четящ въпросното произведение, не би могъл да се преоткрие поне на 2-3 места от него.
Непрестанното сравнение на Българина с останалите ("Ние пък да не сме по-лоши/по-малко умни от другите?"), вечният страх да не ни ограбят на някое летище, впили нокти в багажа си и подозрителната хигиена на нацията ни (Япония миришела на чисто, някак неутрално... В България, още докато кацнеш, те лъхват толкова много и различни миризми, надпреварващи се коя да прeдизвика по-голямо отвращение и сбърчване на нос) са само три примера, които успяха да ме усмихнат широко и да ми напомнят за моята мила родина.
Три звезди за хумористичната сатира, интересно поднесените факти за Япония (която определено e в travel bucket list-ата ми) и симпатичната откровеност на Марко Семов - без превземки, излишно самочувствие и фалшива показност. Не дразнят дори и загатнатите сексистки коментари, тъй като в Онова Време са си били съвсем нормални - не била надарена японката ни отпред, ни отзад, о, какъв ужас за всеки истински Бай Ганьо, който уважава само пълни и препълни шепи с женско великолепие!
Отнемам две звезди поради известната монотонност и сивота на пътеписа: за да бъда откровена, очаквах и повече Япония, а някак получих повече България (макар че това не е непременно негатив).
Препоръчвам на всички, чиито душевност и любопитство биват погъделичкани от друг прозорлив поглед на Марко Семов, гледащ право в сърцевината на българското самосъзнание, както следва:
"Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии."
March 16, 2019
Марко Семов: За Япония като за Япония"
Знам, че наскоро имаше споменаване тази книга, но ми се иска да обърна повече внимание на нея и на наистина добрия, позабравен като автор Марко Семов.
Наскоро я прочетох. След дълго пътуване до Япония, интересно как би ми се сторила, ако бях я прочела преди това. Когато я започнах си мислех, че няма как да е актуална, но се оказа, че греша. Изобщо не е остаряла, точно така и за сега усетих Япония. Много точно и мотивиращо описание на японската трудолюбивост, естетика и тайна за щастие и успех! Много по-автентична за мен от другата наскоро нашумяла книга за Япония. Много по-добре е уловена психиката на японците и отношението им към света. Не знаех, че е била забранявана. Какъв абсурд! Веднага прочетох и "Съседи и не само" на Марко Семов също много истински пътепис на едно пътуване до Турция отвъд времето! Препоръчвам и двете книги!
Знам, че наскоро имаше споменаване тази книга, но ми се иска да обърна повече внимание на нея и на наистина добрия, позабравен като автор Марко Семов.
Наскоро я прочетох. След дълго пътуване до Япония, интересно как би ми се сторила, ако бях я прочела преди това. Когато я започнах си мислех, че няма как да е актуална, но се оказа, че греша. Изобщо не е остаряла, точно така и за сега усетих Япония. Много точно и мотивиращо описание на японската трудолюбивост, естетика и тайна за щастие и успех! Много по-автентична за мен от другата наскоро нашумяла книга за Япония. Много по-добре е уловена психиката на японците и отношението им към света. Не знаех, че е била забранявана. Какъв абсурд! Веднага прочетох и "Съседи и не само" на Марко Семов също много истински пътепис на едно пътуване до Турция отвъд времето! Препоръчвам и двете книги!
September 6, 2020
"И ти вървиш из тоя град и имаш чувството, че си под Марагидик или под Ботев връх, където бие водите си Пръскалото, и до теб - задушения от жегите и пепелаците човек - достига един въздух, сит с кислород и свежест, който ти омайва душата и те приспива без валиуми и диазепами..."
Марко Семов е роден в с. Видима, което днес е квартал на гр. Априлци. От там минава пътят за хижа "Плевен", където се открива красива гледка към гореспоменатия Ботев връх.
Открих книгата в библиотеката на баба и дядо и смятам, че е страхотно четиво, не само заради полезната и забавно поднесена информация в нея (Марко Семов има изключително интересен за мен начин на изразяване), но и поради факта, че е била забраненa след първото си издаване.
Марко Семов е роден в с. Видима, което днес е квартал на гр. Априлци. От там минава пътят за хижа "Плевен", където се открива красива гледка към гореспоменатия Ботев връх.
Открих книгата в библиотеката на баба и дядо и смятам, че е страхотно четиво, не само заради полезната и забавно поднесена информация в нея (Марко Семов има изключително интересен за мен начин на изразяване), но и поради факта, че е била забраненa след първото си издаване.
October 10, 2024
Бях чела тази книга през 80’те години, баща ми ми я беше подарил. “Прочети я” каза, “и виж как би трябвало да се живее.”
След като я прочетох бях в шок и си помислих, колко много години ни трябват за да се приближим до този начин на живот….
И ето почти 40 години напред, отново реших да я прочета. И пак много ми хареса, шокът все още продължава. Вече много от нас са пътували по света и сме видяли различни държави, но Япония си остава Япония, с прекрасната си култура , уважение към човека и гражданите си, с начина на живот и дисциплината с която работят. Тя си все още единствена и различна от всички други. Загадка си остава за много.
Книгата е приятна за четене и е доста разсмиваща. Все още е абсолютно актуална.
След като я прочетох бях в шок и си помислих, колко много години ни трябват за да се приближим до този начин на живот….
И ето почти 40 години напред, отново реших да я прочета. И пак много ми хареса, шокът все още продължава. Вече много от нас са пътували по света и сме видяли различни държави, но Япония си остава Япония, с прекрасната си култура , уважение към човека и гражданите си, с начина на живот и дисциплината с която работят. Тя си все още единствена и различна от всички други. Загадка си остава за много.
Книгата е приятна за четене и е доста разсмиваща. Все още е абсолютно актуална.
January 15, 2019
Не знам какво не харесват някои на стила, на който е написана книгата. На мен ми хареса и ме развесели. Защото това, което е споделил авторът, и което се отнася за нас, не се променило много, което от друга страна е жалко и говори лошо за нас! Не случайно книгата е била забранена! А Япония - те са друга бира. И на мен ще ми е интересно да сравня сегашната Япония с тази, описана от проф. Семов. Едно увлекателно четиво е "Япония като за Япония"!
January 10, 2021
Емблематична книга, която повдигна завесата по време на соц-а, за това, какво се случва в "прогнилите капиталистически страни". Забавен и приятен прочит.
Беше изтеглена от книжарниците и не можеше да се чете, защото осмиваше балканския социалистически манталитет.
Предполагам, че същия този соц манталитет и днес продължава да дразни идеологически чистите читатели.
Беше изтеглена от книжарниците и не можеше да се чете, защото осмиваше балканския социалистически манталитет.
Предполагам, че същия този соц манталитет и днес продължава да дразни идеологически чистите читатели.
January 30, 2021
Тази книга ме доближи умело и находчиво ди сърцето ми. В смесица от прост език и висока чувствителност за различията, авторът представя един нов свят чрез родните изразни средства и сравнения. Харесвам тази японска култура още преди да я опозная.
August 12, 2025
Интригуващ пътепис. Написан интригуващо, забавно и нетрадиционно. Поставяш и разказващ доста интересни истории и правещ много любопитни сравнения между...българи и японци. Определено е интересен и откъм дистанцията на времето от написването му, до наши дни. Давам три звездички и го препоръчвам.
October 13, 2018
Има голяма разлика между първо и второ издание.
May 1, 2019
Знае го Семов и “старото” поколение- и само Семов наистина знае какво е Япония!!!
А не онази глупост “Уки уки Япония”....
А не онази глупост “Уки уки Япония”....
Displaying 1 - 17 of 17 reviews