Автономията????

by Стоян Николов-Торлака

Та, те тия две работи, шопинго и самоселфираньето, са мойта терапия у тоа животец, да му се не види, кък пропаднах като мъда у съдрани гащи и нищо не стана от мене, а имах големи мечти. Да се еба и мене си...

Даже съм оформил моя света троица.Шоселмет съм я кръстил. Тва е тайната на мою живот. Я съм като Наталия Кобилкина, ако сакате, попийте мъдрус от мене. Шопинг! Селфета! Метросексуалнус! Напред къде модерното общество, самотата и кариеризмо! И я сакам да съм фьешън, кво си мислите вие, бе! Открил съм формулата за личноснуто обезличаванье. Она се казва Шоселмет! Се пак идеата на ония с парите и властта е да станеме тотални овци, нали така? Ми нека да действаме!

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature, Humor

314 pages, Paperback

First published November 1, 2015

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Повече от година мина от първия ми досег с творчеството на Стоян Николов - Торлака, а именно дебютния му "Северозападен романь", но за разлика от други книжни серии, при които след такъв времеви интервал ми се е налагала лека "аклиматизация", за да си припомня историите-героите и пр., при "Автономията" (ако мога да използвам образния език на самото четиво) "влетех у повествованьето напреде с глъвътъ куто свински крак у тиня". Няма да съм многословен - тази книга трябва да се усети с очи и сърце. За мен поредицата на Торлака е литературният еквивалент на киното на Кустурица ("Underground" примерно), където чрез съдбите на главните герои, с всичките им положителни качества и недостатъци, се правят глобални социални, исторически и каквито се сетите обобщения, а смехът и сълзите вървят ръка за ръка... Страниците се сменят като образи от кинолента, за да осъзнаеш, че "автономията" в тази книга не е понятието за териториална даденост, а е автономия на духа, който продължава да вирее в Северозапада, въпреки усилията на управниците да го затъркат от географските карти на света.

[Sve · Rating 3 out of 5]

"Северозападен роман" повече ми хареса. Тук залитането в патриотизъм ме издразни.

[Деница Райкова]

Та, дочетох я ей сега "Автономията????"
Тая, същата "Автономия", дето я чакам, откак се разчу хубавата вест, че Торлака щял бил да пише продължение на "Северозападен роман". Даже не я изчаках да дойде във Враца, а си я поръчах. Лично от автора.
Нямах търпение да видя какво още ще се случи с познатите ми герои.
И... книгата е прекрасна. Колкото ми хареса "Северозападен роман", двойно повече ми хареса тази. Наистина е прекрасна. Но... и много различна. Горчива. Тъжна. И истинска.
В "Автономията????" Стоян Николов-Торлака казва много истини - страшни, стряскащи истини. За това, в което сме се превърнали. За това, което се случва с България. За това, в което се опитват да ни превърнат, за умишленото затъпяване на българите.И причините за това. Защото много по-лесно се управлява един - добре, не мога да го кажа по-меко - затъпял и податлив народ.
Тъжна ми беше тази книга, защото си отидоха няколко от познатите ми герои. Но имаше все пак и някаква надежда - в бъдещата поява на онези няколко деца. Децата на Юбица, Дочка, Денка, Бистра. И в младите хора, техните родители, които все пак остават.. там, в Диви Дол. И вярват, че ще могат да направят нещо, за да не бъде този край повече наричан Северозападнала България.
Продължавам с "Резерват Северозапад"

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Торлака продължава забавлението в “Автономията????”: http://knigolandia.info/book-review/a...

Тоя пустиняк пак се изцепи – продължението на “Северозападен романь” се вихри вече от известно време и реакциите към него са идентични на тия към първата книга – почти еднозначни овации. Има защо – Стоян Николов-Торлака продължава в същия дух да сипе лафове на северозападен диалект, на който и най-приятелският разговор се превръща в надпцуене (и надмерване на гордости, ама да не задълбавам в тая деликатна тема). Тия наглед груби ръбове всъщност са нормални хора, цапнати у устата – и забавлението извира от всяко изречение. В продължението обаче доминират различни тонове спрямо първата част, макар началото и краят му да са сходни по вложената в тях агресивна енергия.

Изд. "Дива 2007"
http://knigolandia.info/book-review/a...

[Яна Колева · Rating 5 out of 5]

Отново книга от Торлака, която като с шамар ти отнася главата. Има и смях, има и сълзи в нея. И сатира, и сарказъм. По-различна е от "Северозападния романь". До болка откровен е Торлака в "Автономията????". Развива героите, развива историята, някои второстепенни персонажи от предишния роман, сега влизат в центъра на събитията.
И ако някои пуритани бяха скандализирани от цинизма на автора в първата книга, то ако дръзнат да посегнат към тази, ще бъдат още по-притеснени. Защото Торлака е още по-брутален. Има обаче причина за това. Личи си колко го боли за неговите герои, за неговия Северозапад и за неговата - нашата родина.
Но основното е, че много въпросителни поставя авторът с тази книга. Както ги има в заглавието, така ги има и в текста. Въпросителни не само за Северозапада, но и за всички нас. Дали ще успеем да постигнем тая автономия на духа? Всеки трябва да отговори сам за себе си.
С интерес и нетърпение посягам към третата част от поредицата - "Май ше ни бъде..."

[Борислава Чотрева · Rating 4 out of 5]

Във втора част на "Северозападен романь" Торлака е брутално откровен. Ако в първа част политиката беше едва загатната, то във втората авторът обвинява, сочи с пръст и се гневи. Роман колкото смешен толкова и тъжен, пропит с горчива ирония. Главният герой в романа се бори, псува и оцелява въпреки обстоятелствата, въпреки желанието на управниците да затрият него и земята му. Главният герой - северозападният човек. Неговата земя стои на стратегически геополитически кръстопът. Неговата земя е безпощадно ограбвана, занемарявана. Затова северозападният човек е решен да обяви Автономия.

[Georgi Tokov · Rating 5 out of 5]

Отново изключителен Стоян Николов - Торлака. Кара те да се смееш, да си спомняш детството на село и разбира се - да де замислиш сериозно. Трябва ни автономия , повече отвсякога

[Borislava · Rating 3 out of 5]

Струва ми се, че тук историята се накъса и разводни. Беше по-непоследователна от тази в Северозападен роман, а и там е доста накъсана. Езикът е двойно по-вулгарен и това спря да ме забавлява, защото ми дойде прекалено. Сами по себе си диалектът и вулгарният език са си отделни персонажи, така е, но понякога сякаш вулгаризмът е самоцелен. Не се и смях много – повече ми беше тъжно. През доста голяма част от времето се разсейвах, признавам. Еротичните сцени ме накараха да повдигна вежди колко откровено безпардонни са, а специално тази между двете жени – напълно излишна за повествованието, като скърпена. И пак в сравнение със Северозападен роман тук и авторовият глас е по-натрапчив, като умножен по две. На моменти досажда и отвлича от историята.
Обаче... Все пак история имаше – сглобена, но обединена в център. Радвах се на чисто човешките взаимоотношения и колко автентични са образите. И не на последно място: наслаждавах се на прочита на Димитър Желязков в Сторител и топло го препоръчвам на почитателите на аудио книги. Дава такава плът на образите, че можеш да ги докоснеш.
Краят е осмислящ.
Не съжалявам.
Ще прочета и следващите.

[Konstantin Simidchiyski · Rating 5 out of 5]

От ревюто ми за Vibes.bg:

""Автономията????" продължава купона оттам, откъдето "Северозападен романь" приключи. И го продължава без каквото и да е "омекване" от страна на Торлака, който остава все така цапнат в устата, че и втората му книга може да накара разни псевдоморалисти и самозвани естети да се изприщят, слушайки (пардон - четейки) произволен диалог между произволни герои от книгата. Стоян Николов отново проявява себе си като един хардкор автор, който грам, ама грам не се съобразява със спазването на каквито и да е литературни нрави, общо взето, правейки каквото си иска и говорейки к��квото си иска, по всяко време, защото това е неговата си книга и вие нищо не можете да му кажете."

Цялото ревю: https://vibes.bg/avtonomiata-ili-dost...

[Mariya Mincheva · Rating 3 out of 5]

Искрено се забавлявах с това четиво.
Провокативен, жив и наситен с хумор роман, който използва диалект и ирония, за да осветли абсурдите на българската действителност.
Сюжетът се развива динамично и често на ръба между сатира и горчива реалност, представяйки герои, които са едновременно смешни и трагични.
Авторът обрисува духа на Северозапада, като съчетава битовото с политическото с автентичен и свеж език. Макар на места да е груб и циничен, стилът му носи своя специфична литературна стойност. „Автономията???“ е честно, дръзко и много българско четиво.

[Карла Александрова · Rating 5 out of 5]

Наистина достойно продължение на "Северозападен романь". “Автономията????" продължава оттам, откъдето "Северозападен романь" приключи. Този стил на писане и похват не е за всекиго, Торлака не се съобразява със спазването на каквито и да е литературни нрави, но точно в това му е чара и заради това е толкова харесван. Романа разказва историите на добре познати герои, като към нея са добавени и нови, а хумора е както винаги на ниво.

[Evgeni Ku]

„Северозападен роман“ не е ниска летва. До някъде и зарадиттова, началото тука беше малко трудно, въпреки, че историята е добра. Това ще да е и причината всичко да започне със спойлер за края на историята, за да се мотивират „драгите трима читаейе“ да минат през малко по-тегавото изграждане на контекст, от който да се развие кулминацията. От „Глава 45“ нататък си личи и не малкото въздействие на трудовете на Дж. Р. Р. Мартин върху фабулата, детайлите и шокиращите събития. :D

[Ivan · Rating 5 out of 5]

За разлика от "Северозападен Романъ" тук тонът е малко по-мрачен, като част от историята е обвързана с по-политически нотки. Първоначално това не ми допадна особено, но след това си дадох сметка, че това е част от реалното ежедневие в Северозапада, и прави цялостното усещане от сюжета по-истинско. Отново има силни лафове (в типичен северозападен диалект) и добре познатите колиритни чешити (пустиняци) от първата книга.

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

"Автономията????" е с прекалено малко въпросителни в заглавието, защото, както Торлака успешно разказва, тя е съвсем имагинерна за огромна част от нас. Все пак, през петньосаната от скоросмъртница и мас призма може да проникне светлина, макар и трудно.

[TaniaDT · Rating 4 out of 5]

По- малко ми хареса от "Северозападен романь". Някак разводнена и хаотична. Брилянтен прочит на Димитър Живков- такова прекрасно превъплъщение на мъжки и женски образи, че все едно слушах на живо героите.

[Snezhana Chapkanova · Rating 3 out of 5]

Четенето на тази книга не ми се получи много-много. Оставям настрана диалекта, който на моменти беше много забавен.
Историята не ми беше интересна. Героите не ми бяха интересни. Тегаво си беше.

[Teodor Todorov · Rating 5 out of 5]

Книга която те кара веднага да посегнеш към следващата част на историята!

[Yani Kolkas · Rating 4 out of 5]

Хубава книга, но определено Северозападен роман ми хареса повече. Ако харесвате остро чувство за хумор изразено в автентичен северозападнал диалект, тази книга е за вас.

[Ivan Lazarov · Rating 5 out of 5]

Masterpiece