What do you think?
Rate this book
Лабиринт с разноцветни конци
Дeтeĸтив Джoн Myp paзcлeдвa yбийcтвo, ĸoeтo щe гo изпpaви пpeд caмия шeф нa мaфиятa Дoн Mиĸeлe. B пapaлeлнa вceлeнa ĸpacивaтa Aнa-Mapия-Лycия ce cpeщa c бoгaтия cи бивш любoвниĸ c нaдeждaтa дa oтĸpиe изocтaвeнoтo cи бeбe и дa пoмoгнe нa мнoгoчлeннoтo cи ceмeйcтвo. A в cъceднoтo измepeниe пpи Джил, Aнтъни и Cю имa мaшинa, ĸoятo изĸpивявa пpocтpaнcтвoтo, paзмeняйĸи мecтaтa нa вcичĸи зaмeceни. В пocлeдвaлия вoдoвъpтeж oт нeдopaзyмeния и гpeшĸи щe трябва да ce cпpaвят не просто cъc cпacяването нa cвeтa, a нa цeли тpи cвятa.
„Лабиринт с разноцветни конци“. Конци на Ариадна или конци на Арахна? Първите извеждат, вторите оплитат, но на теб, читателю, се пада да избереш кой да издърпаш. Във всички случаи обаче, след като го издърпаш, ще попаднеш във водовъртеж от странни и омайващи събития, които няма да те оставят дъх да си поемеш. Шеметен роман, написан с въображение и талант, с фантазия и самочувствие. След прочитането му ще искаш още и надявам се, Красимира Стоева ще зарадва теб, ще зарадва и мен в най-скоро време с друг. Но сега прочети този, заслужава си!
Митко Новков
„Лабиринт с разноцветни конци“. Конци на Ариадна или конци на Арахна? Първите извеждат, вторите оплитат, но на теб, читателю, се пада да избереш кой да издърпаш. Във всички случаи обаче, след като го издърпаш, ще попаднеш във водовъртеж от странни и омайващи събития, които няма да те оставят дъх да си поемеш. Шеметен роман, написан с въображение и талант, с фантазия и самочувствие. След прочитането му ще искаш още и надявам се, Красимира Стоева ще зарадва теб, ще зарадва и мен в най-скоро време с друг. Но сега прочети този, заслужава си!
Митко Новков
308 pages, Paperback
Published September 1, 2015
43 people want to read
About the author
Красимира Стоева
16 books39 followersБиография в БГ-Фантастика.
Биография в Уикипедия.
Биография в Уикипедия.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 21, 2015
Първото нещо, което ми хрумва, след като затворих последната страница на Лабиринт с разноцветни конци и се втренчих в заглавието, е популярната фраза: "Не съди за книгата по корицата." Какво си представяте, че има зад тази прекрасна и семпла корица? За какъв жанр си мислите?
Каквото и да предположите, ще е само на 1/8 вярно. Защото това, което те очаква, скъпи читателю, не може да се побере в рамките само на един, два или пък три жанра.
Това е теорията на паралелните вселени, брутално използвана, за да смеси криминале, латиноамериканска сапунка и фантастика. А начинът, по който го прави, няма да остави никой от замесените герои /и читатели/ там, където си мислят.
Това е своеобразна пародия, която обръща клишираната кримка, сапунка и фантастика с хастара навън, реже с голямата ножица и разбърква парчетата, за да подреди нова канава.
Признавам, от началото всевиждащият разказвач ми разказваше играта на нервите и трудно го търпях. Давам си сметка, че истинското ми негодуване беше насочено в по-голяма степен към клишираните образи в историите. Каквато и подозирам, е била целта на Краси Стоева. Защото веднъж започне ли интересното, героите - клиширани или не, започват да се променят. И започва още по-интересното. И предизвикващото хилене.
В крайна сметка, Лабиринт с разноцветни конци е забавна книга, с която да си прекарате добре, ако сте готови да погледнете жанровите клишета в очите и да им признаете слабостите. Включително - понякога - липсата на дълбочина на героите.
Каквото и да предположите, ще е само на 1/8 вярно. Защото това, което те очаква, скъпи читателю, не може да се побере в рамките само на един, два или пък три жанра.
Това е теорията на паралелните вселени, брутално използвана, за да смеси криминале, латиноамериканска сапунка и фантастика. А начинът, по който го прави, няма да остави никой от замесените герои /и читатели/ там, където си мислят.
Това е своеобразна пародия, която обръща клишираната кримка, сапунка и фантастика с хастара навън, реже с голямата ножица и разбърква парчетата, за да подреди нова канава.
Признавам, от началото всевиждащият разказвач ми разказваше играта на нервите и трудно го търпях. Давам си сметка, че истинското ми негодуване беше насочено в по-голяма степен към клишираните образи в историите. Каквато и подозирам, е била целта на Краси Стоева. Защото веднъж започне ли интересното, героите - клиширани или не, започват да се променят. И започва още по-интересното. И предизвикващото хилене.
В крайна сметка, Лабиринт с разноцветни конци е забавна книга, с която да си прекарате добре, ако сте готови да погледнете жанровите клишета в очите и да им признаете слабостите. Включително - понякога - липсата на дълбочина на героите.
December 20, 2015
От всичко, което някога съм писала, определено това е книгата, с която най-много съм се забавлявала. Историята, обратите, героите и някои експериментални моменти са точно такива, каквито ми хрумнаха и каквито на мен ми харесват. Докато историята се развиваше, не съм мислила как и защо, нито за каква аудитория е предназначена или кой как би я възприел. Дори не съм имала намерение да я издавам на всяка цена. За мен тя изпълни предназначението си - забавляваше ме и съм още по-щастлива, че се оказа забавна и за други.
Ръкописът "Лабиринт с разноцветни конци" беше завършен през 2009 г. и скоро след това спечели наградата за роман в конкурса на ИК "Аргус" - "Фантастика през 100 очи". Въпреки това не успя да види бял свят и години наред издателите се плашеха от факта, че е "фантастика". Аз самата по-скоро бих го определила като "пародия на жанровете", а редакторът ми Митко Новков го нарече "свободен роман". А по-просто казано това е една шантава история, изпълнена с нарочни клишета, обрати и преувеличения, размяна на местата на героите, грешки, недоразумения и неочаквани (а понякога и нежелани) разкрития.
Надявам де книгата да стигне до своите читатели и макар че не е написана така, че да се хареса на всеки, да се намерят хора, които да се забавляват и да я оценят.
Ръкописът "Лабиринт с разноцветни конци" беше завършен през 2009 г. и скоро след това спечели наградата за роман в конкурса на ИК "Аргус" - "Фантастика през 100 очи". Въпреки това не успя да види бял свят и години наред издателите се плашеха от факта, че е "фантастика". Аз самата по-скоро бих го определила като "пародия на жанровете", а редакторът ми Митко Новков го нарече "свободен роман". А по-просто казано това е една шантава история, изпълнена с нарочни клишета, обрати и преувеличения, размяна на местата на героите, грешки, недоразумения и неочаквани (а понякога и нежелани) разкрития.
Надявам де книгата да стигне до своите читатели и макар че не е написана така, че да се хареса на всеки, да се намерят хора, които да се забавляват и да я оценят.
September 30, 2016
В книгата се смесват три различни реалности, които се объркват до неузнаваемост. Всяка една от тях напомня на типичен долнопробен филм в съответния жанр – криминале, сапунен сериал и поредната история за нашествие на земята. Но този път няма да се сблъскате с клиширан и предизвестен край. Даже напротив до последната страница няма да знаете какво се случва и как точно ще се развият събитията.
Шарена история, намотана по невъобразим начин и разхождаща ни из клиширани сюжети, развити и показани по нов, свеж и оригинален начин. Поздравявам авторката за оригиналната идея, чувството за хумор и огромното въображение, което е вложила в създаването на тази книга. Препоръчвам на всички, които са готови да загърбят стереотипите и са отворени за нестандарни, изпълнени с тънка ирония и доста хумор истории. Признавам си, че на моменти аз самата бях объркана от някои събития в книгата, но така става когато човек се загуби в лабиринт и забрави да разплита кълбо с цветни конци, за да може да открие правилния вход или изход накрая.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Шарена история, намотана по невъобразим начин и разхождаща ни из клиширани сюжети, развити и показани по нов, свеж и оригинален начин. Поздравявам авторката за оригиналната идея, чувството за хумор и огромното въображение, което е вложила в създаването на тази книга. Препоръчвам на всички, които са готови да загърбят стереотипите и са отворени за нестандарни, изпълнени с тънка ирония и доста хумор истории. Признавам си, че на моменти аз самата бях объркана от някои събития в книгата, но така става когато човек се загуби в лабиринт и забрави да разплита кълбо с цветни конци, за да може да открие правилния вход или изход накрая.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
June 12, 2016
Манджа с грозде - най-точното описание за тази книга. Въпреки това я четох с невероятен кеф. Авторката притежава чувство за хумор, въпреки че някак си сама се е ограничила в развихрянето му.
Ш***** цензура! В началото изглеждаше ефектно, но в средата на книгата почва сериозно да дразни.
Книгата всъщност е фантастика, макар и маскирана с корица на женски роман. Всъщност не е и точно фантастика.
Имаме три свята, описани в различни стилове. Единият е класически ноар по Чандлър, другият - латиноамериканска сапунка и третията (откъдето се управляват действията на другите два) е класическа фантастика.
Хрумването е невероятно, стига авторката да имаше сила да удържи жанровете.
В един момента започват размествания на героите между световете и стиловите разлики се загубват. Получава се не даже манджа с грозде, а една замазана латино сапунка. Всички герои започват да говорят и действат, сякаш са в сапунка, дори и шефа на мафията.
Да не говорим, че тия размествания продължават прекалено дълго, без това да има отражение върху сюжета - нещата стават малко като американска ситуационна комедия - един герой се озовава на място, което не познава и всички го мислят за друг и хумораа идва от самата ситуация, а не от действието.
Екзекуторът е невероятен образ. Като цяло образите са добре оформени, даже, представете си (нещо нечувано в български роман) имат различни речеви характеристики.
Но няма положителне грей. То и отрицателен няма. В един момент читателят не съчувства и се идентифицира с никого, защото всичките са "от един дол дренки". Аз лично бих въвел силен отрицателен образ, който да променя световете в които се озовава.
Но книгата си има известен и награден с "Хр. Данов" редактор и не смятам да задълбавам.
Ако авторката се интересува, бих и писал какво, според мен, би могло да се пипне в книгата.
Като цяло я препоръчвам (много се смях). Ако не се вземате насериозно, както очевидно не се е вземала и авторката, ще разпуснете добре.
Ш***** цензура! В началото изглеждаше ефектно, но в средата на книгата почва сериозно да дразни.
Книгата всъщност е фантастика, макар и маскирана с корица на женски роман. Всъщност не е и точно фантастика.
Имаме три свята, описани в различни стилове. Единият е класически ноар по Чандлър, другият - латиноамериканска сапунка и третията (откъдето се управляват действията на другите два) е класическа фантастика.
Хрумването е невероятно, стига авторката да имаше сила да удържи жанровете.
В един момента започват размествания на героите между световете и стиловите разлики се загубват. Получава се не даже манджа с грозде, а една замазана латино сапунка. Всички герои започват да говорят и действат, сякаш са в сапунка, дори и шефа на мафията.
Да не говорим, че тия размествания продължават прекалено дълго, без това да има отражение върху сюжета - нещата стават малко като американска ситуационна комедия - един герой се озовава на място, което не познава и всички го мислят за друг и хумораа идва от самата ситуация, а не от действието.
Екзекуторът е невероятен образ. Като цяло образите са добре оформени, даже, представете си (нещо нечувано в български роман) имат различни речеви характеристики.
Но няма положителне грей. То и отрицателен няма. В един момент читателят не съчувства и се идентифицира с никого, защото всичките са "от един дол дренки". Аз лично бих въвел силен отрицателен образ, който да променя световете в които се озовава.
Но книгата си има известен и награден с "Хр. Данов" редактор и не смятам да задълбавам.
Ако авторката се интересува, бих и писал какво, според мен, би могло да се пипне в книгата.
Като цяло я препоръчвам (много се смях). Ако не се вземате насериозно, както очевидно не се е вземала и авторката, ще разпуснете добре.
April 17, 2016
От трите книги на Краси миналата година към тази подходих като „десерта“. Рекох си: „Добре, вече минах през двете сериозни, сега ще разпускам“.
И познах – за „десерта“. Но изобщо не бях предполагал, че тоя десерт ще ми се услади повече от основното блюдо...
Четейки, не съм се хилил на глас толкова от... ами, от „Ех, магесническа му работа“. Основните разлики с епиката на Калоян са две:
1. Там чуждото влияние – на един конкретен чужд автор – се усеща по-осезаемо, докато Краси... си е Краси. Всъщност, колкото и да се напрягам, не се сещам за някого, с когото да сравня подхода ѝ. Тя взима на подбив самите архетипи на жанровете „крими/трилър“, „латиноамериканска сапунка“ и „екшън фантастика“.
2. Онуй е епика: има сюжет, търчи устремено нанякъде, стига дотам и през цялото време се хили доволно. Туй тукачка си е лабиринт: три напълно различни типа истории потеглят, в един момент се размесват, в друг момент се разкланят на още десет – а самият тандем „автор – читател“ не спира да коментира повсеместното си ошашавяне.
Основната прилика с епиката на Калоян (и пикареската на ��еновева Детелинова) е разпалването на жаждата ми за още. Хайде, български автори! Трима от вас го могат - вдъхновете се; разхилете се; развихрете се!
Нали смехът заразявал...
И познах – за „десерта“. Но изобщо не бях предполагал, че тоя десерт ще ми се услади повече от основното блюдо...
Четейки, не съм се хилил на глас толкова от... ами, от „Ех, магесническа му работа“. Основните разлики с епиката на Калоян са две:
1. Там чуждото влияние – на един конкретен чужд автор – се усеща по-осезаемо, докато Краси... си е Краси. Всъщност, колкото и да се напрягам, не се сещам за някого, с когото да сравня подхода ѝ. Тя взима на подбив самите архетипи на жанровете „крими/трилър“, „латиноамериканска сапунка“ и „екшън фантастика“.
2. Онуй е епика: има сюжет, търчи устремено нанякъде, стига дотам и през цялото време се хили доволно. Туй тукачка си е лабиринт: три напълно различни типа истории потеглят, в един момент се размесват, в друг момент се разкланят на още десет – а самият тандем „автор – читател“ не спира да коментира повсеместното си ошашавяне.
Основната прилика с епиката на Калоян (и пикареската на ��еновева Детелинова) е разпалването на жаждата ми за още. Хайде, български автори! Трима от вас го могат - вдъхновете се; разхилете се; развихрете се!
Нали смехът заразявал...
March 28, 2016
Най-после и аз се докопах до новата книга на Краси. Затегнете коланите и се пригответе за шеметна доза сатира срещу пошлостта в литературата, киното и телевизията.
Три сюжетни линии се преплитат главозамайващо в книгата.
Първо имаме едно латино семейство с тежки и изненадващи проблеми. Ако романа се преведе на испански(или латински, ми защо и викат иначе Латинска Америка), Краси ще получи почетно гражданство и доживотен договор за сценарист(и малка плантация с кока) във всяка една южноамериканска държава.
После имаме една мръсна детективска история пълна с порно и насилие, която ще надърви всеки един почитател на подобен тип булевардни романчета.
И накрая фантастика с паралелни вселени, достатъчно объркваща, че всеки идиот, който не я разбере да се хвали, че е чел ебаси якото нещо.
Трите сюжетни линии се преплитат постоянно по най-абсурден, но всъщност героите са у дома си в която и част да се появят, защото са наясно с всички клишета. Или поне до последната третина на книгата, когато нещата стават съвсем... абе манджа с грозде(жанра на жанровете в съвременната световна литература) - зачетете се и ще видите.
И да не забравя латино-азиатската рецепта за пикантна зелева яхния от която слепите проглеждат, а извънземните(много ясно, че има каква фантастика ще е без тях?) направо се разтапят. Утре смятам да сготвя и после да я изхвърля, както препоръчва авторката.
Вече съм убеден ан 100%, че с Краси сме една кръвна група, само мога да съжалявам, че не притежавам грубия, пасивно-агресивен финес с който се подиграва на всичко което не и харесва в литературата и не само.
Книгата постоянно изумяваше и редувах моменти на нямо учудване и попляскеане през челото с взривове от черен смях. Пародия – може би да, но по-скоро бих го определил, като саркастично наказание, целящо разбиване на дървени глави и обратно пренавиване на промити теле-мозъци.
Три сюжетни линии се преплитат главозамайващо в книгата.
Първо имаме едно латино семейство с тежки и изненадващи проблеми. Ако романа се преведе на испански(или латински, ми защо и викат иначе Латинска Америка), Краси ще получи почетно гражданство и доживотен договор за сценарист(и малка плантация с кока) във всяка една южноамериканска държава.
После имаме една мръсна детективска история пълна с порно и насилие, която ще надърви всеки един почитател на подобен тип булевардни романчета.
И накрая фантастика с паралелни вселени, достатъчно объркваща, че всеки идиот, който не я разбере да се хвали, че е чел ебаси якото нещо.
Трите сюжетни линии се преплитат постоянно по най-абсурден, но всъщност героите са у дома си в която и част да се появят, защото са наясно с всички клишета. Или поне до последната третина на книгата, когато нещата стават съвсем... абе манджа с грозде(жанра на жанровете в съвременната световна литература) - зачетете се и ще видите.
И да не забравя латино-азиатската рецепта за пикантна зелева яхния от която слепите проглеждат, а извънземните(много ясно, че има каква фантастика ще е без тях?) направо се разтапят. Утре смятам да сготвя и после да я изхвърля, както препоръчва авторката.
Вече съм убеден ан 100%, че с Краси сме една кръвна група, само мога да съжалявам, че не притежавам грубия, пасивно-агресивен финес с който се подиграва на всичко което не и харесва в литературата и не само.
Книгата постоянно изумяваше и редувах моменти на нямо учудване и попляскеане през челото с взривове от черен смях. Пародия – може би да, но по-скоро бих го определил, като саркастично наказание, целящо разбиване на дървени глави и обратно пренавиване на промити теле-мозъци.
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
January 4, 2016
Кримка, мелодрама или извънземен сай-фай? Един от най-добрите примери за чудесно смесване на жанрове. Уникална комедия!
Не ми хареса цензурата. Но въпреки това романът е чудесен.
Не ми хареса цензурата. Но въпреки това романът е чудесен.
November 12, 2017
Не става.плоска ,безинтересна.Едвам стигнах до 60та страница-мисля,че няма какво повече да чакам.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews