What do you think?
Rate this book
Когато изпратим деня
Когато изпратим деня, идва време за покой и споделеност.
Когато изпратим деня, си казваме най-съкровеното.
Когато изпратим деня, думите сгъстяват смисъла си.
А когато изпратим есента, в бялата тишина на зимата, ще си разказваме нови истории. Историите на Пиер Мейлак…
Пиер Дж. Мейлак е роден в Малта през 1982 година. Автор на детски книги, един роман и два сборника с разкази, носител на многобройни награди, включително Европейската награда за литература (2014). Негови разкази са превеждани на английски, френски, португалски, испански, италиански сръбски, арабски и пр. Разказът му „Ечемичени ниви“ е написан специално за сборника „Куфарът на брат ми“ (ICU, 2015).
Героите на Мейлак често са пътешественици, които се придвижват както във физическия свят, така и от една позиция в своето съществуване към друга, опитват се да проумеят живота, който са водили, без да разбират напълно. Или дори да променят миналото си така, че да им се струва по-приемливо. Разказите на Пиер ни показват живота в неговото разнообразие, различния му ритъм в различни точки на света. „Когато изпратим деня“ съдържа 13 разказа за онова, което можем да си кажем нощем, когато думите придобиват допълнителен заряд. Във времето за разказване на истории и за споделяне, във времето на обръщане към себе си. Когато изпратим деня, оставаме сами с мислите си, всеки в своя малък свят. И сме свободни да се реем из вътрешните си пространства.
Когато изпратим деня, си казваме най-съкровеното.
Когато изпратим деня, думите сгъстяват смисъла си.
А когато изпратим есента, в бялата тишина на зимата, ще си разказваме нови истории. Историите на Пиер Мейлак…
Пиер Дж. Мейлак е роден в Малта през 1982 година. Автор на детски книги, един роман и два сборника с разкази, носител на многобройни награди, включително Европейската награда за литература (2014). Негови разкази са превеждани на английски, френски, португалски, испански, италиански сръбски, арабски и пр. Разказът му „Ечемичени ниви“ е написан специално за сборника „Куфарът на брат ми“ (ICU, 2015).
Героите на Мейлак често са пътешественици, които се придвижват както във физическия свят, така и от една позиция в своето съществуване към друга, опитват се да проумеят живота, който са водили, без да разбират напълно. Или дори да променят миналото си така, че да им се струва по-приемливо. Разказите на Пиер ни показват живота в неговото разнообразие, различния му ритъм в различни точки на света. „Когато изпратим деня“ съдържа 13 разказа за онова, което можем да си кажем нощем, когато думите придобиват допълнителен заряд. Във времето за разказване на истории и за споделяне, във времето на обръщане към себе си. Когато изпратим деня, оставаме сами с мислите си, всеки в своя малък свят. И сме свободни да се реем из вътрешните си пространства.
188 pages, Paperback
First published January 1, 2011
12 people are currently reading
373 people want to read
About the author
Pierre J. Mejlak
9 books42 followersBorn in Malta, Pierre J. Mejlak has been writing novels and short stories since he was young. He is published by Merlin Publishers.
Mejlak has written books for children, adaptations, a novel and two collections of short stories, winning numerous awards, including five National Book Awards, the Commonwealth Essay Writing Award and the Sea of Words European Short Story Award.
His first collection of short stories for adults, Qed Nistenniek Niezla max-Xita (I'm waiting for you to fall with the rain) was published to critical and popular acclaim in February 2009. His second collection of short stories, Dak li l-Lejl Ihallik Tghid (what the night lets you say) was published in June 2011.
A number of his short stories have been translated into English, French, Catalan, Portuguese, Serbian, Arabic, Spanish, Indonesian and Italian and were read at numerous literary festivals around Europe and the Middle East. Mejlak's award-winning novel Rih Isfel (southern wind) has been turned into a 13-episode prime-time TV series for Malta's NET TV.
Two times winner of the Malta Journalism Award, Pierre J. Mejlak worked as a journalist from 1999 to 2005. He was a BBC correspondent, a regular columnist for Malta's daily In-Nazzjon and produced radio shows - including 60 one-hour documentaries on rock legends - for various national radio stations.
From an early age, Pierre J. Mejlak published a number of magazines, including his very-own monthly magazine Il-Fwieha tan-Narcisa, which he wrote, edited and published from January 1996 to December 2000.
In 2004 he left Malta to Brussels, where he still lives.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 61 reviews
July 16, 2016
Уау! Тези разкази направо ме пометоха. Прочетох книгата почти на един дъх. След някои разкази наистина трудно си поемах дъх и дълго мигах на парцали ("Гарванът", "Последното ти лято, Ейми")
Винаги казвам, че не съм особено почитател на разказите като форма, но всъщност май не е точно така. Разкази като тези на Мейлак са такива, които се забиват дълбоко в сърцето и душата. Удивителен е и не знам как на пиша нещо и как да се изкажа за да не е клише. Този човек може да чувства и да пише от дъното на душата си. Покъртително - с прости думи и изречения, но толкова силно, че понякога усещах кръвта в слепоочията си.
Препоръчвам ги горещо!
Винаги казвам, че не съм особено почитател на разказите като форма, но всъщност май не е точно така. Разкази като тези на Мейлак са такива, които се забиват дълбоко в сърцето и душата. Удивителен е и не знам как на пиша нещо и как да се изкажа за да не е клише. Този човек може да чувства и да пише от дъното на душата си. Покъртително - с прости думи и изречения, но толкова силно, че понякога усещах кръвта в слепоочията си.
Препоръчвам ги горещо!
July 18, 2017
Сборникът с разкази на малтийския писател Пиер Мейлак е чудесна колекция от премерена и рафинирана проза, увличаща с ненатоварващите си, но притеглящи сюжети, наситения си топъл дъх и майсторство в разказването.
Чудесна книга и като преживяване, и като оформление!
Чудесна книга и като преживяване, и като оформление!
January 9, 2016
Един след друг - три ударни сборника с разкази на утвърдени автори. След това: „Когато изпратим деня” – и Пиер Мейлак вече също е „утвърден” лично за мен. По простите критерии – еднакво с предните книги удоволствие (от стила), интерес (задържане на вниманието и трудно откъсване от книгата), вълнение („общочовешки” силни истории, но преди всичко – връзка с мои лични истории и мисли).
Започнах с нагласата за „разкази от Малта” (спомняйки си как преди 20 години без малко щях да емигрирам там, убедена, че страната е рай за завършилите „Международен туризъм”…). Но бързо разбрах, че не мога да свързвам сборника само с една държава. Пиер не натяква произхода си и само за 1-2 от разказите си внуших, че действието наистина се развива в Малта. По-скоро се оказа характерно и свързващо това, с което Мейлак завършва предговора си към българските читатели: „...копнежът ни да обичаме и да бъдем обичани”. Звучи банално и експлоатирано? Както и да звучи, за мен всичко в сборника беше идеално. Ще обобщя с действително банално определение: човешки-любовни разкази.
А по-алегорично си представях разказването на Пиер Мейлак така: като в анимационен филм едно всевиждащо око се прицелва внимателно в „ляво-център” на едно мъжко-женско тяло и решително прониква навътре към онова, което преносно наричаме „сърце”. И нали е всевиждащо око, вижда тях, вижда вас, вижда мен… И като огледало отразява видяното. И без да можем да помръднем, започваме да виждаме и ние: колко възлюбени са ни причинили болка; на колко възлюбени сме причинили болка; какво става с младата красива любов, като поостарее; колко неща, които не са за казване и разказване, ги виждаме в героите, но сме си ги помислили или сме ги сторили и ние. За мен поне нямаше място за криене, а само за пълна откровеност пред себе си.
Какво още видях чрез този поглед „отвътре?
Високата летва, която поставяме пред мъжете (а дали наистина искат и могат да бъдат „силния пол”).
Какво искат жените (в разказите за мъже още по-добре и безкомпромисно се вижда това).
Изневярата – вечна и „повсеместна” (точно затова направих най-силна връзка с разказите на Мураками). Не толкова като плътска потребност, а като компенсиране на недаващи мира липси.
Заминаването (понякога без реално тръгване) – може би затова Мейлак е избрал да не конкретизира държавите на своите герои. Заради онази мобилност от сборника „Куфарът на брат ми” – едно общоевропейско (предимно) сливащо се пространство с едни малки, средни и големи хора в търсене на нещо. Дали това е бил водещият мотив за Наградата за литература на Европейския съюз за „Когато изпратим деня”?
А аз правя и световно преливане, не само европейско: другите трима в актуалната ми четворка разказвачи са: Харуки Мураками, Миленко Йергович, Емир Кустурица. Но сега се сещам, че общо по настроение и теми сборникът ми напомни и на Михайло Пантич („Ако това е любов”). Меланхолия. Трудни любови. Без да е непоносимо натежаващо всичко това. Все пак в началото имах очакване за „жизнерадостна” книга поради представата „слънчева Малта”. Може би затова отчетливо любим ми стана разказът „Къщата с наровете”. Но наравно с него и рязко трясващите по главата: „Гарванът”, „Държавен преврат”; ефирният „Мирисът му”. В отделна категория наредих „Момичето с кубчето на Рубик” и отнесох разказа към Миленко Йергович. И още една категория – „брутален” (няма да напиша заглавието). И … последната страница на сборника!..
(чудесно оформление на съдържанието – с пролог и епилог; въпреки че нещо подобно на пролога четох съвсем наскоро при Миленко Йергович, по-скоро повторението ме зарадва).
Много недомлъвки… Но не съм очаквала, че елементът „неочакван край” може все още да ме изненадва. Ако в някои от разказите са възможни предположения за края, други са наистина „удар с чук” (понякога с памук).
Постепенно дойде разбирането на корицата. Да, такова е настроението в сборника. Но пих от чашата смело с големи глътки и сега съм леко замаяна.
Малко любовни щрихи тип „Мейлак” (сега забелязвам, че авторът не се нуждае от велики литературни похвати, самите истории вършат всичко, като това разбира се не си личи много от следните откъси; в действителност има повече „фантазийност”):
„Днес преспя с едно момиче, утре – с друго, разполагам с достатъчно пари, без да ми тежат никакви обвързаности.”
„Като две лъжици, гърбът ѝ опрян в гърдите ми. Стъпалата ни вплетени, като батерии, които щракват по местата си.”
„Арогантен, манипулативен, нагъл флиртаджия, да. Обаче пък около личността му витае музика.”
„Може да е искала да бъде с мъж, който не се страхува от нищо. Мъж, сигурен в себе си и в действията си. Мъж, който приема всяко ново предизвикателство, без да му мигне окото, уверен, че преодоляното изпитание ще го направи по-силен.”
„Понякога си мисля какво си мислят другите възрастни мъже, другите самотници като мен, които никога не са познали тръпката от това да обичаш друга жена?”
„Дали би могла да сътвори мириса му сама? Ей така да си го забърка от нищото? Естествено, че да.”
„Теориите на словенския ми приятел засягаха и предизвикателните очи. Той бе стигнал до заключението, че противно на ширещото се мнение очи като тези на посланичката не показват непременно, че жената е в настроение за секс в конкретния момент. Такъв поглед може да бъде просто резултат на дългогодишен навик – съблазнителността да се превръща в част от обичайното ѝ изражение. Трябва да се внимава с такива, жени, защото не е задължително да са в палаво настроение, а това може да ти докара неприятности.”
„Сутрин отваряше очи и единственото му желание беше да заспи отново. Не за една нощ, а поне за две-три. Това за него беше най-ужасният момент от денонощието – да отвори очи в леглото и да осъзнае, че не е сънувал, че Софи наистина не е до него. Бледото ѝ тяло. Късата черна коса. Петънцето на рамото, където той обичаше да притиска устни, сякаш за да го избърше.”
„По пътя за работа мъкнеше със себе си четири години спомени за жената, която се бе надявал да стане майка на децата му и баба на внуците – защото един ден искаше да има и внуци. Още с прекрачването на прага на апартамента започваше да води люта битка да не се разреве пред всички на улицата. Прилагаше всякакви хватки, за да удържи сълзите си.”
Започнах с нагласата за „разкази от Малта” (спомняйки си как преди 20 години без малко щях да емигрирам там, убедена, че страната е рай за завършилите „Международен туризъм”…). Но бързо разбрах, че не мога да свързвам сборника само с една държава. Пиер не натяква произхода си и само за 1-2 от разказите си внуших, че действието наистина се развива в Малта. По-скоро се оказа характерно и свързващо това, с което Мейлак завършва предговора си към българските читатели: „...копнежът ни да обичаме и да бъдем обичани”. Звучи банално и експлоатирано? Както и да звучи, за мен всичко в сборника беше идеално. Ще обобщя с действително банално определение: човешки-любовни разкази.
А по-алегорично си представях разказването на Пиер Мейлак така: като в анимационен филм едно всевиждащо око се прицелва внимателно в „ляво-център” на едно мъжко-женско тяло и решително прониква навътре към онова, което преносно наричаме „сърце”. И нали е всевиждащо око, вижда тях, вижда вас, вижда мен… И като огледало отразява видяното. И без да можем да помръднем, започваме да виждаме и ние: колко възлюбени са ни причинили болка; на колко възлюбени сме причинили болка; какво става с младата красива любов, като поостарее; колко неща, които не са за казване и разказване, ги виждаме в героите, но сме си ги помислили или сме ги сторили и ние. За мен поне нямаше място за криене, а само за пълна откровеност пред себе си.
Какво още видях чрез този поглед „отвътре?
Високата летва, която поставяме пред мъжете (а дали наистина искат и могат да бъдат „силния пол”).
Какво искат жените (в разказите за мъже още по-добре и безкомпромисно се вижда това).
Изневярата – вечна и „повсеместна” (точно затова направих най-силна връзка с разказите на Мураками). Не толкова като плътска потребност, а като компенсиране на недаващи мира липси.
Заминаването (понякога без реално тръгване) – може би затова Мейлак е избрал да не конкретизира държавите на своите герои. Заради онази мобилност от сборника „Куфарът на брат ми” – едно общоевропейско (предимно) сливащо се пространство с едни малки, средни и големи хора в търсене на нещо. Дали това е бил водещият мотив за Наградата за литература на Европейския съюз за „Когато изпратим деня”?
А аз правя и световно преливане, не само европейско: другите трима в актуалната ми четворка разказвачи са: Харуки Мураками, Миленко Йергович, Емир Кустурица. Но сега се сещам, че общо по настроение и теми сборникът ми напомни и на Михайло Пантич („Ако това е любов”). Меланхолия. Трудни любови. Без да е непоносимо натежаващо всичко това. Все пак в началото имах очакване за „жизнерадостна” книга поради представата „слънчева Малта”. Може би затова отчетливо любим ми стана разказът „Къщата с наровете”. Но наравно с него и рязко трясващите по главата: „Гарванът”, „Държавен преврат”; ефирният „Мирисът му”. В отделна категория наредих „Момичето с кубчето на Рубик” и отнесох разказа към Миленко Йергович. И още една категория – „брутален” (няма да напиша заглавието). И … последната страница на сборника!..
(чудесно оформление на съдържанието – с пролог и епилог; въпреки че нещо подобно на пролога четох съвсем наскоро при Миленко Йергович, по-скоро повторението ме зарадва).
Много недомлъвки… Но не съм очаквала, че елементът „неочакван край” може все още да ме изненадва. Ако в някои от разказите са възможни предположения за края, други са наистина „удар с чук” (понякога с памук).
Постепенно дойде разбирането на корицата. Да, такова е настроението в сборника. Но пих от чашата смело с големи глътки и сега съм леко замаяна.
Малко любовни щрихи тип „Мейлак” (сега забелязвам, че авторът не се нуждае от велики литературни похвати, самите истории вършат всичко, като това разбира се не си личи много от следните откъси; в действителност има повече „фантазийност”):
„Днес преспя с едно момиче, утре – с друго, разполагам с достатъчно пари, без да ми тежат никакви обвързаности.”
„Като две лъжици, гърбът ѝ опрян в гърдите ми. Стъпалата ни вплетени, като батерии, които щракват по местата си.”
„Арогантен, манипулативен, нагъл флиртаджия, да. Обаче пък около личността му витае музика.”
„Може да е искала да бъде с мъж, който не се страхува от нищо. Мъж, сигурен в себе си и в действията си. Мъж, който приема всяко ново предизвикателство, без да му мигне окото, уверен, че преодоляното изпитание ще го направи по-силен.”
„Понякога си мисля какво си мислят другите възрастни мъже, другите самотници като мен, които никога не са познали тръпката от това да обичаш друга жена?”
„Дали би могла да сътвори мириса му сама? Ей така да си го забърка от нищото? Естествено, че да.”
„Теориите на словенския ми приятел засягаха и предизвикателните очи. Той бе стигнал до заключението, че противно на ширещото се мнение очи като тези на посланичката не показват непременно, че жената е в настроение за секс в конкретния момент. Такъв поглед може да бъде просто резултат на дългогодишен навик – съблазнителността да се превръща в част от обичайното ѝ изражение. Трябва да се внимава с такива, жени, защото не е задължително да са в палаво настроение, а това може да ти докара неприятности.”
„Сутрин отваряше очи и единственото му желание беше да заспи отново. Не за една нощ, а поне за две-три. Това за него беше най-ужасният момент от денонощието – да отвори очи в леглото и да осъзнае, че не е сънувал, че Софи наистина не е до него. Бледото ѝ тяло. Късата черна коса. Петънцето на рамото, където той обичаше да притиска устни, сякаш за да го избърше.”
„По пътя за работа мъкнеше със себе си четири години спомени за жената, която се бе надявал да стане майка на децата му и баба на внуците – защото един ден искаше да има и внуци. Още с прекрачването на прага на апартамента започваше да води люта битка да не се разреве пред всички на улицата. Прилагаше всякакви хватки, за да удържи сълзите си.”
March 6, 2017
Тези великолепни къси разкази се занимават с въпросите на въображението, измислянето, разказването на истории, чиито параметри и герои оживяват, като вид автотерапия и мост към другите хора в живота ни. Другата основна тема е пътят - извън родината, назад в миналото ни и в миналото на родителите ни, през физически граници и в полет на въображението. Някои са тъжни, някои имат тънко покритие от деликатен хумор, в някои има зловещ елемент. Почти всички завършват малко или повече неочаквано - с ядка на мистерия и много фин съспенс. На места се хващах, че затаявам дъх, очаквайки края на разказа, а това вече не ми се случв�� толкова често.
Отвъд структурната прецизност разказите показват фино познаване на човешките слабости, особено свързаните с неувереността, необходимостта от признание и любов, желанието да ни се възхищават; на топографията на самотата, на механизмите на свързване и изолация между хората; на човешките взаимоотношения и празнините и недостигите в тях, предадени с непосредственост и искреност, които ме върнаха към мои собствени спомени и преживявания. Смятам, че точно тук книгата печели петата си звезда и става от хубава забележителна - лесната й, естествена връзка с личния вътрешен пейзаж на читателя.
Любимият ми е "Държавен преврат", който преразказах с голямо удоволствие на съпруга си и двамата се смяхме от сърце дори на преразказа. А "Крясъкът на папагала" повтаря общия сюжет на Story of an Hour от Кейт Шопен, което ми се стори много интригуващо и ми напомни за теорията за пътуващите сюжети; и странно (и може би, ако вярвах в такива неща, значещо), защото и Кейт Шопен открих тази година..
За малко да пропусна този сборник, защото съм натрупала голямо недоверие към пазара на нови книги в България, и много се радвам, че отидох на срещата с автора и си купих книгата.
И кога отново ще прочета нещо толкова хубаво от български автор? Последният път беше през 2004 г. от Деян Енев...
2015 Reading Challenge: A book with a love triangle (in more than one story)
Отвъд структурната прецизност разказите показват фино познаване на човешките слабости, особено свързаните с неувереността, необходимостта от признание и любов, желанието да ни се възхищават; на топографията на самотата, на механизмите на свързване и изолация между хората; на човешките взаимоотношения и празнините и недостигите в тях, предадени с непосредственост и искреност, които ме върнаха към мои собствени спомени и преживявания. Смятам, че точно тук книгата печели петата си звезда и става от хубава забележителна - лесната й, естествена връзка с личния вътрешен пейзаж на читателя.
Любимият ми е "Държавен преврат", който преразказах с голямо удоволствие на съпруга си и двамата се смяхме от сърце дори на преразказа. А "Крясъкът на папагала" повтаря общия сюжет на Story of an Hour от Кейт Шопен, което ми се стори много интригуващо и ми напомни за теорията за пътуващите сюжети; и странно (и може би, ако вярвах в такива неща, значещо), защото и Кейт Шопен открих тази година..
За малко да пропусна този сборник, защото съм натрупала голямо недоверие към пазара на нови книги в България, и много се радвам, че отидох на срещата с автора и си купих книгата.
И кога отново ще прочета нещо толкова хубаво от български автор? Последният път беше през 2004 г. от Деян Енев...
2015 Reading Challenge: A book with a love triangle (in more than one story)
February 5, 2016
Когато изпратим деня, е време за хубави истории: http://knigolandia.info/book-review/k...
Симпатичник е Пиер Мейлак (аз му виках Мелмак на шега) и беше приятно да сме щанд срещу щанд по време на панаира през декември. Тогава още не бях чел и думичка от сборника му, макар да знам за него от доста време, първо от преводачката Невена Дишлиева-Кръстева, а после и от дизайнера Живко Петров, когото за първи път виждам да сътворява толкова нежна корица, чак ми стана съвестно как все в някакви фантастики го забивам. Идеята да чета малтийски разкази не ме привличаше особено, признавам, но човек трябва да се доверява на мнението на приятелите си – и те бяха прави. “Когато изпратим деня” е красив, топъл, човечен сборник, от тия, които оставят една малка, но важна следа след прочитане.
ICU - publishing, translation, scouting
http://knigolandia.info/book-review/k...
Симпатичник е Пиер Мейлак (аз му виках Мелмак на шега) и беше приятно да сме щанд срещу щанд по време на панаира през декември. Тогава още не бях чел и думичка от сборника му, макар да знам за него от доста време, първо от преводачката Невена Дишлиева-Кръстева, а после и от дизайнера Живко Петров, когото за първи път виждам да сътворява толкова нежна корица, чак ми стана съвестно как все в някакви фантастики го забивам. Идеята да чета малтийски разкази не ме привличаше особено, признавам, но човек трябва да се доверява на мнението на приятелите си – и те бяха прави. “Когато изпратим деня” е красив, топъл, човечен сборник, от тия, които оставят една малка, но важна следа след прочитане.
ICU - publishing, translation, scouting
http://knigolandia.info/book-review/k...
October 9, 2017
"Когато изпратим деня" ме изненада приятно. Не знам защо, но си мислех, че сборникът няма да ми допадне особено, а първоначалната ми нагласа беше като към литература, която едва ли е мой тип. Е, оказа се (за мен) наистина приятно съчетание от разнообразни разкази, отличаващи се със стегнат стил. Знам, че това е много повърхностно и нелитературно определение, но не се сещам за по-точно - а иначе, като го казвам, имам предвид, че не откривам нищо излишно, нито пък "недостатъчно" в начина на писане. Историите ми бяха интересни (отново субективен и нелитературен критерий, знам); в известна степен имат изненадващ елемент, а пък темата за "пътуването" - в различните му значения, за мен беше по-скоро обща рамка.
Най-много ми допаднаха разказите "Гарванът", "Държавен преврат"и може би - "Момичето с кубчето на Рубик". Бих чела още от този автор - и надявам се - отново разкази.
Най-много ми допаднаха разказите "Гарванът", "Държавен преврат"и може би - "Момичето с кубчето на Рубик". Бих чела още от този автор - и надявам се - отново разкази.
September 3, 2021
Genel hatları ile kadin-erkek ilişkilerini anlatan öykülerden oluşuyor. Pişmanlıklar, yalnızlıklar, mutluluklar, mutsuzluklar, yolunda giden ilişkiler, çıkmaza giren ilişkiler... Bir çok duygu mevcut içinde. Ben başarılı buldum ve kitaptan çok keyif aldım. Öykü okumayı seviyorsanız bence güzel bir seçenek.
November 26, 2019
3,5
Жалко, че нито един (поне за мен) не успя да има силата на първия разказ: "Дъската за гладене" - страхотен!
Забавни, малко или повече в стил "разкази с неочакан край" (е, някои си ги очаквах ).
ПП. След като прочетох "Гарванът", ставайки от леглото по най-безумния начин си фраснах петата в гардероба. След което установих, че котлето се е изключило и няма отопление, а понеделникът едва започваше. Добре, че гарван нямаше :)
Жалко, че нито един (поне за мен) не успя да има силата на първия разказ: "Дъската за гладене" - страхотен!
Забавни, малко или повече в стил "разкази с неочакан край" (е, някои си ги очаквах ).
ПП. След като прочетох "Гарванът", ставайки от леглото по най-безумния начин си фраснах петата в гардероба. След което установих, че котлето се е изключило и няма отопление, а понеделникът едва започваше. Добре, че гарван нямаше :)
January 30, 2016
Малтийският език е странен, а в него може да "прочетете", или по-точно да проследите, историята на Малта. Италианците се шегуват и описват малката страна като купчина скали насред средиземноморието, чиято собственост се е сменяла като носна кърпичка през вековете. Древни гърци, италианци, сицилианци (които пак са италианци, но малко по-мургави), араби, турци, британци, французи - тук е властвал кой ли не. Явно горките малтийци най-малко са имали контрол върху купчината ска...пардон, върху живописните две по-големи островчета. Затова малтийският език е толкова уникален, единственият официален семитски език за страна в Европа, той представлява странна кръстоска между арабски и италиански, с все по-чести включения на английски и по-рядко, на френски думи. И понеже Малта прилича на странноприемница, в която се събирали какви ли не типажи, в такива среди се раждат и големи разказвачи. Защото за мен Мейлак наистина е средизмноморски трубадур, способен да създаде атмосфера на приятна лятна нощ, в която да ви унесе с разкази и да ви създаде впечатлението, че лежите на хамак и се люшкате насред морето, с аромат на сардини.
"Когато изпратим деня" е сборник с чудесни разкази, обединени от един основен мотив: любовта, заедно с всички трудностите във взаимоотношенията които я следват, преодоляването на раздяла, изграждането на връзка и т.н. Любовта обаче е просто светъл розов фон, върху който ярко прозират и изпъкват останалите политически и социални елементи, тя е една от сплавите от сложната амалгама, забъркана от Мейлак. Любовта може да бъде толкова красива и прекрасна, но в един момент да ви убоде като бодлите на красива роза, чийто братовчеди, глоговете, са от същото семейство розоцветни. Героите са от различни възрасти, поколения, етноси, социални положения, а разказите макар и обединени от една обща нишка, са също толкова различни.
Един от любимите ми разкази от книгата - "Държавен преврат", е ярък пример за красотата на този сборник. В него се разказва за неспособността на главния герой да преодолее раздяла след четиригодишна връзка, но в същото време Мейлак чудесно парадира със силата на социалните мрежи да подвеждат и да превръщат хората в заблудени последователи на фалшиви кумири, а и обръща внимание на ситуацията в Малави.
В един друг разказ, "Гарванът", който също се превърна във фаворит, символично, по хичкоковски, е показана сложността на една наглед романтична и перфектна връзка, която е поставена под въпрос. Защото именно в трудните и стресови ситуации излиза наяве истинската същност и скритите черти на всеки човек.
В "Искам да извикам Самира", още един силен разказ, пък се набляга на културните и религиозните различия, които напълно се размиват и стават абсолютно ненужни пред любовта и смъртта.
Много силен сборник, който действително е подходящ за четене с чаша бяло вино, стига да внимавате да не ви избоде.
"Когато изпратим деня" е сборник с чудесни разкази, обединени от един основен мотив: любовта, заедно с всички трудностите във взаимоотношенията които я следват, преодоляването на раздяла, изграждането на връзка и т.н. Любовта обаче е просто светъл розов фон, върху който ярко прозират и изпъкват останалите политически и социални елементи, тя е една от сплавите от сложната амалгама, забъркана от Мейлак. Любовта може да бъде толкова красива и прекрасна, но в един момент да ви убоде като бодлите на красива роза, чийто братовчеди, глоговете, са от същото семейство розоцветни. Героите са от различни възрасти, поколения, етноси, социални положения, а разказите макар и обединени от една обща нишка, са също толкова различни.
Един от любимите ми разкази от книгата - "Държавен преврат", е ярък пример за красотата на този сборник. В него се разказва за неспособността на главния герой да преодолее раздяла след четиригодишна връзка, но в същото време Мейлак чудесно парадира със силата на социалните мрежи да подвеждат и да превръщат хората в заблудени последователи на фалшиви кумири, а и обръща внимание на ситуацията в Малави.
В един друг разказ, "Гарванът", който също се превърна във фаворит, символично, по хичкоковски, е показана сложността на една наглед романтична и перфектна връзка, която е поставена под въпрос. Защото именно в трудните и стресови ситуации излиза наяве истинската същност и скритите черти на всеки човек.
В "Искам да извикам Самира", още един силен разказ, пък се набляга на културните и религиозните различия, които напълно се размиват и стават абсолютно ненужни пред любовта и смъртта.
Много силен сборник, който действително е подходящ за четене с чаша бяло вино, стига да внимавате да не ви избоде.
December 22, 2015
Хубави истории за уж незначителни, но всъщност безкрайно важни случки.
От този тип истории, които може да се случат и са се случвали на всеки и които обичаме да споделяме с кафето или вечер покрай камината.
Хареса ми как пише Мейлак, бих се радвала да прочета нещо по-мащабно от него.
От този тип истории, които може да се случат и са се случвали на всеки и които обичаме да споделяме с кафето или вечер покрай камината.
Хареса ми как пише Мейлак, бих се радвала да прочета нещо по-мащабно от него.
December 21, 2021
Z całej tej książki najlepszy jest tytuł.
Trafnie ujmować codzienność i naszą małość za pomocą absurdu to potrafił Andrij Bondar w "Cerebrze" - które to opowiadania gorąco polecam - a to, to nie wiem. Zupełnie nie trafiło w moją wrażliwość, były to dla mnie przewidywalne i dość banalne teksty.
Trafnie ujmować codzienność i naszą małość za pomocą absurdu to potrafił Andrij Bondar w "Cerebrze" - które to opowiadania gorąco polecam - a to, to nie wiem. Zupełnie nie trafiło w moją wrażliwość, były to dla mnie przewidywalne i dość banalne teksty.
December 11, 2015
Вчера изпратих деня със спомена за едно чудесно интервю, което проведох за Книжно: На по книга, две. Това с младия малтийски писател Пиер Мейлак. Пиер гостува в България по покана на издателство ICU и тези два дни може да се срещнете с него на щанда на „Жанет 45“ в петък, както и на панаирната сцена на НДК в събота.
Сборникът му с кратки разкази „Когато изпратим деня“ излезе на пазара тази седмица и вече се радва на не един или двама читатели. Защото...
Стилът на Мейлак напомня краткостта и привидна недовършеност на ранните разкази на Капоти от „Дървото на живота и други истории“. Без ненужно оригиналничене или парадиране, това са истории от живота, с които да забравиш живота. Разказите се обединяват в спомените, в спомнянето на любимия, на любимите и в пътуването. Мейлак оставя настрана географските дефиниции и се концентрира върху общото, защото накрая на деня желанията на различните хора сякаш си приличат и се сливат в едно.http://knijno.blogspot.bg/2015/12/blo...
Сборникът му с кратки разкази „Когато изпратим деня“ излезе на пазара тази седмица и вече се радва на не един или двама читатели. Защото...
Стилът на Мейлак напомня краткостта и привидна недовършеност на ранните разкази на Капоти от „Дървото на живота и други истории“. Без ненужно оригиналничене или парадиране, това са истории от живота, с които да забравиш живота. Разказите се обединяват в спомените, в спомнянето на любимия, на любимите и в пътуването. Мейлак оставя настрана географските дефиниции и се концентрира върху общото, защото накрая на деня желанията на различните хора сякаш си приличат и се сливат в едно.http://knijno.blogspot.bg/2015/12/blo...
November 21, 2021
O tym zbiorze słyszałam wiele. Zachęty do przeczytania docierały do mnie wszystkimi kanałami, dla mnie jednak najważniejszym impulsem do sięgnięcia po tę książkę był kraj pochodzenia autora. Niestety, Malty w tym zbiorze praktycznie nie ma, opowiadania Mejlaka są na tyle uniwersalne, że mogłyby się rozegrać wszędzie, a tło na tyle neutralne, że nie sposób wywnioskować, gdzie umieszczone zostało miejsce akcji. Pod tym względem więc ta książka jest rozczarowaniem. Literacko jednak to uczta, osoby zachwalające tę książkę wcale nie przesadziły.
Mejlak potrafi w opowiadania, bardzo potrafi. Jego teksty są zaskakujące, zasadzone na pozornie błahej, zwykłej sytuacji przybierają nieoczekiwany przebieg. Można czasem domyślać się, dokąd nas autor powiedzie, ale nie ma pewności, czy nasze podejrzenia są słuszne. Mejlakowi niemal za każdym razem udało się mnie zaskoczyć.
Ciąg dalszy: https://przeczytalamksiazke.blogspot....
Mejlak potrafi w opowiadania, bardzo potrafi. Jego teksty są zaskakujące, zasadzone na pozornie błahej, zwykłej sytuacji przybierają nieoczekiwany przebieg. Można czasem domyślać się, dokąd nas autor powiedzie, ale nie ma pewności, czy nasze podejrzenia są słuszne. Mejlakowi niemal za każdym razem udało się mnie zaskoczyć.
Ciąg dalszy: https://przeczytalamksiazke.blogspot....
October 31, 2020
Najciekawszy zbiór opowiadań, jaki czytałam.
August 6, 2023
Malta edebiyatından okuduğum ilk eser. Kitabı Kalem Ajans'ın instagram hesabında düzenlediği bir yarışma sayesinde kazanmıştım. Yazar bize modern hayatın içinden etkileyici öyküler sunuyor. Ben en çok kitaba ismini veren öyküyü ve kargalı olan öyküyü sevdim.
December 31, 2018
Падна се да изпратя годината точно с този сборник разкази, избран на случаен принцип. Историите, разказани от малтийския писател Пиер Мейлак, са изненадващо добри. Уж да надникна в първия и неусетно преполових книгата. Мейлак пише красиво и уверено за обикновените неща в живота и за необикновените вълнения, които те могат са пробудят в човешката душевност. Сюжетите му са увлекателни и винаги завършват с неочакван край.
Кратичък сборник, но сигурна съм, би допаднал на всеки литературен вкус.
Кратичък сборник, но сигурна съм, би допаднал на всеки литературен вкус.
December 10, 2015
Вълнуваща. Красива. Книга, напоена с любов.
Ако името Пиер Мейлак ви звучи познато, то най-вероятно сте се насладили на разказа му „Ечемичени ниви“, част от „Куфарът на брат ми“ , ако пък не „Когато изпратим деня“ (Издателска къща ICU, 2015) е идеалният повод да се запознаете.
Сборникът приютява тринадесет разказа, които се допълват, носят сходни послания и допринасят за изграждането на цялостно светоусещане. Не е трудно да си представиш, че главните герои се познават или поне са се засичали на някое летище или в двора на уютна къща с нарове. Още в предговора Мейлак подсказва какви са двете основни теми в „Когато изпратим деня“:
„Героите, които ще срещнете тук – повечето от тях също са пътешественици – навярно нямат търпение да опознаят новата си среда, дивят се на непознатото и преоткриват единственото, което си остава неизменно същото: копнежът ни да обичаме и да бъдем обичани.“
cover Четейки се сетих за една персийска поговорка, която гласи: „Красотата на едно лице трябва да се види на лунна светлина – тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с въображението си.“ Когато изпратим деня е времето за разказване на истории, както пишат издателите, но също така е и времето, когато гледаме към другия през меката завеса на нощта. Опознаваме го по следите, оставени от светлината, допълвайки образа му с въображението си. Пиер Мейлак майсторски използва този похват, за да изрисува с думи богати и плътни образи. Разказите често се концентрират върху любимия друг, за когото научаваме от протагониста чрез спомен, изповед, преживяване, но най-вече чрез осезаемата липса придобила почти материална форма.
Въпреки че пътуването обединява всички разкази, в сборника почти не се споменават имена на държави. Рядко се досещах в коя страна се развива действието. Има движение, но отправната и крайната точка за неизвестни, те са без значение. Мейлак оставя настрана географските дефиниции и се концентрира върху човешките. Сборникът е повече от актуален в днешната действителност – на огради и граници, защото разглежда от друг ъгъл понятия като чужд и различен. Всеки от нас може лесно да влезе в обувките на главните герои и да усети болката и радостта им. Мейлак акцентира върху общото, онова, което не познава бариери – необходимостта от любов.
Разказите са увлекателни, четат се лесно и са красиво написани. Пиер Мейлак е проницателен разказвач и всички гласове, с които говори са убедителни. „Когато изпратим деня“ е идеален коледен подарък за любим човек, който цени добрата литература.
Ревюто е публикувано на: http://podmosta.bg/kogato-izpratim-de...
Ако името Пиер Мейлак ви звучи познато, то най-вероятно сте се насладили на разказа му „Ечемичени ниви“, част от „Куфарът на брат ми“ , ако пък не „Когато изпратим деня“ (Издателска къща ICU, 2015) е идеалният повод да се запознаете.
Сборникът приютява тринадесет разказа, които се допълват, носят сходни послания и допринасят за изграждането на цялостно светоусещане. Не е трудно да си представиш, че главните герои се познават или поне са се засичали на някое летище или в двора на уютна къща с нарове. Още в предговора Мейлак подсказва какви са двете основни теми в „Когато изпратим деня“:
„Героите, които ще срещнете тук – повечето от тях също са пътешественици – навярно нямат търпение да опознаят новата си среда, дивят се на непознатото и преоткриват единственото, което си остава неизменно същото: копнежът ни да обичаме и да бъдем обичани.“
cover Четейки се сетих за една персийска поговорка, която гласи: „Красотата на едно лице трябва да се види на лунна светлина – тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с въображението си.“ Когато изпратим деня е времето за разказване на истории, както пишат издателите, но също така е и времето, когато гледаме към другия през меката завеса на нощта. Опознаваме го по следите, оставени от светлината, допълвайки образа му с въображението си. Пиер Мейлак майсторски използва този похват, за да изрисува с думи богати и плътни образи. Разказите често се концентрират върху любимия друг, за когото научаваме от протагониста чрез спомен, изповед, преживяване, но най-вече чрез осезаемата липса придобила почти материална форма.
Въпреки че пътуването обединява всички разкази, в сборника почти не се споменават имена на държави. Рядко се досещах в коя страна се развива действието. Има движение, но отправната и крайната точка за неизвестни, те са без значение. Мейлак оставя настрана географските дефиниции и се концентрира върху човешките. Сборникът е повече от актуален в днешната действителност – на огради и граници, защото разглежда от друг ъгъл понятия като чужд и различен. Всеки от нас може лесно да влезе в обувките на главните герои и да усети болката и радостта им. Мейлак акцентира върху общото, онова, което не познава бариери – необходимостта от любов.
Разказите са увлекателни, четат се лесно и са красиво написани. Пиер Мейлак е проницателен разказвач и всички гласове, с които говори са убедителни. „Когато изпратим деня“ е идеален коледен подарък за любим човек, който цени добрата литература.
Ревюто е публикувано на: http://podmosta.bg/kogato-izpratim-de...
January 24, 2016
Пиер Мейлак вече е познат на някои от българските читатели със своя разказ „Ечемичени ниви“, създаден специално за сборника „Куфарът на брат ми“. Този път издателство „ICU“ ни радва с цяла книга на малтийския писател, за да се насладим още по-пълноценно на неговите истории.
„Когато изпратим деня“ спечели Европейската награда за литература (2014), а авторът бе специален гост на 43. издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК през изминалия декември. Сборникът идва при нас в превод на Невена Дишлиева-Кръстева, за да ни припомни някои тъжни истини за живота, да ни умили с носталгични спомени и да ни разсмее от сърце.
„Когато изпратим деня“ започва с чудесен и откровен предговор от автора, написан специално за българските читатели. Този предговор е само началото на едно магическо пътуване заедно с Мейлак през най-различни истории с неочакван финал. Всеки разказ изглежда колкото нереален и въображаем, толкова и истински, нечий спомен или трепет. Авторът умело пресъздава емоциите и тревогите на своите герои, така че читателят неминуемо се припознава в тях на моменти.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/kogato-izpratim-de...
„Когато изпратим деня“ спечели Европейската награда за литература (2014), а авторът бе специален гост на 43. издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК през изминалия декември. Сборникът идва при нас в превод на Невена Дишлиева-Кръстева, за да ни припомни някои тъжни истини за живота, да ни умили с носталгични спомени и да ни разсмее от сърце.
„Когато изпратим деня“ започва с чудесен и откровен предговор от автора, написан специално за българските читатели. Този предговор е само началото на едно магическо пътуване заедно с Мейлак през най-различни истории с неочакван финал. Всеки разказ изглежда колкото нереален и въображаем, толкова и истински, нечий спомен или трепет. Авторът умело пресъздава емоциите и тревогите на своите герои, така че читателят неминуемо се припознава в тях на моменти.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/kogato-izpratim-de...
January 5, 2023
Kratke zgodbe prinašajo odseke iz življenj posameznikov, ki se v želji po ljubezni, boljšem življenju, spoštovanju in svobodi, v prelomnih trenutkih odzovejo na različne načine. Nekateri pri tem prestopijo meje, drugi se predajajo sanjam, tretji posegajo po lažeh.
Hitro berljivo in tekoče napisano.
Hitro berljivo in tekoče napisano.
September 6, 2016
It's a pity nobody can translate from Maltese in this country - I have many bones to pick with the translation, which leaves a lot to be wished for. They didn't even have to specify it'd been translated from English, it's that obvious. I suppose we should be grateful somebody bothered to translate it at all (how many Maltese authors can we name off the tops of our heads?).
The reason I'm wary of reviewing books I've only read translations of is that I inevitably end up writing about the quality of the translation instead of the quality of the story. However, I had to offer my two cents here, because Mejlark's prose is strong and confident enough to shine across two languages and through layers of mistakes that even I, a pup in the world of literary translation, would have been embarrassed of.
What is refreshing in this collection is the author's ability to present ordinary events from extraordinary points of view, casually deliver (mostly) unpredictable twists and turns, and delight in the ensuing reversal of expectations. His themes are universal and his characters easy to identify with and feel sympathy for, and his stories unfold as smoothly as a movie reel.
My personal favourites are:
- the story about a man recovering from an emotional breakup by fabricating a journey to Malawi with unforeseeable consequences
- the one about the kid whose only friends were burnt matches he collected in the street (the narrative of the outsider, the marginalized, disturbed protagonist will never go out of vogue and lose its appeal)
- the one about the bird that gets stuck in a couple's flat and tears their relationship to pieces
- the one about the woman who finds a manuscript left behind by her late husband and publishes it as her own
- the one about the woman who learns her husband had died in an accident and decides to reinvent herself entirely (that one was straight out of the Twilight Zone)
I'll definitely keep an eye out for his other works, but this time I'll do myself a favour and read them in English.
The reason I'm wary of reviewing books I've only read translations of is that I inevitably end up writing about the quality of the translation instead of the quality of the story. However, I had to offer my two cents here, because Mejlark's prose is strong and confident enough to shine across two languages and through layers of mistakes that even I, a pup in the world of literary translation, would have been embarrassed of.
What is refreshing in this collection is the author's ability to present ordinary events from extraordinary points of view, casually deliver (mostly) unpredictable twists and turns, and delight in the ensuing reversal of expectations. His themes are universal and his characters easy to identify with and feel sympathy for, and his stories unfold as smoothly as a movie reel.
My personal favourites are:
- the story about a man recovering from an emotional breakup by fabricating a journey to Malawi with unforeseeable consequences
- the one about the kid whose only friends were burnt matches he collected in the street (the narrative of the outsider, the marginalized, disturbed protagonist will never go out of vogue and lose its appeal)
- the one about the bird that gets stuck in a couple's flat and tears their relationship to pieces
- the one about the woman who finds a manuscript left behind by her late husband and publishes it as her own
- the one about the woman who learns her husband had died in an accident and decides to reinvent herself entirely (that one was straight out of the Twilight Zone)
I'll definitely keep an eye out for his other works, but this time I'll do myself a favour and read them in English.
February 12, 2022
Dak li l-Lejl Iħallik Tgħid (literally, "What the night lets you say") is Pierre J. Mejlak's second collection of short stories after Qed nistenniek niezla max-Xita". First published in 2011, it earned its author the 2014 European Union Literature Prize.
Mejlak has also written a novel, several translations/adaptations and books for children, but short stories appear to be his favourite medium. It is also a genre which is well-suited to his style - a distinctive blend of bitter-sweet, poetic prose and bursts of impish humour, a combination of "literary" language and simple, realistic, in-your-face dialogue.
The stories in this book range from endearing romances (Dar ir-Rummien) to darkly comic yarns (Kolp ta' Stat and Il-Barranija). At one point Meilak even flirts with horror (L-aħħar sajf tieghek, Amy). The overarching theme of the collection is Memory, and how we tend to manipulate it to fashion our pasts. Memory and truth, the author seems to be telling us, are uncomfortable bedfellows.
All the stories are well-crafted pieces - the best of them (in my opinion, Mort naraha Pa and Nixtieq nghajjat lil Samirah) are genuinely moving.
I can't help suspecting that some of the stories' nuances are best appreciated by those who share the author's Maltese (or, more specifically, Gozitan) upbringing. This notwithstanding, Mejlak’s stories deserve an international readership and, thankfully, are now available in several languages, including an expanded English edition (Having Said Goodnight) translated by Clare Vassallo and Antoine Cassar. If you’d like a taste, here’s a link to Cassar’s translation of Mort naraha Pa:
http://www.eurolitnetwork.com/what-th...
Review uploaded at: https://endsoftheword.blogspot.com/20...
Mejlak has also written a novel, several translations/adaptations and books for children, but short stories appear to be his favourite medium. It is also a genre which is well-suited to his style - a distinctive blend of bitter-sweet, poetic prose and bursts of impish humour, a combination of "literary" language and simple, realistic, in-your-face dialogue.
The stories in this book range from endearing romances (Dar ir-Rummien) to darkly comic yarns (Kolp ta' Stat and Il-Barranija). At one point Meilak even flirts with horror (L-aħħar sajf tieghek, Amy). The overarching theme of the collection is Memory, and how we tend to manipulate it to fashion our pasts. Memory and truth, the author seems to be telling us, are uncomfortable bedfellows.
All the stories are well-crafted pieces - the best of them (in my opinion, Mort naraha Pa and Nixtieq nghajjat lil Samirah) are genuinely moving.
I can't help suspecting that some of the stories' nuances are best appreciated by those who share the author's Maltese (or, more specifically, Gozitan) upbringing. This notwithstanding, Mejlak’s stories deserve an international readership and, thankfully, are now available in several languages, including an expanded English edition (Having Said Goodnight) translated by Clare Vassallo and Antoine Cassar. If you’d like a taste, here’s a link to Cassar’s translation of Mort naraha Pa:
http://www.eurolitnetwork.com/what-th...
Review uploaded at: https://endsoftheword.blogspot.com/20...
June 9, 2018
Bardzo dobry zbiór opowiadań! Jak to że zbiorami bywa, nie zawsze równy, ale są tu też teksty niemal doskonałe. Mocną stroną Mejlaka są puenty i to jak zgrabnie zamyka nimi swoje teksty. Jego historie rodzą się że zwykłych, codziennych, znanych sytuacji i budzą refleksję, wywołują uśmiech, zaskakują.
September 10, 2018
Warto poznać się z Mejlakiem. Choć liczyłem na bardziej maltański klimat tych opowiadań.
W swoich opowiadaniach operuje absurdalny humorem, opisując prozaiczne sytuacje. Są bardzo uniwersalne, szczególnie, że Mejlak rzuca swoich bohaterów do różnych europejskich miast. Co ważne, każde zakończone jest zabawną i dość nieoczekiwaną pointa.
3,75/5
W swoich opowiadaniach operuje absurdalny humorem, opisując prozaiczne sytuacje. Są bardzo uniwersalne, szczególnie, że Mejlak rzuca swoich bohaterów do różnych europejskich miast. Co ważne, każde zakończone jest zabawną i dość nieoczekiwaną pointa.
3,75/5
December 13, 2014
Clever, clever stories. Enjoyed this. Giving this a mere 3 stars only because this book was a collection of short stories, instead of one novel, contrary to what I expected.
March 11, 2019
If I could, I'd give six stars, which Mejlak really deserves. Beautiful, tender book, one of the best I've ever read.
August 19, 2022
3 z dwoma plusami ++ Niektóre opowiadania są naprawdę świetne.
June 28, 2016
Ако не бях прочела първо разказа "Пролог", историите на Пиер Мейлак сигурно щяха да ми харесат повече.
"Пролог" е много кратка, простичка, дори обикновена история - разказана така, че ме накара да почувствам емоционалната центрофуга, през която минава героинята само за секунди. Много ме впечатляват автори, които успяват да обелят обвивката на обикновеното от всекидневието и да покажат драматичното (или комичното), това-което-всъщност-живеем-но-не-забелязваме.
Подобни разкази за мен бяха още "Крясъкът на папагала" и "Гарванът", макар да не ми въздействаха със същата сила.
Забавлявах се много с разказа "Държавен преврат" и след "Пролог" мисля, че като структура, хрумка, неочакваност той ме заинтригува най-много.
Останалите истории за мен поне бяха предвидими като развитие, макар че в случая на Пиер Мейлак това като че няма голямо значение. По-важна е атмосферата, която създава авторът, топлината и нежността, с които говори.
"Когато изпратим деня" беше наистина чудесно четиво за началото на моето пътуване. А "Пролог" е бижуто, към което се връщам, за да видя кое как е направено и което ми въздейства, въпреки че елементът на първоначалната изненада вече липсва.
Бих посъветвала, който чете книгата да започнае наобратно - от "Епилог".
"Пролог" е много кратка, простичка, дори обикновена история - разказана така, че ме накара да почувствам емоционалната центрофуга, през която минава героинята само за секунди. Много ме впечатляват автори, които успяват да обелят обвивката на обикновеното от всекидневието и да покажат драматичното (или комичното), това-което-всъщност-живеем-но-не-забелязваме.
Подобни разкази за мен бяха още "Крясъкът на папагала" и "Гарванът", макар да не ми въздействаха със същата сила.
Забавлявах се много с разказа "Държавен преврат" и след "Пролог" мисля, че като структура, хрумка, неочакваност той ме заинтригува най-много.
Останалите истории за мен поне бяха предвидими като развитие, макар че в случая на Пиер Мейлак това като че няма голямо значение. По-важна е атмосферата, която създава авторът, топлината и нежността, с които говори.
"Когато изпратим деня" беше наистина чудесно четиво за началото на моето пътуване. А "Пролог" е бижуто, към което се връщам, за да видя кое как е направено и което ми въздейства, въпреки че елементът на първоначалната изненада вече липсва.
Бих посъветвала, който чете книгата да започнае наобратно - от "Епилог".
May 6, 2021
"Co pozwala powiedzieć noc" Pierre J. Mejlak to kolejny zbiór opowiadań, który mnie w sobie rozkochał! Uwielbiam ten zbiór za jego nietypowość i przewrotność!
Poznajemy tu starca wędrującego z deską do prasowania, ojca wysyłającego syna w podróż do dawnej kochanki, wronę wlatującą do mieszkania czy kobietę, która cieszy się na wieść o śmierci męża.
Te opowiadania są tak zachwycające, że brak mi słów! Autor ma niesamowity dar do wymyślania prostych, ale nietypowych historii, które często kończą się w zaskakujący sposób, a do tego są przewrotne, niekonwencjonalne i wzbudzają wiele różnych emocji.
Moje ulubione opowiadania to "Zamach stanu" i "Papuzi skrzek", które zachwyciły mnie swoim podejściem do tematu. Jednakże każde opowiadanie jest świetne, a poziom cały czas utrzymany jest na wysokim poziomie.
Polecam nie czytać tego zbiorku na jedno posiedzenie, tylko delektować się nim jak najdłużej i w pełni poczuć te historie. Zwłaszcza, że są bardzo charakterystyczne i zapadające w pamięć.
Jak widzicie mnie "Co pozwala powiedzieć noc" całkowicie zachwyciło i mam nadzieję, że udało mi się was zachęcić do sięgnięcia po tę pozycję! Nawet jeśli nie jesteście fanami krótkiej formy, to i tak ma duże szanse przypaść wam do gustu! Polecam! ❤❤❤
Poznajemy tu starca wędrującego z deską do prasowania, ojca wysyłającego syna w podróż do dawnej kochanki, wronę wlatującą do mieszkania czy kobietę, która cieszy się na wieść o śmierci męża.
Te opowiadania są tak zachwycające, że brak mi słów! Autor ma niesamowity dar do wymyślania prostych, ale nietypowych historii, które często kończą się w zaskakujący sposób, a do tego są przewrotne, niekonwencjonalne i wzbudzają wiele różnych emocji.
Moje ulubione opowiadania to "Zamach stanu" i "Papuzi skrzek", które zachwyciły mnie swoim podejściem do tematu. Jednakże każde opowiadanie jest świetne, a poziom cały czas utrzymany jest na wysokim poziomie.
Polecam nie czytać tego zbiorku na jedno posiedzenie, tylko delektować się nim jak najdłużej i w pełni poczuć te historie. Zwłaszcza, że są bardzo charakterystyczne i zapadające w pamięć.
Jak widzicie mnie "Co pozwala powiedzieć noc" całkowicie zachwyciło i mam nadzieję, że udało mi się was zachęcić do sięgnięcia po tę pozycję! Nawet jeśli nie jesteście fanami krótkiej formy, to i tak ma duże szanse przypaść wam do gustu! Polecam! ❤❤❤
March 22, 2015
Short and interesting stories
Displaying 1 - 30 of 61 reviews