Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двайсет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи: “Сърф”, “Верига от думи”, “Дакота”, “Без резерви”, “Методът Грьонхолм”, “Карнавал”, “Канкун”, “Бурунданга” и “Кредитът”. С предговор от Явор Гърдев, илюстрации на Люба Халева и малък речник на човека и драматурга ("Лъжци като мен: лексиконът Галсеран").
"Въображението на Галсеран в конструирането на играта на фикции изглежда неизчерпаемо. Именно чрез тази игра, вписана в класически драматургични конструкции, изплува най-доброто постижение на каталонския драматург – разбягващият се в безкрайна верига от думи, от роли и представи за себе си съвременен, приспособяващ се към всякаква ситуация пластичен човек." (Култура)
"В “Канкун” Галсеран използва една наглед банална комедийна ситуация: две съпружески двойки на почивка си изясняват отношенията. В същото време обаче развоят на събитията е твърде небанален, а изводите – интригуващи. Например: че истината често причинява по-големи поражения, отколкото лъжата." (Коммерсантъ)
"Жорди Галсеран, един от най-умелите ни драматурзи, говори за “Бурунданга” като за невинна любовна история. Всъщност обаче в нея той подхваща една безкрайно щекотлива тема като терористичната банда ЕТА. И други са се осмелявали да слагат пръст в тази рана на испанското общество, но никой досега не е използвал нещо толкова болезнено, за да предизвика взривове от смях... “Комедията е трагедия плюс време”, цитира авторът Уди Алън." (El País)
"Надали тази година ще ви се случи да седите в театъра, стаили дъх в по-нетърпеливо очакване, отколкото на “Методът Грьонхолм”... Подобно на “Божествата на касапите” на Ясмина Реза, “Методът...” е в могъщата традиция на европейската драма, в която политическата алегория леко се намества под повърхността на булевардната комедия." (Variety)
“Верига от думи” на Жорди Галсеран, един от най-интересните драматурзи в Европа, е не просто спиращ дъха трилър, но и дълбока и сложна история за един двубой без забранени удари, в който истина и измислица, желание и лъжа свидетелстват за тъмната, мътна част у всеки от нас.” (Corriere della Sera)
"Галсеран притежава изключително надарен слух за сложната материя на смеха. Двайсет години по-късно неговата “Дакота” е все така ефикасна както в сериозния хумор, така и в леката буфонада." (A golpe de efecto)
"В “Карнавал” – парадоксално весело заглавие за полицейски трилър, чиято цел е “да нагнети до крайност напрежението у публиката” – са залегнали резултатите от едно допитване на Галсеран до близки и приятели. Въпросът бил: “Какво е най-лошото, което може да ти се случи?” И отговорът в повечето случаи идвал без колебание: “Да ми умре детето.” Галсеран обаче настоявал. “И все пак, за нищо по-лошо ли не се сещаш?” На което му отговаряли: “Да гледам как детето ми умира.” (La Vanguardia)
"В “Кредитът” каталонският драматург се забавлява с проблемите на световната икономическа криза и с ирония и доза цинизъм се спира на изгубените човечност и солидарност и на огромното значение, което обществото придава на парите. И всичко това – без морални наставления... Истинската движеща сила на “Кредитът” обаче е словото: обожаваните, унижавани, безогледно използвани и безкрайно въздействащи думи." (L’Araldo dello Spettacolo)
Jordi Galceran Ferrer is a Spanish-Catalan playwright, screenwriter and translator, known internationally for his play "El mètode Grönholm" ("The Grönholm Method", 2003). He writes both in Catalan and Spanish.
Galceran studied Catalan Philology at the University of Barcelona and started to write theatrical plays in 1988. In 1995, with "Paraules encadenades" (Chains of words) he won the 20th Born Theatre Award, and in 1996, the Critic's Award Serra d'Or for best work in the Catalan language. His play "Dakota" (1995) received the Ignasi Iglesias award. Among the other Galceran plays: "Gaudí" (2002), "Carnaval" (2005), "Cancún" (2007).
"Killing Words", a 2003 film directed by Laura Mañá, is based on "Paraules encadenades". "Fragile", a film by Jaume Balagueró, is based on a script co-authored by Galceran, while "The Method", directed by Marcelo Piñeyro, is an adaptation of "The Grönholm Method".
Разкошно четиво, което кара душата ми да пее - за човек, който обича да чете драматургия, книгата е 10 точки - страхотен автор, перфектен превод, селекция, дизайн, изобщо замисъл! Поздравления за милата Нева & екип! Пиесите са много готини - игра в играта, умни, дръзки, изненадващи, провокативни, честни. Излезе, че съм гледала само една, през следващия сезон ще наваксам, защото се оказа, че г-н Галсеран е доста поставян в София & отвъд.
Миналата година гледах "Бурунданга" два пъти и с голямо удоволствие, което ме упъти към тази книга.
Първите три пиеси не ме грабнаха -- от толкова обрати ми се завива свят, пък и условният ми рефлекс от това да чета как някакви хора се лъжат взаимно, се проявява в остро раздразнение.
Следващите шест пиеси ги изчетох на един дъх и бих ги препрочитала, защото ги почувствах близки. Динамичността и остроумието на диалога карат всички парченца истина да заблестят и правят текста силно въздействащ -- много пъти се смях на глас, но имаше и по-тежки емоции, особено покрай "Карнавал". Сега, естествено, искам да видя поне половината пиеси на сцена, и то скоро.
А преводът, преводът! Не че знам каталонски, пък и книги не превеждам, но покрай образование и работа назнайвам това-онова по темата, така че се чувствам длъжна да отбележа, че този превод е блестящ и вълнуващ и че благодарение на него пиесите живеят пълнокръвен живот на български.
Преди малко попаднах на въпроса "Коя книга бихте взели с вас на дълъг път". Бих взела тази. Бих я дала и на Дельо хайдутин в космоса (но не моето копие, защото то ми е с авто(р)граф). Защото е голямо и тлъсто книжище. Защото е девет отделни малки книжки. Защото е красива и тежка, няма да я духне вятър, но може да кацне заблудена пеперуда отгоре ѝ. Защото името на преводача е изписано на корицата заедно с името на автора. Защото Жорди, защото Нева, защото Люба. Защото две от пиесите се играят на българска сцена. Заради "Лексиконът Галсеран" отпред и "Бележки на преводачката" отзад. Заради живия език. Защото в петстотинте страници открих само две грешчици. Защото навсякъде има Лаура. Защото диалозите са скорострелни като в тенис на маса. Защото всички персонажи са малко (или много) лудички. Защото вече я прочетох и ми липсва.
"Ш Шедьовър Шедьоврите се мерят с време. Онова, което устои на времето, има стойност. Кое ще отпадне и кое ще остане? Никой не знае. Моята единствена догадка, като гледам какво се е съхранило най-добре в историята на театъра, е, че остават онези пиеси, за които са валидни следните три неща: формата им е семпла, имат поетичен заряд и искаме да узнаем как свършват." - Лъжци като мен: Лексиконът Галсеран