What do you think?
Rate this book
Ключове
Разказите на Йорданка Белева от новата й книга „Ключове“ са нещо като сертификат за докторска степен по читателство. След като ги прочетете и ви харесат, вие ще знаете, че разпознавате безапелационно добрата литература. Разказите от тази тъничка книжка, много точно озаглавена „Ключове“ са като опъната тетива точно в мига, преди да бъде изстреляна стрелата. Бъдете нащрек през цялото време, докато ги четете.
Защото разказите от книгата разглобяват и после сглобяват света около вас по начин, който досега не ви е бил познат. Така те разглобяват и после сглобяват наново и вашите представи за възможностите на писането.
Йорданка Белева е от твърде малобройната група на писателите-откриватели - на нов език, на нови изразни средства, на нова поетика.
И накрая - тези разкази са побрали в себе си толкова искряща поезия, колкото само прозата на роден поет може да побере.
„Ключове“ е сред книгите, към които човек се връща отново и отново. На такива книги в едни по-стари времена казвахме любими книги.
Деян Енев
Защото разказите от книгата разглобяват и после сглобяват света около вас по начин, който досега не ви е бил познат. Така те разглобяват и после сглобяват наново и вашите представи за възможностите на писането.
Йорданка Белева е от твърде малобройната група на писателите-откриватели - на нов език, на нови изразни средства, на нова поетика.
И накрая - тези разкази са побрали в себе си толкова искряща поезия, колкото само прозата на роден поет може да побере.
„Ключове“ е сред книгите, към които човек се връща отново и отново. На такива книги в едни по-стари времена казвахме любими книги.
Деян Енев
90 pages, Paperback
Published November 15, 2015
1 person is currently reading
64 people want to read
About the author
Йорданка Белева
20 books47 followersЙорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
November 18, 2015
Новата книга на любим писател е празник за верния читател. Ритуалът по сдобиването с нея е също толкова празничен. Първо е дългото очакване – понякога само месеци, друг път година (или няколко). После са първите откъси, корицата, обявяването на дата на излизане. Идва ред на купуването – намирането на точно твоята книга сред джунглата от нови заглавия и отнасянето й вкъщи. Някои хора така си взимат пламъче от църквата на Великден, както други си носят новите книги в къщи.
Но всеки знае, че истинският празник настъпва, когато отвориш корицата и започнеш да четеш. „Ключове“ (изд. „Пергамент“) на Йорданка Белева е от онези лични празници, които ни се случват тихомълком и разцъфват в душите ни въпреки сивото и страшното на деня. Празници, които личат в погледа и усмивката, а не по дрехите и трапезата.
„Ключове“ е елегантна и нежна, побрала между кориците си петнайсет разказа. Разкази, които поставят читателя на ръба между делничното и необикновеното, захвърлят го безпощадно в сърцето на изключителни истории, които се случват покрай нас всеки ден, но ние ги пропускаме, заслушани в шепота на собствените си демони.
Четиринайсет от разказите си имат имена. „Прахан и прахчета“, „Принц Едуард през май“, „Стилистика на изпращането“… и още истории за загуба, за липса, за болка, за литература. За пукнатините в представата ни за света и за светлината, която влиза през тях.
Разказите на Йорданка Белева човъркат собствените ти рани, споделяйки ти истории за чуждите. Безименният разказ в „Ключове“ е за Панаира на книгата. Голяма част от годината ми минава в подготовка за това събитие, която кулминира в двете седмици на провеждането му – малко преди Коледа и точно преди 24 май. Разпознах героинята на разказа, кой на мое място не би?… Но после получих история за нея, каквато никога не съм си представяла. История, която хвана в крачка собственото ми лицемерие, надменност и циничност. И ме накара да се задавя с тях. Изгори ме липсата му на заглавие. Прочетете го и ще разберете защо.
„Ключове“ е лаконична книга, разказите в нея не се разливат просто за да докажат уменията на автора да работи с езика, да плете дантела с думите. Прозата на Белева е категорична, леко хладна и ужасяващо красива, искряща като зимно слънце. Зад минималистичната корица на Иво Рафаилов се е спотаило литературно съкровище. Ключът за него е в ръцете на читателя.
Но всеки знае, че истинският празник настъпва, когато отвориш корицата и започнеш да четеш. „Ключове“ (изд. „Пергамент“) на Йорданка Белева е от онези лични празници, които ни се случват тихомълком и разцъфват в душите ни въпреки сивото и страшното на деня. Празници, които личат в погледа и усмивката, а не по дрехите и трапезата.
„Ключове“ е елегантна и нежна, побрала между кориците си петнайсет разказа. Разкази, които поставят читателя на ръба между делничното и необикновеното, захвърлят го безпощадно в сърцето на изключителни истории, които се случват покрай нас всеки ден, но ние ги пропускаме, заслушани в шепота на собствените си демони.
Четиринайсет от разказите си имат имена. „Прахан и прахчета“, „Принц Едуард през май“, „Стилистика на изпращането“… и още истории за загуба, за липса, за болка, за литература. За пукнатините в представата ни за света и за светлината, която влиза през тях.
…заминаването е равно на скоростта на предвижване на някой трети, умножено по времето, необходимо за обратния път към себе си. И никога не знаеш в един заминаващ дали има повече собствени умножения, или повече собствени деления.
Разказите на Йорданка Белева човъркат собствените ти рани, споделяйки ти истории за чуждите. Безименният разказ в „Ключове“ е за Панаира на книгата. Голяма част от годината ми минава в подготовка за това събитие, която кулминира в двете седмици на провеждането му – малко преди Коледа и точно преди 24 май. Разпознах героинята на разказа, кой на мое място не би?… Но после получих история за нея, каквато никога не съм си представяла. История, която хвана в крачка собственото ми лицемерие, надменност и циничност. И ме накара да се задавя с тях. Изгори ме липсата му на заглавие. Прочетете го и ще разберете защо.
„Ключове“ е лаконична книга, разказите в нея не се разливат просто за да докажат уменията на автора да работи с езика, да плете дантела с думите. Прозата на Белева е категорична, леко хладна и ужасяващо красива, искряща като зимно слънце. Зад минималистичната корица на Иво Рафаилов се е спотаило литературно съкровище. Ключът за него е в ръцете на читателя.
March 9, 2017
Ей т'ва е. Така се пише.
December 9, 2015
ЗА „КЛЮЧОВЕ“ НА ЙОРДАНКА БЕЛЕВА
Каквото и да напиша за тази книга ще се изложа. Осмислянето и не става с един прочит, нищо че съдържа само 15 къси разказа. Още с първия ти става ясно, че си на среща с бързия влак, челно, и ще трябва да включиш наличните мозъчни гънки, ако искаш да имаш предсмъртен спомен, щото ключовете дето ги е дала Йорданка Белева не се знае у кой какво отключват. При мен бяха спомени от детството, картини от социализма в училище и вкъщи. Толкова еднакви сме били, толкова еднакво е било! Толкова еднакво е и сега, защото разказите осветяват тунела, от който не сме излизали – тоталитаризма на еднаквостта, диктатурата на безобидното, властта на посредствеността. Десетоноемврийската революция не се състоя, както и Великата Октомврийска, и демокрацията беше подменена в червено-синьо-жълтата мъгла с фалшификат. Възможно е такава да е съдбата на всички революции, лека им пръст, но те трасират пътя на Различното. Тази книга Е литература, в нея се разказва за литература и историите са през очите на литературен човек – детето, автора в 1 л. ед. ч. Емоциите са смях през сълзи, понякога много-много смях, понякога много-много сълзи, но все пак повече смях. Майсторството не може да бъде преразказано. Ключове Йорданка Белева дава, но вратите са в книгата. Ако отключите бързият влак така или иначе ще ви сгази, но само така имате шанса да преминете в отвъдното, в безкрайните ловни полета на въображението, отвъд думите и в себе си.
Горещо препоръчвам книгата. Подходяща е за всички. За някои другари и другарки над 40 и под 20 със сигурност ще бъде и особено полезна - на едните за опресняване на загладеното подкорие, а на другите за накъдряне.
Каквото и да напиша за тази книга ще се изложа. Осмислянето и не става с един прочит, нищо че съдържа само 15 къси разказа. Още с първия ти става ясно, че си на среща с бързия влак, челно, и ще трябва да включиш наличните мозъчни гънки, ако искаш да имаш предсмъртен спомен, щото ключовете дето ги е дала Йорданка Белева не се знае у кой какво отключват. При мен бяха спомени от детството, картини от социализма в училище и вкъщи. Толкова еднакви сме били, толкова еднакво е било! Толкова еднакво е и сега, защото разказите осветяват тунела, от който не сме излизали – тоталитаризма на еднаквостта, диктатурата на безобидното, властта на посредствеността. Десетоноемврийската революция не се състоя, както и Великата Октомврийска, и демокрацията беше подменена в червено-синьо-жълтата мъгла с фалшификат. Възможно е такава да е съдбата на всички революции, лека им пръст, но те трасират пътя на Различното. Тази книга Е литература, в нея се разказва за литература и историите са през очите на литературен човек – детето, автора в 1 л. ед. ч. Емоциите са смях през сълзи, понякога много-много смях, понякога много-много сълзи, но все пак повече смях. Майсторството не може да бъде преразказано. Ключове Йорданка Белева дава, но вратите са в книгата. Ако отключите бързият влак така или иначе ще ви сгази, но само така имате шанса да преминете в отвъдното, в безкрайните ловни полета на въображението, отвъд думите и в себе си.
Горещо препоръчвам книгата. Подходяща е за всички. За някои другари и другарки над 40 и под 20 със сигурност ще бъде и особено полезна - на едните за опресняване на загладеното подкорие, а на другите за накъдряне.
December 10, 2022
Грабнах напосоки тази малка книжка с разкази от Йорданка Белева и останах очарован от поетичния език и красив стил, които ме очакваха иззад кориците. Ще търся още от нея.
April 1, 2016
„Нямало по-голяма мъка от нейната: нито с отворени очи при будните, нито със затворени при спящите.“ (Преводачът, "Ключове")
Тук е скрит ключът към силата на тези истории: в интуицията към езика, à l’amour aux langues, в чистотата на звука от всяка фонема в гласа на Преводача на нейното сънуване, който я води умело по сигурен път покрай стръмните и трудно преодолими сюжети, предпазва я, доколкото може, от кошмари и неприятни завръщания, и от лоши повторения, за да достигнат накрая до съвършенството в стилистиката на изпращането. Ключът към "Ключове" се крие в безпределните умения за писане на авторката, във възможностите й с пестеливи, но добре подбрани езикови средства да предаде точното настроение на фразата, за да направи по-силно посланието си към читателя.
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/index.php/...
Тук е скрит ключът към силата на тези истории: в интуицията към езика, à l’amour aux langues, в чистотата на звука от всяка фонема в гласа на Преводача на нейното сънуване, който я води умело по сигурен път покрай стръмните и трудно преодолими сюжети, предпазва я, доколкото може, от кошмари и неприятни завръщания, и от лоши повторения, за да достигнат накрая до съвършенството в стилистиката на изпращането. Ключът към "Ключове" се крие в безпределните умения за писане на авторката, във възможностите й с пестеливи, но добре подбрани езикови средства да предаде точното настроение на фразата, за да направи по-силно посланието си към читателя.
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/index.php/...
November 19, 2015
„Ключове“ е кратко изживяване. Като красива „малка смърт“*, без пошлостта на понятието. Деликатната корица, дело на Иво Рафаилов, е ключалката, през която читателят надзърта преди да се сблъска с голямото. И някой би казал, че е неприлично да се воайорства, но това е сборник, който не може да не бъде разтворен; истории, които не могат да не бъдат шпионирани. Макар че щастието от прочита да е толкова голямо, че да не може да бъде понесено. И после дълго се сънува болката.
http://knijno.blogspot.bg/2015/11/blo...
http://knijno.blogspot.bg/2015/11/blo...
March 1, 2018
Искрено съм изненадана от разказите на Йорданка Белева. Виждам богата обща култура и оригиналност, което ми направи много приятно впечатление. Беше ми приятно и интересно да ги чета и в интерес на истината са най-добрите съвременни разкази, които съм чела.
November 27, 2015
”Ключове” е с по-усложнени сюжети, но усещането пак е за пълна хармония с написаното, на шлифовка на всяка дума, без прибързване или поставяне на непасващи камъни по друма на разказа. В едноименния разказ водещ е хуморът, но зад него прозира страхът, който децата не са се научили още да изпитват, но родителите и учителите им го знаят чудесно. “Първа световна” е убийствен разказ, стегнат и красив, Фредрик Бакман би искал да е чел тази история, за да я вмъкне в последния си преведен у нас роман, но нямаше да може да я напише така добре. Мисля, че “Техники на студения грим” трябва да се пипне съвсем леко, за да остави изненадата в края непокътната, просто си струва.
http://knigolandia.info/book-review/i...
http://knigolandia.info/book-review/i...
January 1, 2016
Отключват души тези разкази с неочакван край.
И поезия безкрай...
И поезия безкрай...
Read
March 27, 2016http://www.vibes.bg/klyuchove-za-neoc...
Разкази с повече или по-малко неочакван край. Разкази, предадени през погледа на дете или на пораснала жена. Разкази, които не те оставят да ги прекъснеш в средата, защото нетърпението от финала е твърде силно.
Йорданка Белева разказва (преживени) истории. Когато пише от името на своето непораснало Аз, го прави толкова умело, че неведнъж си зададох въпроса как е успяла да запомни всички трепети на детското съзнание. И да ги предаде автентично и по начин, който мен поне успя да върне 20-ина години назад.
Творбите са хармония между общочовешки и философски разсъждения. Красиво съчетание между моменти от живота и тяхната интерпретация, която в главата на всеки човек приема различна форма. Харесва ми формата, която създава авторката, защото е реално изпълнение на имагинерни хрумвания. А подобно умение заслужава адмирации.
Разкази с повече или по-малко неочакван край. Разкази, предадени през погледа на дете или на пораснала жена. Разкази, които не те оставят да ги прекъснеш в средата, защото нетърпението от финала е твърде силно.
Йорданка Белева разказва (преживени) истории. Когато пише от името на своето непораснало Аз, го прави толкова умело, че неведнъж си зададох въпроса как е успяла да запомни всички трепети на детското съзнание. И да ги предаде автентично и по начин, който мен поне успя да върне 20-ина години назад.
Творбите са хармония между общочовешки и философски разсъждения. Красиво съчетание между моменти от живота и тяхната интерпретация, която в главата на всеки човек приема различна форма. Харесва ми формата, която създава авторката, защото е реално изпълнение на имагинерни хрумвания. А подобно умение заслужава адмирации.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews