What do you think?
Rate this book
Обикновеното лице на злото
Една книга за обикновените хора.
И за обикновеното зло.
И съдбата на едно малко дете.
Красивата шестгодишна дъщеря на най-богатия човек във Велико Търново изчезва на прибиране от детската градина. Полицията и наетите частни детективи за една година не намират нищо. Калоян, студент и любител-детектив решава случая, но това което всъщност намира е онова обикновено зло... около нас... вътре в нас.
Книгата е награда за автора от конкурса "Любовта в края на кабела 2014"
И за обикновеното зло.
И съдбата на едно малко дете.
Красивата шестгодишна дъщеря на най-богатия човек във Велико Търново изчезва на прибиране от детската градина. Полицията и наетите частни детективи за една година не намират нищо. Калоян, студент и любител-детектив решава случая, но това което всъщност намира е онова обикновено зло... около нас... вътре в нас.
Книгата е награда за автора от конкурса "Любовта в края на кабела 2014"
280 pages, Paperback
Published November 11, 2015
14 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
March 27, 2016
Какво лице има злото? Как изглежда? Лесно си изкупуват грешки? Можеш ли да се изправиш срещу престъпници и да победиш? Колко е нужно да бъдеш човек? Това са въпросите, чийто отговори намерих в страхотния криминален роман на не безивестния Калоян Захариев - "Обикновеното лице на злото". И наистина, затваряйки книгата, започваш да се вглеждаш в хората около себе си и да се чудиш дали наистина са такива, за каквито се представят.
От друга страна стила на книгата доста напомня за най-добрите криминални автори като Чандлър, Чейс и М.Конъли. Лирическият герой е млад студент, който в свободното си време разследва случаи, за които е нает от свои приятели, познати, състуденти. Кариерата и репутацията са му ненакърнени. Има почти 100% успаваемост. Живее в квартира с хубаво момиче, което не му обръща внимание, обикаля Търново, когато се среща със стар свой приятел, който го наема да разреши случай на една година.
Габриела е 5-6 годишно момиченце, което е изчезнало на прибиране от детската градина. Една година продължава разследването. Безуспешно. Къде е тя? Какво изобщо се е случило? Има ли възмездие? Как ще постъпи един студен по право, частен детектив, ако хване престъпниците? Всички тези въпроси са конкретни, но водят след себе си глобалните - има ли смисъл да бориш злото с методите на правовата държава. На мен отговора ми хареса!
Другото позитивно нещо в романа е прекрасната атмосфера, която Калоян Захариев присъздава - Търново му е толкова дълбоко в сърцето, че се почувствах там. Бродех с героя му по уличките, качвах стълби, прескачах огради. Нишката на личния живот на героя, както и история, която преди време се е развила в Берлин, придават плътност и блясък на образа на самоукия детектив.
Смятам, че всеки почитател на криминалния жанр би останал доволен от книгата, която разкрива това, което всички подозираме. Злото не е гротеска! Злото е обикновено и се крие за сивите лица около вас!
От друга страна стила на книгата доста напомня за най-добрите криминални автори като Чандлър, Чейс и М.Конъли. Лирическият герой е млад студент, който в свободното си време разследва случаи, за които е нает от свои приятели, познати, състуденти. Кариерата и репутацията са му ненакърнени. Има почти 100% успаваемост. Живее в квартира с хубаво момиче, което не му обръща внимание, обикаля Търново, когато се среща със стар свой приятел, който го наема да разреши случай на една година.
Габриела е 5-6 годишно момиченце, което е изчезнало на прибиране от детската градина. Една година продължава разследването. Безуспешно. Къде е тя? Какво изобщо се е случило? Има ли възмездие? Как ще постъпи един студен по право, частен детектив, ако хване престъпниците? Всички тези въпроси са конкретни, но водят след себе си глобалните - има ли смисъл да бориш злото с методите на правовата държава. На мен отговора ми хареса!
Другото позитивно нещо в романа е прекрасната атмосфера, която Калоян Захариев присъздава - Търново му е толкова дълбоко в сърцето, че се почувствах там. Бродех с героя му по уличките, качвах стълби, прескачах огради. Нишката на личния живот на героя, както и история, която преди време се е развила в Берлин, придават плътност и блясък на образа на самоукия детектив.
Смятам, че всеки почитател на криминалния жанр би останал доволен от книгата, която разкрива това, което всички подозираме. Злото не е гротеска! Злото е обикновено и се крие за сивите лица около вас!
November 16, 2015
Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
Трилърът на психопаталогична тема не е откритие, напротив – твърде популярен е. Културен феномен е - с десетки хиляди автори, стотици хиляди филми, но и стотици милиони почитатели; с шедьоврите си, с първоразрядните, второразрядните и треторазрядни конфекции, с истинските недоразумения. Истинско предизвикателство е за всеки автор, а и изкушение за всеки чувствителен човек, макар далеч от писателското поприще. Защото зарядът на жанра е близък до всяко съзнание – това са тревогите, страховете, ужасът ни от реалността. Първични страхове, съвсем естествени, в които няма логика, а са част от инстинкта ни за самосъхранение. Да се превърнат в изкуство, това означава да се обяснят. И тъй – донякъде да се обезсилят. В това състояние на съвременната културна реалност е много трудно да се напише нещо, което да изпъкне. Нещо, което да е различно. Да е като останалите, но и не съвсем. Има нещо в повече. Лично – скептичен съм към такива книги. Харесвах ги много навремето. Но храна за този ми апетит – дал двадесети, дал двадесет и първи век.
Изчел съм стотици книги от този жанр, но по-дълбоки впечатления са ми оставили само тетралогията за Анибал Лектър, „Птичарят“ на Мо Хейдър, „Колекционер на пеперуди“ на Колийн Маккълоу, а към тях сега ще се добави и „Обикновеното лице на злото“ от Калоян Захариев.
С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено. С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило.
Това е описание на младост, на студентски живот, на човек, който търси себе си и на неговото обкръжение. Един съвременен роман, с любовта, бита, купоните...Но какво ли се крие зад това обикновено лице? Калоян (не Захариев, а героят) има изявени заложби, които използва за интимен шпионаж, който упражнява полупрофесионално. Плаща му се нещо символично, той намира компроматите, за да ги предостави на поръчителя си или пък, когато трябва – да унищожи. Неизбежен е първият въпрос на читателя: „Що за урод трябва да си, за да си вадиш по този начин прехраната?“. Отговорът е прост: не се налага да си урод. Калоян е симпатичен, дори малко сантиментален; влюбен е истински, дълго ухажва обекта на чувствата си. С невероятно чувство за хумор е: черно на места, но не злокобно. Калоян има ценностите си, скрупули, човещина, хобита – малки неща, които го правят щастлив в този свят. А разказът тъй увлича, че вече чувстваш Калоян твой приятел, много близък приятел, и то по-добрият от двама ви. И точно когато това чувство те обземе, разбираш, че тайните на Калоян са много по-дълбоки, отколкото ти е изглеждало, когато просто ти е загатвал зад тях. Отново зад обикновеното лице се открива нещо чудовищно, но тогава и фабулата забързва, трилърът шеметно започва да се развива.
Жестоко престъпление, криминална загадка, детективът – аматьор е в центъра на събития, с които не се е справила нито полиция, ни професионални частни детективи и европол. Силите са неравностойни, но вече няма път за отстъпление. Нататък... насладете се сами, няма да бъдете разочаровани.
Трилърът на психопаталогична тема е най-силен, когато освен патологията на самото престъпление, е описана и паталогията на едно общество. Тогава всичко си идва на мястото, истината е най-сурова, но булото на мрака и на необяснимото пада.
Точно такъв е и „Обикновеното лице на злото“.
100% в жанра е. Увлекателен по най-високия стандарт. Няма излишно философстване, парадиране с интелектуалност, назидателно размахан пръст на моралист, който да ни даде да разберем, че познава живота по-добре от нас. И все пак, книгата е много повече от трилър. Това е съвременен роман, за нашата, родната действителност, а тя също е едно... обикновено лице на злото.
Трилърът на психопаталогична тема не е откритие, напротив – твърде популярен е. Културен феномен е - с десетки хиляди автори, стотици хиляди филми, но и стотици милиони почитатели; с шедьоврите си, с първоразрядните, второразрядните и треторазрядни конфекции, с истинските недоразумения. Истинско предизвикателство е за всеки автор, а и изкушение за всеки чувствителен човек, макар далеч от писателското поприще. Защото зарядът на жанра е близък до всяко съзнание – това са тревогите, страховете, ужасът ни от реалността. Първични страхове, съвсем естествени, в които няма логика, а са част от инстинкта ни за самосъхранение. Да се превърнат в изкуство, това означава да се обяснят. И тъй – донякъде да се обезсилят. В това състояние на съвременната културна реалност е много трудно да се напише нещо, което да изпъкне. Нещо, което да е различно. Да е като останалите, но и не съвсем. Има нещо в повече. Лично – скептичен съм към такива книги. Харесвах ги много навремето. Но храна за този ми апетит – дал двадесети, дал двадесет и първи век.
Изчел съм стотици книги от този жанр, но по-дълбоки впечатления са ми оставили само тетралогията за Анибал Лектър, „Птичарят“ на Мо Хейдър, „Колекционер на пеперуди“ на Колийн Маккълоу, а към тях сега ще се добави и „Обикновеното лице на злото“ от Калоян Захариев.
С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено. С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило.
Това е описание на младост, на студентски живот, на човек, който търси себе си и на неговото обкръжение. Един съвременен роман, с любовта, бита, купоните...Но какво ли се крие зад това обикновено лице? Калоян (не Захариев, а героят) има изявени заложби, които използва за интимен шпионаж, който упражнява полупрофесионално. Плаща му се нещо символично, той намира компроматите, за да ги предостави на поръчителя си или пък, когато трябва – да унищожи. Неизбежен е първият въпрос на читателя: „Що за урод трябва да си, за да си вадиш по този начин прехраната?“. Отговорът е прост: не се налага да си урод. Калоян е симпатичен, дори малко сантиментален; влюбен е истински, дълго ухажва обекта на чувствата си. С невероятно чувство за хумор е: черно на места, но не злокобно. Калоян има ценностите си, скрупули, човещина, хобита – малки неща, които го правят щастлив в този свят. А разказът тъй увлича, че вече чувстваш Калоян твой приятел, много близък приятел, и то по-добрият от двама ви. И точно когато това чувство те обземе, разбираш, че тайните на Калоян са много по-дълбоки, отколкото ти е изглеждало, когато просто ти е загатвал зад тях. Отново зад обикновеното лице се открива нещо чудовищно, но тогава и фабулата забързва, трилърът шеметно започва да се развива.
Жестоко престъпление, криминална загадка, детективът – аматьор е в центъра на събития, с които не се е справила нито полиция, ни професионални частни детективи и европол. Силите са неравностойни, но вече няма път за отстъпление. Нататък... насладете се сами, няма да бъдете разочаровани.
Трилърът на психопаталогична тема е най-силен, когато освен патологията на самото престъпление, е описана и паталогията на едно общество. Тогава всичко си идва на мястото, истината е най-сурова, но булото на мрака и на необяснимото пада.
Точно такъв е и „Обикновеното лице на злото“.
100% в жанра е. Увлекателен по най-високия стандарт. Няма излишно философстване, парадиране с интелектуалност, назидателно размахан пръст на моралист, който да ни даде да разберем, че познава живота по-добре от нас. И все пак, книгата е много повече от трилър. Това е съвременен роман, за нашата, родната действителност, а тя също е едно... обикновено лице на злото.
June 25, 2018
Бих казал, че това е една много добре написана книга. Всичко е точно на мястото си и няма излишни отклонения. Историята е отлична и те кара да изчетеш книгата на един дъх. Цялото това съпоставяне на добро/зло и правилно/грешно - просто няма как да не се замислиш сред какви хора живеем, какво да очакваме от тях, кого обичаме и защо.
Още много неща могат да бъдат казани за творбата на Калоян, но искрено искам да го поздравя. Справил се е страхотно.
Книгата определено си заслужава петте звезди. Препоръчвам я като "must read" :)
Още много неща могат да бъдат казани за творбата на Калоян, но искрено искам да го поздравя. Справил се е страхотно.
Книгата определено си заслужава петте звезди. Препоръчвам я като "must read" :)
April 4, 2016
Имах високи очаквания към "Обикновеното лице на злото" и книгата не ме разочарова. Умелата комбинация между основната интрига и ежедневието на разказвача и улиците и ритъмът на Велико Търново, пресъздадени по толкова автентичен начин, ме потопиха изцяло в света на романа. Имаше доста клишета като реплики и сравнения, а развръзката бе предвидима (поне за мен), но те по никакъв начин не развалиха удоволствието от четенето.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews