Възхитителна почтителност към историческия факт. Нищо не е черно и бяло… Авторката задава въпроси, върху които е крайно необходимо да се размишлява и дискутира.
Милена Златарова
Това усещане за автентичност на писането покорява тотално.
Виолета Тончева
Весела Ляхова проявява забележителен усет към различните пластове в българския език на равнището на сюжета, но и на равнището на авторския наратив. Л. Димитров
Неудържимо е впечатлението за пластичност в рисунъка – все едно какво е пред очите на разказвача: пейзаж, градски интериор, диалог, детайл… Цв. Ракьовски
Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Лауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на белетристичната книга "До слънцето" (1993), сборник с новели, и на монографичната биография изследване "Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов" (2001). "Бежанци" е първият й роман.
Щеше да е хубаво на задната корица да има няколко думи за сборника – но не би, там се помещават само информация и отзиви за големия пробив на Весела Ляхова с “Бежанци”, един безспорен успех, който обаче се налага да оставим настрана, зачитайки се в “Квартал ‘Зона обиколна’”. Не че разказите са лоши, просто са различни, и подхождане с очакване или ясен спомен за мащаба на историческия роман може да изиграе лоша шега. Ляхова умее да гради образи, да рисува реалността с простички, пестеливи краски – и описвайки обикновения живот на обикновени хора, тя показва, че владее занаята и на това ниво.
Току що завърших "Квартал "Зона обиколна" на изключителната Весела Ляхова! След "Бежанци" с нетърпение очаквах нещо ново от нея и тбях щедро възнаградена. Изключително ме развълнува тази наглед мъничка книжка. Сборник разкази преплетени с магическа нижка помежду си. Фина картина на дълбоко тъжна и разтърсваща действителност. Силни, завинаги запомнящи се образи, все едно пред мен беше бабата на спирката на Университета, продаваща нещо събрано в градинката и, или професорът с избелялата шапка, пратена от никога незавръщашия се син от Америка! Доста поплаках, свиваше ми се сърцето на почти всяка страница. Задъхвах се очаквайки хубавия завършек, копнейки за светлината на края на тунела.... нямаше happy end обаче. Весела Ляхова просто безмилостно ни показва светът около нас и задава правилните въпросите, които съм сигурна всички ние си задаваме: " Да се чудиш откъде се дова семката на това бездушие, на каква плодна почва допадна, та избуя и сега не можеш изкусна жилавия му корен." Дано ние някога намерим отговорите и дано Весела Ляхова продължи така да пише!
Чудесен наниз от разкази, свързани ту с видими, ту с невидими нишки - един загатнат роман на нашето време. Безсилие и безизходица в случките, а цялостното усещане е съвсем различно. Този свят е пълен с истински хора, на тях се крепи, въпреки тоталната разруха.