What do you think?
Rate this book
Край до край
Стефан Стефанов е роден 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания. Дебютната му книга „Горе&Долу“ е издадена през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Втората му книга, „Край до край“, показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен О-писател. Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо (с непретенциозни на пръв поглед белетристични средства) тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от „Край до край“ показват раждането на нов истински талант, който би могъл да продължи традицията им.
Втората му книга, „Край до край“, показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен О-писател. Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо (с непретенциозни на пръв поглед белетристични средства) тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от „Край до край“ показват раждането на нов истински талант, който би могъл да продължи традицията им.
- GenresBulgaria
272 pages, Paperback
First published November 23, 2015
1 person is currently reading
58 people want to read
About the author
Стефан Стефанов
7 books7 followersСтефан Стефанов е роден на 18.08.1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето - в УНСС - София, специалност "Журналистика и масмедии". През последните пет години е публикувал статии, интервюта и репортажи в интернет медии.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
August 17, 2025
"Адиос" - 2,5*. За повечето български пишещи труженици съществуват само два основни сюжета - мутрите и пропадналото софийско поколение Х. Стефанов се е захванал с втория вариант в тази повест, до един момент дори ми бе интересно, но после попреигра и прецака успешно почти всичко.
"Смърдящата река" - 1*. Оказва се, имало още един вариант за сюжет - да пренесеш БГ простотиите в измислена африканска страна, след несъстояла се война със САЩ... Точно толкова тъпо е, да.
"Президентската шайка" - 1*. Реалити, в което Ел Президенте на Естадос Унидос се сражава по улиците на Вашингтон с някакви малоумници, за кефа на световните тв зомбита, включително и тези от БГ... КонСпирация, ти да видиш!
"Депортация" и "Сеячи на бури" не прочетох, нямам повече душевни сили...
Като заключение - да си бе останал Стефанов във FB, пред "Билкова" или където там ги е къдрил тея простотии, нямаше нужда чак в книга да ги издава.
P.S. Единствено корицата е хубава, не знам само как не е жълта - излагате се колибриджиите! 🤣
Все така мисля да давам шанс на родните пишещи, ако и да трябва да се боря с неща като това!
"Смърдящата река" - 1*. Оказва се, имало още един вариант за сюжет - да пренесеш БГ простотиите в измислена африканска страна, след несъстояла се война със САЩ... Точно толкова тъпо е, да.
"Президентската шайка" - 1*. Реалити, в което Ел Президенте на Естадос Унидос се сражава по улиците на Вашингтон с някакви малоумници, за кефа на световните тв зомбита, включително и тези от БГ... КонСпирация, ти да видиш!
"Депортация" и "Сеячи на бури" не прочетох, нямам повече душевни сили...
Като заключение - да си бе останал Стефанов във FB, пред "Билкова" или където там ги е къдрил тея простотии, нямаше нужда чак в книга да ги издава.
P.S. Единствено корицата е хубава, не знам само как не е жълта - излагате се колибриджиите! 🤣
Все така мисля да давам шанс на родните пишещи, ако и да трябва да се боря с неща като това!
February 1, 2016
Някъде след около 70 прочетени страници си казах: „Уау! Браво, бе, мeн! Уникално добра първа повест! Продължавам да чета с интерес…“ и не след дълго цялата книга на Стефан Стефанов бе погълната с най-искрено и нескрито удоволствие.
„Край до Край“ (изд. „Colibri“) е книга, до която отдавна чаках да се докопам. Започнала съм да придобивам добра интуиция кои книги си заслужават, а точно тази се оказа, че дори надминава очакванията ми.
„Край до Край“ е втора творба за автора след дебютния му роман „Горе & долу“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013). Ще ви се стори кратка, но за сметка на това е много съдържателна. Сборникът съдържа пет повести на Стефанов, които разнищват българската и международна действителност с изключителна прецизност и уникално чувство за хумор. Истините, написани тук, всички си ги знаем, но Стефанов така добре ги е обобщил…
Още от ревюто - тук: http://azcheta.com/krai-do-krai-stefa...
„Край до Край“ (изд. „Colibri“) е книга, до която отдавна чаках да се докопам. Започнала съм да придобивам добра интуиция кои книги си заслужават, а точно тази се оказа, че дори надминава очакванията ми.
„Край до Край“ е втора творба за автора след дебютния му роман „Горе & долу“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013). Ще ви се стори кратка, но за сметка на това е много съдържателна. Сборникът съдържа пет повести на Стефанов, които разнищват българската и международна действителност с изключителна прецизност и уникално чувство за хумор. Истините, написани тук, всички си ги знаем, но Стефанов така добре ги е обобщил…
Още от ревюто - тук: http://azcheta.com/krai-do-krai-stefa...
February 4, 2016
Стефан Стефанов избухва в “Край до край”: http://knigolandia.info/book-review/k...
“Край до край” е не просто струя свеж въздух – това е буря. Мисля, че пред очите ни се развива един чудесен талант, който тепърва ще напише изключителни творби, надявам се да се пробва и с роман, отдават му се по-дългите форми без съмнение. А аз ще взема да намеря първия му сборник – “Горе&Долу”, пропуск е, че не съм го чел. Стефан Стефанов има огромен потенциал, а с този сборник доказва безспорно, че заслужава да бъде избран сред другите книги по рафтовете на книжарниците. И ако така наречената литературна критика у нас пропуска книги като тази, то да не се чудят защо не са в крак с времето и воплите им остават глас в пустиня.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
“Край до край” е не просто струя свеж въздух – това е буря. Мисля, че пред очите ни се развива един чудесен талант, който тепърва ще напише изключителни творби, надявам се да се пробва и с роман, отдават му се по-дългите форми без съмнение. А аз ще взема да намеря първия му сборник – “Горе&Долу”, пропуск е, че не съм го чел. Стефан Стефанов има огромен потенциал, а с този сборник доказва безспорно, че заслужава да бъде избран сред другите книги по рафтовете на книжарниците. И ако така наречената литературна критика у нас пропуска книги като тази, то да не се чудят защо не са в крак с времето и воплите им остават глас в пустиня.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
November 12, 2024
"Аз съм българин! - отвърна той. - Не мисля, надявам се!"
Втори прочит, седем години по-късно, гледайки назад, имало е причина да е на 3 лева промоция, разказите do not hold up, както казват децата. Но пък "Сеячи на бури" си е смешна, та 3/5
Втори прочит, седем години по-късно, гледайки назад, имало е причина да е на 3 лева промоция, разказите do not hold up, както казват децата. Но пък "Сеячи на бури" си е смешна, та 3/5
February 10, 2016
Чудни и пречудни от Стефан Стефанов
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
За новата книга на Стефан Стефанов чух преди няколко месеца и неусетно се настроих доста позитивно към нея още преди излизането ѝ. Очакването свърши, но мина още време, в което се появиха първите позитивни коментари. Не знам дали беше добре да се настройвам предварително, но със сигурност знам какво получих след прочитането. Стефанов е смел и колоритен в изказа си и не оставя празни места за празни разсъждения. „Край до край“ („Колибри“, 2015) съдържа една добре балансирана проза, която лесно преминава границите на оптималното за България красноречие и избор на теми. Тук може да съм нескромен, обаче си мечтая за поне десетина автори като него, които да запълват всяка година нуждаещата се от „отворковци“ (в съвсем положителен смисъл го казвам!) литературна сцена. Но да видим какво е забъркал пича. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
За новата книга на Стефан Стефанов чух преди няколко месеца и неусетно се настроих доста позитивно към нея още преди излизането ѝ. Очакването свърши, но мина още време, в което се появиха първите позитивни коментари. Не знам дали беше добре да се настройвам предварително, но със сигурност знам какво получих след прочитането. Стефанов е смел и колоритен в изказа си и не оставя празни места за празни разсъждения. „Край до край“ („Колибри“, 2015) съдържа една добре балансирана проза, която лесно преминава границите на оптималното за България красноречие и избор на теми. Тук може да съм нескромен, обаче си мечтая за поне десетина автори като него, които да запълват всяка година нуждаещата се от „отворковци“ (в съвсем положителен смисъл го казвам!) литературна сцена. Но да видим какво е забъркал пича. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
December 10, 2015
„Край до край“ е втората книга на Стефан Стефанов и представлява оригинален сборник с повести, които сякаш продължават традицията на големите български сатирици, въпреки че като тематика и концепция не са свързани с тяхното творчество. Авторът осветлява новото лице на българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Повестите ще ви заразят със своята честност, със страстта си към истината, но и с равновесието между факт и измислица, родило зловещи метафори както за настоящето, така и за нашето бъдеще.
Стефан Стефанов е роден през 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания. Дебютната му книга „Горе&Долу“ е издадена през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Стефан Стефанов е роден през 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания. Дебютната му книга „Горе&Долу“ е издадена през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
April 4, 2017
С голямо усилие на волята прочетох две от трите повести. В едната пият, пушат и се натискат по барове в София и си мечтаят да избягат в Черна гора. А в другата излива всички расистки клишета, ужким че са сатира, правейки се на български Джоузеф Конрад по мътна смърдяща река в Африка. Изпаднал български окупационен корпус търси злато в Ню Златоград и курви в Ню Порт Бургас, а намират светещи от форфорисциращи бои диваци и ужаси (The Horror! The Horror!) в джунглата. Гадно. Нямам смелост да продължа и с третата
April 10, 2016
Трудни са ми разказите и повестите, тъй като обичам навлизането и дълбочината в характерите на героите, която могат да предоставят романите. Улицка и Чехов са башка. Отделно, че обичам графоманщината и си мечтая да съм агент и подбор на графомани. Трудни са ми и българските автори, за които социалната тематика и новинарският поток са достатъчни за книга. Търся Историята на човека, историята като минало за поуки и стил.
January 5, 2017
След толкова хвалебствени отзиви очакванията ми към тази книга бяха доста завишени. Съдържанието й обаче не успя да ги оправдае съвсем.
„Адио“ – 1/5 – Схващам, че това е опит да се създаде сюжет около типичната софийска компания, представителите на която пушат трева, взимат разни други работи, пият и си мечтаят да се „махнат за малко“. Не ми хареса начинът, по който ми бе разказана тази история, не ме трогна, нито провокира някаква емоция освен досада. А „протагонистът“ Странски дори не е истински антипатичен в безличността си.
„Смърдящата река“ – 1/5 –Български военни части са изпратени в Африка, където съществуват безцелно сред мизерия и откачат бавно. Основата е ок, но пак не изпитах интерес към разказването. Езикът не ме привлече.
„Президентската ��айка“ – 4/5 – Идеята на този разказ успя да ме завладее. Допадна ми антиутопичната атмосфера, в която героите не правят разлика между шоу и реалност. Сатиричната нотка също я има, както и иронията. Американският президент буквално се бори с бедността и се опитва да я унищожи, докато милиони хора по света гледат и залагат. Единствено натрапващият се рефрен за бедните глупави българи ме спира да дам 5 звезди тук.
„Депортация“ 5/5 – Много добър разказ. Доказателство, че не е нужно да пишеш 70 стр, за да сътвориш нещо смислено. Хареса ми да видя един мотив през времето и пространството, усетих емоцията тук.
„Сеячи на бури“ - 4/5 Отново една интересна история с антиутопичен привкус. Почти идеален баланс между сатира и фантастика, при това с иронично намигане към комунизма. И същата причина за липсата на петата звездичка като при „Президентската шайка“.
Първите два разказа направо се насилих да ги довърша, но следващите три ми допаднаха повече. Основен недостатък след езика според мен е постоянното мрънкане за това колко смотана е България, колко мръсна е София и как общо взето всички сме тъпаци. Прилагам няколко цитата за илюстрация на това свое наблюдение:
„В България постоянно сме назаем или си плащаме масрафите един на друг, иначе няма как да стане.“ (8)
„В тая държава няма невинни, за да живеем от години в разпад. „ (10)
„Бяхме се провалили още преди да тръгнем. Българска работа.“ (71)
„ Ние сме белите черни.“ (142)
„Няма да правят предаването тук. Смятай колко убита държава сме.“ (143)
„В България или се научаваш да правиш пари, или духаш платната, за да върви корабът“ (209)
„Всички хора, които познавах, бяха в смога и прахта на София.“ (234)
„ В България или си мрънкалник, или си мъченик на мрънкалниците“ (255)
„Адио“ – 1/5 – Схващам, че това е опит да се създаде сюжет около типичната софийска компания, представителите на която пушат трева, взимат разни други работи, пият и си мечтаят да се „махнат за малко“. Не ми хареса начинът, по който ми бе разказана тази история, не ме трогна, нито провокира някаква емоция освен досада. А „протагонистът“ Странски дори не е истински антипатичен в безличността си.
„Смърдящата река“ – 1/5 –Български военни части са изпратени в Африка, където съществуват безцелно сред мизерия и откачат бавно. Основата е ок, но пак не изпитах интерес към разказването. Езикът не ме привлече.
„Президентската ��айка“ – 4/5 – Идеята на този разказ успя да ме завладее. Допадна ми антиутопичната атмосфера, в която героите не правят разлика между шоу и реалност. Сатиричната нотка също я има, както и иронията. Американският президент буквално се бори с бедността и се опитва да я унищожи, докато милиони хора по света гледат и залагат. Единствено натрапващият се рефрен за бедните глупави българи ме спира да дам 5 звезди тук.
„Депортация“ 5/5 – Много добър разказ. Доказателство, че не е нужно да пишеш 70 стр, за да сътвориш нещо смислено. Хареса ми да видя един мотив през времето и пространството, усетих емоцията тук.
„Сеячи на бури“ - 4/5 Отново една интересна история с антиутопичен привкус. Почти идеален баланс между сатира и фантастика, при това с иронично намигане към комунизма. И същата причина за липсата на петата звездичка като при „Президентската шайка“.
Първите два разказа направо се насилих да ги довърша, но следващите три ми допаднаха повече. Основен недостатък след езика според мен е постоянното мрънкане за това колко смотана е България, колко мръсна е София и как общо взето всички сме тъпаци. Прилагам няколко цитата за илюстрация на това свое наблюдение:
„В България постоянно сме назаем или си плащаме масрафите един на друг, иначе няма как да стане.“ (8)
„В тая държава няма невинни, за да живеем от години в разпад. „ (10)
„Бяхме се провалили още преди да тръгнем. Българска работа.“ (71)
„ Ние сме белите черни.“ (142)
„Няма да правят предаването тук. Смятай колко убита държава сме.“ (143)
„В България или се научаваш да правиш пари, или духаш платната, за да върви корабът“ (209)
„Всички хора, които познавах, бяха в смога и прахта на София.“ (234)
„ В България или си мрънкалник, или си мъченик на мрънкалниците“ (255)
July 25, 2016
"край до край" на стефан стефанов е една добре написана книга, тя бе, като един от разговорите със сина ми, ако не броим наистина не просто хубавата, а наистина въздействащата повест за депортацията, тема актуална и често пъти разглеждана от ъгъл неотчитащ беззащитността на истинските жертви.
останалото би могло да е цинично, ако не беше иронията и самоиронията, която прави книгата подходяща дори за плажно четиво, стига да не ви се иска да се отлепите напълно то реалността по време на почивката си.
читателите с по-голям стаж, разбира се ще разпознаят следи от някои от големите в литературата, но това е едва втората книга на автора и ми се иска да вярвам, че бъдещето ще обогати дарбата чу и гласът му ще стане разпознаваемо индивидуален.
останалото би могло да е цинично, ако не беше иронията и самоиронията, която прави книгата подходяща дори за плажно четиво, стига да не ви се иска да се отлепите напълно то реалността по време на почивката си.
читателите с по-голям стаж, разбира се ще разпознаят следи от някои от големите в литературата, но това е едва втората книга на автора и ми се иска да вярвам, че бъдещето ще обогати дарбата чу и гласът му ще стане разпознаваемо индивидуален.
May 18, 2016
Супер свежо четиво! Идва лято, препоръчвам го на всички.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews