What do you think?
Rate this book
Хоризонтите на лудостта
Колекция Дракус #9
Сборник с разкази и новели в жанровете мистерия и ужаси. В тях обикновени герои се оказват в необикновени ситуации, или хора, обичащи загадките, предприемат действия, които ще се окажат пагубни за психиката им.
Сборник с разкази и новели в жанровете мистерия и ужаси. В тях обикновени герои се оказват в необикновени ситуации, или хора, обичащи загадките, предприемат действия, които ще се окажат пагубни за психиката им.
224 pages
Published November 1, 2015
2 people are currently reading
35 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
November 25, 2015
Честно, всеки път си мисля, че Донко няма с какво да ме изненада. Много отдавна, още докато писах ревюто на В капана на неизвестното: Ракази и новели на ужасите, знаех, че Донко е едно от най-силните имена, които творят в областта на ужасите (ненапразно ги поставям на първо място), фантастиката и фентъзито. Но въпреки това всеки път, когато прочета нещо ново от него, не спирам да се изумявам. Донко не тъпче на едно място, както правят някои мои познати (няма да цитирам имена, въпреки че ме сърбят пръстите...). Но именно заради това Донко не прашасва и плесенясва в ъглите на читателското съзнание, както правят гореспоменатите "майстори" на преразказаните БГ-приказки. Донко върви напред с гигантски крачки. И това не е преувеличение. Искате доказателство? Ами ето ви го - отново излизащо под крилото на вездесъщия Явор Цанев и издателство Gaiana.
Каквото и да се каже за сборника, все ще е малко. Да започна примерно с това, че ме държа буден до 5 часа тази нощ? Или че на някои места ставах, отивах до кухнята да запаля цигара и бързах да светна лампата, та някой от майсторски описаните ужаси на Донко да не ме сграбчи за врата иззад ъгъла? Или че след като затворих и последната страница, дълго не успях да заспя, понеже пред очите ми минаваха образите от книгата?
"Хоризонтите на лудостта" е разделена на две условни части - "Раздел мистерия" и "Раздел ужаси". Към първия спадат "Константата на времето" и "Методите на Гауро", а към втория - "Вампирът", "Руините на антрацитната мина", "Спектакълът на грешниците" и "Посещението". Не се наемам да правя "литературен разбор" на всяка една от новелите (разказите? така и не се научих да ги оправям тия жанрове...), но ще ви кажа едно: въпросната "Колекция "Дракус" №9 е едно от най-добрите неща, които съм чел от български автор тази година. Просто красота. Такова живо описание, което сякаш те пренася директно на местата, където се развива действието според Донко... такава ярка експресия, която те държи "на ръба на стола" и не те оставя да си поемеш дъх до последната дума в разказа... такива истински, пълнокръвни герои, които са напълно лишени от онази картоненост и бутафорност, присъща за повечето БГ-драскачи, които си умират да кръщават персонажите си Пенчо, Цончо и Минка... Направо не е истина! Картината на България през 1974 година в "Константата на времето"? Все едно наистина си там! Описанието на клиниката в "Методите на Гауро"? Кому са притрябвали филми - повествованието на Донко е предостатъчно!
...И преди съвсем да съм олигавил от възторг новата си клавиатура, ще си поема дълбоко въздух, ще се успокоя малко и ще ви съобщя с менторски тон, че (както, предполагам, всички знаете) тиражите на "Колекция Дракус" са бутикови, така че всяко отлагане може да ви струва много. Та, за да не се лишите от едно бижу в библиотеката си, ви предлагам да пишете на Донко във Фейсбук и да си заръчате бройчица още днес.
Наистина - не знам кога ще излезе друга толкова добра книга.
Всъщност знам... когато Донко напише следващата... :)
Каквото и да се каже за сборника, все ще е малко. Да започна примерно с това, че ме държа буден до 5 часа тази нощ? Или че на някои места ставах, отивах до кухнята да запаля цигара и бързах да светна лампата, та някой от майсторски описаните ужаси на Донко да не ме сграбчи за врата иззад ъгъла? Или че след като затворих и последната страница, дълго не успях да заспя, понеже пред очите ми минаваха образите от книгата?
"Хоризонтите на лудостта" е разделена на две условни части - "Раздел мистерия" и "Раздел ужаси". Към първия спадат "Константата на времето" и "Методите на Гауро", а към втория - "Вампирът", "Руините на антрацитната мина", "Спектакълът на грешниците" и "Посещението". Не се наемам да правя "литературен разбор" на всяка една от новелите (разказите? така и не се научих да ги оправям тия жанрове...), но ще ви кажа едно: въпросната "Колекция "Дракус" №9 е едно от най-добрите неща, които съм чел от български автор тази година. Просто красота. Такова живо описание, което сякаш те пренася директно на местата, където се развива действието според Донко... такава ярка експресия, която те държи "на ръба на стола" и не те оставя да си поемеш дъх до последната дума в разказа... такива истински, пълнокръвни герои, които са напълно лишени от онази картоненост и бутафорност, присъща за повечето БГ-драскачи, които си умират да кръщават персонажите си Пенчо, Цончо и Минка... Направо не е истина! Картината на България през 1974 година в "Константата на времето"? Все едно наистина си там! Описанието на клиниката в "Методите на Гауро"? Кому са притрябвали филми - повествованието на Донко е предостатъчно!
...И преди съвсем да съм олигавил от възторг новата си клавиатура, ще си поема дълбоко въздух, ще се успокоя малко и ще ви съобщя с менторски тон, че (както, предполагам, всички знаете) тиражите на "Колекция Дракус" са бутикови, така че всяко отлагане може да ви струва много. Та, за да не се лишите от едно бижу в библиотеката си, ви предлагам да пишете на Донко във Фейсбук и да си заръчате бройчица още днес.
Наистина - не знам кога ще излезе друга толкова добра книга.
Всъщност знам... когато Донко напише следващата... :)
December 30, 2015
Какво може би сте забелязали, издател е отново вездесъщия Явор и Гаяна от Русе. Сборника е част от колекция Дракус и излиза в нея под № 9. Съдържа шест творби, разделени условни на два цикъла:
Раздел "Мистерия":
1. Константата на времето - автобус с пътници е запратен в миналото през специфична дупка. Донко споделя много интересни идеи и разсъждения за подобни феномени, както и смелата хипотеза, че времето е константа. Една нова светлина в творчеството му.
2. Методите на Гауро - лудница, луди, лекари, психиатри, иновативни методи за лечение... Нужно ли да говоря още?
Раздел "Ужаси":
1. Вампирът - нормална двойка в София, момче и момиче бачкатори заживяват под наем на квартира. Вечер обаче виждат как в апартамента отсреща има наемател като тях, който върши... странни неща. Признавам, тук ми настръхнаха всички косми.
2. Руините на антрацитната мина - изоставена е старата антрацитна мина, мъртви са в нея миньорите, погубени от алчността на собственика. Или?
3. Спектакълът на грешниците - възрастен мъж се пенсионира и си взима къща далеч от градската лудница. Ще намери ли тук обаче така лелеяното спокойствие?
4. Посещението - отдавна убит човек зове за отмъщение от отвъдното.
Следя развитието на Донко не от вчера, чел съм и притежавам всичките му книги. Радвам се да видя как стилът му се изчиства, как еволюира и става все по-добър. Неговата цел като автор е точно това, което са искали старите автори на хорър от XIX-и и началото на XX в. А именно - да те уплашат, да те накарат да изтръпнеш, ледени тръпки да полазят по гърба ти и да се стряскаш от сенките в стаята. И го постига: развитието му в Хоризонтите е впечатляващо.
Раздел "Мистерия":
1. Константата на времето - автобус с пътници е запратен в миналото през специфична дупка. Донко споделя много интересни идеи и разсъждения за подобни феномени, както и смелата хипотеза, че времето е константа. Една нова светлина в творчеството му.
2. Методите на Гауро - лудница, луди, лекари, психиатри, иновативни методи за лечение... Нужно ли да говоря още?
Раздел "Ужаси":
1. Вампирът - нормална двойка в София, момче и момиче бачкатори заживяват под наем на квартира. Вечер обаче виждат как в апартамента отсреща има наемател като тях, който върши... странни неща. Признавам, тук ми настръхнаха всички косми.
2. Руините на антрацитната мина - изоставена е старата антрацитна мина, мъртви са в нея миньорите, погубени от алчността на собственика. Или?
3. Спектакълът на грешниците - възрастен мъж се пенсионира и си взима къща далеч от градската лудница. Ще намери ли тук обаче така лелеяното спокойствие?
4. Посещението - отдавна убит човек зове за отмъщение от отвъдното.
Следя развитието на Донко не от вчера, чел съм и притежавам всичките му книги. Радвам се да видя как стилът му се изчиства, как еволюира и става все по-добър. Неговата цел като автор е точно това, което са искали старите автори на хорър от XIX-и и началото на XX в. А именно - да те уплашат, да те накарат да изтръпнеш, ледени тръпки да полазят по гърба ти и да се стряскаш от сенките в стаята. И го постига: развитието му в Хоризонтите е впечатляващо.
February 11, 2019
Първият ми сблъсък с творчеството на Донко Найденов - "Хоризонтите на лудостта".
Честно казано, доста точно заглавие. Книгата ни предлага шест истории, всяка от които изследва лудостта, способна да обсеби съзнанието на нормални хора. Умението на Донко да описва реалистично и ни пренася в света на своите герои е безусловно.
Той прекрасно разбира естеството на историите си и неговото любопитство ясно разграничава способността му да извлича най-интересното, най-точното от ситуациите, в които попадат героите му.
"Константата на времето", "Спектакълът на грешниците" и "Посещението" са фаворитите ми в книгата, макар че другите три творби също са блестящи.
Няма да се впускам в ненужно дълги описания на творбите, нито ще ви увещавам с километрични анализи да прочетете книгата. Ще кажа само, че тези, които са имали щастието да хванат "Хоризонтите на лудостта" в ръцете си, много добре разбират какво всъщност представлява този сборник - един ценен хартиен лексикон, който отговаря на въпроса: до къде се простират хоризонтите на човешката лудост?
Попътен вятър на Донко, ще очаквам следващите му литературни изяви.
Честно казано, доста точно заглавие. Книгата ни предлага шест истории, всяка от които изследва лудостта, способна да обсеби съзнанието на нормални хора. Умението на Донко да описва реалистично и ни пренася в света на своите герои е безусловно.
Той прекрасно разбира естеството на историите си и неговото любопитство ясно разграничава способността му да извлича най-интересното, най-точното от ситуациите, в които попадат героите му.
"Константата на времето", "Спектакълът на грешниците" и "Посещението" са фаворитите ми в книгата, макар че другите три творби също са блестящи.
Няма да се впускам в ненужно дълги описания на творбите, нито ще ви увещавам с километрични анализи да прочетете книгата. Ще кажа само, че тези, които са имали щастието да хванат "Хоризонтите на лудостта" в ръцете си, много добре разбират какво всъщност представлява този сборник - един ценен хартиен лексикон, който отговаря на въпроса: до къде се простират хоризонтите на човешката лудост?
Попътен вятър на Донко, ще очаквам следващите му литературни изяви.
July 7, 2016
С тази си книга Донко спечели един верен почитател в мое лице.
Разделена е на две части, - съответно „Мистерия” и „Ужаси” - но не се заблуждавайте, тези две неща са основополагащи в творчеството на Донко и мистериите му имат способността ви изправят на нокти, така както ужасиите му ви карат да дълбаете с ескалиращ интерес в повествованието.
За мен, другият голям плюс на прозата му, освен ноктите, които стягат сърцето ти, докато четеш, са хилядите малки зъбчета - детайлно изпипаните до педантичност изречения в които зад всяко едно уж случайно споменато нещо, откриваш внимателно подбрана и проверена информация - оставящи почти незабележими следи по мозъка ти и каращи те, едва ли не несъзнателно, да се ровиш за любопитни подробности из нета, така както страстен пушач, останал без тютюн, рови в кофата си, заради спомен за изхвърлен вчера „генералски” фас.
Няма да разглеждам поотделно шестте произведения в книгата. Не, че не мога, но морално нямам право да ви развалям изненадата от сюжетите, разнообразието и обстановката на които допринасят за цялостното удоволствие от четенето.
Препоръчвам горещо на всеки любител на спиращите дъха разкази, дори и на тези за които ужасното изглежда пошло – Донко ще обърне представите ви на 180 градуса.
„Колекция Дракус” и „GAIANA” – 100% гаранция за качествена българска литература, няма да се уморя да го повтарям.
Разделена е на две части, - съответно „Мистерия” и „Ужаси” - но не се заблуждавайте, тези две неща са основополагащи в творчеството на Донко и мистериите му имат способността ви изправят на нокти, така както ужасиите му ви карат да дълбаете с ескалиращ интерес в повествованието.
За мен, другият голям плюс на прозата му, освен ноктите, които стягат сърцето ти, докато четеш, са хилядите малки зъбчета - детайлно изпипаните до педантичност изречения в които зад всяко едно уж случайно споменато нещо, откриваш внимателно подбрана и проверена информация - оставящи почти незабележими следи по мозъка ти и каращи те, едва ли не несъзнателно, да се ровиш за любопитни подробности из нета, така както страстен пушач, останал без тютюн, рови в кофата си, заради спомен за изхвърлен вчера „генералски” фас.
Няма да разглеждам поотделно шестте произведения в книгата. Не, че не мога, но морално нямам право да ви развалям изненадата от сюжетите, разнообразието и обстановката на които допринасят за цялостното удоволствие от четенето.
Препоръчвам горещо на всеки любител на спиращите дъха разкази, дори и на тези за които ужасното изглежда пошло – Донко ще обърне представите ви на 180 градуса.
„Колекция Дракус” и „GAIANA” – 100% гаранция за качествена българска литература, няма да се уморя да го повтарям.
September 10, 2021
Великолепен сборник с разкази на Донко Найденов.
Много ми хареса стилът му на писане, както и че разказите са плашещо реалистични, като истински истории, които ще чуете да се споделят от приятели или познати, като един вид градски легенди. В тях ужасът работи на психологическо ниво и се прокрадва бавно, като няма елементи на груб ужас и кървища.
Той е смразяващ, но именно защото е преминал през различните хоризонти на лудостта, като тя е малко или много свързващата нишка между различните разкази.
Дори антагонистът в разказа "Вампирът" е като странен комшия, който ще засечете във входа на блока.
Разказите се разделени на две групи "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужас", като общо са 6 на брой и в сборника няма нито един слаб разказ.
Донко Найденов е автор, който ще продължавам да чета с удоволствие.
Много ми хареса стилът му на писане, както и че разказите са плашещо реалистични, като истински истории, които ще чуете да се споделят от приятели или познати, като един вид градски легенди. В тях ужасът работи на психологическо ниво и се прокрадва бавно, като няма елементи на груб ужас и кървища.
Той е смразяващ, но именно защото е преминал през различните хоризонти на лудостта, като тя е малко или много свързващата нишка между различните разкази.
Дори антагонистът в разказа "Вампирът" е като странен комшия, който ще засечете във входа на блока.
Разказите се разделени на две групи "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужас", като общо са 6 на брой и в сборника няма нито един слаб разказ.
Донко Найденов е автор, който ще продължавам да чета с удоволствие.
December 13, 2015
Много силна и изключително страшна
June 6, 2016
С българските автори ми е винаги малко трудно да бъда обективна – далеч по-лесно ми е да прощавам някоя и друга стилистична грешка, ако ме запленят с идеи; леките накуцвания в ритъма на думите се преглъщат при наличието на наистина впечатляващи главни герои, а понякога леко неуместното изскачане на финала от гардероба с артистично Бу! се възприема като целеви ефект, когато … е, май това е най-непростимия грях, в който един автор би се провинил под присвития ми взор. И е нещо, което дълго време смятах за част от личния стил на Донко Найденов, докато не попаднах на поредното шедьовърче от колекция Дракус, доказваща че добрият редактор може да се сравни с истински магьосник, когато работи върху спорни, но несъмнено интересни текстове като тези в Хоризонтите на лудостта.
Признавам, че гледах внимателно за всякакви недостатъци, често клатех глава над някои пасажи, които аз лично бих искала да прочета различни, и се замислях сериозно дали дадена дума не ми е малко в повече, или недостигаща, за да се постигне ефекта на кошмара в ежедневието, който разбива обичайността и налага правилата на абсурда и терминалния край върху дори най-кротките и нормални странични свидетели на света, сдобили се вече със статута на жертви. И който гледа – естествено намира. Много сюжети са напълно предвидими, героите са често само незадоволително, дори и за мащаб на кратък разказ, скицирани, но това в крайна сметка, вярвате или не – няма никакво значение. Увличате се, трескаво прехвърляте страниците, приветствате с уморена, но изпълнена със задоволство усмивка останалите живи на финала, и се чудите какво бихте направили вие в подобна ситуация, започваща в един напълно обикновен ден, бързо превръщащ се в адски кошмар за напреднали хорърфили.
Ще се разходите до къща, използвана като наказателен дом на родната ни мафия; ще се запознаете с един доста жалък, но не по-малко от обичайното опасен вампир, а призраци ще танцуват заключени в собствения си времево – пространствен джоб на болка до края на вечността. Дупки в материята на вселената ще се отварят точно там, където си ги спомняте, макар че още не сте запомнили собствените си спомени; невинни болници ще се окажат полета за месмерични експерименти, надминаващи всякакъв помен от здрав разум, и ще започнете да внимавате повече със сайтовете за публикуване на лично творчество, защото не знаете кой се крие зад другата страна на екрана. Въобще, запленяващи идеи, прилично кърваво изпълнение и доволни развръзки, изпълнени със страх и надежда едновременно. Гледайте положително на нещата.
Признавам, че гледах внимателно за всякакви недостатъци, често клатех глава над някои пасажи, които аз лично бих искала да прочета различни, и се замислях сериозно дали дадена дума не ми е малко в повече, или недостигаща, за да се постигне ефекта на кошмара в ежедневието, който разбива обичайността и налага правилата на абсурда и терминалния край върху дори най-кротките и нормални странични свидетели на света, сдобили се вече със статута на жертви. И който гледа – естествено намира. Много сюжети са напълно предвидими, героите са често само незадоволително, дори и за мащаб на кратък разказ, скицирани, но това в крайна сметка, вярвате или не – няма никакво значение. Увличате се, трескаво прехвърляте страниците, приветствате с уморена, но изпълнена със задоволство усмивка останалите живи на финала, и се чудите какво бихте направили вие в подобна ситуация, започваща в един напълно обикновен ден, бързо превръщащ се в адски кошмар за напреднали хорърфили.
Ще се разходите до къща, използвана като наказателен дом на родната ни мафия; ще се запознаете с един доста жалък, но не по-малко от обичайното опасен вампир, а призраци ще танцуват заключени в собствения си времево – пространствен джоб на болка до края на вечността. Дупки в материята на вселената ще се отварят точно там, където си ги спомняте, макар че още не сте запомнили собствените си спомени; невинни болници ще се окажат полета за месмерични експерименти, надминаващи всякакъв помен от здрав разум, и ще започнете да внимавате повече със сайтовете за публикуване на лично творчество, защото не знаете кой се крие зад другата страна на екрана. Въобще, запленяващи идеи, прилично кърваво изпълнение и доволни развръзки, изпълнени със страх и надежда едновременно. Гледайте положително на нещата.
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
December 15, 2017
Хоризонтите на лудостта е сборник с шест настръхвания. Призраци на миналото изскачат от всяка страница, къде за да получат покой, къде за мъст.
Ужасът тук е не толкова разкъсващ, колкото смразяващ, тъжен, упадъчен.
Корицата на книгата е точно толкова призрачна, а двойката вълци от логото на КОЛЕКЦИЯ ДРАКУС добавят още една вледеняваща тръпка.
Ужасът тук е не толкова разкъсващ, колкото смразяващ, тъжен, упадъчен.
Корицата на книгата е точно толкова призрачна, а двойката вълци от логото на КОЛЕКЦИЯ ДРАКУС добавят още една вледеняваща тръпка.
November 19, 2016
Съжалявам, че прочетох "Хоризонтите на лудостта" почти година след появата й. Трябваше много по-рано да изразя благодарността си към Донко Найденов за чудесната подборка от разкази и новели, излязла изпод перото му.
Донко успява да създаде една неповторима автентичност, достоверност на историите си. С особена сила това важи за разказите от 1-во лице - сякаш четеш за реални лица и събития. Приключваш поредното произведение и си казваш: "Като нищо можеше и така да се е случило!" Обстановката, персонажите, завръзката - личи си подготовката на автора да създаде история, в която да повярваме.
При две от произведенията ме разочарова единствено краят - на фона на цялата документалност, която изпълва книгата, развръзката в гореспоменатите истории ми дойде леко наивна и не на място. Става въпрос за "Константата на времето" и "Посещението".
Въпреки това цялостното ми мнение за книгата и силно положително и ще се радвам да има и следващи Донкови книги. Любима история от сборника - "Вампирът"! Намирам го за оригинален и интересен начин да създадеш вампирска история в свят, преекспонирал кръвопийците до крайност!
Донко успява да създаде една неповторима автентичност, достоверност на историите си. С особена сила това важи за разказите от 1-во лице - сякаш четеш за реални лица и събития. Приключваш поредното произведение и си казваш: "Като нищо можеше и така да се е случило!" Обстановката, персонажите, завръзката - личи си подготовката на автора да създаде история, в която да повярваме.
При две от произведенията ме разочарова единствено краят - на фона на цялата документалност, която изпълва книгата, развръзката в гореспоменатите истории ми дойде леко наивна и не на място. Става въпрос за "Константата на времето" и "Посещението".
Въпреки това цялостното ми мнение за книгата и силно положително и ще се радвам да има и следващи Донкови книги. Любима история от сборника - "Вампирът"! Намирам го за оригинален и интересен начин да създадеш вампирска история в свят, преекспонирал кръвопийците до крайност!
April 11, 2016
Поредната книга от „Колекция Дракус“, която затвърждава добрия избор и правилното решение на издателския екип на „Гаяна“. Накратко: Хареса ми. Хареса ми много! Донко, брате по перо, ако духът на Лъвкрафт броди из нашите ширини, той много често се отбива при теб. Благодаря за приятните часове!
March 31, 2018
Донко Найденов определено е автор, който заслужава внимание. Пестелив стил, много действие и интересен сюжет, това мога да каже за „Хоризонтите на лудостта”.Моят личен фаворит сред разказите е „Посещението”.
Интересен сборник, който ще хареса на всеки решил да докосне хоръра за пръв път.
Интересен сборник, който ще хареса на всеки решил да докосне хоръра за пръв път.
February 13, 2020
Първа самостоятелна книга на Донко Найденов, която чета - вероятно с прекалено голямо закъснение. По-добре късно, отколкото никога! Иначе го познавам, макар и относително бегло, от силните му участия в класните сборници хорър "Писъци" и "Вой".
Константата на времето - Добър разказ за пътуване във времето, ситуиран у нас. Междуградски автобус с десетина пътници се озовава в комунистическа България. Цели няколко интересни героя и добър финал!
Методите на Гауро - Мистерия, в чийто център е книга с мисловни упражнения, довела до лудост най-добрия приятел на главния герой. Донко успява много добре постепенно да нагнетява атмосферата, която достига апогей в развръзката.
Вампирът - Интересен и оригинален поглед към вампирите, поставен в съвременен софийски сетинг. Написан по един по-класически начин, но не успя да ме уплаши истински някак.
Руините на антрацитната мина - Още по-олдскул като чувство, а разказът съм чел вече в любимото списание "Дракус". Едновременно бях уплашен и си мислех за Скуби Ду. Спокойно може да е в раздел мистерия, не че има особено значение.
Спектакълът на грешниците - Е това е заглавие!!! Една къща, криеща ужасна тайна от мутренските времена. Има лекинко идейно повтаряне (няма да споменавам коя) на идея от "Методите на Гауро". Доволен сюжет, макар и не феноменално оригинален.
Посещението - Млад и бездарен писател отива за няколко дни в къщата, която родителите му са купили наскоро. Тя, обаче, крие престъпление, смърт и призрак, който иска покой. За мен това беше най-страшния разказ, а макар и преди края му да успях да разплета възела, това не накърни по никакъв начин удоволствието от прочитането на разказа.
Ако се опитам да погледна безпристрастно, то стилът на Донко е доста далеч от начина на писане, който харесвам. Обаче е невъзможно човек да е безпристрастен към каквато и да е форма на изкуство, която обича! Качествени разкази - написани са така, че да уплашат, но не и да го отвратят. Стилът не изобилства откъм богатство, но вероятно това е нарочно търсен ефект - разказите са стегнати и впечатляващи читателя.
Препо��ъчвам, и без умуване ще поръчам "Законите на злото" - неговият нов роман!
Константата на времето - Добър разказ за пътуване във времето, ситуиран у нас. Междуградски автобус с десетина пътници се озовава в комунистическа България. Цели няколко интересни героя и добър финал!
Методите на Гауро - Мистерия, в чийто център е книга с мисловни упражнения, довела до лудост най-добрия приятел на главния герой. Донко успява много добре постепенно да нагнетява атмосферата, която достига апогей в развръзката.
Вампирът - Интересен и оригинален поглед към вампирите, поставен в съвременен софийски сетинг. Написан по един по-класически начин, но не успя да ме уплаши истински някак.
Руините на антрацитната мина - Още по-олдскул като чувство, а разказът съм чел вече в любимото списание "Дракус". Едновременно бях уплашен и си мислех за Скуби Ду. Спокойно може да е в раздел мистерия, не че има особено значение.
Спектакълът на грешниците - Е това е заглавие!!! Една къща, криеща ужасна тайна от мутренските времена. Има лекинко идейно повтаряне (няма да споменавам коя) на идея от "Методите на Гауро". Доволен сюжет, макар и не феноменално оригинален.
Посещението - Млад и бездарен писател отива за няколко дни в къщата, която родителите му са купили наскоро. Тя, обаче, крие престъпление, смърт и призрак, който иска покой. За мен това беше най-страшния разказ, а макар и преди края му да успях да разплета възела, това не накърни по никакъв начин удоволствието от прочитането на разказа.
Ако се опитам да погледна безпристрастно, то стилът на Донко е доста далеч от начина на писане, който харесвам. Обаче е невъзможно човек да е безпристрастен към каквато и да е форма на изкуство, която обича! Качествени разкази - написани са така, че да уплашат, но не и да го отвратят. Стилът не изобилства откъм богатство, но вероятно това е нарочно търсен ефект - разказите са стегнати и впечатляващи читателя.
Препо��ъчвам, и без умуване ще поръчам "Законите на злото" - неговият нов роман!
April 10, 2016
http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...
Запознах се с разказите на Донко Найденов чрез сборниците "Мечове в града" и "Мечове в морето". Знаех колко силно пише, но не до такава степен.
"Хоризонтите на лудостта" (Gaiana book&art studio, 2015) е сборник №9 от Колекция Дракус и ако някой очаква няколко хорър разказа, всъщност сборникът е като комплект от различни новели.
Донко Найденов пише като със замах, думите му просто се леят и всичко звучи така непринудено, докато тягостното напрежение в сърцевината на разказа (така да бъде) не се затегне, подобно на възел, който обсебва читателя си, така както са обсебени и героите от развръзката на проблема около тях и в края всичко сякаш експлодира...
...образно казано, та направо реално.
Книгата е разделена на две части - "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужаси".
В първия раздел са два разказа, които сякаш само подготвят четящия за това, което тепърва го очаква.
Донко Найденов наистина разкрива хоризонти на ужас и лудост, на истерия, достигаща до прага на действителността и преминаваща от другата страна на разума...
Запознах се с разказите на Донко Найденов чрез сборниците "Мечове в града" и "Мечове в морето". Знаех колко силно пише, но не до такава степен.
"Хоризонтите на лудостта" (Gaiana book&art studio, 2015) е сборник №9 от Колекция Дракус и ако някой очаква няколко хорър разказа, всъщност сборникът е като комплект от различни новели.
Донко Найденов пише като със замах, думите му просто се леят и всичко звучи така непринудено, докато тягостното напрежение в сърцевината на разказа (така да бъде) не се затегне, подобно на възел, който обсебва читателя си, така както са обсебени и героите от развръзката на проблема около тях и в края всичко сякаш експлодира...
...образно казано, та направо реално.
Книгата е разделена на две части - "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужаси".
В първия раздел са два разказа, които сякаш само подготвят четящия за това, което тепърва го очаква.
Донко Найденов наистина разкрива хоризонти на ужас и лудост, на истерия, достигаща до прага на действителността и преминаваща от другата страна на разума...
May 30, 2016
Разкошна книга! Тъй като съм голям фен на мистерийките много ми хареса разказът - Методите на Гауро. Уникален подход на автора, заплетен сюжет и лека полека ни разкрива плувналите въпроси относно произведението. Вторият разказ, който ми направи огромно впечатление е Спектакалът на грешниците. Този разказ въпреки, че попада в графата хорър, на мен повече ми накланя към любимият ми стил - мистерия. Точно така мисля. Започва с интересна загадка, чието разплитане зависи от главния герой - току що пенсионирал се доктор, търсещ приключения. Макар че бях предусетил края, това не ми попречи да се насладя на стила на автора и уменията му да разказва завладяващо. Другите четири прозиведения също са на много високи ниво, но тези двете някак си ме грабнаха повечко.
Донко Найденов притежава свой собствен уникален стил и с удоволствие бих наредил неговите книги в колекцията ми.
Донко Найденов притежава свой собствен уникален стил и с удоволствие бих наредил неговите книги в колекцията ми.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews