"Монго и други работи" е чиста носталгия. Ност-алгия, казват, се наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В Монго… я има доста. Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това – колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в "Монго и други работи" са колоритни. Контрастни. И черното, и оранжевото са изключителни цветове. Сред всевъзможни герои – санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани – разказвачът бере малките цветя на своите чувства. Просто е.
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
Много, много зле. Никакъв смисъл, никакъв стил, никакви идеи, нищо. Не ми е ясно защо е видял свят този сборник. Терзийски има къде по-силни неща, това е някакво извинение за литература. Да не говорим, че един от разказите го четох в друг сборник с различен и по-готин край. За изданието пък няма какво да говорим - пет разказа върху сто страници с размер на буквите баба ми да ги чете от самолет.
2,5/5 Някои от разказите бяха доста добри, макар и често ненужно критични и твърде пряко взети от истинския живот. Не си струваше десетте лева, особено предвид огромния размер на шрифта, лошото форматиране и дължината и броя на разказите. Със съжаление трябва да призная, че от цялата книга най-много харесах корицата...