What do you think?
Rate this book
Скитникът и синовете
Под издутите платна на БЪРБОЛЕТА, яхта с две мачти, дървен борд, тъмнозелен корпус и синя палуба, изправен срещу изстрел от пиратска гемия, капитан Йосиф приема, че ще живее в празнота. Капитанът е неотразим мъж, тъжен любовник, ведра душа.
Знае, че две неща примиряват мъжа с времето – жените и лодките. Висок, зеленоок, със сребрееща коса и огромни ръце, капитан Йосиф има щастливата усмивка на човек, комуто Бог е дал всичко, което e пожелал: него самия.
Ако има нещо, което не умее ни по суша, ни по море, то е общуването с деца на борда на собствената му лодка. Още повече когато едно от тях е собственият му син.
Александър Секулов е автор на романите „Гравьор на сънища”, „Господ слиза в Атина”, „Островът”, „Малката светица и портокалите”, „Колекционер на любовни изречения”, на книга с поезия „Карти и географии”, на сборник с есета „Високите каменни хълмове”.
Знае, че две неща примиряват мъжа с времето – жените и лодките. Висок, зеленоок, със сребрееща коса и огромни ръце, капитан Йосиф има щастливата усмивка на човек, комуто Бог е дал всичко, което e пожелал: него самия.
Ако има нещо, което не умее ни по суша, ни по море, то е общуването с деца на борда на собствената му лодка. Още повече когато едно от тях е собственият му син.
Александър Секулов е автор на романите „Гравьор на сънища”, „Господ слиза в Атина”, „Островът”, „Малката светица и портокалите”, „Колекционер на любовни изречения”, на книга с поезия „Карти и географии”, на сборник с есета „Високите каменни хълмове”.
224 pages, Paperback
Published December 1, 2015
3 people are currently reading
74 people want to read
About the author
Александър Секулов
24 books88 followersАлександър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър - Пловдив. Автор е на пиесите "Светли хотелски стаи" (2005), "Няма ток за електрическия стол" (2015), "Дебелянов и ангелите" (2018).
Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).
За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).
По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.
Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).
За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).
По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
October 15, 2018
Искам да подчертая, че подходих към този роман с убедеността, че ще ми хареса. Преди години много харесах "Островът" и няколко пъти съм го подарявала. Но се разочаровах. Накратко:
– Александър Секулов пише много поетично и красиво, но на моменти красотата ми се струва самоцелна.
–Аз ли нещо не помня правилно, но имам чувството, че в "Островът" имаше някакви момичета. Тук всички жени са просто моменти от миналото на капитан Йосиф, а дори и Лиля, която се появява на палубата боса, с пушка в ръка, като някаква Роня едва ли не, в крайна сметка служи само за секс. Обидно чак.
Щях да пиша повече, но прочетох ревюто на Антон Борисов и се оказа, че е казал същото, което бих казала и аз: https://www.goodreads.com/review/show/1531904634?book_show_action=true&from_review_page=1
Графично ме подразни СТРАШНО МНОГО, че с големи букви беше името на кораба БЪРБОЛЕТА, пред което всеки път поемах дъх, за да го ИЗКРЕЩЯ на глас.
Изключително досадно беше и обилното подчертаване на думи с курсив – по няколко пъти на страница, почти във всеки абзац, и в авторовата, и в пряката реч. Каква е ползата да можеш да пишеш добре и красиво, ако не съумееш да използваш инструментите на самия език, синтаксиса основно, за да наблегнеш, където искаш. А и защо дотолкова не вярваш, че читателят ще се справи сам? И тук ще кажа – обидно чак.
Също ненужно и снизходително към читателя е всички имена да са изписани с ударения до последната страница. Един път в началото стига, ще запомним.
И с риск да стана чак смешна, имам забележки и към хартията :D. Прекалено е луксозна и плътна – при все малкия си формат и двестатина страници книгата става твърде тежка, ръбата и неудобна за четене.
– Александър Секулов пише много поетично и красиво, но на моменти красотата ми се струва самоцелна.
–Аз ли нещо не помня правилно, но имам чувството, че в "Островът" имаше някакви момичета. Тук всички жени са просто моменти от миналото на капитан Йосиф, а дори и Лиля, която се появява на палубата боса, с пушка в ръка, като някаква Роня едва ли не, в крайна сметка служи само за секс. Обидно чак.
Щях да пиша повече, но прочетох ревюто на Антон Борисов и се оказа, че е казал същото, което бих казала и аз: https://www.goodreads.com/review/show/1531904634?book_show_action=true&from_review_page=1
Графично ме подразни СТРАШНО МНОГО, че с големи букви беше името на кораба БЪРБОЛЕТА, пред което всеки път поемах дъх, за да го ИЗКРЕЩЯ на глас.
Изключително досадно беше и обилното подчертаване на думи с курсив – по няколко пъти на страница, почти във всеки абзац, и в авторовата, и в пряката реч. Каква е ползата да можеш да пишеш добре и красиво, ако не съумееш да използваш инструментите на самия език, синтаксиса основно, за да наблегнеш, където искаш. А и защо дотолкова не вярваш, че читателят ще се справи сам? И тук ще кажа – обидно чак.
Също ненужно и снизходително към читателя е всички имена да са изписани с ударения до последната страница. Един път в началото стига, ще запомним.
И с риск да стана чак смешна, имам забележки и към хартията :D. Прекалено е луксозна и плътна – при все малкия си формат и двестатина страници книгата става твърде тежка, ръбата и неудобна за четене.
May 7, 2021
„Островът” на Александър Секулов е един от онези романи, които оставят следа. От книгите, след чийто прочит си мъничко по-друг, защото книгата те е докоснала. И понеже всеки човек е остров, и „Островът” се чете и възприема по различен начин на различна възраст, но със сигурност авторът разказва еднакво увлекателно и за малки, и за големи. А когато в ръцете ти попадне продължението? Луташ се между гризящото любопитство и страха от разочарование, тъй като високата летва се надскача трудно... Но в крайна сметка, любопитството надделява! Не можеш да си позволиш да не плаваш отново с героите, които си обикнал. И при първия попътен вятър разлистваш „Скитникът и синовете” (изд. „Хермес”). Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
December 7, 2015
Скитникът и синовете, бащата и морето: http://knigolandia.info/book-review/s...
“Скитникът и синовете” е красива пресечна точка между “Островът” и “Гравьор на сънища”. Това е книга за бащинството и за първата любов, за сблъсъка между поколенията и за диренето на смисъл постоянно – в небето, в морето, в жените, в децата. Може да я четете и като чисто приключение с пирати, разбира се, но това ще е само плъзгане по повърхността. Все пак на лодката БЪРБОЛЕТА са капитан Йосѝф (ударението е важно) с цяла сюрия момчурляци, сред които необщителния му син, когото изобщо не познава, след като майка му го е отвлякла на другия край на света. Лодката лети към албанския бряг, защото управлението е на самотек – по-важно е, че капитанът може да загуби на табла, а това събитие би имало катастрофични последици за неговия грижливо съграден свят на обръгнал морски вълк. Но тоя сблъсък може да се избегне – виж, атаката от албанската пиратска гемия – не.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
“Скитникът и синовете” е красива пресечна точка между “Островът” и “Гравьор на сънища”. Това е книга за бащинството и за първата любов, за сблъсъка между поколенията и за диренето на смисъл постоянно – в небето, в морето, в жените, в децата. Може да я четете и като чисто приключение с пирати, разбира се, но това ще е само плъзгане по повърхността. Все пак на лодката БЪРБОЛЕТА са капитан Йосѝф (ударението е важно) с цяла сюрия момчурляци, сред които необщителния му син, когото изобщо не познава, след като майка му го е отвлякла на другия край на света. Лодката лети към албанския бряг, защото управлението е на самотек – по-важно е, че капитанът може да загуби на табла, а това събитие би имало катастрофични последици за неговия грижливо съграден свят на обръгнал морски вълк. Но тоя сблъсък може да се избегне – виж, атаката от албанската пиратска гемия – не.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
February 14, 2016
След като прочетох "Островът" много дълго живях с малките герои от нея. Преживявах отново и отново всичките им приключения, исках да проследя животът им и след това, особено на малкия и непокорен Алекс. Е, Александър Секулов явно е чул молбите ми.
"Скитникът и синовете" е своеобразно продължение на "Островът", тъй като повечето герои са същите, но спокойно може да се чете като абсолютно различна книга. Онези, които са чели "Острова", ще видят, че образите на децата - Алекс, Николас - следват линията, която са имали, но сега вече са по-големи, сякаш дори и по-зрели.
Освен детските образи, тук Секулов ни запознава и с образите на възрастни, в лицето на двамата капитани и екипажа на албанския кораб. Има и два образ, на джуджетата, които сякаш са заседнали някъде между детството и възмъжаването. Да, всъщност тази книга е точно за порастването, за онова, което ни кара да узряваме, да възмъжаваме.
Книгата е изключително динамична, чете се с притаен дъх. Изреченията са изваяни, носят свой собствен ритъм и мелодия.
Книга, която трябва да се чете и от малки, и от големи. И от мъже, и от жени.
"Скитникът и синовете" е своеобразно продължение на "Островът", тъй като повечето герои са същите, но спокойно може да се чете като абсолютно различна книга. Онези, които са чели "Острова", ще видят, че образите на децата - Алекс, Николас - следват линията, която са имали, но сега вече са по-големи, сякаш дори и по-зрели.
Освен детските образи, тук Секулов ни запознава и с образите на възрастни, в лицето на двамата капитани и екипажа на албанския кораб. Има и два образ, на джуджетата, които сякаш са заседнали някъде между детството и възмъжаването. Да, всъщност тази книга е точно за порастването, за онова, което ни кара да узряваме, да възмъжаваме.
Книгата е изключително динамична, чете се с притаен дъх. Изреченията са изваяни, носят свой собствен ритъм и мелодия.
Книга, която трябва да се чете и от малки, и от големи. И от мъже, и от жени.
September 12, 2021
terrible. Would never reccommend
February 14, 2016
Началото е малко трудно докато се нагласиш към ритъма на фразата. Стегнати, твърди и кратки изречения, които отмерват стъпките по пътя на разказа. Няколко въвеждащи глави, в които да погледнеш думите решително в очите. После историята те поглъща и изхвърля на борда на яхта с две мачти под гръцкото слънце в Йонийско море, в света на бащи и синове, в стария театър на светлина сред оскъдна мъжка словесност.
„Никакви думи няма да помогнат, както и никога не са помагали.“
Светлината струи отвсякъде. Залива ни с образите на деца герои, изоставили зад гърба си сянката на юношеството. Заслепява ни със силуети на жени, от които светът рухва като Вавилонска кула в безмълвие, с неотразими зеленооки мъже с ведра душа и уморена усмивка, които нито времето, ни корабокрушение са в състояние да закотвят за сушата. Но тя ги тегли с носталгията за миг заземяване, в който да положат стъпала върху неподвижни херкулесови стълбове.
„Дълбоко в себе си мъжът не желае да се привързва; усещането, че принадлежи към нещо или някого парадоксално го кара да се чувства като охлюв, останал без черупка от самота, егоизъм, лъснат до блясък цинизъм.“
Ритъмът на фразата става все по-накъсан, зазвучава като откоси. Туловището на насилието се промъква в разказа. „В игрите, филмите и книгите то очарова, а в действителност – парализира, подменя душата.“ Но нали е история за деца, за жестокост няма да говорим. В нея за душата се грижи Господ – скитник с боси нозе и тръни в петите. А авторът внимателно снема гипсови отливки, за да обезсмърти мъже и деца в статуи от бронз. И от време на време допуска спомени за вечната жена да гонят облаците като морски бриз и като гума да изтриват всички правописни грешки в съчинението. След което героят му е готов да ги повтори отново с усърдие.
Светлината в романа живописно струи от природата, хронологично пулсира във времето, неритмично редувайки знойно слънце с облачна луна в началото на всяка глава. Напластява настроения, издига декори на действието.
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/index.php/...
„Никакви думи няма да помогнат, както и никога не са помагали.“
Светлината струи отвсякъде. Залива ни с образите на деца герои, изоставили зад гърба си сянката на юношеството. Заслепява ни със силуети на жени, от които светът рухва като Вавилонска кула в безмълвие, с неотразими зеленооки мъже с ведра душа и уморена усмивка, които нито времето, ни корабокрушение са в състояние да закотвят за сушата. Но тя ги тегли с носталгията за миг заземяване, в който да положат стъпала върху неподвижни херкулесови стълбове.
„Дълбоко в себе си мъжът не желае да се привързва; усещането, че принадлежи към нещо или някого парадоксално го кара да се чувства като охлюв, останал без черупка от самота, егоизъм, лъснат до блясък цинизъм.“
Ритъмът на фразата става все по-накъсан, зазвучава като откоси. Туловището на насилието се промъква в разказа. „В игрите, филмите и книгите то очарова, а в действителност – парализира, подменя душата.“ Но нали е история за деца, за жестокост няма да говорим. В нея за душата се грижи Господ – скитник с боси нозе и тръни в петите. А авторът внимателно снема гипсови отливки, за да обезсмърти мъже и деца в статуи от бронз. И от време на време допуска спомени за вечната жена да гонят облаците като морски бриз и като гума да изтриват всички правописни грешки в съчинението. След което героят му е готов да ги повтори отново с усърдие.
Светлината в романа живописно струи от природата, хронологично пулсира във времето, неритмично редувайки знойно слънце с облачна луна в началото на всяка глава. Напластява настроения, издига декори на действието.
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/index.php/...
December 26, 2015
Балада за морето в проза
December 6, 2023
Още един от рядко сполучливите романи в моята лична категория "Малкият принц", т.е. подходяща за четене в различни възрасти и етапи в житейския път на човека. Първа среща за мен с автора - как съм изпуснала това явление в нашия небосклон? Непростимо, но все още поправимо!
Сгреших ужасно, като избързах с прочита и обърнах до дъно, вместо да се наслаждавам на малки глътки. Сега искам да бях чела по два пъти - веднъж с очите на дете и втория път с тези на родител. Да откривам света, да се бунтувам, да бъда безпощадно жестока и безмилостно взискателна към родителите ми, а след това преливаща от любов, разкъсвана от вина, безпомощна да се раздам без остатък, ням свидетелн на бяга на времето към децата ми. Всеизвестно е, че рецепта да си добър родител просто няма. Дали ще дадеш всичко от себе си, дали ще преглъщаш сълзи от безпомощност и обида, дали ще искаш да извадиш сърцето от гърдите си и да го пуснеш в техните? Всичко това, че и отгоре. А дали ще съумееш да им покажеш и прашинка от това, дали ще съумееш да ги опазиш от злото, да ги браниш от коварството, да ги дариш не просто с нужното, а да положиш света в краката им? Категорично не! Ще ги сънуваш буден, ще им трепериш, ще се боиш до смърт, ще се молиш и без вяра, ще се надяваш сляпо... А те ще усещат твоята слабост, няма да подозират за безбрежната ти безкористна любов, ще се втурват напред неуверени, неукрепнали, наивни, но и безкомпромисни, устремени към по-голяма и далечна цел, готови да посрещат бурите, ту с широко отворени очи, ту стиснали ги здраво, но без крачка отстъпление.
А езикът? О, езикът! Толкова много сравнения, толкова много синоними, изсипани щедро на едно място! "Прочети хиляда книги и думите ти ще потекат като река" - така твърди Непреходната Вирджиния Улф. Но хиляда е относително понятие, ако само сто прочетеш, но всичките така богати на думи като тази... Всеки предмет е оприличен на друго, всеки аромат стига до теб само с думи, нюансите на светлината, текстурата на вещите, гримасата на героя, мирисът на кожата, повеят на вятъра... Всичко си натежава на мястото и те пренася там, в центъра на събитията, на койката до свитото на кравай дете, в камбуза до месещия хляб ням готвач, в пещерата с прашните стени и гнетящия разреден кислород, в соленото море, лепнещо от сол по кожата и косата, на палубата под жаркото слънце или ярките звезди.
Почитателите на Жул Верн ще открият и Секулов е на тази висота в разказването на истории, въвличането в опасности, възмъжаването, трудното сприятеляване, общуването почти без думи.
Сгреших ужасно, като избързах с прочита и обърнах до дъно, вместо да се наслаждавам на малки глътки. Сега искам да бях чела по два пъти - веднъж с очите на дете и втория път с тези на родител. Да откривам света, да се бунтувам, да бъда безпощадно жестока и безмилостно взискателна към родителите ми, а след това преливаща от любов, разкъсвана от вина, безпомощна да се раздам без остатък, ням свидетелн на бяга на времето към децата ми. Всеизвестно е, че рецепта да си добър родител просто няма. Дали ще дадеш всичко от себе си, дали ще преглъщаш сълзи от безпомощност и обида, дали ще искаш да извадиш сърцето от гърдите си и да го пуснеш в техните? Всичко това, че и отгоре. А дали ще съумееш да им покажеш и прашинка от това, дали ще съумееш да ги опазиш от злото, да ги браниш от коварството, да ги дариш не просто с нужното, а да положиш света в краката им? Категорично не! Ще ги сънуваш буден, ще им трепериш, ще се боиш до смърт, ще се молиш и без вяра, ще се надяваш сляпо... А те ще усещат твоята слабост, няма да подозират за безбрежната ти безкористна любов, ще се втурват напред неуверени, неукрепнали, наивни, но и безкомпромисни, устремени към по-голяма и далечна цел, готови да посрещат бурите, ту с широко отворени очи, ту стиснали ги здраво, но без крачка отстъпление.
А езикът? О, езикът! Толкова много сравнения, толкова много синоними, изсипани щедро на едно място! "Прочети хиляда книги и думите ти ще потекат като река" - така твърди Непреходната Вирджиния Улф. Но хиляда е относително понятие, ако само сто прочетеш, но всичките така богати на думи като тази... Всеки предмет е оприличен на друго, всеки аромат стига до теб само с думи, нюансите на светлината, текстурата на вещите, гримасата на героя, мирисът на кожата, повеят на вятъра... Всичко си натежава на мястото и те пренася там, в центъра на събитията, на койката до свитото на кравай дете, в камбуза до месещия хляб ням готвач, в пещерата с прашните стени и гнетящия разреден кислород, в соленото море, лепнещо от сол по кожата и косата, на палубата под жаркото слънце или ярките звезди.
Почитателите на Жул Верн ще открият и Секулов е на тази висота в разказването на истории, въвличането в опасности, възмъжаването, трудното сприятеляване, общуването почти без думи.
August 13, 2024
"Скитникът и синовете" е втората ми среща с автора след "Островът". Както и първата книга, това е един типично летен и като сюжет, и като атмосфера роман, който прочетох в подходящото време и с нужното настроение и много харесах. Вярно, към края леко се позагубих в метафорите и изтървах нишката, та боя се, че не разбрах кой беше Господ, какво се случи в края на краищата с Николас и Лиля и какъв му беше проблемът на Алекс с всички останали? Краят беше твърде претупан и неудовлетворителен и леко ми развали удоволствието от преживяването.
И за да завърша позитивно: Отдавна не бях държала толкова красива книга в ръцете си! Плътните, гладки, снежно-бели страници, тежестта и, красивата корица, заставките на главите, ароматът на гланцирана хартия и мастило... Невероятно удоволствие за сетивата!
И за да завърша позитивно: Отдавна не бях държала толкова красива книга в ръцете си! Плътните, гладки, снежно-бели страници, тежестта и, красивата корица, заставките на главите, ароматът на гланцирана хартия и мастило... Невероятно удоволствие за сетивата!
October 23, 2020
Много исках да я харесам, особено след "Островът", но просто не се получи. Липсваше магията, а напудреното говорене ми дойде в повече - имаше прекалено много красиви думи и прекалено малко история. Взех я заради носталгията си по "Островът", но уви, почти няма връзка между двете, а аз просто търсех още от същото. Да не говорим, че капитан Йосиф е крайно, крайно неприятен 😑 Обичам стила на Секулов и ще продължавам да чета всяка негова книга, но тази определено не му е от силните.
August 26, 2017
Един капитан, няколко момчета и банда албански пирати - страхотна книга! Много ми хареса стилът на автора.
September 13, 2021
Определено не е детска книжка.
October 8, 2016
След първите няколко страници бях убедена, че тази книга ще се нареди сред любимите ми от български автори. Интригуващото начало в съчетание с тънкия хумор ми допаднаха много. Когато обаче навлязох навътре в сюжета, нещата започнаха да изглеждат по по-различен начин. Може би просто очаквах друга история, по-приказна и магическа. Не можах да почувствам капитан Йосиф, Алекс (много ме дразнеше това дете) и другите персонажи особено близки (може би освен Димитрис, Майло и корабния готвач). Развръзката ми се стори някак лишена от надежда и ме остави със смесени чувства. Героите са отчуждени, далечни, всеки със своите проблеми, но никой не намира решение за тях. Като цяло - оценка 3.5 от мен.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews