What do you think?
Rate this book
Приключенията на Лукчо • Джалсомино в страната на лъжците
В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал и дук Мандарин. Както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават.
***
„Приключенията на Лукчо“ е повест от Джани Родари, издадена през 1951 г.
Това е детска история за политическо потисничество. В нея главният герой Лукчо се бори срещу несправедливото отношение спрямо зеленчуците от страна на плодовата аристокрация начело с принц Лимон и прекалено гордия дон Домат.
***
„Приключенията на Лукчо“ е повест от Джани Родари, издадена през 1951 г.
Това е детска история за политическо потисничество. В нея главният герой Лукчо се бори срещу несправедливото отношение спрямо зеленчуците от страна на плодовата аристокрация начело с принц Лимон и прекалено гордия дон Домат.
312 pages, Hardcover
Published January 1, 1979
About the author
Gianni Rodari
483 books384 followersItalian journalist and writer, particularly famous for his children books, which have been translated in many different languages but are not well known in the English speaking world. In 1970 he was awarded the Hans Christian Andersen Medal for children's literature.
http://en.wikipedia.org/wiki/Gianni_R...
http://en.wikipedia.org/wiki/Gianni_R...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
October 15, 2024
"Приключенията на Лукчо" - странички четени винаги с голямо удоволствие и многократно препрочитани в детството ми. Много приятна история, с нужните на децата поуки.
Втората история - тази за Джалсомино, по нищо не отстъпва по важност на първата, далеч по-известна от нея.
Изобщо, много важна книга за деца и не само. :)
Втората история - тази за Джалсомино, по нищо не отстъпва по важност на първата, далеч по-известна от нея.
Изобщо, много важна книга за деца и не само. :)
July 30, 2026
Bulgarian review first, followed by the English translation below
”Приключенията на Лукчо”
Зеленчуците показват цялата социална несправедливост, която е нужна да знае едно дете. Болшинството от политическите ми убеждения все още са резултат от тази книга, в която аристократите са кисели като принц Лимон, властимащите са угоени и жестоки като Дон Домат, а да кажеш истината значи да си лютив като Лук и резултатът е или затвор, или разплакваш околните.
”Джелсомино в страната на лъжците”
А Джелсомино и днес е такъв удачен изобличител на диктатурата и лъжата, че простичкото и силно послание на книгата не е остаряло нито ден.
”Приключенията на Лукчо”
Зеленчуците показват цялата социална несправедливост, която е нужна да знае едно дете. Болшинството от политическите ми убеждения все още са резултат от тази книга, в която аристократите са кисели като принц Лимон, властимащите са угоени и жестоки като Дон Домат, а да кажеш истината значи да си лютив като Лук и резултатът е или затвор, или разплакваш околните.
”Джелсомино в страната на лъжците”
А Джелсомино и днес е такъв удачен изобличител на диктатурата и лъжата, че простичкото и силно послание на книгата не е остаряло нито ден.
"The Adventures of Cipollino"
The vegetables expose all the social injustice a child ever needs to know about. Most of my political convictions are still a direct result of this book, in which the aristocrats are sour like Prince Lemon, the ruling elites are bloated and ruthless like Sir Tomato, and telling the truth means being pungent like an onion—resulting in either prison or making everyone around you weep.
"Gelsomino in the Country of Liars"
As for Gelsomino, even today he remains such a sharp unmasker of dictatorship and deceit that the book's simple yet powerful message hasn't aged a single day.
August 19, 2022
Излишно е да обсъждам литературните достойнства на тази изключителна детска книга, но ми се иска да напиша няколко думи за оригиналните илюстрации – тези на Раул Вердини. Единствените, които според мен прилягат генерично на текста, допълват го и го издигат до нови и недостижими висоти. Много илюстратори са опитвали по-късно да повторят това майсторство, но на мен лично всички те ми приличат на отчаяни опити на епигони, на начеващи в илюстрацията ученици, които се стараят да достигнат шедьовъра на учителя си, тръгвайки по нови пътища. Пътища, които са напълно излишни, защото всичко вече е било илюстрирано по най-добрия възможен начин още първия път. Съвършенство, което новите издатели, по неясни за мен причини, отказват да преиздадат. Спомнете си тези илюстрации, па макар и извлечени от словесното ми описание:
На градския площад гневният принц Лимон размахва заканително юмрук над главата на бедния Лукан, имал нещастието да го настъпи…
Маестро Круша, чичо Тиквичка и Лукчо бутат къщичката на чичо Тиквичка, която се оказва не тъй малка, колкото я е описал с думи Родари. Но пък фантазията как е възможно човек да се побере в такава, почти кучешка по размери къщичка, определено си заслужава…
Дук Мандарина, наобиколен от разтревожените си роднини, покачен на гардероба, заплашва, че ще се хвърли, за да сложи край на мъките си – ризите му не са добре изгладени, а по-късно дори губи и копчето си за яка…
Дон Домат заплашва Черешко, който разговаря с деца от простолюдието (Лукчо и Репичка) до заключените порти на замъка…
Доктор Кестен замислено поглажда брадата си над леглото на мнимо болния Черешко. Двама прислужници-круши носят на подноси всевъзможни лекарства…
Атаката на плъховете в тъмничния затвор на замъка. Кака Тиква, чичо Тиквичка и майстор Гроздан са опрели гърбове в тухления зид. Плъшият генерал командва настъплението, покачен на своята колесница-керемида…
Преялият с торта Дон Домат хърка на леглото си, докато Ягодка и Черешко изуват чорапа му, където той крие ключа от тъмницата…
Обесването на господин Грах. За чудодейното му избавление, което ни отървава от обхваналия ни ужас от сцената, четем по-нататък в текста…
Детективът мистер Морков и кучето му Дръж са увиснали на въжета, вързани за един висок клон. Хлапетата, които са ги заловили в този капан, им се подиграват отдолу, сочейки ги с пръст…
Лукчо, покачен на гърба на Мечока, бърза към затвора, където е заключен баща му Лукан…
Служителите на гарата се опитват да натъпчат огромния барон Портокал в един вагон, смешно издул ламарини от телата на вече настанили се други дебелаци…
Празничните топовни салюти на принц Лимон. В небето излитат не само гюлета, но и поставените върху тях лимончета с горящи факли в ръце…
Барон Портокал се търкаля по един стръмен склон, премазвайки с тялото си куп нещастни лимончета от армията на принц Лимон…
Затворници обикалят в кръг, охранявани от един надзирател с пушка. Отвличайки вниманието му, те бягат един по един, скачайки в кръгла дупка, изкопана в единия край на двора…
Щастливият финал. Злото е наказано подобаващо и справедливостта в плодово-зеленчуковото царство е възстановена. Барон Портокал, отслабнал с цели 300 кг., работи като носач на куфари. Дон Домат полива тревните площи с маркуч под строгия поглед на господин Фасул.
Спомням си, че като дете имах възможността да разлиствам изданието от 1956г. Онова, на чиято корица героите (плодове и зеленчуци, „добри“ и „лоши“) са принудени да съжителстват заедно, наблъскани плътно един до друг в голяма плетена кошница. Още тогава книгата ми изглеждаше много, много стара. Може би просто е била преждевременно състарена от обичащите ми да четат по-големи братовчеди. Струва ми се също така, че илюстрациите вътре бяха цветни (?). Изданието, което пазя и до днес в библиотеката си, и което съм чел вероятно поне четири-пет пъти, е това на изд. „Отечество“ от поредицата Световна класика за деца и юноши – червената книга с твърда корица (1979г.). Илюстрациите вътре са оригиналните, но черно-бели. През 1984г. излезе и вариант с мека зелена корица, но въпреки цветната илюстрация под заглавието, мисля че онези в книгата отново са черно-бели. Днес ми се струва почти невъзможно човек да се сдобие с първото издание на книгата – онова, в което илюстрациите май (?) бяха в цвят. Не ги откривам и никъде в мрежата, така че единственият вариант е да се разходя някой ден до Народната библиотека. Там със сигурност бих го открил, защото те пазят всичко.
На градския площад гневният принц Лимон размахва заканително юмрук над главата на бедния Лукан, имал нещастието да го настъпи…
Маестро Круша, чичо Тиквичка и Лукчо бутат къщичката на чичо Тиквичка, която се оказва не тъй малка, колкото я е описал с думи Родари. Но пък фантазията как е възможно човек да се побере в такава, почти кучешка по размери къщичка, определено си заслужава…
Дук Мандарина, наобиколен от разтревожените си роднини, покачен на гардероба, заплашва, че ще се хвърли, за да сложи край на мъките си – ризите му не са добре изгладени, а по-късно дори губи и копчето си за яка…
Дон Домат заплашва Черешко, който разговаря с деца от простолюдието (Лукчо и Репичка) до заключените порти на замъка…
Доктор Кестен замислено поглажда брадата си над леглото на мнимо болния Черешко. Двама прислужници-круши носят на подноси всевъзможни лекарства…
Атаката на плъховете в тъмничния затвор на замъка. Кака Тиква, чичо Тиквичка и майстор Гроздан са опрели гърбове в тухления зид. Плъшият генерал командва настъплението, покачен на своята колесница-керемида…
Преялият с торта Дон Домат хърка на леглото си, докато Ягодка и Черешко изуват чорапа му, където той крие ключа от тъмницата…
Обесването на господин Грах. За чудодейното му избавление, което ни отървава от обхваналия ни ужас от сцената, четем по-нататък в текста…
Детективът мистер Морков и кучето му Дръж са увиснали на въжета, вързани за един висок клон. Хлапетата, които са ги заловили в този капан, им се подиграват отдолу, сочейки ги с пръст…
Лукчо, покачен на гърба на Мечока, бърза към затвора, където е заключен баща му Лукан…
Служителите на гарата се опитват да натъпчат огромния барон Портокал в един вагон, смешно издул ламарини от телата на вече настанили се други дебелаци…
Празничните топовни салюти на принц Лимон. В небето излитат не само гюлета, но и поставените върху тях лимончета с горящи факли в ръце…
Барон Портокал се търкаля по един стръмен склон, премазвайки с тялото си куп нещастни лимончета от армията на принц Лимон…
Затворници обикалят в кръг, охранявани от един надзирател с пушка. Отвличайки вниманието му, те бягат един по един, скачайки в кръгла дупка, изкопана в единия край на двора…
Щастливият финал. Злото е наказано подобаващо и справедливостта в плодово-зеленчуковото царство е възстановена. Барон Портокал, отслабнал с цели 300 кг., работи като носач на куфари. Дон Домат полива тревните площи с маркуч под строгия поглед на господин Фасул.
Спомням си, че като дете имах възможността да разлиствам изданието от 1956г. Онова, на чиято корица героите (плодове и зеленчуци, „добри“ и „лоши“) са принудени да съжителстват заедно, наблъскани плътно един до друг в голяма плетена кошница. Още тогава книгата ми изглеждаше много, много стара. Може би просто е била преждевременно състарена от обичащите ми да четат по-големи братовчеди. Струва ми се също така, че илюстрациите вътре бяха цветни (?). Изданието, което пазя и до днес в библиотеката си, и което съм чел вероятно поне четири-пет пъти, е това на изд. „Отечество“ от поредицата Световна класика за деца и юноши – червената книга с твърда корица (1979г.). Илюстрациите вътре са оригиналните, но черно-бели. През 1984г. излезе и вариант с мека зелена корица, но въпреки цветната илюстрация под заглавието, мисля че онези в книгата отново са черно-бели. Днес ми се струва почти невъзможно човек да се сдобие с първото издание на книгата – онова, в което илюстрациите май (?) бяха в цвят. Не ги откривам и никъде в мрежата, така че единственият вариант е да се разходя някой ден до Народната библиотека. Там със сигурност бих го открил, защото те пазят всичко.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews