Джени Хейл е откритието ми за изминалата 2020г. И продължава да бъде и през 2021г. Когато чета романтични книги, в които действието се развива по Коледа, съм скептично настроена, дали писателката ще предаде снежната атмосфера, семейния уют, добротата и надеждата, които витаят около този свещен празник.
E, Джени Хейл е най-добрата, умението ѝ с едно изречение да потопи читателите в зимна приказка, въпреки проблемите, които ги съпътстват, това е безспорен талант. Много ми харесва, че авторката е заложила на нежните, състрадателни взаимоотношения и е изградила персонажите си с благородни качества.
Основен мотив в „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ е, имаш ли възможност да помогнеш на някого, по-добре го направи. Подай ръка на този, който не може да се изправи сам, без да очакваш нещо в замяна. Застъпват се благотворителност и взаимопомощ, като всеки човек разбира понятията през собствения си мироглед.
Аби на моменти ми се струваше твърде настоятелна и любопитна, намирам тези две качества за изключително досадни. Не оставяше почти никакво лично пространство на Ник, а той от своя страна бе постоянно резервиран, мълчалив и затворен. Връзката помежду им ми беше скучна през повечето време, но обстановката и интериорния усет на главната героиня, допринесоха за прекрасната зимна атмосфера. Обожавам описанието на снежни бури, защото напоследък докосването до истински сняг е мираж. Главно се среща в книгите и филмите.
Прочела съм три книги от творчеството на Джени Хейл и съм много щастлива от часовете прекарани сред страниците, както и от вълшебното настроение, което ми създават. „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ е съвършеният избор за незабравимо преживяване в студените дни.