Искам да започна с това, че нямам претенции, че съм голям разбирач по темата за метал, траш и грънч стиловете музика. Запозната съм с творчеството на Металика от съвсем малка и причината е баща ми, той ги обожава, може да ги слуша всеки ден, по цял ден и покрай него и аз имам някои любими техни парчета.
Когато си харесам някой изпълнител, актьор, спортист или т.н. (разбрахте ме) Искам да науча нещо повече за него извън работата, не разбира се за сейр, а просто да разбера човека отвъд обществената личност. Около Джеймс Хетфийлд - винаги е имало нещо по-различно, по-потайно и специално и макар да обичам да чета от извора, мога да кажа, че и от другите, които споделят мнението си Хетфийлд научих доста.
Като цяло лично аз смятам, че книгата макар да се води биография за Джеймс, погледа е малко в повечко към самата група. Но пък автора успешно е събрал личната история - детството, израстването, трудностите през които минава Хетфийлд и възкръсването му като нов човек и отвърждаванито му като големият и харизматичен талант, какъвто е и формирането и изграждането на Металика като групата, която е в момента. Двете неща са неминуемо свързани и едното без другото нямаше да е същото, разбира се хората около Джеймс също имат голяма роля. Още в начало, голяма загуба, която претърпява като тийнейджър Хетфийлд, а именно загубата на майка му, определено бележи живота му занапред. Но в края на книгата вече виодаме в какъв стойностен човек се е превърнал, в човек достоен за подражание. За мен Хетфийлд е точно като птицата Феникс - стигнал до пълно психично разрушение, той успява да се "роди" отново и да тръгне по-добрият път и да стане мега звезда в своя жанр музика и да бъде не просто добър, а гениален в това което прави. Човек разбиращ от работата си и останал здраво стъпил на земята.