"В тази книга ще видите непознати страни от личността на Слави. Ще видите един образ – доста различен от този, който познавате от екрана или от концертната сцена." Иво Сиромахов
„Ние винаги сме воювали с правителството, с всяко правителство, защото смятам, че това е основният ангажимент на журналистите и на такива шоута като нашето, да са против правителствата. Защото така има баланс, така има коректив. Бойко Борисов, каквото и да е правил, не е свалил шоуто. Може да е говорил „Аз мога да ви приключа“, може да е казвал всякакви неща, но не е свалил шоуто. Докато Иван Костов го свали. Той го свали, бе. Директно! Може да не го е свалил той лично, да го е свалил шефът на БНТ, но не е станало без Костов да е казал „Добре!“. Със сигурност. Щото държавата беше такава, че всичко опира до един човек.”
„За да правиш политическа сатира, трябва да имаш: първо – много добър екип, второ – топки, и трето – да имаш доверието на аудиторията. Само тогава можеш да си позволиш да създаваш сатира, да иронизираш, да бъдеш саркастичен и хората да ти вярват и да се разсмиват или пък да се чувстват на твоя страна. Иначе става нелепо. Става като правено в читалище, художествена самодейност.”
„Българската политическата класа е скопена. В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в „пирамидата на Маслоу“. Хора, които искат да работят за обществото. Така е правилно. А тук в политиката влизат хора, които на друго място не стават за нищо – голямата част от тях. Не мога всички да ги слагам под един знаменател. Но голямата част от тях са меркантилни, дребни душици, кои то искат да печелят от това, че са депутати или са в някое министерство, или са в общината. Те така ще искат, разбира се. Какво да правят друго?”
Станислав Тодоров Трифонов (познат и като Слави Трифонов) e български певец, телевизионен водещ и продуцент. Името му се свързва най-често с ТВ предаванията „Шоуто на Слави“, „Хъшове“, „Каналето“ и „Ку-ку“, но също така и с групата Ку-Ку бенд.
Мразен, отричан, хулен и низвергнат. Също така обаче обичан, идолизиран, обожаван и следван. Слави. Трифонов. Този, който препълни Национален стадион "Васил Левски" само за 5 часа и 7 минути, в които билетите буквално се изпариха. Този, който накара 70 000 души да пеят химна и "Моя страна, моя България" като един! Този, който вдъхнови многохилядното множество да раздаде душата и сърцето си насред водната стихия! Той е един! Мразете го, обичайте го, хулете го и го идолизирайте - няма значение. Единственото, което има значение са хилядите човешки същества, които е направил щастливи. Дали чрез песните си, чрез постъпките и делата си или чрез предаванията, думите, смешките, които е изрекъл на екран. Толкова години.
Чували сме репликата "Аз съм израснал със Слави!". Да, аз съм една от тези, които израснахме със Слави. Първо, в така мъглявото в моите спомени "Хъшове", след това всяка вечер в "Шоуто на Слави". Не си лягахме преди да чуем финалния виц(освен тези, които чакахме "Ало, ало"). А понякога, на него не му е било много до вицове.
В тази книга Слави откровено, по своя си ироничен и леко грубиянски маниер, разказва за трудностите по пътя, който за него е толкова важен. Пътят, а не крайната цел. Пътят, защото той те учи и те обогатява. Пътят, който го е срещнал с велики хора; хора, които са оставили отпечатък в света, чрез това което правят.
Книга-разказ за хубавите моменти в живота, приятелите, с които ги споделяш и за тези, които вече не са част от него, но винаги ще си спомняш с умиление за моментите ви заедно. Защото "много е хубаво да знаеш, че можеш да срещнеш приятелството, морала и обичта в най-различни форми".
Ако очаквате жълти подробности от личния живот на този толкова противоречив медиен образ - не си правете труда да четете книгата. Това е разговор между приятели, близки приятели и колеги. Слави Трифонов и Иво Сиромахов, вероятно на по чашка кафе, са седнали и са се разговорили за миналото, бъдещето, страховете и мечтите, спомените и надеждите, за тези неща, за които можеш да говориш само с близък човек. Да, и Слави има близки хора, да не повярваш!
И колкото и да си говорим - нека поне се опитаме да положим толкова усилия в своя живот, за да можем накрая да кажем "Пак бих го повторил така".
безкрайно искрени разсъждения на Слави, все едно седиш на стола срещу му и го слушаш как разказва, съвсем разговорно и с неговия глас, звучащ 1:1 в главата ти. Животът ти ще мине преспокойно без тази книга, но в нея можеш да разбереш защо 70 хиляди (по официални данни) препълниха Националния стадион!
Ще бъда честен. Давайки това уточнение, влизам и в стилистиката на Слави, но след като прочетох книгата му, се налага. Ще бъда честен, защото имах резерви; защото за пореден път имах предразсъдъци и си казвах: „Пак ли?!… Това не е литература, това не е книга“. И същевременно в книжарницата погледът ми все ме дърпаше към синята „гологлава” корица, все я прелиствах, докато накрая не я взех, и откровено, не съжалявам.
„За мен е чест”, издадена от „Сиела”, е словоизлиянието на Слави Трифонов, записано от дългогодишния му сценарист в шоуто и автор на няколко книги, Иво Сиромахов. Посегнах към книгата, заради влечението ми към биографии и автобиографии, макар че „За мен е чест”, според мен не попада в нито един от двата жанра, по-скоро е интимно интервю, тъй като книгата обхваща определен период от време и събития. Прочетох я в рамките на 5 часа и за мен тя протече като един петчасов монолог, който в главата ми звучеше с гласа на Слави.
Макар ежедневно да е на екран, Слави говори все по-рядко, все по-рядко дава и интервюта. Книгата му обаче би задоволила всички, които се интересуват от него и всички, които имат някаква позиция или обвързаност със случващото се в държавата. След толкова експлоатиран образ като неговия и същевременно такова дълбоко медийно мълчание, малцина биха останали безразлични към изповедта му, която е обширна и засяга почти всичко обкръжаващо го – работа, приятели, семейство, бизнес, музика, култура и политика.
В обособени и тематични глави, Слави освен че разказва случки, дава и мнението си по актуални въпроси от злободневието. Книгата обхваща всичко, което го вълнува, и неминуемо за неин старт е отредено мащабното събитие на националния стадион „Васил Левски”, където неотдавна шоуменът изнесе концерт пред 70 000 души. Преди да прочета „За мен е чест”, го смятах за поредния концерт. След като я прочетох и разбрах какви трудности е преодолял с екипа си, за да го реализира, го смятам вече за грандиозен успех.
Интересните моменти в изповедта на Трифонов са много, но безспорно най-вдъхновяващо е началото, в което той разказва за своето начало. Как се раждат „Хъшове” и как се стига до „Шоуто на Слави” – за всички трудности, за мазетата, за опитите, за амбициите, за желанието да се реализираш и силата, когато всички искат да те смачкат „За мен е чест” прави ретроспекция и на едни от най-паметните епизоди на „Шоуто на Слави”. Водещият разказва от първо лице за срещите си с редица световни знаменитости – как се е напил с Никита Михалков, за вечерята си със Стивън Болдуин, как разплаква Горбачов с една мелодия, как се запознава с писателя Лий Чайлд и става негов герой в романа му „Врагът”.
Неминуемо книгата има и своите лични моменти, в които Слави открехва макар и съвсем малко, завесата на личния си живот – кои са най-близките му хора, за жените и родителите си какво място в живота му заемат колегите и колко е голямо неговото семейство.
Колкото и наивно да звучи, „За мен е чест” блика от откровена доброта и философия за мирно съществуване на човека със себе си и с околните. „В крайна сметка, важното е да си добър човек. Това е смисълът. На мен ми е такова вътрешното мерило. Ако си добър човек, ще правиш добри неща и ще оставиш добра следа”.
Много ми хареса начина, по който са водени самите интервюта и редакцията на Иво Сиромахов. Първоначално започна малко всеобхватно и хвалебно и не ме грабна, но после докато я четях през мен минаха куп емоции. Тази книга успя да ме ядоса, разплаче, разсмее, замисли и да ми покаже един по-различен Слави. Определено се радвам, че я прочетох и след нея уважавам още повече работата му и разбирам, че много противоречива личност, но е прекрасен човек и професионалист.
Благодаря! Благодаря на този който е написал тази книга, на този който я е одобрил, редактирал, стилизирал, издал и прочие. Колко вярно е всичко написано - не знам, но то е толкова хубаво написано, че всичко друго няма значение. Зареждаща, открита, истинска, благородна. Слави не разказва какво е направил той, тук разказва за много, много други хора и какви са те, а това че почти за всеки е избрал да каже само хубави неща, говори само добро за него. Всеки може да изпъкне негативизми, но той набляга на позитивизмите. Всички знаем кой е Слави, кои са Ку-ку бенд, но тук аз се почувствах част от тях, част от концертите, от шоуто. Тези страници са една покана в техния свят, едни отворени врати на една красива къща, която си виждал в продължение на години, винаги си я харесвал, но никога не си влизал в нея. Има хармония, баланс, няма претрупан ред, четлива е, провокира читателя да се замисля върху засегнатите теми, има и смешки, ( на които съм се смяла с глас ), докачлива, на места леко арогантна "ма к'во от т'ва?". Аз чета, а в главата ми върви аудиокнига с гласа на Слави.
Много истинска, топла и човечна книга, пълна с разкази на един достоен според мен българин. Често ме разсмиваше прочетеното и се хилех сам на публични места, влизайки в ролята на "идиотът в пернишкия рейс".
Иво Сиромахов си е свършил много добре работата, само "любимците" ми от Сиела отново са се омазали с някаква посредствена корица, която става за дизайн на опаковка на артикул от сексшоп, но не и за дизайн на корица на книга, и то толкова качествена!
Не знам защо, но "За мен е чест" на мен ми напомня на една друга прекрасна книга, отново писана от българин - "Кривата на Щастието", на Иво Иванов. Може би защото и двете книги се опитват да събудят човещинката у нас, човеците.
Имам един много близък приятел, който е работил при Слави, и който съвсем скоро осъзнах, че е "взел назаем" някои жестове от г-н Трифонов, явно повлиян от силната личност, която той представлява. А сега прочитайки тази книга разбирам, че не е само по тази причина, ами защото Слави наистина е достоен да вземеш нещо от него.
Надявам се, че NO MERCY ще стане факт! Ако не българите, то тази земя българска и неземно красива заслужава със сигурност по-осъзнати и щастливи същества да щъкат из нея!
Като книга - много добро. Слави е умен човек (учиха в едно училище с бившата ми жена и го познавам от времената, когато беше прост виолист), а Иво Сиромахов е рядко ерудирана личност, завършил НГДЕК. Та, ако се абстрахираш от личността, описана в книгата - много добър и четивен текст. Всички по веригата са си свършили добре работата, само Сиела са осрали корицата. Лично за мен книгата ми даде много отговори. Слави ми е и набор, освен всичко друго, а и се занимаваме със сходни неща (е не със сходни мащаби) и описаните проблеми ми бяха повече от познати. Изводите, за жалост, също. И накрая нещо за истиността на текста - знайно е, че историята я пишат победителите. В цялата верига Куку - Каналето - Хъшове и прочие - победител е Слави. Затова сега си пише историята, каквато иска да остане. Защото Тодор Колев не написа книга - как Слави ми открадна шоуто. А Слави се прави изненадан в книгата - "не знам защо ми се разсърди Тодор Колев".
Слави може да е всякакъв, но със сигурност едно от нещата, които е е голям човек (велик ми се струва малко пресилено, понеже представата ми за величие е малко по друга). Това, което той е постигнал е безпрецедентно за България и никой не може и копче да каже за противното. Макар и да не съм съгласна с всичките му размисли и страсти, побрани в книгата, то не мога да отрека, че (ако това, което казва, наистина го мисли) той е страхотен и аз му казвам евала! Книжката е хубава, показва един малко по-различен Слави от този, който виждаме всяка вечер по телевизията и този Слави е личност, която ми се струва много хубаво да познаваш. Само корицата ако не беше толкова смотана... Слави, другия път като решиш да издаваш нещо такова, аз ще ти направя корица, или който и да е. Буквално който и да е ще я направи по-добре. Но аз не съдя за книгата по корицата и в този случай се радвам, че е така.
Едва ли има по-хубаво усещане, свързано с четенето, от това да имаш чувството, че някой е застанал срещу теб и ти разказва, именно на теб, не на широката публика. Сякаш сте поседнали като най-добри приятели и човекът срещу теб разкрива душата си пред теб. Разбира се, в случая буквално е така - Слави разказва на Иво, когото познава от дълги години и счита за близък приятел. И все пак, се чувстваш, сякаш ти си на стола отсреща. И сякаш чуваш гласа на Слави... с всяка промяна в интонацията, всяка пауза, с всяка емоция в гласа - от умиление до гняв.
Много различна книга.Видях една друга стана на Слави Трифонов, която никой от нас хората пред малкия екран няма как да видят без да са прочели книгата.Имаше много смешни моменти, както и тъжни!Определено си заслужава!
В книгата ще откриете интересни истории за гости, които са гостували в шоуто, разказани през погледа на Слави Трифонов, а и не само. Разказват се много лични моменти, събития и срещи с хора зад кулисите на предаването. Няма как да не е интригуващо да се прочете нещо от човек, който е в музикалния и телевизионния бизнес от толкова време. Сигурно може да се напишат още няколко книги с негови истории и случки. Обграден от професионалисти, защитаващ разни каузи, помагащ на хора и т.н. - това добре! Но не може да се отрече, че същият Слави Трифонов е проводник и е един от двигателите на чалгаризацията на нашата мила родина - с някои негови песни, скечове, промотирането на разни чалга изпълнители в шоуто и т.н.
Искрени истории свързани с шоуто, концертите и гостите, които няма от къде другаде да разбереш. Не е книга, която непременно трябва да прочетеш, но ако си израснал с шоуто и помниш концертите по стадионите, вероятно ще ти се стори интересна.
За пръв път не знам каква оценка да поставя. Как да оцениш нечий живот? Слави Трифонов е това, което е. Чест му прави, че остава искрен, независимо от емоциите, които могат да предизвикат думите му.
”За мен е чест” е една друга страна на Слави. В тази книга той споделя неща, които по принцип не може да каже в ефир. Хареса ми това, че Слави е напълно откровен. Без маски, без редактирани думи, за да изглеждат по- добре. Просто една различна страна на Трифонов. Ако погледнем чисто литературно на книгата, не е нищо особено и не може да се сравнява с автобиографията на Бон Джоуи, примерно.