Вестоносец

by Бойко Ламбовски

Unknown Binding

About the author

Роден е в София. Завършил е френска гимназия в родния си град и литература в Москва.
Лауреат е на много награди за поезия, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003.
Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. езици.
Пише още публицистика и есеистика, превежда от френски и руски.

Reviews

[Денис Олегов · Rating 5 out of 5]

С картонени шлемове, с глъчка се върнаха воините,
за спомен се снеха, умиха ръцете си с газ,
и ми викнаха: - Тичай, момче, и поръчай на хората
да приготвят курбан за героите, сиреч за нас.

Без да мисля, аз хукнах; аз бях специално обучен
да промушвам Вестта между огън, земя и вода.
Нямах вече другари, затуй пък усмихнати кучета -
цял кордон от зъби, охраняваха мойта следа.

Като жива стрела, като умен куршум цепех въздуха,
и крещях до прегракване с криви, усърдни уста.
- Мене слушайте, хорица! - виках. Но те не помръдваха,
и през мен си намигаха. Сякаш ме нямаше там.

Зад гърба си те пазеха своите вехти надеждици
както крие затворникът фас от пазача суров.
И различно животът челата им с нокът бележеше,
но дълбоко, дълбоко бе всеки на гордост готов.

Но дълбоко, дълбоко сме всички ятаци на дявола,
а пък дяволът шепне, че воините нямат лица;
че зад техните брони кръвта е лукава и ялова;
че с корона картонена всеки изглеждал би цар.

Затова спирам аз - като кост във гръкляна на пътя,
и крещя, че не съм вестоносец победен, че са
два бодила очите ми, често навътре обърнати,
и че сам ще изправя и сам ще си счупя гласа.

Тук отвързвам сандалите - друг да изпратят нататък,
Който тича по-бързо и по-гръмогласно реве,
та да може да стигне и да се завърне обратно,
без да види стената, иззидана от гърбове.