Сезонът на Йоана

by Яница Радева

С въздействащо и непринудено повествование "Сезонът на Йоана" се заема да "избродира" чрез живота на една самотна жена нишките, които свързват хората в един неголям провинциален град, но заедно с това и обречените на разминаване съдби. Плавният бод на иглата изгражда съвременна картина-гоблен на обществото - свят, в който лутанията разкриват пътя към сезон, непознат от календара. Сезон, в който можем да пристъпим единствено със смирение.

А какво точно е времето в него и какво очаква търпеливата героиня, докато преброжда улиците на своя град и купува рокля за рождения си ден, какво вълнува нейната съседка, докато присяда на масата ? в двора, или мъжете от гробището, докато пушат, нека оставим читателя да открие сам. Препоръчва се четене с валдхорна.

112 pages, Paperback

Published January 1, 2015

Reviews

[Yoana · Rating 2 out of 5]

Романът има сюжет, което го изстрелва с няколко обиколки пред буквално всички други съвременни български романи, които съм прочела досега. Историята е интересна, но доста постно разказана, без развитие на персонажите, но пък с много безсмислени подробности, които се усещат като досаден пълнеж. Поетичният стил също не ми е изобщо по вкуса, а и затруднява четенето - изреченията са дълги, с навързани една след друга фрази, повечето от които с обърнат словоред, и звучат като поток на мисълта, само че скучен. Според мен логиката на повествованието водеше към щастлив край, но българският вкус към безсмислен трагизъм се е проявил и тук и накрая героите се разминават за малко. Аз лично не видях причина за този завършек. Общо взето писането е сносно, макар и не по моя вкус, авторката явно има понятие от писане на романи, разбира от структура и литературни похвати, но всичко ми се видя недоразвито, недовършено и в крайна сметка скучно.

[Красимира]

Не е моята книга. Не можах да я прочета заради стила, който е може би твърде поетичен за мен. На няколко пъти почвах, а после усещах, че погледът ми съвестно следи редовете, а вече съм започнала да си мисля за нещо друго. За мен проблемът беше, че повечето изречения са като това: "И тогава, докато допълваше за втори път чашата й, Мира възкликна толкова енергично, че за малко да разплиска наоколо - нима за нищо не те е страх? - а Йоана отговори, че за какво, без дори да се замисли, защото човек, ако се замисли, първо за живота и парите се плаши, а тя е далече, твърде далече от тези неща и затова лесно изрече - че за какво?" Аз предпочитам старомодната и неоригинална пряка реч.

[Aleksandra · Rating 4 out of 5]

Иска ми се да имаше просто съвпадения в живота.