Тук идва развързката, но нещата всъщност стават по-зле.
Авторът успява да върже логическата линия, да разкаже за случилото се с Лунна дъга (толкова недесцеплинирани десантчици не бях виждал), но закъсва в обясненията.
Като се изключи претрупаната с картини експедиция на Тоболски, която в един момент просто става сложна за възприемане, остават двата основни въпроса:
1. Хората изобщо не разбират какво се е случило, само се надяват да не се случва повече.
2. Хората не могат да се разберат с "екзотите", даже и не опитват, въпреки че екзотите се опитват да им помогнат по всякакъв начин. Най-лесното за което се сещат е да ги изпратят с еднопосочен билет към мнооого далечния Космос...
Соц реализмът е пречел за правилното разрешаване на конфликта и това си личи много в един момент.