Тя се наслаждава на дъжда

by Мария Донева

Издaтeлcтвo „Жaнeт-45“ пpeдcтaвя eднa изящнa ĸoлeĸция oт cтиxoвe нa cлънчeвaтa Mapия Дoнeвa. Cтиxocбиpĸaтa вĸлючвa, ĸaĸтo cтиxoвe oт пpeдишни ĸниги, тaĸa и нeпyблиĸyвaни дoceгa тeĸcтoвe.

„Bъpвитe пpeз мeceцитe и ceзoнитe нa гoдинaтa. И пpeз гoдинитe нa живoтa. Cъпътcтвaт ви cтиxoвe – oтpoнeни, издишaни, извиĸaни, въздъxнaти, възĸлиĸнaти. Иcтинcĸи ĸaтo чepнoвaтa нa днитe. Toлĸoвa нeпpecтopeни, чe ви ce cтpyвa, чe нe ca пиcaни oт пoeт, a oт caмaтa пoeзия, ĸoятo имa пpaвoтo дa cи измиcля вcичĸo, вĸлючитeлнo и имeнa. Mapия Дoнeвa, в тoзи cлyчaй.“

Beceлинa Ceдлapcĸa

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Audiobook

128 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.

Reviews

[Neva · Rating 5 out of 5]

Мария е портвайн: сладка е, зашеметителна и те кара да се смееш щастливо на неща, които друг път може и да те плашат. Тя знае какво прави (на с. 79 е обяснила кратко и ясно защо пише нещата, които пише) и умее да го прави великолепно. Няма такова нещо като "съвременна българска поезия" без Мария на първи ред. Хайде да се разберем най-сетне - да си по избор фрустриран не е артистично, а лузърско. Да си унил и втренчен в трансформациите на пъпа си не е интересно дори за пъпа ти. Да изчопляш черното на бялото и блудкавото на вкусното не те прави задълбочен, а досаден. Защо на човек в нашите характерни културни и поетически условия му трябва някаква индулгенция, за да обича Мария Донева и да иска още? Защото тя се наслаждава на нещата и римува като богиня, и звучи гладко и галено, и ликуващо? Не помните ли, че всъщност всичко останало изисква оправдание, не и това? Тя дори като търпи поражение го изнася като триумф.

Обожавам стихотворенията й за таткото ("като голямо оригами от стари вестници сглобено"!), за възрастните жени, за възможното в невъзможната любов ("да бъдем два съседни реда в книга") и бомбардировката на сетивата: "пръстта се рони като хляб", "сок от праскова към лакътя", "разтопените релси са подути и парят", "звездите капят в тъмното", "напуканият топъл мрамор издишва мръсни аромати", "сенките тропат, пукат техните стари стави", "свети слънце, но зло и дребнаво", "във чая свети ранен залез", "остра троха изостанало щастие", "сечивата си остри върху мен януари"...

Я още малко за любовта:

Във шепата ти като в топла чаша
се е събрала малка глътка време.
Каква наслада е да помълчим.
Да се допреш до мен. Да си почина.
От толкова облизо не личи,
че сме дефект във общата картина.

[Одисей]
Явно е от онзи вид мъже,
дето спят с изпаднали богини.
Само с хитрост е въоръжен
и е тежко наранен със минало.

Колко смътно познати лица
в този град, в който нямам познати.
Колко хубави чужди деца.
Колко весели чужди приятели.
Аз ги мярвам, докато вървя
и за кратко, но остро ревнувам.
И внезапно обиквам това,
дето тайно от мен съществува.

Мария е прилепчивата авторска самба, която искате да изтанцувате на сватбата си - в поезията й има секс от радостния ("ела да си опитаме целувките!"), любов от вълнуващата ("щом можеш да ме натъжиш, то значи станали сме близки"... "аз се давя във трепет"), влага от животворната, надежди от сбъдваемите (и от другите, спокойно, ако обичате да не сте в настроение, няма да ви го оправи завинаги), лято, ухания, лица, птици, хоризонти ("цветето. вазата. сянката. шепотът. точно ей тази светулка във шепата" :). Аха, аха, като Águas de Março , за която тя е написала дивашки добър български текст в самото начало на тази стихосбирка (направете си услуга, както казват американците, и изпейте с тази мелодия текста от страница 5).

"Тя цялата е панаир с гледачки, песни и животни...", "място за живот, където красотата нещо значи", "нещо с дантела на слънцето проснато, нещо невинно, добро, недокоснато"! Иначе Мария е колкото блага и обичаща, толкова остра и засичаща и може всичко. "И отдалече си личи, че е заета да живее." Ако на някого не му е достатъчно философска и екзистенциална, значи философията му е дървена, а екзистенцията - досадна. Ае.

[Христо Блажев]

Жена от захарен памук…: http://knigolandia.info/book-review/t...

Следпанаирно съм доста дезориентиран, диря тишина и спокойствие. Къде мога да ги открия, ако не в новата сборна стихосбирка на Мария Донева? Но и защо да говоря, като това може да направи Ива Колева:

Поезията на Мария Донева е поле от ласки. Тя е високо стръкче трева и сладко от облаци. Носи те на гръб, за да можеш да гледаш небето.

Поезията ѝ още е „руса като малък принц”. Нейните „ягоди, липи и рози” те милват като лято през детството и се надбягват с вятъра заедно с теб.

„Тя се наслаждава на дъжда”, аз се наслаждавам на поезията ѝ. Да я четеш, е като да се прибираш в себе си – всичко има у теб, но то често е разбъркано и неподредено. Е, стиховете на Мария Донева приютяват, подреждат в сърцето ти, прегръщат го и го завиват за лека нощ.”

ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/t...

[Ралица Нейчева · Rating 4 out of 5]

Харесвам непринудеността, силата на детайлите и широко отворените очи за малките неща у Мария Донева. Цари истинска хармония и уединение и бих я слушала до безкрай. Думите й са истинска наслада за душата.🌸💞

[Doroti · Rating 5 out of 5]

Тази малка книжка е събрала по много от всички най-прекрасни, понякога тъжни, усещания на света. И е всъщност толкова голяма!

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Толкова прекрасно прочетена от самата Мария Донева ❤️

[Plamena Anova · Rating 5 out of 5]

Мария Донева е вълшебница.

[Любопитка · Rating 5 out of 5]

Мария Донева е уловила толкова много емоции, думи, моменти и късчета приказност – има любов в огромни количества; малко тъга; има срещи вълнуващи и раздели неканени; има радост по детски наивна, но примесена с толкова мъдрост; споделеност; очакване и обичане; зима и лято, пролет и есен; мрак, покой, тишина; лениви следобеди; весели бабички и няколко думи за смъртта; уютни спомени и надежда примесена с много любов. И още толкова много неща … За повече виж: https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Jacqueline · Rating 5 out of 5]

Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи- в някоя книга.
В празника шумен- няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две- три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.

Думите на Мария възприемам като сладко лекарство. Те са за четене и препрочитане, нежни и освежаващи. Прегръщат те топло и оставят усещане за спокойствие, уют. Надежда. Става ти светло и усмихнато на сърцето. И знам, че този ден поне/ ще дишам светлина и вятър.

Разкош.

[Gergina Doynova · Rating 5 out of 5]

Хората те гледат.
Трябва да внимаваш
при кого отиваш,
откъде минаваш.

Криеш ли загадка,
свършено е с теб -
ще те хапнат сладко.
После ще разтребят.

Трябва да изглеждаш
плосък и прозрачен.
Думи ако казваш -
нищо да не значат.

Трябва да запазиш
радостта си скрита -
да не я полазят,
за да я опитат.

Да не я размътят,
да не я омачкат.
Да не я настъпят
със безгрижна крачка.

Но ако трепериш,
как ще съумееш
радост да намериш,
в радост да живееш... ⭐⭐⭐⭐⭐⭐⭐⭐⭐                                             

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

„Тя се наслаждава на д��жда“!
Навън пък е такава мъгла!
А аз се наслаждавам на новата книга на Мария Донева, пълна с любими стихотворения!
Тя е решила да приюти някои от всичките си прекрасни дечица под нова корица. Те сега живеят нов живот под едно нежно листенце и много се обичат. Проверих!
Много са послушни, бляскави, мили и още по-любими от всякога.
Тъй че, дори и да имате всички книги на тази прекрасна поетеса, в които живеят същите стихотворения, трябва да имате и тази антология!
Защото всичко, на което пише „Мария Донева“ трябва да се притежава, да се прегръща и да се обича! А има и изненадииии!
Разбира се, препрочитането на нейните стихотворения ще ви направи двойно по-щастливи! Те топлят, милват, съчувстват, гушат се, смеят се с теб, пипат те по нослето и те уверяват за пореден път, че всичко в душата ти е наред!
Накрая единственото, което ти се иска направиш е да въздъхнеш и да се усмихнеш така, както само човек като Мария Донева може да те усмихне!

[Snezhana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

"Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва."

Скътах си мигове от тази стихосбирка в малък списък, за да мога да се завръщам към тях често, когато усетя, че имам нужда от тях. Тази книга беше пътешествие из душата на една жена, съхранила прямотата си и чистия си поглед към света. Сякаш си на качен на емоционална въртележка - но винаги някой или нещо те очаква, когато слезеш долу.
А Мария Донева е все така прекрасна вълшебница, творяща магии в рими!
Препоръчвам! :)

[Angelina · Rating 5 out of 5]

"Щом можеш да ме натъжиш,
То значи - станали сме близки."

***

"Да е със мен и всичко да ни стига.
Да бъдем два съседни реда в книга. "

[Milena Tseneva · Rating 5 out of 5]

„Тя се наслаждава на дъжда“ е първата стихосбирка, за която ще се осмеля да напиша ревю, защото просто не се сдържам да изкажа възхищението си от таланта на тази българска поетеса! Хубавите книги рано или късно стигат до теб, по един или друг начин. Тази стихосбирка е точно от тези хубави книги – много, много хубави…

Такива книги аз лично винаги слагам в чантата си, да са ми под ръка всеки път, когато искам да се откъсна от реалността и да поема нещо позитивно в съзнанието си, да се заредя емоционално.

Та, ако не е станало достатъчно ясно дотук, обявявам Мария Донева за моя любима българска поетеса! Със сигурност вече знам поне няколко души, на които ще подаря тази великолепна стихосбирка…

А вие, ако също имате някого до себе си, който е много специален и важен за вас, подарете му „Тя се наслаждава на дъжда“! Подарете му частица от магията на Донева, от нейните прекрасни стихове и емоции! Подарете му тази искрена любов, която не просто се чете – тя се усеща с всяка фибра на тялото… Подарете радост, защото…

'И да се смеем, и да плачем –

живеенето е за малко.

За малко само нещо значим.

Една черта от химикалка.


Приятели – дано са здрави.

Деца – дано да са щастливи.

Това най-много да оставим.

Довиждане – и си отиваме.


И нищо няма да си вземем.

И нищичко не притежаваме.

Освен, назаем, малко време.

И радостта, която даваме.'

Цялото ревю - тук: http://azcheta.com/tya-se-naslazhdava...

[Cvi * · Rating 4 out of 5]

Има автори, с които можеш да заспиш, да се събудиш, пиеш си кафето ("кръг от чаша разлята - нейната територия") и пак при тях да се намериш. После ги оставяш настрана, нахлузваш си гуменките, обикаляш улиците, прашни (по софийски), след малко дъжд ще се изчистят и отново ще си тук (като посока на нейния полюс) и ще дремнеш в автобуса към лятото.

С Мария Донева лятото е постоянно усещане за съществуване, за утопия (отвъд любовта), константа на себе си. От прашните обувки измити от дъжда, до саждите по роклята на баба. Портал на време, в което светът е един по-(във всичките си възможни състояния)влюбен, по-наивен, по-женски (като захарен памук), по-географски неопределен.

Лятото като сезон, понятие, усещане, като дрехата, която те оставя гол (поетично по мъжки, голата жена е поет). Но сезоните се менят, твърде къси, твърде дълги, все недостатъчни. Слънцето ще стане - стотинка. Капачка от бира. Изядено от студения вятър. "Дрехата ми е корица на книга.", а не топлите утринни лъчи. Ще се сгреем по нашенски "няма друг алкохол - само мекият спомен."

В последните пет минути лято си пожелавам най-лесното - "Да бъда тук и никъде да не отивам... Да ми е просто и красиво". А август е твърде къс за лятното ми светоусещане.

[eline · Rating 5 out of 5]

По принцип не съм фен на поезията, не ме грабва нищо в нея. Рядко намирам смисъл и възможност да усетя каквото и да е било, написано от автора, което да ме накара да разбера с толкова малко думи неговите емоции и чувства. Затова смятам, че когато една книга, пълна с изключително много живот и свежест, се появи пред мен - оставам без думи.

Прозата, която пише Мария Донева е като свеж дъх сред толкова много неразбрани стихове, измежду които се намираме. Остави ме изненадана и без дъх. Може би това бе първата и последната подобна книга за мен. Прочита също беше зашеметително добър. Препоръчвам с две ръце, дори и за тези, които като мен са скептични към поезията.

[Bogdana Dencheva · Rating 4 out of 5]

Сега знам каква ще е пролетта в Стара Загора.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

(стр. 5)

[Christina Dimova · Rating 5 out of 5]

Чиста и истинска поезия. Нещо от което имаме нужда.

[Mihaela · Rating 5 out of 5]

За първи път се срещнах с изкуството на Мария Донева в 10-ти или 11-ти клас. Спомням си, че на мен и на приятелките ми изобщо не ни се присъстваше в допълнителния час. Не ни беше интересно и много искахме да избягаме, но не го направихме. И добре, че останахме - иначе никога нямаше да открия магията на Мария Донева.След първите няколко минути вече седяхме със зяпнали уста, понякога плачехме, понякога се смеехме. Час и половина, който мина неусетно.

Тя е великолепна. Говори и пише увлекателно, с такава нежност и искреност, че думите ѝ докосват сърцето. След онази среща започнах да я чета с истинско удоволствие и днес я смятам за една от най-обичаните ми български автори.

Книгата не я прочетох, а я изслушах в Storytel, прочетена от самата нея, което направи преживяването още по-приятно. Много я обичам и съм много благодарна за това, че има една нейна книжка, прочетена от нея.

[Lily]

Може би “Има страшно” ме намери точно когато трябваше, защото почти всеки стих от тази стихосбирка ми е любим. В “Тя се наслаждава на дъжда” ме очароват по-скоро отделни моменти (въпреки че някои от стиховете са публикувани и преди, и то точно в “Има страшно”) - Мария Донева леко и внимателно тъче нишките на сезоните, разказва за вкуса и мириса на бягащите часове (с което ми напомня на друга любима стихосбирка, “13-те месеца” на Ерих Кестнер) - сребърни жилави смокини; август, разтопен и ласкав; усмивки от лимон… И рисува картини, в които дори преди да завали има цяла вечност за нежност:

“Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса

и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.”

[Viktoriya Antonova · Rating 4 out of 5]

Много топла, много земна и вдъхновена от природата, сладка като захарен памук поезия....

Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли,
и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича,
и между листата й тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее,
и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойно заспива.

[Branimir · Rating 5 out of 5]

Толкова мило, толкова приятно четиво.. Прочетох тези стихове за една седмица в края на юли, в синия час, когато слънцето затихваше с меланхолна усмивка над Витоша.. Пишейки тези думи в средата на септември, май нищо не мога да изрецитирам, но ми е останало усещането. А от това повече.. какво?

[Dimitar Apostolov · Rating 3 out of 5]

Много хубава книга с нежни стихотворения, които понякога обаче звучат сходно. Моите любими бяха 15 Август, Как да боледувам, и стихотворението, което е и заглавие на книгата.

[Nadya Trifonova-Dimova · Rating 4 out of 5]

Стоплят сърцето тези стихове :)

[Yoana · Rating 5 out of 5]

нежна и красива, някак се усеща като топъл следобед на плажа

[christine ♡ · Rating 3 out of 5]

2.5/5
На моменти твърде пухкаво, лигаво и захаросано. Имаше и неща, които ми харесаха, но просто бяха по-малко.

[Валентина Калина · Rating 5 out of 5]

Разкош между две меки корици.

[Милена · Rating 5 out of 5]

Приятна за четене поезия.

[Andriana Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Мария Донева има дарба: с малко дума да казва много неща! ❤️

[Denitsa Miteva · Rating 3 out of 5]

Книгата е подредена лошо - втората част е по-силна, ако читателят не се откаже преди това.

[Селина Йонкова]

за хора неизкушени от поезията, но любопитни, какво е, тази стихосбирка, както вероятно и всяка друга от мария донева е един много добър избор. това са приятни, мили и добре подредени рими, рисуващи картини и чувства от битието. на мен обаче ми е някак странно, този тип творчество извън класическите образци на алкей, сафо, вийон, шекспир и прочие компания, които обичам.
ясни, ограничаващи без възможност за неопределеност те не ми въздействат, оставам с ехото от един благозвучен но незапомнящ се припев.

Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.

Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И става много явно,
че сам не се живее.

банално ми е. сякаш е затворено в рамка, без алтернативата да го видя по различни начини, според настроението. по- точно, стиховете на мария донева са точно определени настроения, независимо дали, съм тъжна, разсеяна или лекомислена, те изискват от мен да бъда в същото емоционално състояние в което са те, а аз не харесвам това. разби ра се, давам си сметка, че след е. е. къмингс и неговата: "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)", книгата оглавяваща личната ми годишна класация за 2015, поезията на мария донева е като кутия с бонбони "милка" след, като съм опитала ръчно направен белгийски шоколад.