Отделяне от себе си. Интервюта

by Йосиф Бродски, Joseph Brodsky

Десет години след неговата смърт най-младият Нобелов лауреат Йосиф Бродски не престава да ни изненадва - не толкова с обема на написаното от него, колкото със свежестта и дълбочината на откритията и прозренията си. Малцина са живите днес, които с такава страст и безпощадна точност продължават да ни наблюдават и анализират и не просто да присъстват, а да се намесват в живота ни и да определят посоките на движенето му. „Отделяне от себе си" е поредната книга на най-великия руски поет от края на миналия век, в която за първи път на български език излизат 26 от неговите 153 интервюта от периода 1973-1995 г. Сред събеседниците му са Шеймъс Хийни, Дерек Уолкот, Лес Марей, Джон Глед, Адам Михник, Юз Алешковски, Евгений Рейн, Пьотър Вайл и Александър Генис, Аманда Айзпуриете. Бродски остава верен на монументалните и универсални теми в поезията и есеистиката си - за творчеството и времето, за религията и идеите, за езика и съдбата на онзи, който му се подчинява.
Разговорите дават допълнителен материал за по-задълбочено тълкуване на поетичното творчество на Бродски, разкриват истинския размах на неговата мисловна дейност и дълбочината на идеите му, понякога твърде концентрирани и трудни за разчитане в отделните му стихотворения. Широката ерудиция на поета, неговото оригинално светоусещане, опитът му от две култури образуват огромно смислово поле от препратки и асоциации и го налагат като един от виртуозите на жанра. Бродски отново смайва със своята жизненост и интелектуална любознателност, противоречивост и парадоксалност, с оригиналния си поглед към света и гениалната си изобретателност.
„Отделяне от себе си" е книга първа от поредицата с интервюта на Йосиф Бродски.

398 pages

Published January 1, 2006

Reviews

[Victor Getsov · Rating 5 out of 5]

Чудесна, чудесна. Подчертавал си съм под път и над път. Учуден съм, че 400 страници интервюта с един човек не ми омръзнаха, но е факт. Бродски говори разумно, не се впуска в самохвалства, не е арогантен. А как сочно говори за поетите, които харесва...
Най-любими са ми двете интервюта с Евгений Рейн, с когото са близки приятели. Говорят си на „ти”, а Рейн знае как да влезе под кожата на Бродски и да го провокира да говори по-емоционално. Най-много ми хареса „Човекът в пейзажа”, където Бродски споделя повече подробности около личния си живот и най-вече за годините в Ленинград.
Абе, силно препоръчвам.
----
Такъв е животът. Не можеш да изразиш чувствата си. Винаги е така. В най-важните моменти – не можеш. Не можеш да се смееш или да крещиш, когато най-много искаш или трябва.

Светът отдавна вече не ме учудва. Мисля, че в него действа един-единствен закон – на умножаване на злото.

Със свободата не може да се направи много. Просто трябва да се чете повече. Свободата съществува за това да ходиш в библиотеката.

Мисля, че мъдростта обикновено е плод на преживяна криза. Стига кризата да не ви смаже, тя поражда неувереност и отчаяние, а тъкмо те са бащата и майката на мъдростта. Всъщност не смятам, че до мъдростта се стига единствено чрез страдание: всяко правило си има изключения и съм виждал как мъдростта се придобива и чрез щастие. Но това не се случва често.

Избликът на творческа енергия, дори и най-нищожният, е опит да уплашиш смъртта.

Бих казал така: гледай на ближния си като на същество, което е по-слабо от теб, и се отнасяй към него със съчувствие. Първото морално задължение вероятно е точно това: да облекчаваш живота на ближния, а не да го усложняваш.

Нищо, което пиша, не е случайно, докато онова, което говоря, е до известна степен случайно.

Винаги нещо е по-важно от онова, което става.

Времето непрекъснато по някакъв начин дялка ли те, вае ли те, прави те на първобитна статуетка – без лице, без черти.

Може би в онзи момент не ми вървеше в живота, тоест нямаше какво да кажа.