What do you think?
Rate this book
Караджата
192 pages, Paperback
First published January 1, 1972
10 people are currently reading
228 people want to read
About the author
Георги Божинов
7 books48 followersГеорги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор е на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
November 4, 2025
Какво е да тръгнеш да се биеш за свободата?
За свободата на дядо ти Тръпко, за чорбаджийската или за тази на безименния български скот, част от башибузушката орда?
За жетварките в полето жежко или селяните, тръгнали на бейска ангария?
Замислих се, дали бих тръгнал аз, днес...
А те са дръзнали, борили са се и за първи път от 450 години, българска войска се сражава с турците и ги сразява! Без да очакват слава или награди, водени от чист плам и патриотизъм.
Подвигът на четата отеква гръмовно из българските земи и посява семената на бунта.
Георги Божинов е безспорен майстор на словото и описанията, до степен, в която и аз се пренесох в обкръжението, изпитах жегата и безнадежността, но и онази надежда, че всичко е посветено на една по-висша цел. За която си струва да се живее и дори да се умре!
Книгата трябва да се прочете, има много да даде!!!
За да не са Караджата, Хаджи Димитър и четниците им непознати, само една абстракция от учебниците по българска история...
Поклон пред подвига им!
Ето как го е видял и художника:
Войводите Хаджи Димитър Асенов от Сливен и Стефан Караджа от Тулча:
Цитат:
"О, аз не ходех в ония дни. Хвърчах. Денем и нощем бълнувах България, бунта и свободата..."
За свободата на дядо ти Тръпко, за чорбаджийската или за тази на безименния български скот, част от башибузушката орда?
За жетварките в полето жежко или селяните, тръгнали на бейска ангария?
Замислих се, дали бих тръгнал аз, днес...
А те са дръзнали, борили са се и за първи път от 450 години, българска войска се сражава с турците и ги сразява! Без да очакват слава или награди, водени от чист плам и патриотизъм.
Подвигът на четата отеква гръмовно из българските земи и посява семената на бунта.
Георги Божинов е безспорен майстор на словото и описанията, до степен, в която и аз се пренесох в обкръжението, изпитах жегата и безнадежността, но и онази надежда, че всичко е посветено на една по-висша цел. За която си струва да се живее и дори да се умре!
Книгата трябва да се прочете, има много да даде!!!
За да не са Караджата, Хаджи Димитър и четниците им непознати, само една абстракция от учебниците по българска история...
Поклон пред подвига им!
Ето как го е видял и художника:
Войводите Хаджи Димитър Асенов от Сливен и Стефан Караджа от Тулча:
Цитат:
"О, аз не ходех в ония дни. Хвърчах. Денем и нощем бълнувах България, бунта и свободата..."
May 8, 2024
Обожавам тази книга... За мен, „Караджата“ е гениално представяне на родна историческа личност и паметен момент от миналото! Георги Божинов е разказал в нея по много човешки и докосващ начин за трагичните последни дни на четата на Хаджи Димитър... Обаче, авторът е фокусирал вниманието си не върху войводата, а върху Стефан Караджа, чийто авторитет сред останалите четници е забележителен! Безкрайното уважение и чувство за близост, което момчетата изпитват към Караджата показва, че личности като него са изключително нужни и ценни...
„Момчетата уважават Хаджията за това, че е умен, разсъдлив човек, за това, че е нещо като идеолог, нещо като политически войвода на похода; човек, който може да им посочи далечните, сини върхове на Балкана, също и върховете на тоя поход. Но по-близък им е Караджата. Те обичат Караджата, защото само той може да им покаже, стъпка по стъпка пътя към тия върхове, обичат го за това, че досущ като майка ще ги обгърне с любовта на погледа си, на вниманието си, на нужната една дума в нужния миг.“
„Момчетата уважават Хаджията за това, че е умен, разсъдлив човек, за това, че е нещо като идеолог, нещо като политически войвода на похода; човек, който може да им посочи далечните, сини върхове на Балкана, също и върховете на тоя поход. Но по-близък им е Караджата. Те обичат Караджата, защото само той може да им покаже, стъпка по стъпка пътя към тия върхове, обичат го за това, че досущ като майка ще ги обгърне с любовта на погледа си, на вниманието си, на нужната една дума в нужния миг.“
November 6, 2024
"Борбата трае, докато трае робията и нощта..." - един страхотен разказ за Стефан Сърната, или още Стефан Караджа. Георги Божинов успя да пресъздаде образа на героя, трагичния му край и зловещата картина по един естетически начин, който те кара да се замислиш: ами ако не съществуваха смели и решителни българи като Караджата и Хаджи Димитър? Ако не бяха те да кажат на Дякон Левски, че с чети България всъщност няма да се освободи? И ако не беше самият Левски да ни каже, че "има нещо по-сладко от живота и хляба, и, че това нещо се нарича свобода"? Не знам. Но историята знае.
March 7, 2023
“Мир и безмълвие.
… И все така е зелена и тиха оная поляна там, над клонатото дере, в зелените шуми. Стои си тя, обърната към изгрев-слънце и ласкава, цъфти си там и увяхва тихо. А когато вечер изгрее месецът и птиците млъкнат, и звездите обсипят гъсто небесния свод, когато заспят далечните звуци и далечният лай и стане още по-тихо — само щурците тогава остават, църкат с тънки и дебели свирчици и мерят вечността.
Тогава навярно и тук идват самодиви. Играят те щурчовите вечни песни, ронят росни капки плач по тревите.
И търсят духа на Караджата.”
… И все така е зелена и тиха оная поляна там, над клонатото дере, в зелените шуми. Стои си тя, обърната към изгрев-слънце и ласкава, цъфти си там и увяхва тихо. А когато вечер изгрее месецът и птиците млъкнат, и звездите обсипят гъсто небесния свод, когато заспят далечните звуци и далечният лай и стане още по-тихо — само щурците тогава остават, църкат с тънки и дебели свирчици и мерят вечността.
Тогава навярно и тук идват самодиви. Играят те щурчовите вечни песни, ронят росни капки плач по тревите.
И търсят духа на Караджата.”
December 6, 2015
Караджата и всички герои около него: http://knigolandia.info/book-review/k...
“Караджата” няма да буди възмущение в патриотично настроените читатели. Това е позитивно от една страна, от друга – неизбежно поставя творбата редом с твърде много други, точно това, което “Калуня”-та избягваше и затова се извисяваше (знам, че казах да я оставим настрана, но е трудно). Историята за четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е добре позната, възпята, изследвана и в същността си доста митологизирана, но повечето от ключовите събития през този период преминават през подобен процес. И в това няма нищо лошо, стига познаването им да не спира само до мита, който винаги влиза в коловоза на противопоставяне на крайностите, изтъкването на саможертвата и премахване на всички смущаващи и противоречащи детайли от картинката.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/k...
“Караджата” няма да буди възмущение в патриотично настроените читатели. Това е позитивно от една страна, от друга – неизбежно поставя творбата редом с твърде много други, точно това, което “Калуня”-та избягваше и затова се извисяваше (знам, че казах да я оставим настрана, но е трудно). Историята за четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е добре позната, възпята, изследвана и в същността си доста митологизирана, но повечето от ключовите събития през този период преминават през подобен процес. И в това няма нищо лошо, стига познаването им да не спира само до мита, който винаги влиза в коловоза на противопоставяне на крайностите, изтъкването на саможертвата и премахване на всички смущаващи и противоречащи детайли от картинката.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/k...
May 1, 2021
"Те паднаха всички.
...
Осем години даскалът Киро ще поведе сам, по същите тия места, своите сто и двама юнаци, с него сто и трима. В други краища други войводи, апостоли народни наречени, ще поведат други многобройни бойци. Хиляди мъже надигаха глава, надигаха упорните, непокорните свои духове, които не можеха вече да стоят наведени!"
...
Осем години даскалът Киро ще поведе сам, по същите тия места, своите сто и двама юнаци, с него сто и трима. В други краища други войводи, апостоли народни наречени, ще поведат други многобройни бойци. Хиляди мъже надигаха глава, надигаха упорните, непокорните свои духове, които не можеха вече да стоят наведени!"
December 26, 2022
Изумителен роман! И колко е хубаво, че вече се появяват съвременни прочити на тази част от историята ни, защо не изучавахме в училище Георги Божинов и Милен Русков? Основната идея - има ли народ, няма ли, кого сме тръгнали да освобождаваме, е предадена по толкова човечен и неосъдителен начин. Но над всичко друго - езикът и интересното повествование!
April 10, 2024
*3,5*
Кратка, но въздействаща, книгата проследява навлизането на четата на Хаджи Димитър на българска земя, но погледнато през очите на Стефан Караджа. Развитието и финалът на историята са ясни. Емоциите, които бушуват в душата на един освободител обаче, са това, върху което се съсредоточава романа и именно те описват негероичната действителност на едно геройство.
Настъпил интересите на грешните хора по социалистическо време, Георги Божинов остава в забвение до преди няколко години. Радвам се, че някой го е преоткрил, защото прозата му заслужава внимание.
Кратка, но въздействаща, книгата проследява навлизането на четата на Хаджи Димитър на българска земя, но погледнато през очите на Стефан Караджа. Развитието и финалът на историята са ясни. Емоциите, които бушуват в душата на един освободител обаче, са това, върху което се съсредоточава романа и именно те описват негероичната действителност на едно геройство.
Настъпил интересите на грешните хора по социалистическо време, Георги Божинов остава в забвение до преди няколко години. Радвам се, че някой го е преоткрил, защото прозата му заслужава внимание.
December 29, 2015
Ако на „Калуня-каля“ давам 5, то на „Караждата“ давам 10.
„Паметникът е висок, триръбест каменен щик, промушил скелите си. Сега ще му поставят железните цифри „1868“ и двете плочи: „Тук на 18/6 юли слезе четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ и „Тоз, който падне в бой за свобода...“ Тоз, който падне в бой за свобода, той умира, разбира се... Умира си както всички умиращи. Само за разлика от всички останали смъртни и умиращи, над смъртта му раззеленява живот...“
Трудно е да се намерят думи за нещо голямо като освободителното дело. Но ако някой трябва да пише за борбите за свобода и за нашите революционери, то това непременно е Георги Божинов.
„Свърши големият миг, мигът, който ще стане вечност. Търсеше смърт, проста смърт. Намери безсмъртие, което не му трябваше...“
С тези три прости изречения за Караджата Божинов напълно опустоши родолюбивата ми душа.
Толкова.
„Паметникът е висок, триръбест каменен щик, промушил скелите си. Сега ще му поставят железните цифри „1868“ и двете плочи: „Тук на 18/6 юли слезе четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ и „Тоз, който падне в бой за свобода...“ Тоз, който падне в бой за свобода, той умира, разбира се... Умира си както всички умиращи. Само за разлика от всички останали смъртни и умиращи, над смъртта му раззеленява живот...“
Трудно е да се намерят думи за нещо голямо като освободителното дело. Но ако някой трябва да пише за борбите за свобода и за нашите революционери, то това непременно е Георги Божинов.
„Свърши големият миг, мигът, който ще стане вечност. Търсеше смърт, проста смърт. Намери безсмъртие, което не му трябваше...“
С тези три прости изречения за Караджата Божинов напълно опустоши родолюбивата ми душа.
Толкова.
August 10, 2022
Голяма книга за голям Човек!
November 21, 2024
Прекрасно разказана история.
Някои от описанията, сравненията и диалозите са толкова красиви, силни и неповторими, че ми напомнят за Фокнър.
Някои от описанията, сравненията и диалозите са толкова красиви, силни и неповторими, че ми напомнят за Фокнър.
October 25, 2020
Лично за мен това е истинският шедьовър на Георги Божинов! Величествено четиво!
January 10, 2020
Прекрасна историческа повест за обречените ни четници.
Силата на Божинов е в автентичния за разказваното време изказ, пълното усещане на чувства и мисли на героите и описанията на така любимата му природа. Не можеш да усетиш героизма на пролятата кръв, без да усетиш благотата на чистата вода от близкото ручейче. Или поне - важи за конкретната историческа обективна обстановка. Постоянната жажда, която мори четниците се усеща на физическо ниво при четене. И на психическо - дълго след това.
Най-страшният сблъсък е не с врага в лицето на османската империя. Най-голямата борба не е тази с пушката в ръка. Най-големият проблем не е жаждата, или скапаният барут, или гладът. Основният сблъсък, борба и разглеждан проблем е простотата и страхът в местното българско население, съставено от овчари, копачи и прочие работяги, отдето преминава четата. И отношението е обяснимо, то не е упрек. Това разбира се са уловили и други автори - сещам се за Язова и Стефан Цанев, които са ми по-пресни, но и при класиците ни е заченато като борба на духа вътре в огнетения човек от село, който си гледа основно хляба. С още по-голямо майсторство е разказано същото и в "Калуня" (ревю: https://www.goodreads.com/review/show...) като по-различната гледна точка там дава още един пласт от емоции и възгледи, докато тук в "Караджата", все пак ще останем с по-традиционните такива.
Определям го като задължително четиво в темата за българските освободителни борби, като ми се щеше да бъде и още по-комплексен роман. С повече гледни точки, препратки и паралелни действия. Получаваме една стройно разказана линия - път на точно тази чета, която разказва много, но остава под похлупака на нейното си време и място. Има интересни препратки към местности, личности и събития, които водят началото си от този именно подвиг и те са в състояние да Ви накарат да потърсите едно определено мостче, или поляна, или да прочетете нещо друго. Представям си, че тези препратки можеха да бъдат разказани в една паралелна история в съвременни дни, както Божинов е показал, че е умеел.
Силата на Божинов е в автентичния за разказваното време изказ, пълното усещане на чувства и мисли на героите и описанията на така любимата му природа. Не можеш да усетиш героизма на пролятата кръв, без да усетиш благотата на чистата вода от близкото ручейче. Или поне - важи за конкретната историческа обективна обстановка. Постоянната жажда, която мори четниците се усеща на физическо ниво при четене. И на психическо - дълго след това.
Най-страшният сблъсък е не с врага в лицето на османската империя. Най-голямата борба не е тази с пушката в ръка. Най-големият проблем не е жаждата, или скапаният барут, или гладът. Основният сблъсък, борба и разглеждан проблем е простотата и страхът в местното българско население, съставено от овчари, копачи и прочие работяги, отдето преминава четата. И отношението е обяснимо, то не е упрек. Това разбира се са уловили и други автори - сещам се за Язова и Стефан Цанев, които са ми по-пресни, но и при класиците ни е заченато като борба на духа вътре в огнетения човек от село, който си гледа основно хляба. С още по-голямо майсторство е разказано същото и в "Калуня" (ревю: https://www.goodreads.com/review/show...) като по-различната гледна точка там дава още един пласт от емоции и възгледи, докато тук в "Караджата", все пак ще останем с по-традиционните такива.
Определям го като задължително четиво в темата за българските освободителни борби, като ми се щеше да бъде и още по-комплексен роман. С повече гледни точки, препратки и паралелни действия. Получаваме една стройно разказана линия - път на точно тази чета, която разказва много, но остава под похлупака на нейното си време и място. Има интересни препратки към местности, личности и събития, които водят началото си от този именно подвиг и те са в състояние да Ви накарат да потърсите едно определено мостче, или поляна, или да прочетете нещо друго. Представям си, че тези препратки можеха да бъдат разказани в една паралелна история в съвременни дни, както Божинов е показал, че е умеел.
October 31, 2016
"... Хора няма, народ няма, българи няма, и турци няма. Балканът е в България, но Балканът не е България... Нашият Балкан е народът. И дирим го тоя Балкан, а намираме равно поле. .... Какво сме виновни ние, че сме се родили в това неузряло време, което ни държи за гърлото и ни души? Нека направим най-доброто, което можем! Навярно във всяко време може да се направи най-доброто. Опитахме вече. Остава да умрем. Може и това да е най-доброто"
February 28, 2016
Една изключителна книга за живота на един велик българин. Само такъв разказ е достоен за Караджата.
November 17, 2017
http://pauloradelho.blogspot.bg/2017/...
През последните години творбите на писателя Георги Божинов претърпяват своя ренесанс на литературната сцена. ,,Караджата" е една от онези повести, които трябва да останат завинаги в българската памет. Така, както трябва да остане и образът на войводата въплътен в творбата.
Още с първите страници читателят бива отведен на неблагоприятния дунавски бряг. Времето е лошо, направо страшно. Мирише на вечност и на геройство. И как иначе? Сред нас е Хаджи-Димитровата чета, водена от двама войводи. В едно се преплитат опитност и младост, храброст и наивност, приповдигнатост и мрачни мисли. Постепенно биваме въведени в четата. Момчетата ни стават близки, запознаваме се набързо с историите им, но и с лишенията им, за да бъдат на това място. Униформите „светят“, сабите са наточени, пищовите зарадени. „Да живей България!“ В този момент смъртта не е опция. И някъде там, сред цялото приготовление, стои една фигура. Един мит. Това е Караджата! Задачата на Георги Божинов да напише повест именно за Стефан Караджа изглежда на пръв поглед изключително трудна. Въпреки наличната информация и спорните времена през 70те години на миналия век, задачата е истинско предизвикателство. Авторът успява да се справи по блестящ начин, при това използвайки умело езика, който аз бих нарекал вазовски. Отправяйки се към безсмъртие, четата среща премеждие след премеждие по пътя. Част от момчетата си мислят, че предприемат просто една авантюра, но скоро се сблъскват с кървавата действителност. При тях обаче винаги е техният войвода. Той се грижи за четата, често лишава себе си от едно или друго, за да може неговите хора да бъдат добре. В това се състои и истинският образ на Караджата. Макар всички да обичаме хиперболи, митове, геройства и самодиви, много по-ценно е да погледнем реално на нещата и да се поучим от примера му. Жертвоготовен, човек от народа, който дава мило и драго за Отечеството и великата кауза. Дори и в най-напрегнатите и трудни моменти, винаги проверява дали хората му са добре, имат ли нужда от нещо, оказва помощ на пострадалите и пренебрегва собствените си болки. През цялото това време е умислен и готви стратегии, за да стигне до така мечтания Балкан. В мигове без надежда, той не се дава. И макар да търси героичната смърт на битката, все още не е готов да се даде. До последния удар на юнашкото сърце. Ала докато гърдите бясно тупат, то положението от другата страна не е такова. Народът още не е готов за това, което го чака. Нещо повече - овцете са преклонили глава и искат само да им е мирно. Да не се разлюти беят. Страхът витае из въздуха. Свидетелство за тези силни мои думи се крие в следните цитати, които ми направиха особено впечателние:
„ – Защо, бре, вие бягате така от нас?... Като от чумави бягате?...
Селянинът стоеше и мълчеше, само гледаше, отворил уста.
– Не е ли срамота, бре... за вас сме дошле... за вас се бием и мрем, а се криете!...“
„- Какъв си, турчин ли си, или българин?
- Ай?... Блъгарин... - отвърна биковратият, като гледаше Стефан с невинни спокойни очи.
- Е, и ние сме българи, що щеш с турците срещу нас?
- Ай?... - Биковратият се замисли, като набърчи челото, надвесено над очите му, и цялото му лице се напрегна.
- Ето ние сме българи, твой братя... Защо си тръгнал с друговерци да се биеш срещу твоите братя?
- А че то... като рекоа да тръгиняме... и тръгнааме...
- Рекоа...
- Айдуци, рекоа...
Той все така гледаше към Стефан спокойно и невинно. И Стефан го гледаше. Биковратият беше по-висок от него, по-едър и както се вадеше, надарен с неимоверна сила. Болеше го ръката Стефан, но пак му идеше да скочи на него и зачас да извие дебелия му врат, да го извие и усуче като пране. Няма полза. „А че като рекоа да тръгиняме...“ „Боже мой, каква тъмнина“, помисли Стефан.“
Има и още много, разбира се. Считам, че това е достатъчно, за да се придобие представа за обстановката в родината по онова време. За съжаление могат да се направят болезнени паралели и за днешно време, но това не е тема за това ревю. Тук е моментът да се отбележи следващия конраст - докато на пръв поглед всичко зад очите на селяните е изгладено, то има и малцина луди, осмелили се да помогнат на четата. Мнозина от тях ще срещнат наказанието си, но другите ще разпространят пламъка. Щом искрата е дадена, то пожарът несъмнено ще настъпи. Времето е малко, турската потерия е по петите на дружината и сякаш в галоп преминава повестта за Караджата. Всички знаем как завършва последната битка. Дори и в нейната трагедия, волята за свобода е тази, която ще се окаже по-силна от всичко останало. Огънят вече гори!
Повестта Караджата е един различен поглед над Хаджи-Димитровата чета. Неин главен герой е Стефан Караджа и макар фокусът да е върху него, читателят придобива представа за множество детайли. Стилът на писане, описанието на събитията и премерения героизъм са истинско литературно майсторство.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той умира, разбира се... Умира си както всички умиращи. Само за разлика от всички останали смъртни и умиращи, над смъртта му раззеленява живот...“
През последните години творбите на писателя Георги Божинов претърпяват своя ренесанс на литературната сцена. ,,Караджата" е една от онези повести, които трябва да останат завинаги в българската памет. Така, както трябва да остане и образът на войводата въплътен в творбата.
Още с първите страници читателят бива отведен на неблагоприятния дунавски бряг. Времето е лошо, направо страшно. Мирише на вечност и на геройство. И как иначе? Сред нас е Хаджи-Димитровата чета, водена от двама войводи. В едно се преплитат опитност и младост, храброст и наивност, приповдигнатост и мрачни мисли. Постепенно биваме въведени в четата. Момчетата ни стават близки, запознаваме се набързо с историите им, но и с лишенията им, за да бъдат на това място. Униформите „светят“, сабите са наточени, пищовите зарадени. „Да живей България!“ В този момент смъртта не е опция. И някъде там, сред цялото приготовление, стои една фигура. Един мит. Това е Караджата! Задачата на Георги Божинов да напише повест именно за Стефан Караджа изглежда на пръв поглед изключително трудна. Въпреки наличната информация и спорните времена през 70те години на миналия век, задачата е истинско предизвикателство. Авторът успява да се справи по блестящ начин, при това използвайки умело езика, който аз бих нарекал вазовски. Отправяйки се към безсмъртие, четата среща премеждие след премеждие по пътя. Част от момчетата си мислят, че предприемат просто една авантюра, но скоро се сблъскват с кървавата действителност. При тях обаче винаги е техният войвода. Той се грижи за четата, често лишава себе си от едно или друго, за да може неговите хора да бъдат добре. В това се състои и истинският образ на Караджата. Макар всички да обичаме хиперболи, митове, геройства и самодиви, много по-ценно е да погледнем реално на нещата и да се поучим от примера му. Жертвоготовен, човек от народа, който дава мило и драго за Отечеството и великата кауза. Дори и в най-напрегнатите и трудни моменти, винаги проверява дали хората му са добре, имат ли нужда от нещо, оказва помощ на пострадалите и пренебрегва собствените си болки. През цялото това време е умислен и готви стратегии, за да стигне до така мечтания Балкан. В мигове без надежда, той не се дава. И макар да търси героичната смърт на битката, все още не е готов да се даде. До последния удар на юнашкото сърце. Ала докато гърдите бясно тупат, то положението от другата страна не е такова. Народът още не е готов за това, което го чака. Нещо повече - овцете са преклонили глава и искат само да им е мирно. Да не се разлюти беят. Страхът витае из въздуха. Свидетелство за тези силни мои думи се крие в следните цитати, които ми направиха особено впечателние:
„ – Защо, бре, вие бягате така от нас?... Като от чумави бягате?...
Селянинът стоеше и мълчеше, само гледаше, отворил уста.
– Не е ли срамота, бре... за вас сме дошле... за вас се бием и мрем, а се криете!...“
„- Какъв си, турчин ли си, или българин?
- Ай?... Блъгарин... - отвърна биковратият, като гледаше Стефан с невинни спокойни очи.
- Е, и ние сме българи, що щеш с турците срещу нас?
- Ай?... - Биковратият се замисли, като набърчи челото, надвесено над очите му, и цялото му лице се напрегна.
- Ето ние сме българи, твой братя... Защо си тръгнал с друговерци да се биеш срещу твоите братя?
- А че то... като рекоа да тръгиняме... и тръгнааме...
- Рекоа...
- Айдуци, рекоа...
Той все така гледаше към Стефан спокойно и невинно. И Стефан го гледаше. Биковратият беше по-висок от него, по-едър и както се вадеше, надарен с неимоверна сила. Болеше го ръката Стефан, но пак му идеше да скочи на него и зачас да извие дебелия му врат, да го извие и усуче като пране. Няма полза. „А че като рекоа да тръгиняме...“ „Боже мой, каква тъмнина“, помисли Стефан.“
Има и още много, разбира се. Считам, че това е достатъчно, за да се придобие представа за обстановката в родината по онова време. За съжаление могат да се направят болезнени паралели и за днешно време, но това не е тема за това ревю. Тук е моментът да се отбележи следващия конраст - докато на пръв поглед всичко зад очите на селяните е изгладено, то има и малцина луди, осмелили се да помогнат на четата. Мнозина от тях ще срещнат наказанието си, но другите ще разпространят пламъка. Щом искрата е дадена, то пожарът несъмнено ще настъпи. Времето е малко, турската потерия е по петите на дружината и сякаш в галоп преминава повестта за Караджата. Всички знаем как завършва последната битка. Дори и в нейната трагедия, волята за свобода е тази, която ще се окаже по-силна от всичко останало. Огънят вече гори!
Повестта Караджата е един различен поглед над Хаджи-Димитровата чета. Неин главен герой е Стефан Караджа и макар фокусът да е върху него, читателят придобива представа за множество детайли. Стилът на писане, описанието на събитията и премерения героизъм са истинско литературно майсторство.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той умира, разбира се... Умира си както всички умиращи. Само за разлика от всички останали смъртни и умиращи, над смъртта му раззеленява живот...“
April 13, 2018
За малкото си страници, книгата успява да омагьоса съзнението на всеки читател с образа на Караджата. Човек здрав и силен и в същото време с неземно обаяние... Скоро е празникът на Независимостта на България. Това са хората, заради които ние днес сме независими. Благодарността ни никога няма да бъде достатъчна.
October 12, 2016
Още една книга, която ме остави без дъх. Абсолютен шедьовър. И колко жално, че днес "патриотите" се асоциират с банда бездарници. Прочетете я. За себе си.
"Свърши големият миг, мигът, който ще стане вечност. Търсеше смърт, проста смърт. Намери безсмъртие, което не му трябваше..."
"Свърши големият миг, мигът, който ще стане вечност. Търсеше смърт, проста смърт. Намери безсмъртие, което не му трябваше..."
December 25, 2015
Георги Божинов подготвя темата още в началото - "Свободата не ще екзарх, иска Караджата. Точно е така." Темата за свободата (не само освобождението, а свободата по-принцип) е в основата на книгата.
March 2, 2024
5/5 ⭐️
Мога само едно нещо да кажа. МОЛЯ ВИ прочетете тази книга.
До ден днешен една от любимите ми български книги, на любима моя тема. Просто я прочетете.
Мога само едно нещо да кажа. МОЛЯ ВИ прочетете тази книга.
До ден днешен една от любимите ми български книги, на любима моя тема. Просто я прочетете.
June 18, 2023
Изслушана на едно тичане, но след Калуня-каля, която за мен е велика (препоръчвам я много!!), тази не ми допадна толкова, даже леко ме отегчи. Разбира се, ние имаме склонност да романтизираме до безкрай Възраждането и борбите за освобождение. Тук някак не ме докосна тази история обаче, макар че подходът е със сигурност интересен.
January 22, 2018
Хубава проза, разказвателната част в началото и края, която вмъква стихове на Ботев за Караджата е прекрасна, за съжаление обаче по средата е едно неособено динамично действие.
October 26, 2019
За съжаление не успях да я усетя, а и не мисля, че научих много от нея. Тези по-малко от 200 страници не ми бяха достатъчни; като добавим и всички архаизми и чуждици ...
January 1, 2020
**2.2**
storytel
storytel
January 9, 2017
Хареса ми, но не колкото Калуня-каля.
December 14, 2020
Под класата на "Калуня-каля", но не много. Интригуващо и човешки описана история на редица български поборници с пълния реализъм на условията и без трошичка героизиране.
Цялостното усещане на повествованието в книгата е синтерзирано в едно изречение още на осма страница: "Защото историята - не като действие, а като разказ за него, като историография - прекарала стоте години през сто ситни цедила, оставила в тия цедила едрото, пропуснала дребното, после размесила това, което останало. А после легендаризирала тая оскъдна смес, сбъхтала я в непоклатим като бетон школски урок, в непререкаема блага картинка, от която няма отърване вовеки." Това изречение може да се слага пред абсолютно всяка книга, учебник или исторически онлайн спор, за да поохлажда страстите и да налива малко разум в главите.
Цялостното усещане на повествованието в книгата е синтерзирано в едно изречение още на осма страница: "Защото историята - не като действие, а като разказ за него, като историография - прекарала стоте години през сто ситни цедила, оставила в тия цедила едрото, пропуснала дребното, после размесила това, което останало. А после легендаризирала тая оскъдна смес, сбъхтала я в непоклатим като бетон школски урок, в непререкаема блага картинка, от която няма отърване вовеки." Това изречение може да се слага пред абсолютно всяка книга, учебник или исторически онлайн спор, за да поохлажда страстите и да налива малко разум в главите.
Displaying 1 - 27 of 27 reviews