Зъбатите демони

by Петър Бобев, Пламен Младенов (Introduction), Александър Карапанчев (Contributor)

В „Зъбатите демони“ Петър Бобев остава верен на себе си и майсторски заплита повествователни линии, остри конфликти, подводни битки на живот и смърт с допотопно морско чудовище, надводни преследвания, поднесени със специфичните за него език и изразни средства. Едновременно с това авторът демонстрира безкрайната си ерудиция, благодарение на която читателят се запознава с множество неподозирани или слабо познати факти и получава стимул сам да продължи търсенето на информация.

„Зъбатите демони“ е творба с изключително силна екологична насоченост. Петър Бобев без колебание посочва истинските „демони“, хората, чието откровено варварство по отношение на майката-природа бързо ще се обърне срещу тях. Неговите предупреждения, за съжаление, са близо до момента да се сбъднат. А тогава Великото равновесие може да се окаже необратимо нарушено...
(Пламен Младенов)

В своите 40 книги Петър Бобев успя да опише всички континенти, и то с такова познаване на флората, фауната и обичаите, с такъв усет към острия сюжет, че в световен мащаб съперници могат да му бъдат единствено тримата велики влъхви на приключенското четиво Жул Верн, Карл Май и Майн Рид. Подобно на Карл Май, той също не напуска стаята си, докато пътешества из континентите. Славейковата награда, която получава в края на творческия си път, е една малка и твърде закъсняла компенсация за грандиозното му дело да зарази с любопитство и да отвори към света очите на хиляди и хиляди българчета.
(Деян Енев)

208 pages, Paperback

First published September 3, 2015

About the author

Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Въпреки кръвожадната си корица ;) този роман носи предимно хармония. Особено ако си припомним, че екологията изследва взаимовръзките и равновесието – хармонията – в природата. Петър Бобев ни го припомня сбито и ясно:

– Мистър Панчев – запита репортерът, – поддържате ли още предположението си, че масовото измиране на рибите е обусловено от усиления лов на акули?
Панчев отговори:
– Това вече не е предположение, то е убеждение. Няма съмнение, че причина за такова бедствие е изчезването на едни от най-важните „санитари на морето“. Никой друг от останалите хищници не е в състояние да окаже подобно влияние, каквото оказваха безчислените акулски множества в миналото. Нито рибите тон, нито рибите мечове, нито дори делфините, тъй като и те при отсъствието на акули бяха нападнати от жестоки панзоотии и броят им е станал незначителен.
Репортерът:
– А няма ли надежда рибите да придобият имунитет към тия, както ги наричате, панзоотии?
Панчев:
– Има! Съпротивителните сили на природата са неизчерпаеми. Аз самият вече установих отделни видове с имунитет спрямо отделни заболявания. Но това съвсем не е достатъчно. Рибите не са само няколко вида, пък и броят на болестите е огромен. Докато всички риби си изработят имунитет срещу всички болести, класът им може да изчезне. Тъй както са изчезнали динозаврите. Безследно. И безвъзвратно.
Репортерът:
– Какви последици предсказвате при тези ваши предполо­жения?
Панчев:
– Последици, каквито отсега не сме в състояние да предвидим. Ние забелязваме само тия, които най-много ни зася­гат в момента. Но има и доста други. Намножиха се морските змии и октоподите. А дали няма да се получи екологичен взрив в тяхната численост? Увеличи се зоопланктонът, докато фитопланктонът застрашително намалява. Няма ли това да се отрази върху съдържанието на кислорода в атмосферата? И то най-напред във водата, където да причини още по-голяма смъртност сред морски­те обитатели. После – относително нарасналият въглероден двуокис няма ли да предизвика „парников ефект“ върху планетата, да се повиши средната температура, вследствие на което да се стопят ледниците, да се надигне нивото на океана, да потопи безброй крайморски градове и плодородни площи, да се разширят пусти­ните...
Репортерът:
– Не е ли това прекалено черногледство?
Панчев:
– Ще повторя мисълта на един мой сънародник: „По-добре черногледство, отколкото късогледство“.

Най-изумително за мен беше, че тези размисли са писани през 1979 година (въпреки че романът вижда бял свят едва сега). Само две десетилетия след „Мъглявината Андромеда“ и „техно-оптимистичното“ късогледство на Иван Ефремов. За да допълните картината, разгледайте и цитатите под отзива ми.

Другото, което ме изненада приятно, беше темпото. „Зъбатите демони“ е един от ония редки видове, принадлежащи към род „остросюжетни четива“ в семейство „българска белетристика“. В началото се боях, че е писан твърде отдавна, за да избегне клопките на инфодъмповете: моментите, в които авторът виква „стоп машина!“ на историята, вади своето преносимо подиумче и започва да ни обяснява как стоят нещата, все едно четем енциклопедия или есе. В „Демоните“ има няколко залитания – но на фона на скоростта, с която текат същинските събития, се преглъщат много лесно. Дори в по-скритата форма на инфодъмп – философските (или философстващите) диалози – Петър Бобев се старае да даде силни доводи на всеки от противниците. (Е, личи си на чия страна са му симпатиите, де. :) Определено няма да скучаете.

Това е първата ми среща с този автор – и един от редките ми случаи на любов от пръв поглед. ;) За времето си Петър Бобев е бил не национално, ами световно съкровище. Няма да се учудя, ако и сега мнозина не знаят и не мислят по неговите теми. :/

По препоръки на приятели съм си набелязал още „Галатея“, вероятно и „Зеленият вампир“. Струва ми се, че ще изпреварят доста други четива, чакащи смирено на опашката...

А ето и представянето на романа в Човешката библиотека.

[Knigoqdec · Rating 4 out of 5]

~ Получих тази книга чрез Goodreads Giveaways ;) ~

Отново са виновни хората. Минали са 37 години от написването на тази книга, но хората продължават да са си виновни за екологичните проблеми. Подобни, може би дори същите проблеми. Унищожителни проблеми. Ден след ден, по невидим начин, те стават по-големи и по-големи. Дали, питам се, можем да очакваме край, достоен за усмивката на надеждата, такъв край, какъвто имаше тази история...

Романът е голяма "екологична хапка", но и представя един природно подреден свят, красив свят, в който, разбира се, хората вилнеят като нелечима болест. За пореден път. За кой ли път.
Като обикновен пътешественик научих много неща, интересни неща. Морският свят е красив, макар в същото време да е и зловещ и бездънен. Но всяко същество е създадено, за да бъде част от нещо по-голямо. Не акулите са най-зловещото нещо на този свят. А и не хората като цяло. Може би тези, които вярват в максимата, че няма значение както ще става, след като те умрат.
От тази книга лъха на "българщина". Нямам предвид някакво конкретно държание, герой или подобно, просто не открих за момента по-подходяща дума. Става въпрос за начина, по който е разказана тази история. Този стил на изразяване, който ти е близък по странен начин и малко отдалечен. Сякаш характерен за редица български писатели, но без да ти прави впечатление. Знам ли, така го усетих...
В същото време диалозите бяха малко като за театралната сцена. По някакъв начин твърде изчистени или пък статични, ако въобще диалог може да бъде описан така. Въпреки това обаче бяха идеални, свързани с останалата част.
Не знам дали за мой срам трябва да се счита, но, е... човек понякога научава някои неща късно. Но по-добре късно, отколкото никога, нали? За първи път чух за Петър Бобев едва когато видях тази книга и участвах за нея. Радвам се, че се запознах с част от творчеството му. Това е една хубава книга. За мен няма значение кога е писана, дали преди манията по големите акули, или след нея. Много знам аз кое кога е излязло! Книга за морето и книга предупреждение. Книга за това, че всичко е свързано в Природата. Това е една хубава книга.

[Христо Блажев · Rating 3 out of 5]

Зъбатите демони се оказват жертви: http://knigolandia.info/book-review/z...

Трябваше да чуете тона ми, когато на щанда на последния панаир ми подадоха тази книга, аз погледнах корицата, ухилих се и попитах: “Онзи Петър Бобев ли?”. Утвърдителният отговор беше всичко, което исках да чуя. Винаги ще си спомням как неговата “Светещата гибел” се разпадна от препрочитания, но истината е, че не са ми попадали огромната част от останалите книги на Бобев. Сега обаче не само аз, а всеки негов фен от онова време може да прочете негов неиздаван роман – “Зъбатите демони” е една приятна изненада за всички ни.

Тера Фантазия
http://knigolandia.info/book-review/z...

[Kristina Andreeva · Rating 2 out of 5]

Наистина ми допада идеята, заложена в книгата - изключително интригуващо за мен беше онова, което научих за акулите и възможното им използване за борба срещу рака. Екологичната тема също има широка застъпеност тук и авторът не ни спестява никакви илюзии, що се отнася до екологичното равновесие. Книги с подобна тематика ми харесват, макар че носят определена горчивина в себе си (именно защото в момента на четенето не можеш да се заблудиш, че проблемите не съществуват).
До тук казах само хубави неща. И въпреки тях спънка за мен беше стилът на автора, който не успя да ме увлече. Затова и не мога да дам повече звезди на книгата.

[Невена Pascaleva · Rating 5 out of 5]

Личи му, че е старичко, но е толкова златничко, че всичко му прощавам.
Бягам да сваля и още нещичко от автора.

[Nevyana · Rating 4 out of 5]

Понрави ми се класическата приказка, в която всички лоши накрая са наказани, а добрите тържествуват. В допълнение, зоо-екологичната тематика силно зарадва биолога в мен. Не съм очаквала от П. Бобев скучна книга, и не останах разочарована.