What do you think?
Rate this book
Сто бед (Азбука-бестселлер)
Новый сборник рассказов знаменитого сербского кинорежиссера, музыканта и писателя Эмира Кустурицы «Сто бед» стал сенсацией литературного сезона в Европе. Кажется, Кустурица воскрешает в прозе магическую атмосферу таких своих фильмов, как «Папа в командировке», «Жизнь как чудо», «Черная кошка, белый кот». Ткань жизни с ее устоями и традициями, семейными ритуалами под напором политических обстоятельств рвется, сквозь прорехи мелькают то змеи, пьющие молоко, то взрывающиеся на минном поле овцы, то летящие влюбленные («лететь — значит падать?»). В абсурдных, комических, бурлескных, а порой трагичных ситуациях, в которые попадают герои новелл, отразились взрывнаn
166 pages, Kindle Edition
First published April 1, 2013
13 people are currently reading
310 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 37 reviews
Read
April 15, 2018
"Και τότε κατάλαβαν: πέφτω μπορούσε να σημαίνει επίσης πετάω"
Υπέροχος Κουστουρίτσα, υπέροχα διηγήματα, υπέροχοι χαρακτήρες και υπέροχες ιστορίες.
Για περισσότερ εδώ
Υπέροχος Κουστουρίτσα, υπέροχα διηγήματα, υπέροχοι χαρακτήρες και υπέροχες ιστορίες.
Για περισσότερ εδώ
January 5, 2016
Ухилена до уши и постепенно – смразена на „Прегръдката на змията”.
Каква чудна неопределеност – разказ ли е, легенда ли е... Трудно може вече в наше време да се предложи нещо изключително, ако е „чиста” легенда или история в стар стил. Твърде много са и „обикновените” истории за войната в съвременен стил. Но не съм си и помисляла, че комбинацията от двете може да се окаже така сполучлива и изчистена…
Това е предпоследната история и хем ми се искаше да се върна към „веселите” разкази от преди „Прегръдката на змията”, хем исках да остана с Коста още малко. Но за капак – пак движение „хилене-смразяване” с последната новела „Чужденец в брака”; сякаш леко скучна и прекалено дълга в основната си част, но краят „заковава”. С подобни герои като в първите четири разказа, но с още по-подсилени особености. Кое беше специфичното в тях за мен - хем ухилена „по емирски”, хем трогната от това, което си е за трогване – семейни отношения, преход от детството към юношеството, страст, приятелство, национални „литературни герои”. В Югославия. Не само защото повечето истории се случват в периода преди разпадането ѝ, но и доколкото знам Кустурица приема хората в нея наистина за „югославяни”…
А те са малки и големи балкански хулигани, но чувствителни и емоционални мъже.
„Всички виждаха как сълзите се стичат по бузите на баща ми. Тогава и с мен се случваше същото. Плачех, наистина плачех!”
И същевременно: пияници, които не могат да ме възмутят (а иначе никак не съм толерантна към подобни крайности); побойници, които не могат да ми станат противни (а иначе недоумявам от смисъла на раздаването на юмруци); малки пакостници, които не могат да ме вбесят (а иначе се стряскам от действителни детски и младежки лудории). Но всичко това е разказано от „нашия” Кустурица и е друга работа…
„Още си малък, татко! Като пораснеш, отговорът сам ще ти дойде!”
„Кажи ми, моля те, умира ли човек, ако не чете? – беше първият сериозен въпрос, който отправих към майка си.”
„- Невяста?!
- Било е някога, сега само се споменава.”
„Вие балканците идея си нямате от стандартизация…”
„- Любимата ми книга е „The Catcher in the Rye”! Чела ли си Селинджър?
- К’во? – попита тя.”
Семество Калем определено е интересно, нетрадиционно. Зарадвах се, че Алекса, Азра и Брацо са „главни” в няколко истории.
„Намига, без да движи клепачите си, а жените му отвръщат с усмивка. Понякога трудно издържат погледа му, Брацо сякаш нарушава дишането им.
- Ооо… другарю Калем, недейте така, моля ви се… става ми неудобно!”
„Майко, лято е. Ей, хора, откъде ви дойде идеята да се чете посред лято?”
Още от предната книга на автора обаче ми остана една помрачаваща сянка – отношението на Емир Кустурица към Милошевич… Не съм си изяснила нещата докрай и не зная има ли начин, но тази сенчица ми се мярка като си мисля за него. Но сега говорим за друго – за талант: да не си писател (а какво значи да си…) и да напишеш такива разкази. Вярно, че кинаджиите са „мултиталанти”, вярно, че самият живот им ги дава тези истории на юго-етносите, но не всеки може да ги разкаже така разбира се. И понеже съм позабравила филмите на Емир Кустурица, сега сборникът „Сто яда” ми хареса. По време на четенето всичко ми се струваше наред – героите живи и убедителни; историите интересни, недопускащи безразличие, „сърцестискащи”; атмосферата — разпознаваема; хуморът – много съм придирчива и затова не посягам често към „смешни” книги – но сега се смях. От любимото смеене – придружено от горчивина…
„Сива сараевска есен, а аз – сам-самичък. Вече не знам дали още съм малък.”
Каква чудна неопределеност – разказ ли е, легенда ли е... Трудно може вече в наше време да се предложи нещо изключително, ако е „чиста” легенда или история в стар стил. Твърде много са и „обикновените” истории за войната в съвременен стил. Но не съм си и помисляла, че комбинацията от двете може да се окаже така сполучлива и изчистена…
Това е предпоследната история и хем ми се искаше да се върна към „веселите” разкази от преди „Прегръдката на змията”, хем исках да остана с Коста още малко. Но за капак – пак движение „хилене-смразяване” с последната новела „Чужденец в брака”; сякаш леко скучна и прекалено дълга в основната си част, но краят „заковава”. С подобни герои като в първите четири разказа, но с още по-подсилени особености. Кое беше специфичното в тях за мен - хем ухилена „по емирски”, хем трогната от това, което си е за трогване – семейни отношения, преход от детството към юношеството, страст, приятелство, национални „литературни герои”. В Югославия. Не само защото повечето истории се случват в периода преди разпадането ѝ, но и доколкото знам Кустурица приема хората в нея наистина за „югославяни”…
А те са малки и големи балкански хулигани, но чувствителни и емоционални мъже.
„Всички виждаха как сълзите се стичат по бузите на баща ми. Тогава и с мен се случваше същото. Плачех, наистина плачех!”
И същевременно: пияници, които не могат да ме възмутят (а иначе никак не съм толерантна към подобни крайности); побойници, които не могат да ми станат противни (а иначе недоумявам от смисъла на раздаването на юмруци); малки пакостници, които не могат да ме вбесят (а иначе се стряскам от действителни детски и младежки лудории). Но всичко това е разказано от „нашия” Кустурица и е друга работа…
„Още си малък, татко! Като пораснеш, отговорът сам ще ти дойде!”
„Кажи ми, моля те, умира ли човек, ако не чете? – беше първият сериозен въпрос, който отправих към майка си.”
„- Невяста?!
- Било е някога, сега само се споменава.”
„Вие балканците идея си нямате от стандартизация…”
„- Любимата ми книга е „The Catcher in the Rye”! Чела ли си Селинджър?
- К’во? – попита тя.”
Семество Калем определено е интересно, нетрадиционно. Зарадвах се, че Алекса, Азра и Брацо са „главни” в няколко истории.
„Намига, без да движи клепачите си, а жените му отвръщат с усмивка. Понякога трудно издържат погледа му, Брацо сякаш нарушава дишането им.
- Ооо… другарю Калем, недейте така, моля ви се… става ми неудобно!”
„Майко, лято е. Ей, хора, откъде ви дойде идеята да се чете посред лято?”
Още от предната книга на автора обаче ми остана една помрачаваща сянка – отношението на Емир Кустурица към Милошевич… Не съм си изяснила нещата докрай и не зная има ли начин, но тази сенчица ми се мярка като си мисля за него. Но сега говорим за друго – за талант: да не си писател (а какво значи да си…) и да напишеш такива разкази. Вярно, че кинаджиите са „мултиталанти”, вярно, че самият живот им ги дава тези истории на юго-етносите, но не всеки може да ги разкаже така разбира се. И понеже съм позабравила филмите на Емир Кустурица, сега сборникът „Сто яда” ми хареса. По време на четенето всичко ми се струваше наред – героите живи и убедителни; историите интересни, недопускащи безразличие, „сърцестискащи”; атмосферата — разпознаваема; хуморът – много съм придирчива и затова не посягам често към „смешни” книги – но сега се смях. От любимото смеене – придружено от горчивина…
„Сива сараевска есен, а аз – сам-самичък. Вече не знам дали още съм малък.”
November 17, 2015
А животът е просто една трагикомедия
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Емир Кустурица привлича лесно – дали от екрана или чрез редовете на прозата, трагикомедията на живота го следва навсякъде. Този път Кустурица ни споделя един прекрасен сборник от шест новели, събрал в себе си и логичното, и нелогичното, което се случва около нас. Това е животът на момчето от детството до възмъжаването, с всичките свои мъки и радости, които се стоварват без време на крехката му душица. Един път ще са сълзи, друг път пакостите, или любовта – непримирима и вечна, но винаги различна.
„Сто яда“ („Колибри“, 2015, с превод на Ася Тихинова-Йованович) не представя нещо по-различно от толкова харесваните образи на режисьора Кустурица. Но пък прозата му изглежда далеч по-гъвкава като символика и начин да се изразяват емоции. Има го веселото припкане на пиперливи думички, неприкрити и дръзки герои, облъхнати до крайност с балкански нрав и от време на време вземащи традиционните нелогични решения. Но това е животът в този край – едно постоянно търсене на идентичност от детството до зрелите години. Кустурица никога не е статичен в изказа си. Дори когато героите му стоят мирно или спят непробудно в пиянски сън, те излъчват живот, който всеки читател би нарекъл истински. За нас не е изненадващо колко дълбока е балканската душа и откъде авторът черпи идеите си, затова дори трагикомичните образи в текстовете са ни близки по душевност и можем да реагираме съвсем спонтанно на случващото се в тях – със смях или кикот, с учудване, че разпознаваме някои черти на приятели, роднини и близки за нас хора. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
Емир Кустурица привлича лесно – дали от екрана или чрез редовете на прозата, трагикомедията на живота го следва навсякъде. Този път Кустурица ни споделя един прекрасен сборник от шест новели, събрал в себе си и логичното, и нелогичното, което се случва около нас. Това е животът на момчето от детството до възмъжаването, с всичките свои мъки и радости, които се стоварват без време на крехката му душица. Един път ще са сълзи, друг път пакостите, или любовта – непримирима и вечна, но винаги различна.
„Сто яда“ („Колибри“, 2015, с превод на Ася Тихинова-Йованович) не представя нещо по-различно от толкова харесваните образи на режисьора Кустурица. Но пък прозата му изглежда далеч по-гъвкава като символика и начин да се изразяват емоции. Има го веселото припкане на пиперливи думички, неприкрити и дръзки герои, облъхнати до крайност с балкански нрав и от време на време вземащи традиционните нелогични решения. Но това е животът в този край – едно постоянно търсене на идентичност от детството до зрелите години. Кустурица никога не е статичен в изказа си. Дори когато героите му стоят мирно или спят непробудно в пиянски сън, те излъчват живот, който всеки читател би нарекъл истински. За нас не е изненадващо колко дълбока е балканската душа и откъде авторът черпи идеите си, затова дори трагикомичните образи в текстовете са ни близки по душевност и можем да реагираме съвсем спонтанно на случващото се в тях – със смях или кикот, с учудване, че разпознаваме някои черти на приятели, роднини и близки за нас хора. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
December 11, 2015
За две неща се сещам, когато се споменават сърбите. И не, не са сливовица и турбо-фолк. Първото нещо, за което се сещам е, че сърбите обичат топки. Игрите с топки, де. Тенис, волейбол, баскетбол, хандбал, водна топка, футбол, всичко де е с топка, сърбите са добри, сред най-добрите дори. От Новак Джокович до Никола Гърбич.
Второто нещо, за което се сещам, е сръбското кино. Сърбите са тези, които успяха да изградят образа на балканското кино, да извадят филми, с които да насочат вниманието на целия свят към този регион и да създадат характерен стил. Е, сърбите умеят да заплитат нещата и в политически план, така че отново целият свят да заговори за тях.
Кой не е чувал за филмите на Емир Костурица, босненец по рождение, сърбин по душа? "Ъндърграунд", "Черна котка, бял котарак", "Животът е чудо". Или този на Здравко Сотра - "Зона Земфирова"? Филмите от по-новата вълна като великолепния "Парад" и "Монтевидео: Божествено видение", и двата на Сърджан Драгойевич, както и "Клопка", "Кръгове", които също са много сполучливи.
Сърбите успяват да предизвикат интереса на публика и критика дори с ужасяващи, брутални и шокиращи филми като "Сръбски филм" (забранен в редица страни) или "Клопка", които имат цел да хвърлят в нокдаун зрителя и да го оставят зашеметен за седмици напред. Да, сърбите умеят да творят и да правят кино.
Винаги съм се питал каква е тайната на западните ни съседи за успехите им в седмото изкуство. Емир Костурица дава отговора. Сърбите не се стремят да копират никого, много са твърдоглави и уверени в себе си. умеят да изразят своето мнение и най-важното - умеят да разказват истории и да запазят своята идентичност. Точно за това избрах "Сто яда" за книга на Сърбия, въпреки че Костурица е роден в Босна (но се смята за сърбин и по-късно приема християнството) и е режисьор, а не писател. Сборникът с разкази на прословутия кинодеец ме впечатли в пъти повече дори и от най-тачените и известни сръбски писатели, които по една или друга причина не успяха да ме трогнат. Като почнем от писателската легенда Милорад Павич, чийто прекалено информативен стил ми дойде в повече, и стигнем до Пантич, който пък също не ми бе достатъчно интересен.
Шестте сърдечни разказа на Костурица са като малка детска метална кутийка, от онези, които всички имахме като малки, и в които събирахме любимите си предмети и играчки. Кутийка с безполезни дрънкулки се превръща в съкровищница за детски спомени години по-късно. "Сто яда" е като албум за снимки, запечатали незначителни, но скъпоценни моменти. В голямата си част от разказите, върху съдбите на героите витае тъмната зловеща сянка на войната. Тя не присъства пряко, но нейното влияние е осезаемо. Основно обаче са засегнати детските спомени, израстването, взаимоотношенията с родители, роднини и приятели, първи тревоги, грижи, любовни трепети, които се забиват в съзнанието и дирижират спомените. Съвсем обикновени истории, разказани по необикновен начин.
Безспорен мой фаворит в този сборник се превърна разказа "Прегръдката на змията". Разказ, който по-скоро звучи като приказка с митологични и библейски елементи, и който разказва за любовта, разкъсана в свят на омраза.
Костурица не е пропуснал и да намигне към читателя с няколко препратки към негови филми. Помните ли онази дама в кабарето от "Черна котка, бял котарак", която с дупе вадеше пирони? Тя присъства и тук. A дали си спомняте песента на Иги Поп и Горан Брегович "This is a Film", заедно и с култовия рефрен "The fish doesn't think, because the fish knows everything". И рибата присъства!
Второто нещо, за което се сещам, е сръбското кино. Сърбите са тези, които успяха да изградят образа на балканското кино, да извадят филми, с които да насочат вниманието на целия свят към този регион и да създадат характерен стил. Е, сърбите умеят да заплитат нещата и в политически план, така че отново целият свят да заговори за тях.
Кой не е чувал за филмите на Емир Костурица, босненец по рождение, сърбин по душа? "Ъндърграунд", "Черна котка, бял котарак", "Животът е чудо". Или този на Здравко Сотра - "Зона Земфирова"? Филмите от по-новата вълна като великолепния "Парад" и "Монтевидео: Божествено видение", и двата на Сърджан Драгойевич, както и "Клопка", "Кръгове", които също са много сполучливи.
Сърбите успяват да предизвикат интереса на публика и критика дори с ужасяващи, брутални и шокиращи филми като "Сръбски филм" (забранен в редица страни) или "Клопка", които имат цел да хвърлят в нокдаун зрителя и да го оставят зашеметен за седмици напред. Да, сърбите умеят да творят и да правят кино.
Винаги съм се питал каква е тайната на западните ни съседи за успехите им в седмото изкуство. Емир Костурица дава отговора. Сърбите не се стремят да копират никого, много са твърдоглави и уверени в себе си. умеят да изразят своето мнение и най-важното - умеят да разказват истории и да запазят своята идентичност. Точно за това избрах "Сто яда" за книга на Сърбия, въпреки че Костурица е роден в Босна (но се смята за сърбин и по-късно приема християнството) и е режисьор, а не писател. Сборникът с разкази на прословутия кинодеец ме впечатли в пъти повече дори и от най-тачените и известни сръбски писатели, които по една или друга причина не успяха да ме трогнат. Като почнем от писателската легенда Милорад Павич, чийто прекалено информативен стил ми дойде в повече, и стигнем до Пантич, който пък също не ми бе достатъчно интересен.
Шестте сърдечни разказа на Костурица са като малка детска метална кутийка, от онези, които всички имахме като малки, и в които събирахме любимите си предмети и играчки. Кутийка с безполезни дрънкулки се превръща в съкровищница за детски спомени години по-късно. "Сто яда" е като албум за снимки, запечатали незначителни, но скъпоценни моменти. В голямата си част от разказите, върху съдбите на героите витае тъмната зловеща сянка на войната. Тя не присъства пряко, но нейното влияние е осезаемо. Основно обаче са засегнати детските спомени, израстването, взаимоотношенията с родители, роднини и приятели, първи тревоги, грижи, любовни трепети, които се забиват в съзнанието и дирижират спомените. Съвсем обикновени истории, разказани по необикновен начин.
Безспорен мой фаворит в този сборник се превърна разказа "Прегръдката на змията". Разказ, който по-скоро звучи като приказка с митологични и библейски елементи, и който разказва за любовта, разкъсана в свят на омраза.
Костурица не е пропуснал и да намигне към читателя с няколко препратки към негови филми. Помните ли онази дама в кабарето от "Черна котка, бял котарак", която с дупе вадеше пирони? Тя присъства и тук. A дали си спомняте песента на Иги Поп и Горан Брегович "This is a Film", заедно и с култовия рефрен "The fish doesn't think, because the fish knows everything". И рибата присъства!
July 30, 2017
Este o colecție de povestiri, iar în fiecare dintre ele acțiunea și atmosfera au puternice aere comuniste și usor înapoiate, așa cum erau mai toate țările est-europene. Într-un cadru similar cu "Pisica alba, pisica neagră", Kusturica reușește să redea excelente tablouri realiste, aproape fotografice, pline de detalii și care surprind atât de fin stereotipurile vremurilor.
September 25, 2016
5 stelle
Ben scritto!
Mi è piaciuto tanto!
Ben scritto!
Mi è piaciuto tanto!
August 10, 2025
"Yol beni dilediğim yere götürdüğü müddetçe benim için hiçbir zorluğu yok, diye düşündü taşların arasında yürürken."
"İnsan işte bu gerçeği kabullendiğinde olgunlaşıyormuş; bir yalan , bazen gerçeğin kendisinden daha fazla ise yarayabilir."
"Kendime yalan söylemeye başladığımdan beri, kimseye inanmıyorum.”
" Ruhun erimesini önlemek için okumak gerekiyor."
"Yarın her şeye yeniden başlamak ona imkansızmış gibi geliyordu,tıpkı bugünkü kadar imkansız."
"Beni saklamaya özen gösterdiler!
Kimden?
Herkesten. Bir nişanlıdan, hırsızdan, erkeklerden!Herkes fırsat kolluyordu.
Peki, başardılar mı...Seni korumayı yani?
Hayattan bile korudular!"
"İnsan işte bu gerçeği kabullendiğinde olgunlaşıyormuş; bir yalan , bazen gerçeğin kendisinden daha fazla ise yarayabilir."
"Kendime yalan söylemeye başladığımdan beri, kimseye inanmıyorum.”
" Ruhun erimesini önlemek için okumak gerekiyor."
"Yarın her şeye yeniden başlamak ona imkansızmış gibi geliyordu,tıpkı bugünkü kadar imkansız."
"Beni saklamaya özen gösterdiler!
Kimden?
Herkesten. Bir nişanlıdan, hırsızdan, erkeklerden!Herkes fırsat kolluyordu.
Peki, başardılar mı...Seni korumayı yani?
Hayattan bile korudular!"
June 23, 2025
Istina uvek stiže u pratnji laži
February 7, 2016
Не мога да кажа нищо, което вече не знаем за Кустурица. Геният на балканското кино. Книгата е съчетание на всички истории, които са толкова близки до всеки един от нас. От първото детско влюбване, забравяне на детските копнежи до навлизането в грубата реалност на възрастните. Представени с балканския хумор, всяка една история искрено разсмива.
Да не забравяме и преплетените символи, които се крият между редовете. Много интересно използвано иносказание. Няма как да не направя връзката с мита за Сизиф с предпоследната новела "Прегръдката на змията". Събужда чувство за самоназидание, за личния катарзис. Въпреки тъгата и страданието, през които преминава Коста, в края, усмивката, която се появява на лицето му, дава усещането, че радостта въпреки всичко е възможна.
Да не забравяме и преплетените символи, които се крият между редовете. Много интересно използвано иносказание. Няма как да не направя връзката с мита за Сизиф с предпоследната новела "Прегръдката на змията". Събужда чувство за самоназидание, за личния катарзис. Въпреки тъгата и страданието, през които преминава Коста, в края, усмивката, която се появява на лицето му, дава усещането, че радостта въпреки всичко е възможна.
December 13, 2018
Эти несколько рассказов более всего напоминают истории, не вошедшие в фильмы. И Кустурица в прозе вполне равнозначен себе же в фильмах. Всё в одном и всё сразу: радость, боль, любовь, война, красота, выдумка, реальность. Весёлое и грустное, всё рядом, все вместе... Того и гляди, прямо из книжки выйдет небольшой балканский оркестрик и будет звучать та самая, неповторимая музыка...
«И они поняли: "падать" может также означать "лететь"...»
«Любовь поворачивает судьбу к лучшему, несчастья не вечны»
«— Знаменитый немецкий философ Иммануил Кант тоже над этим размышлял.
— Он тоже жил в жопе мира? — спросил я.»
«И они поняли: "падать" может также означать "лететь"...»
«Любовь поворачивает судьбу к лучшему, несчастья не вечны»
«— Знаменитый немецкий философ Иммануил Кант тоже над этим размышлял.
— Он тоже жил в жопе мира? — спросил я.»
August 4, 2016
Sei racconti da leggere per constatare e godere del fatto che Kusturica sia riuscito a trasporre anche sulla carta la magia del suo immaginifico e stravagante mondo di celluloide.
http://www.piegodilibri.it/recensioni...
http://www.piegodilibri.it/recensioni...
July 6, 2018
Любовь как прогулка по минным полям и братья-змеи мне очень понравились. Несколько неснятых фильмов.
June 26, 2019
Kusturica. I like everything he does. Being in Sarajevo in the 70s and looking it through his eyes is hard to beat. Yugoslavia was a great idea. If only it had lasted.
December 13, 2022
Эмир Кустурица - без сомнения, один из самых культовых режиссеров. Его фильмы завораживают и восхищают, заряжают любовью к жизни, поднимают настроение. Поэтому, увидев книгу "Сто бед" , я захотела прочитать ее и узнать режиссера в качестве писателя. К сожалению, мои надежды не оправдались, и я не получила того удовольствия которого ждала.
Книга представляет собой несколько рассказов, некоторые из них связаны между собой. В основном, повествование ведется от сербского подростка, который познает жизнь. Странность в том, что я вообще не очень поняла, какие вопросы решают герои, как связаны между собой события, происходящие с ними и приходят ли действующие лица к какому-то итогу. Повествование показалось мне невнятным и рваным, хотя я допускаю, что из любого из этих рассказов может получится эпизод или даже фильм в духе Мэтра. Словом, для меня это скорее сценарные зарисовки, потому что то, что отличает хорошую литературу, - персонажи, диалоги, слаженное повествование, - я в этой книге не нашла.
Книга представляет собой несколько рассказов, некоторые из них связаны между собой. В основном, повествование ведется от сербского подростка, который познает жизнь. Странность в том, что я вообще не очень поняла, какие вопросы решают герои, как связаны между собой события, происходящие с ними и приходят ли действующие лица к какому-то итогу. Повествование показалось мне невнятным и рваным, хотя я допускаю, что из любого из этих рассказов может получится эпизод или даже фильм в духе Мэтра. Словом, для меня это скорее сценарные зарисовки, потому что то, что отличает хорошую литературу, - персонажи, диалоги, слаженное повествование, - я в этой книге не нашла.
May 7, 2017
3,5/5 Θυμίζει αρκετά το ύφος των ταινιών του οπότε πιστεύω πως θα αρέσει σε όλους όσους εκτιμούν τις ταινίες του (κι ας λείπει η μουσική του Bregovic στο background!). 4 απο τις 6 ιστορίες του βιβλίου είχαν τρομερό ενδιαφέρον, αλλά τις υπόλοιπες 2 δυσκολεύτηκα να τις τελειώσω, εξ ου και η αξιολόγηση.
October 18, 2018
Дори не знаех, че Кустурица пише. Но пък знам, че го прочетох. Много симпатично чувство за хумор, улавяш балканското, а това ти помага да го разбереш по-добре. Чудесно боравене на Автора с изразните средства на словото, симпатичен главен герой, вкаран в някак типични за полуострова случки. Увлекателно четиво. :0)))
February 6, 2021
Ο Κουστουρίτσα φτιάχνει για ακόμη μία φορά έναν ρεαλιστικό κόσμο, που διαπνέεται όμως από μαγεία. Μία αδιόρατη γλύκα αιωρείται στην ατμόσφαιρα των διηγημάτων του και σε κάνει να χαμογελάς.
Περισσότερα μπορείτε να βρείτε εδώ: https://logotexniapantou.blogspot.com...
Περισσότερα μπορείτε να βρείτε εδώ: https://logotexniapantou.blogspot.com...
May 24, 2025
Very random read and didn't enjoy it much. Too many things I don't relate too. As iit's aVery random read and I didn't enjoy it much. Too many things described there which I don't relate too. There was only one story (out of 4-5 I read from this book) which I really liked: strong narrative and interesting plot. But nothing more like that in the book....
February 8, 2022
- μην πειράζεις ποτέ τα ερπετά, του είχε πει ο παππούς του.
- Ποτέ ε; Γιατί όχι, ρώτησε με έκπληξη ο μικρός Κόστα.
- Τα ερπετά ήταν αυτά που μας παρακίνησαν στην αμαρτία, είναι αλήθεια, αλλά όταν αναγκαστήκαμε να εγκαταλείψουμε τον παράδεισο, εκείνα μας ακολούθησαν.
- Ποτέ ε; Γιατί όχι, ρώτησε με έκπληξη ο μικρός Κόστα.
- Τα ερπετά ήταν αυτά που μας παρακίνησαν στην αμαρτία, είναι αλήθεια, αλλά όταν αναγκαστήκαμε να εγκαταλείψουμε τον παράδεισο, εκείνα μας ακολούθησαν.
August 4, 2017
Short stories of the Serbian boy's adventures, which are full of unusual events
March 31, 2019
Приятни разкази с тъга и радост от братска Сърбия.
October 10, 2020
Лепша ми је била прва књига.
September 6, 2021
I love his movies, love his style, and writing is very similar to his movies
October 18, 2023
Balkan esintilerini içeren öyküler sanırım otobiyografik izler taşıyor. Çok fazla bir beklentiye girmeden okursanız idare ediyor kitap.
February 22, 2025
En uno de los seis relatos que componen Forastero en el matrimonio, Emir Kusturica describe un escenario típico de Herzegovina: una vaca, un árbol, una mujer, un perro pastor y una casa adosada a un establo. Es en medio de esa desesperanza, en donde el también cineasta serbio decide plasmar las memorias de su infancia, rozando temas tan dispares como la amistad, el sexo, la madurez y los no siempre sencillos vínculos entre padres e hijos. Llenos de símbolos y metáforas, los cuentos de Kusturica se pasean entre el realismo mágico y la surreal poesía, sin dejar de bañarse en el absurdo, como en los celebrados filmes Underground (1995) y Tiempo de gitanos (1988). Cercano a la literatura de Alejandro Jodorowsky, el serbio se vale de letras emocionantes para revelar sus recuerdos; así, le es fácil describir escenas de niños que hablan con peces, víboras y burros, odian leer y soportan 30 grados bajo cero; padres que desde la mirada infantil, son seres vulnerables con defectos y virtudes, secuaces de la madurez y el duro camino de crecer. Pero sobre todo, Forastero en el matrimonio es un libro atravesado por la pérdida: el pequeño Aleksa pierde dinero, inocencia, su hogar y hasta la identidad; se trata de analogías en las andanzas infantiles de Kusturica, artista que nació en lo que hoy es Bosnia, sintiéndose irremediablemente yugoslavo. Exiliado en Francia, el director probaría las mieles del éxito siendo uno de los pocos en conseguir dos Palmas de Oro en el festival de Cannes. Escrito desde la nostalgia de una época que se fue para siempre, el libro de cuentos (ubicados a finales de los 70 y principios de los 80) se aprecia como un universo expandido de las películas, dejando en claro su capacidad como preciso narrador de universos únicos. Solo desgracia, Bueno…como gustes, El campeón olímpico, El ombligo, puerta del alma, En el abrazo de la serpiente y Forastero en el matrimonio, son los seis relatos cortos que componen el ejemplar, editado por Acantilado; multifacético (música, arquitectura, documentalista y actor), Emir Kusturica ahonda en las relaciones paternofiliales con entrañable ternura, a pesar del entorno opresivo de miseria y violencia. Con solidez, uno de los personajes del libro afirma que se madura cuando se entiende que una mentira puede resultar más benéfica que la propia verdad, ante el caos que se aproxima. “Mientras mi padre mentía, yo no articulaba palabra, convirtiéndome así en su cómplice”.
March 7, 2020
📖 Forastero en el matrimonio 📖 escrito por Emir Kusturica un polifacético, director de cine, músico y escritor, editado por @acantilado1999.
.
"Maduramos cuando hacemos nuestra esta verdad: una mentira puede resultar más benéfica que la propia verdad ".
.
Seis relatos, un escritor, dos formas de narrar, y digo esto porque Kusturica ha hecho conmigo lo que le ha venido en gana. A veces me ha parecido caótico pero en el siguiente relato me enamoraba. Con un lenguaje exquisito y una destreza en su narración, es capaz de usar la más pura sensibilidad para el amor y la dura soberbia para la lucha.
Esta joya de doscientas dos páginas trata fundamentalmente el tema de la madurez durante la adolescencia, las mentiras, las verdades a medias, las primeras relaciones, el amor, la envidia, la lujuria, el gamberrismo, e incluso la necesidad de aceptación por un padre. Kusturica ha conseguido secuestrar mi atención en todos y cada uno de los relatos a pesar de no cautivarme con el comienzo del primero.
.
Relatos cargados de desapego y disciplina, donde la mente se adentrará en el mundo de la familia, las normas, algunos escarceos y la " honradez " hacía los apellidos.
.
Para mí ha sido todo un descubrimiento el cual recomiendo, Kusturica ha llegado a mi vida para quedarse.
.
¿Puedes tener amor-odio por una historia?.
¿Puede un libro producir sentimientos tan contradictorios?.
.
.
"Maduramos cuando hacemos nuestra esta verdad: una mentira puede resultar más benéfica que la propia verdad ".
.
Seis relatos, un escritor, dos formas de narrar, y digo esto porque Kusturica ha hecho conmigo lo que le ha venido en gana. A veces me ha parecido caótico pero en el siguiente relato me enamoraba. Con un lenguaje exquisito y una destreza en su narración, es capaz de usar la más pura sensibilidad para el amor y la dura soberbia para la lucha.
Esta joya de doscientas dos páginas trata fundamentalmente el tema de la madurez durante la adolescencia, las mentiras, las verdades a medias, las primeras relaciones, el amor, la envidia, la lujuria, el gamberrismo, e incluso la necesidad de aceptación por un padre. Kusturica ha conseguido secuestrar mi atención en todos y cada uno de los relatos a pesar de no cautivarme con el comienzo del primero.
.
Relatos cargados de desapego y disciplina, donde la mente se adentrará en el mundo de la familia, las normas, algunos escarceos y la " honradez " hacía los apellidos.
.
Para mí ha sido todo un descubrimiento el cual recomiendo, Kusturica ha llegado a mi vida para quedarse.
.
¿Puedes tener amor-odio por una historia?.
¿Puede un libro producir sentimientos tan contradictorios?.
.
September 19, 2025
🤍Ce sa spun...trăiască editura Polirom cu edițiile de buzunar si scrisul pe 3 sferturi de pagina, astfel am reușit sa termin aceasta carte.
Am văzut si 5🌟 la aceasta carte, dar mie mi s-a părut fara nici un înțeles de la prima pagina pana la ultima pagina. Nu stiu ce ar fi trebuit să înțeleg din ea, ce ar fi trebuit să învăț din ea, pentru ca sincera sa fiu am citit-o fara sa rețin nimic din ea.
Nu am rezonat cu absolut nici un personaj, nu am simțit nimic fata de nici un personaj, nu mi-a plăcut absolut nici un personaj...toate mi-au rămas indiferente de la inceput pana la sfârșit. Cred ca as putea spune fara probleme ca aceasta carte chiar este doar una in plus la celelalte deja citite, dar spre deosebire de restul de aceasta nu cred ca o sa imi amintesc pe viitor.
Nu stiu nimic despre autor, nu stiu ce stil are acesta, dar stiu sigur ca nu este genul meu si ca altceva nu voi mai încerca de la el. La un moment dat parca citeam o altfel de varianta la "Amintiri din copilărie", doar ca fără cireșe si fara loc de scăldat...niște peripeții ale unor copiii, niște casnicii complet disfuncționale, tați care inseala, femei care accepta doar pentru ca "nu au de ales", tați care isi părăsesc familia...străină voi ramane si eu fata de acest autor de acum încolo.🤦♀️
🌟🌟
Am văzut si 5🌟 la aceasta carte, dar mie mi s-a părut fara nici un înțeles de la prima pagina pana la ultima pagina. Nu stiu ce ar fi trebuit să înțeleg din ea, ce ar fi trebuit să învăț din ea, pentru ca sincera sa fiu am citit-o fara sa rețin nimic din ea.
Nu am rezonat cu absolut nici un personaj, nu am simțit nimic fata de nici un personaj, nu mi-a plăcut absolut nici un personaj...toate mi-au rămas indiferente de la inceput pana la sfârșit. Cred ca as putea spune fara probleme ca aceasta carte chiar este doar una in plus la celelalte deja citite, dar spre deosebire de restul de aceasta nu cred ca o sa imi amintesc pe viitor.
Nu stiu nimic despre autor, nu stiu ce stil are acesta, dar stiu sigur ca nu este genul meu si ca altceva nu voi mai încerca de la el. La un moment dat parca citeam o altfel de varianta la "Amintiri din copilărie", doar ca fără cireșe si fara loc de scăldat...niște peripeții ale unor copiii, niște casnicii complet disfuncționale, tați care inseala, femei care accepta doar pentru ca "nu au de ales", tați care isi părăsesc familia...străină voi ramane si eu fata de acest autor de acum încolo.🤦♀️
🌟🌟
November 23, 2015
„Сто яда“ обхваща шест съвършено издялани новели, които възкресяват магическата атмосфера на прочутите филми „Спомняш ли си Доли Бел“, „Баща в командировка“, „Черна котка, бял котарак“. Тази книга е метафора на израстването, размишление за сблъсъка с жестокия свят на възрастните, за мига на съзряването, в който съвсем неочаквано детският свят се превръща в спомен. Съчетанието на черен хумор и светла балканска тъга разкрива експлозивната фантазия на автора, умението му да разказва с чувствителността на филмов творец.
Емир Кустурица е личност, която не се побира в безукорни определения. Стихийният талант на родения в Сараево режисьор намира оригинален, сгъстен израз във филми като „Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”, „Баща в командировка”, „Аризонска мечта”, отличавани на най-престижните кинофоруми в света. След трогателната изповед „Смъртта е непотвърден слух” издателство „Колибри” предлага на публиката нова възможност да надникне в душата на Кустурица, този път през неговата художествена проза.
Превод: Ася Тихинова-Йованович
Емир Кустурица е личност, която не се побира в безукорни определения. Стихийният талант на родения в Сараево режисьор намира оригинален, сгъстен израз във филми като „Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”, „Баща в командировка”, „Аризонска мечта”, отличавани на най-престижните кинофоруми в света. След трогателната изповед „Смъртта е непотвърден слух” издателство „Колибри” предлага на публиката нова възможност да надникне в душата на Кустурица, този път през неговата художествена проза.
Превод: Ася Тихинова-Йованович
August 13, 2016
O reala placere sa il descopar pe Kusturica in ipostaza de scriitor.
"Cu cat vorbesti mai putin, cu atat gandesti mai intens! Degeaba se pretindea ca vorbirea era cea mai frumoasa izbanda a neamului omenesc, descoperisem ca nu trebuia infaptuita niciodata fara discernamant!"
"- Dom` Branko, de ce burta se numeste zivot in rusa ? (zivot = burta in limba rusa si viata in cea bosniaca)
- Pentru ca in spatele buricului e sufletul, iar fara suflet nu exista viata.
...
- Sa ai grija... a murmurat el.
- Stiu: sa nu piara.
- Ba nu: sa nu ti-l mistuie nimeni!"
"Desigur, serpii ne-au indemnat la pacat, dar cand am fost izgoniti din rai, au plecat cu noi"
"Cu cat vorbesti mai putin, cu atat gandesti mai intens! Degeaba se pretindea ca vorbirea era cea mai frumoasa izbanda a neamului omenesc, descoperisem ca nu trebuia infaptuita niciodata fara discernamant!"
"- Dom` Branko, de ce burta se numeste zivot in rusa ? (zivot = burta in limba rusa si viata in cea bosniaca)
- Pentru ca in spatele buricului e sufletul, iar fara suflet nu exista viata.
...
- Sa ai grija... a murmurat el.
- Stiu: sa nu piara.
- Ba nu: sa nu ti-l mistuie nimeni!"
"Desigur, serpii ne-au indemnat la pacat, dar cand am fost izgoniti din rai, au plecat cu noi"
Displaying 1 - 30 of 37 reviews