Отвъд разлома

Rifters #3.5

by Peter Watts, Питър Уотс, Богдан Русев (Translator)

ОТ АВТОРА НА СЛЕПОГЛЕД

Одухотвореното чудовище от култовия филм Нещото на Джон Карпентър разкрива истинските злодеи в тежък антарктически дуел... Изкуствен интелект предпазва биологично усъвършенствано дете-чудо от ирационалните му родители... Жена-дълбоководолаз открива истината за себе си не в ограниченията на своята мисия, а в дълбините на душата си... Съдебен психолог изследва психозата на студентка, която се е научила да препрограмира самата реалност... Баща опитва да спаси разбитото си семейство в катастрофа, предизвикана от серия интелигентни урагани... В космоса един човешки кораб напада непонятно извънземно същество, обгърнало звезда, а друг бяга от неумолим ловец.

Изтъкани от мрачно великолепие и смели идеи, фантастичните истории в сборника Отвъд разлома впечатляват не само с чист като кристал стил, но и с блестящо въображение. Питър Уотс изследва мъгливата граница между познатото и немислимото, съчетавайки актуални научни идеи с майсторска проза в традициите на автори като Майкъл Крайтън и Анди Уеър.


Питър Уотс е остър и проницателен стилист с трагичен, но рационален поглед върху човешката природа.
Джийн Улф

Genres: Science Fiction, Short Stories, Fiction, Horror, Anthologies, Collections, Short Story Collection

312 pages, Paperback

First published November 1, 2013

Reviews

[Claudia · Rating 5 out of 5]

Two years ago I read only one of the stories, The Island.

This time I read all of them and I have to say, this is one of the best collections of short SF stories ever written. Watts’ writing is dark, but somehow not depressing. The ideas, his style and choice of words make this book a hypnotic reading.

His worlds are not bright nor shiny, but as he says in the conclusion at the end:

[…]if my writing tends toward the dystopic it’s not because I’m in love with dystopias; it’s because reality has forced dystopia upon me. A ravaged environment is no longer optional when writing about the near future. All I can do now is imagine how my characters might react to the hand they’ve been dealt.[…] It is not a world my characters built. It is only the world we left them.
[…]
It’s why I can’t pull off convincing villains. It’s why I got out of that car back in 2009 even though everyone knows the rules, even though we’ve all heard the stories: Don’t fuck with those assholes at the border, don’t even make eye contact with them. You should hear what happened to me last year...
It’s because down in my gut, I still can’t quite believe that villains do exist. No matter what I’ve read and heard, I just can’t believe that you could get shit-kicked for asking a simple, reasonable question.
Most of the time, of course, I’m dead wrong. And so I get angry, because I expected better. I still expect better, even now. And in what might be charitably characterized as an ongoing act of noblest stupidity, I continue to act as if people were better, in worlds both fictional and real.
You know what that makes me, by definition?
An optimist.

I would not call him an optimist based on my perception of his works, but he certainly is an idealist and I can relate to that, being dead wrong most of the time when dealing with people and believing that most people are better than they are.

But he is one hell of a writer and I can’t recommend his books enough.

----

Read only The Island so far, as part of Sunflower series.

Publication order is: The Island (2009), Hotshot (2014), Giants (2014) and The Freeze-Frame Revolution (June 2018).

Best to be read in this order: Hotshot, The Freeze-Frame Revolution, The Island, Giants.

This one is the winner of Hugo Award for Best Novelette in 2010 and for good reason. One of the best novelettes read so far.

Can be read on Peter Watts' site: http://www.rifters.com/real/shorts/Pe...

As PW says on his website: “The Sunflowers stories are not just nodes in an epic ongoing arc stretching across deep time; they're also based on a premise for a video game that I continue to think would kick all kinds of ass.” http://www.rifters.com/real/gallery/g...
Looking forward to that.

[Negativni · Rating 5 out of 5]

Najbolja priča je A Niche, o istraživačkom centru na dnu oceana, a kao da to nije dovoljno tjeskobno priča je i o zlostavljanju i dugoročnim posljedicama na psihu koje ono izaziva. Likovi su odlično osmišljeni kao i sam tijek radnje. Jednostavno savršeno. Kasnije je ta priča postala prvo poglavlje Wattsovog prvog romana Starfish (koji sam nakon ove priče odmah morao početi čitati).

Priča The Things je fan fiction na temu filma The Thing (Stvora) Johna Carpentera koja je puno više od toga - kroz alternativni POV baca potpuno drugačije svjetlo na priču filma i nadograđuje je na mnogo nivoa.

The Island je priča o interplanetarnom putovanju depresivnija od bilo koje druge - ljudi samotno lutaju svemirskim prostranstvima, u svemirskim brodovima koji ne komuniciraju međusobno, često se zamrzavajući da prekrate dane putovanja. Tu je zanimljivo obradio temu stvaranja umjetne inteligencije s porukom da ne smiješ napraviti nešto kompleksnije od sebe jer onda ne možeš predvidjeti što će napraviti. Također je tu i zanimljiv vanzemaljski oblik života i pogon svemirskih brodova (dislociranje mase pomoću "vrata" na crvotočinama). Odlična priča, volio bi da napiše i roman u ovom svijetu.

A Word for Heathens od koncepta God helmet* stvara zastrašujući alternativni distopijski svijet gdje vlada Crkva uz pomoć svojevrsne policije Križara (Templara). Priča je to o moći vjere**, te samouvjeravanja.

U priči The Eyes of God Watts pita da li ljude trebamo suditi po onome što jesu ili po njihovim djelima.

Za Flesh Made Word sam autor kaže da nije dobro ostarjela i da se čudi da ju je izdavač stavio u kolekciju. Ipak, unatoč povremenoj melodrami u dijalozima priča zanimljivo obrađuje što se dešava u zadnjim trenucima prije smrti.

Ambassador počinje kao zanimljiva svemirska potjera, a završava kontemplacijom o strahu i njegovu uticaju na rasuđivanje. Također zanimljivo povezuje agresiju sa inteligencijom i tehnološkim napretkom.

Nimbus je priča o inteligentnim oblacima, a u The Second Coming of Jasmine Fitzgerald policija uhapsi ženu koja je nožem rasporila mužu utrobu, ona psihijatru koji treba procijeniti da li je sposobna za suđenje tvrdi da je muža pokušala spasiti - tako da popravi njegov kod, odnosno program koji ga pokreće. Watts tu filozofski aspekt promatrača u kvantnoj mehanici sa religijskim spinom (što ako je Bog ultimativni promatrač i svemir samo zato i dalje postoji?) spaja sa tvrdnjom Franka J. Tiplera da je matematički dokazao postojanje Boga u svojoj knjizi The Physics of Immortality.

Čak i u tim pričama gdje je zanstvena osnova klimavija Watts zaobilazi mistiku i dualnost tijela i duha, te uz dosta dobrog humora prikazuje kako smo mi "samo" produkt slijepe evolucije koja traje milijunima godina, usmjeravani biokemijskim procesima, te pokretani električnim impulsima koji nas zavaravaju da imamo nekakav centralni "Ja", odnosno pravu slobodnu volju.


When­ever I find my will to live be­com­ing too strong, I read Peter Watts.
—James Nicoll

Na kraju kolekcije je i "Outrro", komentar Wattsa o tome kako je iznenađen kako ga ljudi pogrešno doživljavaju kao pisca (dojam koji je najbolje sumirao kritičar James Nicoll u gore navedenom citatu), tu kratko i humoristično piše i o svojim pričama, o smanjivanju raznih sloboda koje prihvaćamo bez pogovora i o svom osobnom svjedočenju tomu kada je nakon što ga je američka granična patrola zaustavila i počela mu pretraživati automobil izašao i upitao: "U čemu je problem?". Sad je na listi osuđenih kriminalaca/potencijalnih terorista.

Peter Watts mi je nakon Teda Chianga još jedno ugodno iznenađenje i još jedan pisac znanstvene fantastike kojeg već nakon prve kolekcije kratkih priča stavljam na listu omiljenih autora.

5/5

Napomena: nisam opisao sve priče zbog dužine osvrta, ali i nespomenute su zanimljive i ne umanjuju ukupnu ocijenu.

* - https://en.wikipedia.org/wiki/God_helmet

** - kako je jednom Dawkins rekao, najgora stvar u vezi religija je što dobre ljude mogu natjerati da čine zlodjela



"We’re so fucking proud of thinking ourselves to death that we’ve forgotten all about the old reptilian part sleeping inside, the part that doesn’t calculate ethics or quality of life or burdens on the next of kin, it just wants to live, that’s all it’s programmed for, you know? And at the very end, when we aren’t around to keep it in line any more, it comes up and looks around and at that last moment it knows it’s been betrayed, and it...screams...”

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Отвъд разлома няма граници пред въображението: http://knigolandia.info/book-review/o...

Какво ни поднася Уотс – от Космоса до морските дълбини, от човешкото съзнание, променящо реалността, до интелигентни бури, които измитат цивилизацията от лицето на Земята… разнопосочни като сюжети разкази, но всички до един насочени към пробиване на бариери, излизане извън стандартното, разчупващи шаблона или променящи погледа към него. Разказите са разхвърляни из различни части на кариерата на Уотс и това си личи – но лично аз предпочитам човек сам да си преценява дали нещо му харесва, без изначално да знае, че е “ранна” творба или “еталон” от “зрелия” период на писателя.

Deja Book
http://knigolandia.info/book-review/o...

[Bradley · Rating 4 out of 5]

Disclaimer: I'm not reading the entire collection but I am reading Watts' The Island. It's the only one I'm reviewing at the moment.

This novella won the Hugo back in '10 and it's not hard to see why. Hard-hard SF with an almost Star Trekie feel...
If the ship's computer was a sociopathic company man despite the fact they'd traveled 65 million years in the future to pull a Hitchhiker's Guide to the Galaxy on a humungous super-intelligent alien creature.

Watts, as usual, is creative, fascinating, and disturbing all at once. :)

This continues the ongoing Sunflower series of stories, taking place after Freeze Frame Revolution.

[Joe · Rating 5 out of 5]

I do not read short stories. It is just a matter of taste; I like to get lost in the story, and that takes time...and pages.

I downloaded this ebook in the afterglow of completing Blindsight (5 stars). In a glance it was immediately compelling, and so I planned to read it someday. And, surprisingly, I actually did it.

Naturally, all credit goes to Peter Watts for crafting such a dense, impactful story that I could not put down. Wow, it just kills me how well some people can tell stories. This is one of the good ones.

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

Постижимото въображение на Питър Уотс
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)

Ама ти сериозно ли? Това беше въпросът, който изпълваше главата ми след почти всеки прочетен разказ. Ако имате представа кой е Питър Уотс, изобщо няма да се учудите на изумлението ми. Ако пък не знаете, но обичате научната фантастика, трябва задължително да си го причините. Самият израз „бедна ви е фантазията“ е съвсем подходящ в случая. Ако не го намирате за достатъчно убедително, прехвърлете няколко страници от „Слепоглед“. Ако Питър Уотс реши да пише за нещо, той е адски сериозен и не пропуска случай да изумява. Последната спомената книга пък беше първата с ревю в блога ми, но няма да давам линк, защото по онова време наистина не се справях особено добре с ревютата. За сметка на това има доста из Мрежата, написани от колегите. Та така.
„Отвъд разлома“ („Deja Book“, 2015, с превод на Богдан Русев) съдържа тринайсет разказа от различен калибър, като 3-4 са по-скоро част от тренировъчния процес на прохождащия в литературата писател, написани преди около двайсетина години. Уотс се интересува главно от научната страна на живота и не е чудно, че разказите му са пълни с техническа терминология и опити да вдъхне повече смисъл в популярни теории. Освен това смесва много добре виртуалната и действителната среда. Често в разказите се споменава за „човеш��о програмиране“, „химическо и генетично наследство“, че човекът е „продукт“ и може сам да подпомогне еволюцията си, като използва технологиите и природните си дадености. Не е тайна, че Уотс е привлечен от тъмната страна на човешката природа и инстинкти. Ако ме попитате защо толкова го харесвам, няма да мога да дам точен отговор. При четене усещам настръхване, плаша се, възхищавам се на смелите му идеи. Да видим и самите разкази. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)

[Lori L (She Treads Softly) · Rating 5 out of 5]

Beyond the Rift by Peter Watts is a collection of science fiction short stories. I appreciate what Watts said in the final selection: "But in a very real sense, these are not my inventions; they are essential features of any plausible vision of the future. The thing that distinguishes science fiction, after all—what sets it apart from magic realism and horror and the rest of speculative horde—is that it is fiction based on science. It has to be at least semiplausible in its extrapolations from here to there." (Location 3979) That is what I've always enjoyed about hard science fiction - that it has an underpinning based on real science. An author might be speculating what will happen far into the future, but the foundation is always based on real science.

Contents of Beyond the Rift include:

The Things: Watts says The Things is "fan fiction, an homage to one of my favorite movies and also—to my own surprise—a rumination on the missionary impulse." This is a strong opening to the collection and immediately recognizable as a tribute piece from an alternate point of view.

The Island: Although he says it "started out as a raspberry blown at all those lazy-ass writers who fall back on stargates to deal with the distance issue" the result was an intriguing tale dealing with artificial intelligence and a genetically modified/created human, as well as interpersonal relationships between the "mother"and "son," humans traveling long distances in space in stasis, and a "diaphanous life-form big enough to envelop a star."

In The Second Coming of Jasmine Fitzgerald "Jasmine Fitzgerald guts her husband like a fish, but only to save his life." Is she truly insane?

A Word for Heathens deals with religious zealotry.

Home is very good. Check out the link to read it. www.rifters.com/real/shorts/PeterWatt...

In The Eyes of God a computer makes judgements and sentences a person based on the crimes that may be committed. Watts "asks whether we should define a monster by its impulses, or its actions."

In Flesh Made Word a man spends his life researching the last thoughts of people before they die. Watts comments that "the emo and overwrought “Flesh Made Word” has not aged well."

Nimbus features clouds that are alive and taking their revenge. Watts writes that it was started by "an off-the-cuff fantasy seeded by a former girlfriend who looked out the window one day and said, Wow, those thunderclouds almost look alive."He later admits that "the idea of a vast, slow intelligence in the clouds has a certain Old Testament beauty to it." This is a wonderfully imaginative and frightening story.

Mayfly (with Derryl Murphy) is set far in the future where a couple agrees to have a child whose brain is replaced, programed, and hard wired into an artificial intelligence matrix. This is an incredibly vivid, provocative and disconcerting story.

In Ambassador an AI spaceship is sent out to make contact with alien life forms and discovers that even if it means well, perhaps nothing else it encounters may share that sentiment.

Hillcrest v. Velikovsky features a trial asking if the placebo effect really works, or, in others words, can faith can overcome illness?

Repeating the Past: "The nameless narrator of “Repeating the Past” deliberately induces PTSD in his grandson, but only to save his soul."

In A Niche, two woman are part of a research team that is required to live under close quarters underwater. While one is able to adapt, the other is not

In the final selection, Outtro: En Route to Dystopia with The Angry Optimist, Watts addresses his reputation as "The Guy Who Writes The Depressing Stories." Watts say that his "favorite thumbnail of that sentiment comes from James Nicoll—'Whenever I find my will to live becoming too strong, I read Peter Watts'." He explains that while his "writing tends toward the dystopic it’s not because I’m in love with dystopias; it’s because reality has forced dystopia upon me." But he also finds things to wonder about and the sublime in his stories. This last part is where Watts addresses the distressing story of his arrest and abuse by U.S. border guards and the subsequent trial.

I really enjoyed Beyond the Rift. It was provocative and extremely well written. This is one of those collections that I think benefits from reflection after each story, and most of the stories will cry out for rereading in the future. Excellent collection - Very Highly Recommended.

Quotes:
You can read many of the short stories here: www.rifters.com/real/shorts.htm

This is what the world taught me: that adaptation is provocation. Adaptation is incitement to violence. Location 133

Killing a virus is no sin. You can do it with an utterly clear conscience. Maybe she’s redefining the nature of her act. Maybe that’s how she manages to live with herself these days. Location 1225

Disclosure: My Kindle edition was courtesy of Tachyon Publications via Netgalley for review purposes.

[Vladimir · Rating 4 out of 5]

Публикувано в списание Shadowdance

Краткият разказ, при все необяснимата му липса на популярност в България, е една от най-продаваните, уважавани и популярни форми на фантастичния жанр – и литературата по принцип – в световен план. Добрият разказ, независимо от дължината си, може да обрисува цял светоглед, да предаде ярък импресионистичен момент от живота на персонаж, и разбира се – да сервира качествена история с минамално количество “тлъстина”. А и когато човек чете сборник с разкази, винаги може да намери поне един един или два, които да му харесат, дори да бъде разочарован от другите. Поради исторически по-“ниската” позиция на разказа спрямо поезията, пиесата или романа, той се е установил като най-податливата на експериментация литературна форма. Затова и се радвам, че напоследък български издателства издават повече сборници и тематични антологии, особено в жанровата литература – те са най-лесният начин да се запознаят максимално много читатели с множество различни автори.

Сборникът, който разглеждаме днес, обаче е на вече познат и доста успешен в България фантаст и определено дължим появата му на книжния пазар на успеха на Слепоглед. В тази книга са събрани тринадесет разказа от различни стадии на писателското развитие на Питър Уотс – подход и с добри, и с лоши страни. От една страна, селекцията е добра представителна извадка от тематиките, които вълнуват Уотс, а от друга – има няколко по-слаби, ранни разказа. Произведенията не са подредени хронологично, а сякаш на няколко тематични мини-архипелага, макар и почти всичко в сборника да има сходни мотиви с всичко останало.

Първият разказ, Нещата, написан през 2010-а за списание Clarkesworld, ни поставя в съзнанието на извънземното Нещо от едноименната класика на хорър-киното на Джон Карпентър. Тук Уотс показва как се пише абсолютно дефамилиаризиращ разказ в първо лице. Фабулата проследява живота на чуждия организъм от разбиването му в Антарктида преди милиони години, та до събитията от самия филм. Постижението на Уотс се крие в изключително убедителния начин, по който изгражда мирогледа на свръхадаптивното извънземно, до степен към края напълно да му емпатизирам и да съм ужасен в същото време. Разказът е и много интересен поглед върху мисионерския импулс, както всъщност отбелязва и Уотс в следговора си, а освен това се заиграва по креативен начин с някои неясноти и източници на ожесточени спорове сред почитателите на филма. Това е една от най-силните истории в подборката и бих я посочил като най-любима, ако нямаше още няколко бисера по-нататък.

Островът от 2009-а пък се занимава с класическата идея за хиперпространственото пътуване през червееви дупки или – за запознатите с един ама съвсем неизвестен сериал, – старгейтове, и практическите проблеми, свързани със строежа на такива пространствено-времеви аномалии от обикновени смъртни хора във Вселена без свръхсветлинни методи на придвижване. Главната героиня бива събудена от кораба, с който пътува, за да съблюдава изграждането на нова порта чрез пробив през подходяща за целта звезда. Оказва се обаче, че звездата е покрита с Дайсънова сфера под формата на мълчалив, свръхинтелигентен жив организъм и оттам нещата само се заплитат още повече. Финалът не е твърде изненадващ, но е добър обрат, а атмосферата на повествованието е една от най-космично-самотните и песимистичните, които съм чел. От малките щрихи информация, които получаваме за ИИ на кораба, за отношенията между “бачкаторите”, строящи портите, и “хората”, както и за цялостната ситуация на човечеството в толкова далечно бъдеще, в съчетание с главната идея на разказа, става ясно защо той е спечелил Хюго за най-добра кратка повест за 2010-а.

Второто пришествие на Джасмин Фицджералд започва като детективски разказ с ясен изход – окървавен мъж лежи мъртъв на земята, докато съпругата му реве “Трябва да го спася!” с оръжието на убийството в ръце. Оттам нататък странностите се трупат, но за мен силно си личи, че разказът е писан през 1998-а и е от по-ранните на Уотс. При все интересния подход към клишираната идея за всезнанието и сравнително добре описаната перспектива на психолога, диагностициращ въпросната Джасмин, на историята нещо ѝ липсва. Може би по-реалистичният мизансцен и липсата на характерната за Уотс хапливост отнемат възможността на разказа да реализира потенциала си и го правят просто сносен, вместо много добър.

Слово за езичниците е публикуван през 2004-а и за мен определено е най-слабият в сборника, сигурно защото в него Уотс се опитва, и то абсолютно сериозно, поне доколкото разбрах, да пише за религия и религиозни хора от гледната точка на вярващ. Сетингът е някаква християнска техно-теокрация в бъдещето, а разказвачът и протагонист е въпросният вярващ, щурмовак, участник в набези срещу неверниците. Оказва се, че положението е такова, защото на някакъв етап от историята ни църквата открива, че чрез ман��пулация на определени части от мозъка, човек получава видения и чувство за връзка с божественото. Това е идея, вдъхновена от истински експерименти, но самото развитие на главния герой в хода на събитията не казва нищо чак толкова ново или интересно за религиозния фанатизъм. Дистопичността пък е твърде карикатурна – но е хубаво, че сам Уотс си признава в следговора колко зле му се получават умишлените дистопии и религиозни персонажи.

Следващият разказ, У дома, е според мен най-силният от по-ранните на Уотс (той е от 2000-ната) и е единият от двата в сборника, развиващи се във вселената на трилогията за Rifters, в която мегакорпорации строят енергийни централи до геотермални разломи и (потайно) наемат социопати или хора, преживели тежки травми, да работят в силно стресовата среда, превръщайки ги в киборги, способни да живеят във водата. Главният герой е такова “влечуго”, жена със закърняла мозъчна кора и активен мозъчен ствол, която плава към неясна крайна цел. Едно от най-интересните неща в историята е как разказвачът от трето лице и подборът му на думи, с които описва мисловните процеси и действия на героинята, успяват да предадат отчуждението и дехуманизацията ѝ, а откровението ѝ в края на разказа е един от най-силните човешки моменти в творчеството на иначе леко неемоционалния Уотс.

Тук ще спомена няколко разказа накуп, тъй като са по-скоро винетки, отколкото нещо от калибъра и качеството на Нещата, Островът, У дома, Еднодневка и Ниша. Първият от тях е този след У дома, Очите на бога (2008 г.), който разглежда идеята с колко от гражданските си свободи бихме се разделили в името на повече сигурност и задава въпроса дали трябва да съдим за хората по мислите или по действията им. Изпълнението не е страхотно, но е само няколко странички, което го спасява от посредствеността на Слово за езичници, а централната му идея оставя добро впечатление. Друг доста къс разказ е леко смехотворният Облаци, който заедно с Плътта стана слово е от най-ранните в сборника (публикуван е през 1994-а) – и определено му личи. От глупавата, ако и интригуваща идея, че облаците са интелигентни, но изключително бавни свръхорганизми, които ни наказват за влиянието ни върху климата, през леко твърде експозиционния дори за Уотс стил, та до необяснимия за мен финал, разказът има доста слабости. Но самата идея и кратката картинка, която получаваме на променения от такъв феномен свят, комибинирани с краткостта му, го спасяват от скуката.

Делото “Хилкрест срещу Великовски” (2008 г.) е доста забавен фейлетон, в който евангелистка съди управителя на малък музей, пълен с демистифицирани религии и измами, с основанието, че след като сестра ѝ научила за плацебо ефекта на вярата, се споминала и то тъкмо след като се възстановила от рак чрез религиозността си. Това е единственият откровено хумористичен разказ в сборника и единственият от по-кратките, който използва ограничението в размера докрай. Последният от тези разкази е Повторение на миналото (2007 г.), за който не мога да кажа повече от това, че в него старица, преживяла Холокоста в детска възраст, измисля необичаен подход, за да научи внука си неонацист на уважение. Голяма част от мимолетното удоволствие от последните два разказа е именно усещането, че някой досаден на протагониста и на нас човек си е получил заслуженото.

На Плътта стана слово също му личи, че е от по-ранното творчеството на Уотс. Главният герой работи в полето на невронауката и изследва какво се случва с мозъка в сетните мигове преди мозъчната смърт, като почти веднага става ясно, че се занимава с това заради съмненията си дали решението да дръпне шалтера на смъртно болната си първа съпруга е било правилно. Междувременно се отдалечава емоционално от настоящата си съпруга. На финала пък надлежно се случва скучновато разкритие за случващото се в умиращия мозък. Уотс сам нарича разказа остарял и “емо”, но ми се струва, че именно заради избушената докрай тъга, той изобщо успява да въздейства поне малко и някак по юношески искрено.

Посланик (2002 г.) проследява бягството на генно-модифициран човешки пилот от иначе така желания от човечеството първи контакт, в случая под формата на обстрелващ го със снаряди извънземен кораб. В хода на действието всъщност се появяват някои от идеите, които впоследствие ще изградят гръбнака на Слепоглед, при все че разказът ми се стори леко вял. Приятният обрат на финала обаче определено компенсира.

Еднодневка, написан в съавторство с Дерил Мърфи и публикуван през 2005 г., е най-силният и шокиращ разказ в целия сборник. Изключително добре написан и силно отблъскващ, той драматизира дилемата на всеки родител – дали да остави детето си да се радва на най-невинните си години в неведение от суровата реалност или да му каже истината с риска да го нарани. Избраният подход към този проблем обаче е изключително обезпокоителен и живописен, следователно тук присъстват най-трудните за четене сцена в сбирката, от тези, които четеш с присвити очи и стиснати зъби. Най-парадоксалното и плашещото е, че страшната кулминация на разказа всъщност води до щастлив край. Няма да кажа повече, освен за да намекна, че включва отчаяни родители, малко момиченце и гигантска лаборатория.

Последният и най-дълъг разказ в сборника, Ниша от 1990-а, всъщност е този, който Уотс след това e развил в първия роман от Rifters трилогията, Starfish. Главната героиня, Лени Кларк, е един от първите хора, изпратени на океанското дъно като част от експерименталната геотермална енергийна програма. Единственият друг персонаж e колежката й Балард, енергична и амбициозна, пълна противоположност на мълчаливата и пасивна Лени. Разказът описва първите срещи на Кларк с мрака на океанското дъно и опасната му фауна, а също така и първите опити за комуникация и последвалите конфликти с Балард. По дистанцираността си и единението си със суровата природа, Лени всъщност ми напомня на биоложката от Анихилация на Джеф Вандърмиър, а това е голям комплимент. Специфичният за Слепоглед и някои от настоящите разкази отсечен, силно научен стил на Уотс тук е доста по-смекчен и интроспективен, което подхожда чудесно на мизансцена и на главната героиня. От друга страна, тук може би Уотс се чувства повече в свои води, тъй като е морски биолог по образование, и си проличава възхищението му дори от съществата, които живеят в такива адски условия и които повечето хора биха нарекли отблъскващи – и това се пренася и в гледната точка на Лени. Сюжетно не се случва твърде много, но вербалната конфронтация между Балард и Кларк и пристигането на един новобранец са, да кажем, задоволителен финал – ако и да оставаме гладни за още.

При все някои по-слаби разкази, смятам че това е доста силен, и по-важното, представителен за Уотс сборник. В някои истории стилът е доста по-слаб, отколкото в други, има скучновати сюжети и ме подразни склонността на канадеца да ползва думата “изнасилване” толкова често като метафора – не за друго, а защото тази метафора е най-силна, именно ако се ползва пестеливо. Но като цяло Отвъд разлома чепка много интересни теми – сигурността, изолацията, дехуманизацията, религиозния импулс, какво ни прави хора и много други. Има и забавен следговор, в който Уотс заявява, че пише неща, определяни като “депресивни”, “мизантропски”, “грозни” и т.н., защото по природа е оптимист, но най-често остава разочарован от това колко алчно, агресивно и късогледо е човечеството. Знам само, че той е един от най-добрите съвременни автори на твърда фантастика и силно се надявам българските книгоиздатели да запознаят читателите с трилогията Rifters и продължението на Слепоглед, Echopraxia. А вас съветвам да си купите Отвъд разлома. Заслужава си.

[Sad Sunday (Books? Me?!? NEVER!!!) · Rating 4 out of 5]

I surprisingly liked it. P. Watts seems to be a very interesting person (he is forbidden to entering the USA, and you need to be very special to deserve that). All stories in this volume are fully finished, with clear plot line and not some fantasy sci-fi puffs of smoke. Somehow many called it "depressing" but in my book that's quite realistic and interesting glimpses into the future while exploring what sci-fi can offer. Didn't get the first story at all (it seems to be connected with previous works of P. Watts, so I might be just clueless here), but everything else is cool.

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Честно казано, не очаквах, че този сборник ще се окаже егати добрия! Страхотни, уникални фантастични разкази. Ако ви се чете фантастика в кратки форми и не се плашите от твърдата на моменти научна терминология - смело напред! Заслужава си отвсякъде.

[Ints · Rating 4 out of 5]

Šīs grāmatas iegāde man bija visnotaļ sarežģīts process. Jā, pēc šogad lasītā autors man ir ticis favorītos. Viņš dikti labi spēj izstāstīt ļoti dīvainas lietas, un es to novērtēju. Biju iegājis Polaris grāmatu veikalā un ārzemju fantastikas plauktos skatījos, kas jauns pārtulkots. Atradu šo grāmatu un sev netipiski sāku lasīt to grāmatnīcā. Pēc pāris lapaspusēm es sakaunējos un noliku grāmatu atpakaļ plauktā. Tad kādu nedēļu mani urdīja stāsta sākums, un nolēmu: štrunts, nopirkšu krieviski, grāmatas nosaukumu un autoru es biju aizmirsis apskatīties. Apmeklēju bodi un grāmatu vairs atrast nevarēju. Tā vietā nācās internetā pārdesmit minūtes meklēt iespējamo grāmatu un autoru. Beigu beigās atradu.

Grāmata sastāv no trīspadsmit stāstiem un vienas esejas par autora uzskatiem. Ne visi no viņiem ir izcili, bet uzcept tik izcilu stāstu krājumu vēl nav izdevies nevienam autoram. Autora stāstus vieno tas, ka viņa cilvēki, pat tie, kas dara sliktas lietas, patiesībā nemaz nav tādi, kuri tiektos uz kaut kādu abstraktu ļaunumu. Viņi ir parasti cilvēki, kas rīkojas pēc apstākļiem, un labais viņos nemaz vēl nav miris. Tādēļ arī viņa stāstos nemaz nepavīd tādas izmisušas bezcerības, uz kuru it kā vedina sižets. Un tas ir labi. Tagad nedaudz par stāstiem, kuri nudien ir lasīšanas vērti.

“The Things” – izcils stāsts no citplanētiešu “monstra” skatu punkta. Tavs kosmosa kuģis cieš katastrofā, tu brīnumainā kārtā izglābies. Un kad beidzot esi izkusis no ledāja atklāj, ka vietējais saprāts (cilvēki) ir pilnīgs ārprāts. Organismi, kas par visu augstāk vērtē individualitāti, konservatīvi ķermeņa uzbūvē, šūnas šauri specializētas. Brīžos, kad izdodas saplūst ar šiem organismiem, atklājas, ka tās ir tikai mehāniskas lelles. Taču brīdī, kad noslēpums tiek atklāts ir jau par vēlu, mūsu Lavkrafta monstram vairs neizdosies izglābties. Izcili uzrakstīts – 10 no 10 ballēm, man vienmēr ir patikuši monstri arktiskajos un antarktiskajos apstākļos. Un skats uz cilvēkiem kopumā ir vienkārši izcils.

“The Island” – lai ceļotu visumā, ir jābūvē ceļa portāli, kādam tas ir jādara, un tie, kuri ar šo lietu nodarbojas miljoniem gadu, nav sajūsmā par savu darbu. Taču viņi ir programmas gūstekņi, mākslīgais intelekts, kurš vada šo procesu, ir absolūti konservatīvas, un viņa plānā nekādas pārmaiņas nav paredzētas. Taču Visumā ir organismi, kas spēj manipulēt pat šādiem strikti noprotokolētiem mehānismiem. Labs stāsts ar ironiju, šahs starpzvaigžņu telpā. 8 no 10 ballēm.

“The Second Coming of Jasmine Fitzgerald” – šī stāsta ideja nav neko jauna, taču šajā stāstā labi pastāstīta. Džasmīna ir atklājusi veidu, kā ietekmēt realitāti, tas nemaz nav tik grūti, ir tikai jāprot uz to pareizi paskatīties, saprast procesus, un tad viss ir iespējams. Patiesību sakot, pasaulei ir nepieciešami pāris uzlabojumi. Piemēram, viņas vīrs, kurš slimo ar vēzi, kāpēc viņu nesalabot? Te viss aiziet greizi, un uz skatuves uznāk psihiatrs. Un tālāk ir jautājums, kurš kuru pārliecinās par savu realitāti. Labs psiholoģiskais stāsts. 9 no 10 ballēm.

“A Word for Heathens” – kāda gan būtu pasaule, ja Romas impērijas laikā netiktu atrasta tā vieta tuksnesī, kur Mozu uzrunāja Dievs? Lai slavēts Konstantīns. Pasaule izmainījās, Dieva klātbūtne ir acīmredzama, to apšaubīt nevar neviens. Par to dieva soģi, laiku pa laikam atrodas tādi, kas nespēj sajust dieva klātbūtni, vēl vairāk viņi uzskata, ka īsteni ticīgie to dara nepareizi. Labs stāsts par psiholoģisko dieva izjūtu un spēju to izraisīt, fizioloģiski ietekmējot smadzenes. 9 no 10 ballēm.

“Nimbus” – šis stāsts ir no visplanētas saprāta tēmas. Cilvēki gadsimtiem ir piecūkojuši zemi ne par ko nedomādami, nemaz nenojaušot, ka viņus var pamanīt. Šis novērotājs ir tik kolosāls, ka reakcijai uz kairinājumu ir vajadzīgi gadsimti, taču, kad sākas, tad sākas. Cilvēki ir nokaitinājuši atmosfēru, un tagad nav nekā briesmīgāka, kā pie apvāršņa ieraudzīt mākoni. Daži bunkuri un atsevišķas pilsētas vēl turas, bet tas nav uz ilgu laiku, tādēļ diena, kad debesis ir zilas, ir tikai neliela atelpa pirms beigām. 9 no 10 ballēm.

Vidēji šo stāstu krājumu vērtēju uz 8 no 10 ballēm. Labākos jau pieminēju, bija pāris, kuri mani vispār neuzrunāja, tie bija tādi psiholoģiskie – par dziļūdens izpēti. Šķiet, ka tie nāk no slavenās autora Rift sērijas, tagad neesmu drošs, vai man viņa patiktu. Iesaku izlasīt, stāsti nav gari, un ja viens nepatika, noteikti atradīsies kāds, kurš tevi aizķers, un tāda jau ir stāstu krājumu jēga – apkopot autora daiļradi un parādīt lasītājam visu viņa pasauļu spektru.

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Страшно добър сборник, събрал разнолики разкази излезли изпод перото на невероятния Питър Уотс. Тринадесет парчета невероятности от които всяка една си заслужава.

Нещата - Луд преразказ на "Нещото" от Карпентър, погледнат през многото очи на нашественика. Авторът ни вкарва в съзнанието на чуждопланетното създание, карайки ни за пореден път да осъзнаем, тръгнали по пътя на звездните си стремежите, възможността да се сблъскаме с нещо толкова неземно, че контакта с него да е абсолютно безсмислен.

Островът - Освен че е едно от малкото произведения предлагащи вариант на дайсънова сфера, без да се прилага безумния план на учения да разградим Юпитер на милиони 30 километрови пръти, разказа вкарва още няколко сюжетни линии, които могат да го превърнат в чудесен роман. Нахвърляни са щрихите на мащабни идеи за междузвездно пътуване, бъдеще на човечеството, конфликт с машините и разбира се среща със странен, но все пак не толкова разлиечен по амбиция интелект.

Второто пришествие на Джасмин Фицджералд - Криминална мистерия с невероятна развръзка, описана на изключително цветущ език. Една кротка домакиня зверски убила мъжа си се оказва не точно това за което я мислят всички.

Слово за езичниците - Страшно силна легнала на фантастични образи сатира, безмилостно отправена към църковните структури и идеите им за божественото.

У дома - Един от отговорите на Уотс на любим въпрос - Ако спрем да нагаждаме природата по себе си, а започ1нем обратното ще останем ли хора?

Очите на бога - Тук има по-скоро въпрос, а не отговор. Въпрос на който не мога да отговоря еднозначно. И все пак - Престъпление ли е злоумисълта държана под контрол от крехката човешка психика?

Плътта стана слово - Любимата тема за отчуждението между хората породено от социалната среда на цивилизацията и зверски засилено от технологичния напредък. Тъжен песимистичен разказ.

Облаци - Отново пренесена в неизвестното бъдеще метафора за приспособимостта човешката природа. На фона на почти унищожената човешка цивилизация, авторът показва сблъсък между две поколения - помнещото миналото и новото примирено с настоящето, защото не познава друго.

Еднодневка - Зловещо предупреждение към всички бленуващиогромната виртуална свобода представено под формата на безморален експеримент. Едно дете, боравещо с безкрайните възможности на виртуалната реалност отхвърля ограничаващите окови на човешкото си тяло.

Посланик - Напрегната история за сблъсък с цели две извънземни цивилизации, всяка от които агресивна колкото нашата, но с по-големи възможности.

Делото "Хилкрест срещу Великовски" - Забавна сатирична гротеска, шеговито засягаща разбиранията за вярата.

Повторение на миналото - Много добър разказ. Трябва да се прочете от 2/3 от познатите ми, забравили близкото ни минало и прегрърнали модерни родоунищожителни идеи. Едно хлапе с еврейско потекло, решило да стане скинарче и дядо му, който с помощта на модерната техника го вкарва за малко в ада на холокоста.

Ниша - Мащабен експеримент на тема "Как да си направим социопат." Едно от най-силните неща в книгата и достоен финал.

Епилог - Есеистичен самоанализ от автора на собствените му произведения и идеите за света и неговото мрачно бъдеще. Стана ми страшно симпатичен с него и затвърди мнеието ми, че за напред мога да очаквам само добри произведения под името Питър Уотс.

[Bill Hsu · Rating 2 out of 5]

Thanks to Whitney for the recommendation. How could I resist "The Things", told from the point of view of the alien in John Carpenter's "The Thing"?

I'm a big fan of the movie, and have seen it 4-5 times. But I've never bothered to memorize the plot mechanics past the end of each viewing. The author seems quite attached to the movie narrative, but the details of who did what to whom are not interesting to me. (I'd rather look at the dog or the head detaching itself from the body, heh.) Great ideas though.

That's kind of my experience with the rest of the collection as well: many intriguing ideas, but I don't care for the writing. (I know many science fiction fans don't mind what I consider unnecessarily chunky prose, but I do.) "Ambassador", for instance, is told from the point of view of a genetically modified humanoid piloting a spaceship. S/he says:

Knowing my location at any moment would put me no further ahead at t+1.

Sorry, I guess I just don't fetishize science/technology that much. The humanoid also launches into rambling explanations of what's going on, when s/he seems to be in the middle of urgent and complex tasks. (Elsewhere, there are multiple appearances of "aliquot". And should I be amused that in "A Niche", the softer, more sensitive character is named "Clarke", and the harder, more brash/confident character is named "Ballard"? Sigh.) It's too bad; there are some fascinating ideas and POVs here.

(Worthwhile for the ideas, so probably 2.5 stars)

[Sandra · Rating 5 out of 5]

Every time I re-read something by Peter Watts, I do it with an expectation that this time I won't find it as brilliant as I did the last time. Every time, I am wrong.

[Dan · Rating 4 out of 5]

I read this story in the anthology Space Opera II. This is a very challenging work to understand. It took me two reads to grasp who the characters were and their motivations. I recommend this read be done in one sitting. Don't stop and try to come back to it later. This work has to be given your full attention when you read it, then it flows well.

The main characters are
1) the unnamed protagonist who is a lead builder,
2) Dix, the new guy sent out to help the super computer figure out an anomaly, sometimes called the protagonist's son because he could be a descendant, for all that is known
3) Chimp, a supercomputer or AI of sorts who investigates astronomical anomalies.

#1 has revolted against #3's leadership. They have little in common over the passing of these many years since they parted company. However, everyone wants to know about the anomaly that the vons (short for Von Neumans) has detected.

The answer was interesting, but in the interests of having no spoilers, I'll say nothing further about it. This story gets 4 stars out of 5 because I think the author made his story more difficult to read than he had to, and it has elements of being showoffy, too ornate in language. To get five stars from me the author needed to explain a little better to readers as we read the first time what the stakes were.

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

Уотс настъпва здраво в този сборник с негови разкази.
Искрено се изненадвам, че (по думите на автора в епилога) тези разкази са намерени от повечето хора депресиращи. Сериозно?
Мрачни са, болезнено откровени, но чак депресиращи... няма такова нещо. Съвсем спокойно можеш да повярваш, че поне в един от вариантите ще откриеш бъдещето, което ни очаква. Или "което очаква нашите деца", понеже можем да оставим света за тях по безброй различни начини. И те ще трябва просто да изградят свое си бъдеше с останките от нашето минало.
Тук откриваме просто някои от тези варианти. Може би разказите звучат студен��. Може би са мрачни. Но пък са... искрени.

[Ivan Bogdanov · Rating 2 out of 5]

Мъчих я в продължение на една седмица. Не мога да отрека - приспиваше ме успешно.
Много исках да ѝ дам шанс и то не заради мазните рекламни ревюта, а за да видя какво може този автор. Ами нищо не може! Поне не в тази книга. И в Слепоглед имаше големи бози, но поне имаше някаква интересна идея.
Сега нямаше никаква. Някакви тъпи фантастични разкази, които могат да са интересни само на човек, чел единствено Винету и нищо от златната епоха на Научната фантастика.
Дати Уотс има някаква друга работа, че не разбирам как успява да се изхранва с писане.

[spikeINflorida · Rating 5 out of 5]

THE THINGS: ⭐⭐⭐⭐⭐
THE ISLAND: ⭐ ⭐ ⭐ ⭐ ⭐
THE SECOND COMING OF JASMINE FITZGERALD: ⭐⭐⭐⭐
A WORD FROM HEATHENS: ⭐⭐⭐⭐⭐
HOME: ⭐⭐⭐⭐
THE EYES OF GOD: ⭐⭐⭐⭐⭐
FLESH MADE WORD: ⭐⭐⭐ ⭐⭐
NIMBUS: ⭐⭐⭐⭐⭐
MAYFLY: ⭐⭐⭐⭐⭐
AMBASSADOR: ⭐⭐⭐.5
HILLCREST VS VELIKOVSKY: ⭐⭐⭐⭐⭐
REPEATING THE PAST: ⭐⭐⭐⭐⭐
A NICHE: ⭐⭐⭐⭐
OUTTRO: A personal diatribe, reflection, and random rambling.

[Damon · Rating 5 out of 5]

Worth twice the market price.

As usual, Watts's prose drips off the page in service of incredibly dystopian landscapes both thought-provoking and utterly unsettling. Along with the usual tropes of technological and biological alienation, Faith is a major theme in these stories. The author would later go on to publish Echopraxia (the sequel to Blindsight), which featured as the villain an alien cancer so inscrutable to the main characters that it blurred the line between fairy tale and empiricism. It was one of the most challenging, frustrating books I've ever read. Watts is meandering into what I can only describe as a sub-genre of Religious Sci-Fi, if you care to label things. At what point does an alien intelligence rate so vast and evolved that human perceptions are incapable of compartmentalizing it in familiar terms? That our own vocabulary limits us to define something so incomprehensible as nothing short of a deity? This is the premise of the featured story, "The Island", a hard-science powerhouse with shades of Tarkovsky's "Solaris", in which a group of astronauts on an endless voyage come upon a living Dyson Sphere, the size of a solar system and harboring the hypothetical brainpower of an entire civilization. It wasn't my favorite story in the book, but definitely deserving of the awards the author received.

Don't be intimidated-- Watts isn't on a mission to commit sacrilege for the sake of being edgy. He guides you gently up the Planck Length staircase for a breathtaking vista of a computational universe, right before shoving you off the edge and smack into the mundanity of urban domestic strife, all viewed through the prism of "what if". This is often tense, scary stuff, never remotely boring, always thought provoking. Even after the tenth morbid rug-puller ending, and the bile that followed, I found it myself unable to dismiss the author's dedication to implementing hard science as a narrative force over an impenetrable gimmick meant to root out all but a specific reader base. Even when it goes over our heads, we can sense the author having fun, and we have fun because of it.

My favorite story would have to be "A Word for Heathens", about a soldier in a future totalitarian Christian Theocracy where the religious elite use focused bursts of electromagnetism directly into their brains to create overwhelming sensations of divine influence, justifying their every action as holy will. What could go wrong? "The Second Coming of Jasmine Fitzgerald", a beautiful ballet of quantum horror, a close second. And how could I leave out "Mayfly", the heartwarming story of a child who, as treatment for brain malformation, spends the first four years of her life locked in a computer simulation with absolute freedom, only to wake into her real body to discover she is made of clay.

I have a few issues that anyone who doesn't follow Peter closely probably wouldn't even notice. The first story, "The Things", is a tribute to one of his favorite movies, "The Thing", written from the perspective of the monster. I'm torn. On the one hand, it's a welcome, original approach to fan-fiction. On the other hand, it retcons the ambiguous ending of the film. While I appreciate artistic license, I have a hard time believing that The Thing is capable of conscious thought, much less waxing philosophical. And as someone on Peter's blog pointed out, the last line is troublesome for the sake of shock value; how could an amorphous, asexual, shape-shifting blob understand the concept of rape? More importantly, why am I overthinking this?

"Home" concerns the fate of two minor characters from "Starfish", Jane Ballard and Judy Caraco, who disappeared without a trace at the beginning and end of the book, respectively. While it was a pleasant surprise to revisit my favorite Watts novel, however briefly, this was just fan service, and not very compelling fan service. It was just sad, falling back on the evolved neo-cortex versus reptilian brain-stem conflict the author is so fond of driving home every chance he gets. It will have even less impact on anyone who hasn't read the source material.

Speaking of "Starfish": the last story, "A Niche", is literally just the first chapter of "Starfish". Which is fine, if it inspires more people to investigate that masterful opus of nihilistic poetry, but considering I've already read it half a dozen times I was kind of hoping for a fresher grand finale to this wonderful anthology.

Final Verdict: Top Tier Sci-Fi. Not recommended for people who suffer from chronic optimism.

[Ruth · Rating 5 out of 5]

Yessss, this was a great way to start the year. Okay, maybe the subject matter and messages of the stories are a little dark for the pits of January, but as Watts himself would say in his closing essay, there's nothing depressing about the amazing electrochemical reactions powering the human brain and our behavior! (Okay, maybe it's a little nihilistic, particularly if you're inclined towards spirituality.) Anywho, after searching for a year for the same feeling that Blindsight gave me, I've found it in Watts' own short fiction. Unfettered by the narrative needs of a longer novel, he's free to play around with tons of different ideas here. Most of them have something to do with the brain, or with evolution, or with computer systems and AI. A surprising fraction of the stories touch on religion as well - the missionary imperative of an alien lifeform, an alternate history version of Christianity where the divine is indistinguishable from the electromagnetic stimulation of the brain, and the panopticon nightmare of an airport scanner which can read your brain patterns and find how you have sinned in your heart. These stories have a deep-seated opposition to sentimentality and anthropomorphization - aliens are truly alien, and the universe out there is a cold hard place driven by the iron laws of evolutionary competition. (Points for making the ridiculous concept of 'sentient angry clouds' work as hard science fiction.) What is interesting is that Watts doesn't hold humanity itself in the same disregard - things are very grim, but as he says in his closing essay, he writes these kinds of scenarios because he thinks we can do *better*. I'm not sure every single story in this collection works - there's a self-confessed tendency towards overwroughtness, and the 'universe as simulation' story doesn't really do anything new. One, Home, is very good, but probably only makes sense after reading Starfish, and the last story (Niche) is actually the very first chapter of that book. Be aware that the stories also deal with nearly every uncomfortable topic there is, with (never explicit, all implied or past) appearances from incest, pedophilia, rape, cats getting hit by cars, suicide, being a sentient computer whose brain is getting unplugged, etc. But honestly, the collection would be worth five stars just for the first two stories: The Things, a horrifying fanfic for the movie of the same name in which John Carpenter's alien explains its moral imperative, and The Island, a devastating scifi story about first contact with alien life. (The latter being in the same universe as The Freeze Frame Revolution.) Not everyone is going to like Peter Watts, but if you like his brand of 'unsentimental awe at the systems of the universe' science fiction, this is top-shelf stuff.

[M.E. · Rating 3 out of 5]

Some fantastic stories in this collection

This book has some spectacularly good stories in it. Alas some are less so and, while I get the philosophical argument being put forward in the story with the pedophile protagonist who never acted on his fantasies, the same thing could have been achieved with any number of other vices and without making a character who is supposed to be sympathetic also be a pedophile.

Overall I’d rate the book as decent, and highly recommend “The Things”, “The Island”, “A Word for Heathens” and “Home” for some clever, unusual, thought provoking stories.

[Bogdan · Rating 4 out of 5]

A doua colecție de proză scurtă publicată de scriitorul canadian certat cu legea de la granița SUA, a fost lansată la 13 ani după prima, cea din 2000. Este alcătuită din (coincidență? CRED CĂ NU :-) 13 povești, doar că dintre acestea 2 sunt exerciții literare de maxim o pagină apărute în revista Nature, iar alte 6 sunt "dubluri", publicate deja în prima colecție. Din restul de 5, patru sunt geniale, doar una singură făcându-se (din nou) vinovată de păcatele trecutului, intraductibilele adjective cringe/edgy.
PW a reușit rara performanță de a scrie fan-fiction devenit apoi semi-oficial și remarcat/apreciat la nivel internațional (povestirea Things, o reiterare a scenariului din filmul horror The Thing, dar din perspectiva formei de viață extraterestre). În rest, atinge subiecte precum religia și efectul acesteia asupra creierului într-un univers desprins parcă din Warhammer 40k, forțează la maxim definiția de formă inteligență extraterestră (avem o sferă Dyson conștientă făcută din material organic), analizează puțin conceptul de păcat săvârșit cu mintea și ne propune un exercițiu de moralitate în cazul copilului născut cu defecte cerebrale, al cărui creier era simulat pe calculator. Autorul, foarte apreciat în Rusia (cel puțin până la începutul ultimei lor operațiuni militare speciale), fusese inițial refuzat de editurile de acolo ca fiind prea întunecat - este, de fapt, foarte cinic în stilul său literar, conștient de limitările umane dar și de potențialul acestora, indiferent că ne vorbește de zombii filozofici, mintea bicamerală sau camera chinezească (toate fiind concepte și nu dispozitive fizice). Este un autor pretențios, abordabil, nicidecum ermetic sau greu de înțeles, dar și care necesită o atenție nedistributivă.
Ca un mic PS(A), PW și-a uploadat aproape toate operele pe site-ul său, fără DRM, gratis pentru toată lumea.

[Drunken McNulty · Rating 5 out of 5]

I am obviously a fan of Peter Watts writing style and this short story collection didn´t dissapoint.
Just like in his other works ongoing theme in most of these stories is our conception of our personality and the illusion of free will.
Usually he throws you in at the deep end, giving you as little exposition and backround as necessary and sometimes bombards you with scienetific lingo. Bear with it, pay attention while reading and even in 4-5 pages he will introduce an idea or concept that you will turn around in your head several times after finishing the story and usually you will come to the conclusion: fascinating and scary.

[Ashley · Rating 4 out of 5]

Really gets into interesting ideas such as the nature of truth, beliefs, choice, and social utility. The universe doesn't bend itself to suit human convenience, and this is a collection about people and societies who spend their lives finding ways to deal with that.

[H · Rating 5 out of 5]

A really excellent collection of stories proving that Peter Watts is not only a master of unsettling and bleak science fiction, but he's also one of the smartest SF writers today, working in all sorts of ideas from biology, psychology and so on. His concluding essay is also great: a passioned argument that he is, despite what his reviewers constantly say, actually an optimist.

I particularly loved the story "A Niche", which I just found out is a prequel to the Rifters trilogy by Watts, which I somehow haven't picked up yet. Now I can't wait to dig into those books.

There are a bunch of other stories by Watts that didn't make it into this collection, which makes me a bit sad that this book is only 230 pages. It could have been more comprehensive. But what we do get is still all excellent, making this a 5 star collection nonetheless.

[Rado · Rating 5 out of 5]

Като цяло повече ми хареса от Слепоглед. Не знам дали терминологията беше по-малко или защото преводачът се беше отказал, да я усложнява. Повечето разкази бяха невероятни, с добро темпо, интересни истор��и, често неочакван край. На едно място го бяха описали като the master of scifi mindfuckery (или подобно) - отговаря си на титлата.

[Mario]

Кеф. 9/10

http://oshteedinblogzaknigi.blogspot....

[Kat Hooper · Rating 4 out of 5]

Will review soon at www.fantasyliterature.com.

[P.S. Hoffman · Rating 4 out of 5]

Extremely depressing science fiction. Loved it.

[Johan Haneveld · Rating 5 out of 5]

I already read some stories by Peter Watts. 'The things' is pretty famous and collected in 'Best SF of the year'-collections - and it is well written, well thought out and chilling in thinking about its consequences (with a disturbing last sentence). A fanfic that may be even better than the original. Also I read 'The Island' in another collection of space opera. I made not of it in a list of my favorite short SF-stories of all time last year. And it is that good. Some Wattsian themes here: artificial intelligence that isn't human, adapted humans that aren't human, and an almost unimaginable alien that turns out to be all too human itself ... The nature of the alien here remains one of the most awe inspiring i've ever read about. I also already knew 'A word for heathens' where technology exists to induce religious experiences in people. Is faith only brain chemistry? and what happens when that brain chemistry changes? All these stories exemplify what another reviewer wrote about Watts, that he 'isn't afraid to look inward and question the very core of what makes us human.' Watts is a biologist and looks at human nature through that lens. We are collection of neurons, connections in a brain, machines that can be manipulated and read by external devices, and much of our beliefs about ourselves and the universe (consciousness, God) are outcomes of biological processes. It is (even if one believes otherwise) a logical conclusion from observable evidence and Watts is thorough in examining the consequences of this thesis. This gives his tales a sometimes bleak character, but I liked it, as a thought experiment of what it is to live in a really materialistic world. Great to counter vague and unproven messages we all want to believe in sometimes. I also dug his biological background and love of the deep sea, in stories like 'Home' and 'A Niche'. The deep sea is one of my fascinations as well, and here is the bleak environment, deadly pressure and fish with fangs and lights I like to imagine myself. I really enjoyed these stories, even if they also were bleak about who would want to live in environments like these. 'The second coming of Jasmine Fitzgerald' was interesting, taking an idea about resurrection and giving us the logical conclusion. There's also a story about intelligent clouds in here. The story 'Hillcrest v Velikovsky' I did not enjoy that much, as it was more of a tract than a story. I liked the essay that closed the collection. Really recommended for hard SF-fans not afraid to look at our human nature through a thoroughly materialistic lens and with a taste for a bit of body horror in their fiction. I know I will search out more by Watts. His Rifters trilogy is connected to the deep sea tales in here and I will check that one out soon!