Тетрамерон

by José Carlos Somoza, Захари Омайников (Translator)

Историите на Соледад

С „Тетрамерон“ Сомоса отдава почит на устната разказваческа традиция, припомня ни класически образци („Хиляда и една нощ“, „Декамерон“) в богата на символи четиригласна творба, която примамва от история към история, разказ в разказа, като вложени една в друга китайски кутии, със заявка за безконечност, разказ „завинаги“. Прекрасният и в същото време брутален „по испански“ готически текст е истински карнавал на въображението, шестващ из лабиринтите на съспенса и обединен в привидната си множественост и пъстрота от идеята за края на невинността, прекрачването от детството в света на възрастните, в зрелостта. Но не само. Според самия автор романът е и за всяка променяща живота ни решаваща крачка, „промяна, винаги придружена със загуба на част от неща, които преди си притежавал, които си бил“. Това се случва и с петия, случайно попаднал сред квартета от разказвачи – дванайсетгодишната Соледад, която във възрастта на самотата между два свята (soledad означава самота) чрез разказите на четиримата губи по малко от самоличността си, за да се изправи с необикновена сила срещу неразрешимите загадки на живота.

Genres: Philosophy, Contemporary

224 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

José Carlos Somoza is a Spanish author born in Havana, Cuba. In 1960 his family moved to Spain after being exiled for political reasons. He holds a Bachelor's Degree in psychiatry, but he gave up medicine in order to be a full-time writer in 1994.

Reviews

[Елиана Личева · Rating 5 out of 5]

https://www.instagram.com/p/CuNGT9boO...

"Тетрамерон", автор Хосе Карлос Сомоса, (изд. Colibri, 2015), превод Захари Омайников
Тетрамерон е една от най - ниско оценените книги на Сомоса в Goodreads и изобщо не разбирам защо. Книгата попадна случайно в библиотеката ми, макар да съм чувала доста за магическия реализъм някак не посягах към жанра. На български и английски има много малко ревюта на книгата о отзиви на книгата, затова подходих с никакви очаквания. За моя изненада това е една от най- емблематичните книги, които съм чела въпреки всичко.
В началото се запознавами със Соледад (в превод от исп. Самота) отива на училищна екскурзия и открива таен вход и стълбище, което се крие зад вратата води все по- надолу и по- надолу, докато тя стига Тетрамерон, мастота, къдито си разказват вечно истории.
В Тетрамерон авторът вплита нишки от устната форма на придаване на истории от стари времена, както и приказките форми на "Хиляда и една нощ" и "Декамерон", сложната структура на текста прави книгата истинско удоволствие и предизвикателството за мозъка и фантазията. Всяка глава започва с отварянето на кутия и следва история разказана от един от петимата разказвачи.
Личното ми изживяване беше сходно на това в "Алиса в страната на чудесата ", но категорично за възрастни. Докато четях имах усещането, че съм в една спирала и пропадам все по- дълбоко в собственото си съзнание. Сомоса е психиатър по професия и брилянтно борави с дебрите на човешкото съзнание, изключително умело обрисува с думи съзнанието. Всеки от нас има вътрешен свят и много рядко се замисляме как всъщност изглежда, дали наистина ако отворим всички кутии на съзнанието ще намерим само положителното или верни на човешката природа ще открием истинскота си същност, колкото ранена, узязвима и гневна е тя.
В тази връзка не съм сигурна, че хора, които не четат магически реализъм или книги с дълбоко психологически профил биха оценили творбата. За мен темата за себепознанието е много актуална и в книгата намерих много въпроси, които задавам сама на себи си. Това е книга съм която се връщам вече две седмици и не мога да се отърся от прочетеното в добрия смисъл на думата.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

История след история
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Всяка история има пластове, които бавно разкриваме по време на четене. Разгръщаме страниците и подреждаме логиката на нещата. Често книгата е като тест за личните ни мисли и мечти, едно огледало, в което искаме да видим собствените си представи за нещата, без чужди илюзии. Докато илюзията за нас ни впримчва в своята „истина“, не можем да проникнем отвъд границата. Ние сме проектор на собствената си реалност, вградени в безкрайната самота на предначертаното от нас. И докато разсъждавам покрай прочита на „Тетрамерон“ („Колибри“, 2015, с превод на Захари Омайников), мисълта ми се лута сред историите на Сомоса и търси подходящ остров, където да складира поредните спомени. Погледнато от друг ъгъл, това е вечното търсене на себе си, метод за опознаване на собствената личност и следващата я естествената самооценка, докато не се постигне синхрон и настъпи спокойствие. В този своеобразен роман Сомоса гради логичните последици от това самоопознаване, често провокирайки читателя с натрапчиви сюжети, прикрити зад основния смисъл. Всъщност всичко напомня на готическа приказка, наслоена с множество истории. Съвсем определено усещането е за безкрайно пропадане в чужда реалност, дотолкова стряскаща, че навлиза дълбоко сред подсъзнателните ни „инструкции“ за нормалност. Но това е чудесно, ако се замислите. Самите ние искаме да бъдем провокирани, да реагираме на стимули, което ни кара да се чувстваме живи и част от същността на нещата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Okenwillow · Rating 2 out of 5]

Nous voilà donc avec un conte multiple sur le passage à l’âge adulte. La jeune Soledad la bien nommée, orpheline de mère, se sent invisible et insignifiante. Lorsqu’elle tombe par hasard sur les quatre mystérieux membres du Tétrameron, elle est très vite absorbée par leurs récits, tous plus étranges et oniriques les uns que les autres. Les contes se succèdent tandis que Soledad reste fascinée, intriguée, émue, effrayée par ces étranges individus, qu’on a du mal à cerner. Sont-ils bienveillants ou mal intentionnés ? Que veulent dire leurs histoires aussi horribles qu’absurdes, où un réalisme troublant semble pourtant s’immiscer ? La jeune fille semble à peu près aussi perdue que le lecteur, Somoza joue avec la symbolique au point d’en devenir nébuleux, voire carrément hermétique. Les contes n’ont rien d’enfantin et sont bien souvent à la limite du fantasme, de l’horreur, et le côté malsain et trop adulte met mal à l’aise Soledad qui a bien du mal à comprendre les tenants et les aboutissants. Elle réagit la plupart du temps en enfant de son âge, certains aspects lui échappent, d’autres la séduisent ou la rebutent, sans qu’elle soit capable de dire pourquoi. Malgré les demandes bizarres des participants concernant ses vêtements, elle reste à leur écoute, absorbée malgré elle par leurs histoires aussi étranges qu’inquiétantes. Le mystère presque absolu qui entoure cette société secrète la rend fascinante et effrayante, Soledad a plongé dans l’inconnu dès son apparition dans la pièce, et ne peut plus faire machine arrière. Le rite de passage à l’âge adulte à commencé, jusqu’au dénouement, inévitable.

De deux choses l’une, soit le roman ne veut rien dire, soit il me manque un sacré paquet de clés pour l’interpréter pleinement. Les contes sont plus ou moins liés, mais rien n’est clair (OK, c’est Somoza, c’est normal, mais tout de même !), on a l’impression de lire un fourre-tout d’histoires oniriques et farfelues. Si on veut découvrir Somoza, ce roman-là est un très mauvaise idée, il n’est absolument pas représentatif de son œuvre, mieux vaudrait commencer par n’importe lequel de ses autres livres pour vraiment avoir une idée de son univers hors norme.

Somoza est à mes yeux un dieu vivant. Qu’il se soit légèrement planté avec le Tétraméron ne changera pas le culte que je lui voue. Tout le monde a droit à l’erreur, même Somoza.

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Доста по-различна от другите книги на Сомоса - по - изчистена, дори някакси нежна. Вероятно би разочаровала почитателите му, които очакват заплетен, смразяващ кръвта сюжет. Не че няма ужаси в "Тетрамерон", но поне мен не ме шокираха до такава степен, както в "Зигзаг"или "Клара и сянката". Това е книга, която по-скоро прави отпратки към шедьоври на разказваческата традиция, като приказките на Шехеразада и "Декамерон"на Бокачо ( не е случайна близостта на заглавията!). Едно момиче губи невинността си ( не във физическия смисъл), но заедно с това и пораства, като оставя зад себе си страховете от детството.

Още за "Тетрамерон" от самия писател в интервю за Аз чета.

[Théo · Rating 4 out of 5]

Trigger Warning : sur tout ce que vous pourriez imaginer. Je ne plaisante pas, si vous êtes un tant soit peu sensible ou dans un mauvais mood, ne commencez pas à lire ceci.

(Le livre hein, pas la chronique).

(Enfin, je crois...)

Dans "Tétraméron - Les Contes de Soledad", José Carlos Somoza nous raconte l'histoire de Soledad, une collégienne qui lors d'une excursion scolaire se perd dans un ermitage, et se retrouve seule face à la porte d'une cave.
Lorsqu'elle décide de risquer un œil au-delà de la porte, elle découvre un bien étrange tableau : 4 personnages sont réunis autour d'une table ronde, et l'invite à rentrer afin d'écouter les histoires qu'ils ont à raconter. Ainsi débute pour Soledad (et pour nous, lecteur.ice.s), un bien étrange voyage dans des contrées qu'il m'a rarement été donné de rencontrer en littérature, et même dans l'art.

Ce roman est en fait un recueil de contes/nouvelles déguisé (et bon sang qu'est-ce que j'aime ce format !), contes qui sont alternés avec le présent et les réflexions que Soledad est amenée à se faire.

Alors il faut tout d'abord que je crève l'abcès : je suis malaisé de dire que j'ai aimé l'expérience que fût cette lecture. L'horreur est grandissante tout au long du récit, mais elle va jusqu'à un point que je n'avais jamais rencontré auparavant : ce serait du spoil que de vous décrire les pires éléments qui se trouvent là-dedans, mais je pense que vous pourrez facilement les imaginer. J'insiste sur les trigger-warnings ; faites attention si vous vous lancez dans cette lecture (et ne la donnez pas à n'importe qui sans connaissance de cause).

L'horreur, le malaise et la peur (qu'est-ce que j'ai flippé parfois) sont les éléments dominants de ce livre ; ce qui moi m'a beaucoup plu dans cette lecture, c'est le bizarre dont l'auteur pare son récit. On est immergés dans un rêve effrayant et jusqu'au bout, cette sensation ne nous quitte pas. Parfois (même souvent), on ne sait pas quoi penser d'une scène parce qu'elle est simplement dénuée de logique ou de raison ; impossible de poser des mots dessus.

Mais au contraire, la construction de l'intrigue est elle très intéressante et logique de bout en bout ; c'est en avançant de plus en plus dans les histoires racontées que l'on comprend où l'auteur veut en venir dans ses réflexions, ses messages, et pour ce qui est du récit en lui-même, où les mystérieux personnages de cette tablée veulent en venir avec leurs contes, à quoi tout cela sert. Le fond est en fait très métaphysique, et j'ai beaucoup aimé cela.

Je balance l'info comme ça, mais ce roman s'inscrit dans la lignée de deux autres livres parus respectivement au XIVème et XVIème siècle : "Décaméron" de Boccace et "L'Heptaméron" de Marguerite de Navarre. J'imagine qu'il est intéressant de les découvrir pour mieux saisir dans quelle lignée s'inscrit le roman de José Carlos Somoza, et c'est ce que je vais certainement faire (quand j'aurais fini les 500 autres livres de ma palAHAHAH).

Au final, je pense que c'est un bon roman pour découvrir l'univers de l'auteur, mais je le répète : c'est un des plus violents, pernicieux et immoral qu'il m'ait été donné de lire (Grippe-Sou fait pâle figure à côté...).
Ce livre marquera sans nul doute mon parcours de lecteur et depuis que j'ai quitté cet univers, je n'arrête pas d'y repenser. Difficile de vous conseiller ce livre, mais si vous aimez les expériences extrêmes, tentez-le. Sinon, veillez à bien laisser la lumière allumée lorsque vous vous coucherez.


Les monstres ne sont jamais très loin.

[Anabelee · Rating 5 out of 5]

Posiblemente sea uno de los libros más desconcertantes que he leído últimamente.

“Este libro es una caja de color caoba con una cerradura dorada en el centro. Dentro de ella hay muchas cajas más. […]. La caja final se halla al final porque debe abrirse después de haber examinado cuidadosamente todas las anteriores. No digas que no te avisé.
Ahora, toma la llave de la caja color caoba y ábrela. En su interior, otra, esta vez de marfil, adornada con filigranas. Sobre la tapa, un nombre “Soledad”.”

Como un Bocaccio moderno, Somoza retoma la tradición del cuento dentro del cuento, y nos presenta a cuatro personajes extraños y fascinantes, para narrarnos en realidad la historia de una niña de doce años. Es un juego, y asistimos a los diferentes relatos de la mano de Soledad, su protagonista.
Los cuentos son sórdidos, confusos (“no quiere decir nada”, responde Soledad en un momento dado), perturbadores y están cargados de horror. Y a su lado, mientras avanza la narración, se va quedando atrás todo aquello que simboliza nuestra niñez. Habrá quien vea en esto una perversión, pero no lo he sentido así. Se trata de una transformación. Una crisálida que se transforma. Una niña de doce años que deja atrás una etapa y se adentra en el mundo adulto.

Soy una fan empedernida de los cuentos infantiles. Me encantan. Me gustaban y me hacían soñar cuando niña, y me siguen pareciendo igual de fascinantes, si no más, ahora. Con lo cual, Somoza me había ganado la mano nada más descubrir la estructura de la novela. Pero además la forma en que éstos están narrados, el lenguaje que utiliza y la simbología que se esconde detrás de ellos resultan tan atractivos para mí como las mejores versiones de los clásicos. No sé si es el mejor libro de Carlos Somoza, porque no he leído todavía todas sus anteriores obras. Pero sin duda, es la más fascinante de las que yo he leído.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Много Борхесова книга, сплитаща истории почти без смисъл, или с твърде дълбок такъв. Да, това е нещо като Декамерон на четирите конника на Апокалипсиса, скрити в подземието на древна църква, и посетени от малко изгубено момиченце, което непрекъснато очакваме да бъде убито и насилено, но понякога еманацията на злото има и доста новаторски идеи за нечие пълноценно покваряване. Историите, които разказват странните посетители от... някъде, неясно откъде, почти нямат връзка една с друга, освен да покажат, че всичко е възможно, дори без специални способности, а само с намесата на нещо отвъд или съвсем вътре в нас. Те са зловещи, дори без литри кръв и слашър настроени чудовища. Те са объркващи, дори без странни планове и загадки за ума и сърцето. Те са вълнуващи, говорещи на толкова скритите сенки във всяка душа. Не е книга за всеки, но вероятно всеки ще намери в нея нещо за себе си, дори ако това нещо е от твърде тъмен за споменаване тип. Идеална за игра на Осмели се.

[Атанас Илиев · Rating 4 out of 5]

... книгата е пренаситена от алегории, метафори и очевидно огромен обем познаване на човешката психология. Пласт след пласт, история след история... Пласт в пластта, история в историята... Шах с пешката. Както самата Соледат не разбираше какво й се случва, така и читателят бива още по-озадчен. Въобще - коя и какво е Соледат?

Какво следва - мрачно стълбище НАДОЛУ/НАВЪТРЕ, отворена ВРАТА и 4 митични разказвачи на истории. Какво ще се случи нататък - всеки ще разбере и вземе за себе си толкова, колкото може и иска. Самоса е очевидна вселена, която се надявам отчасти да съм усетил. Огромно, готическо, испанско предизвикателство. Нататък сте вие...

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Една в друг кутии, една в друга истории: https://knigolandia.info/book-review/...

“Тетрамерон”, както ще разбере от задната корица, е безкрайност от положени една в друга кутии – те се отварят една по една и във всяка има по един откачен разказ, в който Сомоса отдава почит към митовете и легендите, към разказваческата традиция, която хилядолетия е била единствения начин историите да се предават. И да се променят, и да преливат една в друга, и в крайна сметка да раждат следващите. Не се подлъгвайте, че основната носи смущаващи отгласи от “Лолита”, Сомоса има нещо предвид, което е далеч по-извратено от щенията на Хумберт Хумберт.

Colibri Books
https://knigolandia.info/book-review/...

[Marsten · Rating 1 out of 5]

Un libro malísimo que no me esperaba de este buen escritor!

La historia ni se entiende, ni acaba enganchando (a pesar que empieza bien) y lo peor de todo, me aburrió. Los relatos contados por los cuatro personajes misteriosos, para mi, fueron una paranoia detrás de otra, sin relación aparente entre ellos y menos aun con la historia general! Al menos yo no supe encontrar las conexiones ni "las gracias" por ningún sitio... Si al menos los relatos hubieran sido más potentes y mejores, podría haber perdonado la diluida historia principal (como por ejemplo me pasó con el libro de Fantasmas del autor Chuck Palahniuk).
Y el final (única esperanza de que el libro mejorara o resolviera el lio que tenía en la cabeza) no fue mucho mejor. Es más, fue peor. Y es que ni mejoró el tedio que venia padeciendo ni me iluminó! Un final abierto que te deja igual de perdido de como estaba con el añadido de que además, a mi personalmente, ese desenlace me dejó frio y lo encontré malo.
Si el libro en una segunda relectura es más entendible o interesante lamento decir que no seré yo quien pueda apreciarlo.

Supongo que la decepción ha sido doble al venir de este autor el cual me había cautivado con las novelas Zig Zag y La Dama Número Treze.
Por tanto, no recomiendo este libro (que no el autor) para nada.

[Богиня Книдска · Rating 1 out of 5]

Не. Не и не.
Обичам Сомоса. Обожавам го, но това е нещо, което според мен той не е. Или го е писал с температура или на непознати гъби.

[Alberto Martín de Hijas · Rating 3 out of 5]

Tetrammeron, de José Carlos Somoza, es un compendio de cuentos a medio camino entre el realismo mágico y el horror alucinatorio, enlazados por una trama en la que Soledad, la protagonista adolescente, transita hacia la adultez en un viaje que evoca un descenso a los infiernos. Los relatos en sí me parecen buenos —aunque alguno me genera el mismo desconcierto que a la propia Soledad—, pero su fuerza radica en cómo reflejan los miedos, confusiones y revelaciones de la protagonista. La trama principal, sin embargo, no termina de convencerme: su desarrollo me parece previsible y resta impacto a un conjunto que, en otras circunstancias, podría haber funcionado como una antología independiente.

El problema es que los cuentos dependen demasiado de este marco narrativo para alcanzar su pleno sentido. La estructura de "descenso a los infiernos" organiza los relatos como etapas de un viaje iniciático, donde cada uno funciona como un espejo de la evolución psicológica de Soledad.

En definitiva, Tetrammeron es un libro interesante, con relatos memorables y una ambición narrativa loable, pero funciona más como una fábula oscura sobre la adolescencia que como una colección de cuentos autónomos y sufre de una estrecha interdependencia con la trama principal que —aunque ingeniosa— no me termina de gustar.

[Catherine Bond · Rating 2 out of 5]

Le plus décevant de Somoza que j'ai lu à date... je l'ai fini, là, mais j'ai quelques bémols.

La prose vaut le détour (comme toujours avec Somoza), c'est chouette de plonger toujours plus creux dans le *mal* au fil des récits que racontent les personnages, l'ambiance des contes qui s'enchâssent est toujours réussie, mais l'obsession pour une espèce de fétiche de jeunes collégiennes en uniforme (la narratrice principale a 12 ans. JEUNE.) était non seulement malaisante (ce qui était, je l'espère, volontaire), mais lassante. J'ai roulé des yeux beaucoup.

C'est un auteur qui vaut le détour, mais si j'étais vous, je sauterais celui-là! Sorry.

[Erset · Rating 3 out of 5]

Está bien raro este libro, el final me gustó por eso se la perdoné a Somoza, pero hasta ahora es lo más extraño que he leído de él, digo de por si sus novelas son medio rarunas. Ahora entiendo por qué ponen que es de filosofía y es que aunque tiene varios componentes de terror, sus personajes se avientan unos viajes filosóficos bien intensos. Siento que la idea es muy buena pero la ejecución fue...rara jajaa no tengo otra palabra.

[Ani Cvetkova · Rating 5 out of 5]

Тази книга е рязко и безкомпромисно излизане от зоната на комфорт и това е нещо....много освежаващо! Тематиката лъкатуши между готическа, мрачна, класическа, страшна, леко гнусничка, искрено жегваща, притеснително настъпателна, психологически измъчваща, философска и още....Сомоса наистина е автор, който не бих искала да срещам по пътя си, но стилът и историите му са запленяващи, запомнящи се, събуждащи размисъл. А краят точно такъв, какъвто трябва да е.

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 4 out of 5]

Когато си невидима за другите, когато не те забелязват, често се случва да попадаш на неочаквани места, да срещаш неочаквани хора.

Когато си само на дванайсет и името ти означава "самота",...

...когато историята ти е описана от Сомоса,...

...тогава местата и хората са шокиращи,...

...тогава ти самата си шокираща!

[Maria Stancheva · Rating 5 out of 5]

Брутална, завладяваща, разтърсваща, "Тетрамерон" е написана така, че остава в мислите доста след като си затворил последната страница. Хареса ми от първата до последната страница. Това е вторият ми досег със Сомоса, като този път му давам максимум звезди, а не очаквах.
На места изпитах шок, на други погнуса, на трети истински страх, ето това е майсторството на добрия разказвач.

[Kally · Rating 2 out of 5]

Нищо особено. Интересен начин за представяне на сборник разкази, въпреки че не това е била идеята. Книга, без която спокойно може да се мине. По принцип харесвам стила на автора, но преводът много е осакатил книгата.

[Селина Йонкова · Rating 4 out of 5]

може ли, да съществува свят без зло. унищожимо ли е? сами по себе си, историите, добри или лоши ли, са?
кое ги прави, такива? майсторството на автора или сюжета?
и най- важното, станеш ли, разказвач, не губиш ли, самият себе си и не се ли превръщаш в нещо друго?

[Raúl Guzmán · Rating 2 out of 5]

Honestamente, yo leí este libro solo por el morbo de la niña de doce años; sin embargo, no tiene nada de excitante esta historia ni sus relatos.

[David · Rating 1 out of 5]

Un sin sentido, así describiría este libro, a pesar de una buena prosa, no hay por donde cogerlo.

[Mathis Philippe · Rating 3 out of 5]

What is going on? Never has a book felt so opaque to me.

[Ina Drumeva · Rating 5 out of 5]

Абстрактен, брутален, абсурден, краен, проникновен и философски. Малко думи за цялото това съдържание, което те хвърля в една различна реалност. Реалност, в която най-страшното нещо е вътре в теб. И злото, и доброто - всичко е част от теб. И всички граници, бариери, страхове, спънки и предразсъдъци са в теб самия. И единствено ти можеш да се пребориш с тях, макар и трудно, с цената на унижения, преглътнато его и разголена душа. Докъде се простират собствените ни граници и можем ли да ги прескочим? Сомоса задава всички тези въпроси по твърде абстрактен, но много ясен и директен начин. Просто погледни в огледалото. Можеш ли да се изправиш срещу образа в него?

[Estibaliz · Rating 1 out of 5]

La cosa es esta: hablamos de un sistema de clasificación sobre cinco, en el que los rangos no dan demasiado margen, puesto que aquí dos estrellas equivalen a un 'it's OK' que bien se pudiera traducir por "está bien, pero no me ha dado más" (como se suele decir)... Si la puntuación fuese sobre diez, tal vez el 3 ó el 3 1/2 podrían dar una idea más acertada de mi opinión sobre este libro, pero ya que no hay esa opción...

Pues sí: 1 estrella, a pesar de que Somoza suele contar con mis simpatías y la calidad de su estilo está fuera de toda duda.
Pues no: no me ha gustado demasiado esta novela que, en muchos aspectos, no deja de ser sino un libro de relatos; y dejando a un lado el hecho comentado más de una vez que no es este un género que me atraiga particularmente, lo cierto es que los que componen este libro y todo él en general están impregnados de un cierto aire de onírica extrañeza no siempre comprensible que no casa con mis gustos literarios.

Suerte que la cosa no pasaba de las 230 páginas, porque no me gusta dejar los libros a medias, y la verdad es que me ha costado cierto esfuerzo centrarme en la "historia", en la lectura, y seguir pasando páginas.

[Jose Franco · Rating 1 out of 5]

Infumable.
Tostón soberano. Puntúo con una estrella, ya que es el mínimo que contabiliza. Pondría menos.

[Julie lit pour les autres · Rating 2 out of 5]

Je suis partagée sur cet opus de Somoza. D'un côté, une écriture magnifique, coulante, un style d'une grande beauté ; une construction rappelant le Décaméron de Boccace, où des personnages se racontent des histoires, ici des contes cruels ; un symbolisme riche… De l'autre, une froideur assez calculée dans cette sulfureuse descente aux enfers de la conscience. Les lecteurs de Somoza voudront se plonger dans ce roman : ceux qui ont aimé Maleficium de Martine Desjardins aussi. Pour un nouveau lecteur de Somoza, je proposerais plutôt un de ses premiers opus.

[Andrés Iglesias · Rating 4 out of 5]

Una pequeña novela hecha de cuentos ligeramente relacionados entre si, a cual más extraño. La prosa es tan atractiva como la de los otros libros del autor, aunque el resultado es un poquillo inferior a otras de sus novelas. Aún asi, es interesante.

[Mientras Leo · Rating 3 out of 5]

Una rareza

[Alberto González Ortiz · Rating 4 out of 5]

Colección de relatos ayudada por la estructura del Decamerón. La historia principal es buena, los relatos, quizás no todos.

[Jesús Cañadas · Rating 2 out of 5]

Me da la sensación de que Somoza tenía que cumplir alguna cuota con este libro, de otro modo no me lo explico. A lo mejor es que perdió una apuesta.
Mala manera de entrar en Seix Barral, desde luego.