Книгата разглежда съвременните тенденции в зоогеографията. Обсъждат се хипотези за заселването на островите Мадагаскар, Нова Зеландия, Фиджи, Нова Каледония и много други области на земята и океаните. Изданието повдига много въпроси, някои от които за тайни и истински загадки – как са попаднали моа в Нова Зеландия, защо мадагаскарската фауна толкова се различава от африканската. Има данни за тайнствената фауна на пещери като Мовиле и Айалон. Наред с миналото на Сахара и Антарктида не е пропусната и фауната на Балканския полуостров. Отделните глави са придружени с най-важната литература по разглежданите въпроси.
Петър Кирилов Берон е български зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери и откривател на нови животински видове. Директор на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките от декември 1993 до 11 юли 2005 г. Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 г. Народен представител в 7 Велико народно събрание и 40 Народно събрание, заместник-председател на 40-то Народно събрание.
"Загадки на зоогеографията" е шеметно препускане през еони, таксони и далечни земи. Зоогеографията, бидейки клон на биогеографията, е изключително трудоемка, интердисциплинарна наука, даваща отговор на въпросите: "Защо животните са там, където са?" и "Защо не са там, където не са?" :D Отдавна не бях поглъщал толкова бързо някоя книга. За това допринесе и чувството за хумор на П. Берон; на моменти язвително, особено когато се касае за "любимите" му молекулярчици, колегите му готови да обяснят всяка загадка със "салове" и "island hopping" и човешката простотия. Взех я от градската библиотека, но мисля да я прибавя и към своята. Препоръчвам!
Книгата беше увлекателна, първата й част беше нещо като въведение в темата/учебник, а втората разглежда отделни зоогеографски области. Имаше изречния, в които не е много ясно какво точно иска да каже автора, но все пак книгата се чете. Някои теми като че ли оставаха недоразвити, докато други бяха развити надълго и широко, но без особена структура. Първата част на книгата за мен беше по-интересна от втората, но и в нея имаше интересни моменти - най-вече идеите на автора (а и на други) за възникването на троглобионтите. Опитът на автора да покаже вредата на "белия" човек върху чуждите цивилизации и екосистеми е похвален, но на моменти се усеща повторение. Фрагментираността на книгата я прави малко неудобна за четене и може би е трябвало да бъде разделена на отделни глави и подглави (или нещо такова). Цитираната литература е богата и полезна, но липсва речник на непознатите думи и термини - като резултат от това някои от тях са представени едва след въвеждането им в употреба, а на моменти и хич не са обяснени.