Защо не живеем по-красиво? Какво се случва с мечтите, когато тяхното сбъдване зависи от хора? Каква е връзката между панелния свят и природата, между крайните квартали и въображението? Между действителността и детството?
Точно като за мен. Обожавам блоковото си детство. И такива илюстрации.
Да, чрез книгата да си призная – обичам блоковете. Поне тези, в които съм живяла. И особено тези от книгата – още ще гледам всеки детайл от илюстрациите. Чувствам се комфортно. Не „умея“ да живея в къща (поне досега). Затова се радвах и аз с Митко от блок №4 на
зеления тунел на съседната улица, където понякога кацат такива птици и такива и такива и такива
Внимателно разгледах всяка птица от илюстрациите. И това не са само птиците от моето блоково детство през 70-те и 80-те. Подобни наблюдавам и през възрастния си блоков живот във Варна и в София. Спускам
лиани, които да стигат от единия блок до другия
(ще кажете тъжно – кабели…)
Чакам люляка, бадема и ябълките под прозореца и се правя, че не виждам колите; пия си кафето на южната тераса с книга и вдишвам отпуснатото късче градска природа. Идеализирам моите блокове, знам. А дори не разговарям със съседите. Митковите обаче са симпатични, както и самият той.
Образцова рисувана детска книга. Точно толкова думи, че да ти отвори "апетита", точно толкова рисунки, че да има и какво да добави твоето въображение. Възхитителна "точица" :)
Знаете ли какво казва майката на Митко? Казва, че “блоковете са измислени от един човек, който също обичал да мечтае… Така си мечтаел този човек, но мечтата му се объркала, защото в нея имало хора, а хората са по-непредсказуеми и от тигрите.” Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Красиви вдъхновяващи илюстрации и една история, начало на разговор за това къде живеем и как да направим средата си по-красива, функционална и наша. Прекрасно е, че книжката имаше своето продължение в реално разговори/работилници с децата по темата (ако праивлно си спомням).