What do you think?
Rate this book
Трубадур
Колекция Дракус #10
Това не е история за провансалска музика, а за кръв;
много кръв - червена, синя, дори и черна.
Добрите намерения водят в Ада – и точно по този път е тръгнал Трубадур – мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума – незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде – както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто – за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Това не е история за провансалска музика, а за кръв;
много кръв - червена, синя, дори и черна.
Добрите намерения водят в Ада – и точно по този път е тръгнал Трубадур – мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума – незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде – както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто – за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
408 pages
Published December 10, 2015
1 person is currently reading
36 people want to read
About the author
Стефан Д. Стефанов
13 books20 followersWikipedia:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
May 25, 2016
Ето един нов български роман, който е на извън световно ниво. Разбира се, издаден от @Gaiana book & art studio и Явор Цанев, който с непогрешим нюх улавя новите таланти и докато другите се тупат в гърдите, колко много правят за българската литература, той тихо и мълчаливо изгражда фантастични градове, пълни с художествени шедьоври. Доста ревюта има за книгата, така че няма да се спирам подробно. Това, което на мен ми допадна най-много е мега наситеният с екшън сюжет; кървавите подробности; изобилието от жертви, майсторското описване на битките, както и представянето на личността на ТРУБАДУР на ръба между злото и доброто - сложен образ, колкото свръх естествен, толкова и земен и обикновен; изобилието с 18+ сцени и описанията, които изграждат огромен свят на фантазност, който живее и тупти собствен живот.
В интерес на истината, лично на мен втората част от книгата ми допадна повече. Там майсторството и мега таланта на Стефан обвиват с пипалата си читателя и го водят в измислен свят, където надеждата е ... Там просто няма такава дума.
Бих определил "Трубадур" като епохална по труд и образност творба, която вдига адски високо летвата на очакване за всяко негово следващо произведение.
П.П. Направо ми е неудобно, че на едно представяне получих "Трубадур" срещу "Пепел от мрак".
В интерес на истината, лично на мен втората част от книгата ми допадна повече. Там майсторството и мега таланта на Стефан обвиват с пипалата си читателя и го водят в измислен свят, където надеждата е ... Там просто няма такава дума.
Бих определил "Трубадур" като епохална по труд и образност творба, която вдига адски високо летвата на очакване за всяко негово следващо произведение.
П.П. Направо ми е неудобно, че на едно представяне получих "Трубадур" срещу "Пепел от мрак".
December 24, 2021
Чудя се защо по дяволите книги като "Трубадур" трябва да останат почти незабелязани за сметка на редица нескопосани бълвочи, издавани в големи тиражи. Някак си ми е гузно, че аз имах удоволствието да я прочета, а редица други хора дори няма да разберат за съществуването на този роман, което е много тъжно, но съм благодарен на Стефан Д. Стефанов и Явор Цанев, че го има, защото щеше да е истинско престъпление, ако той не бе публикуван.
"Трубадур" е едно голямо огнено сърце, изпепеляващо, досущ като това на корицата, но и давещо читателя в кръв, гняв и насилие. Романът е многопластов и не е лесен за смилане, донякъде е като сън в съня или илюзия, която води до кървав кошмар. Той е същество, което е заченато в грях от митовете, народните приказки, народните песни, гадните и безумни времена на мутрите, историите за отмъщение и е родено под сеещото смърт олово на куршимите и пронизващите плътта остриета на ножовете.
Крят му бе разтърсващ и като голям вселенски изравнител, но някак си очакван, а цялото пътешествие из страниците на "Трубадур" поглъща силно и си заслужаваше всяка една отделена секунда, защото именно това е очаквания ефект от истински силната и освободена от оковите на посредствеността литература.
"Трубадур" е едно голямо огнено сърце, изпепеляващо, досущ като това на корицата, но и давещо читателя в кръв, гняв и насилие. Романът е многопластов и не е лесен за смилане, донякъде е като сън в съня или илюзия, която води до кървав кошмар. Той е същество, което е заченато в грях от митовете, народните приказки, народните песни, гадните и безумни времена на мутрите, историите за отмъщение и е родено под сеещото смърт олово на куршимите и пронизващите плътта остриета на ножовете.
Крят му бе разтърсващ и като голям вселенски изравнител, но някак си очакван, а цялото пътешествие из страниците на "Трубадур" поглъща силно и си заслужаваше всяка една отделена секунда, защото именно това е очаквания ефект от истински силната и освободена от оковите на посредствеността литература.
March 26, 2024
Бях готов да поставя по-ниска оценка заради "Варненските събития "и тази наша действителност , но приказният момент беше много хубаво изпипан .
April 24, 2018
Някъде прочетох, че романът е "Нийл Геймън среща Христо Калчев" :). Макар и да познавам само бегло творчеството на първия, и никак - на втория, разбирам аналогията, но я намирам за прекалено опростенческа.
Като цяло - едно великолепно фентъзи, развиващо се в двайсети век в България. Има гангстери, босове, нимфи, вещици, магьосници и прочее. Тази привидно странна комбинация е много добре осъществена, изграждайки една интересна алтернативна реалност. Главният герой е също много добре изграден и се развива много по време на повествованието. За второстепенните - малкото от тях, които се появяват за повече от веднъж-два пъти също са добре изградени, характерни и различни. Има достатъчно количество клане и кървища, както и епидермални търкания, както му и подхожда. Не са прекалено детайлни, което също му приляга.
Много добре написана - книгата се чете на един (до два) дъха, макар и да си има тресчици.
Специално като мост между положителното и отрицателното слагам последната глава, която не знам към кое от двете принадлежи - при всички положения, е въпрос на личното мнение на читателия. Моето е (като се опитвам да не спойля), че едновременно е много изненадващ и добре обоснован и подсказан, но леко неглижира постигнатото до този момент.
Вярвам, че градивната критика е по-важна за авторите, отколкото положителното възхваляване, и затова моля да не бъда намерен за дребнав относно някои от изброените долу неща, които не ми харесаха.
Започвам от корицата: нямам нищо против нейното съдържание, дори напротив - много е подходящо. Не ми харесва изпълнението - изглежда все едно някой начинаещ си е поиграл с няколко картинки и Фотошоп (примерно).
Редакция/корекция - на ниво, макар и да има няколко странни изречения - на фона на обема е съвсем незабележимо. Издразниха употребата на "грамаданска" (звучи по детски) и най-вече "кустомизация" - на български се превежда "персонализация".
Тормозко - смешен и тъп прякор, като на алтер-егото на Гринч или осмото джудже на Снежанка.
Смяната на настоящето с ретроспекция, както и на разказването от първо и трето лице само с нов ред поне на мен ми дойде объркващо на моменти.
Има доста специфични облекла (стихар, скофия, орар), които биха могли да имат бележка с обяснение какво представляват.
За финал - все пак везните наклониха към петте звезди, защото макар и не перфектен, това е един от най-добрите фентъзи романи на роден автор, прочетен от моя милост!
Като цяло - едно великолепно фентъзи, развиващо се в двайсети век в България. Има гангстери, босове, нимфи, вещици, магьосници и прочее. Тази привидно странна комбинация е много добре осъществена, изграждайки една интересна алтернативна реалност. Главният герой е също много добре изграден и се развива много по време на повествованието. За второстепенните - малкото от тях, които се появяват за повече от веднъж-два пъти също са добре изградени, характерни и различни. Има достатъчно количество клане и кървища, както и епидермални търкания, както му и подхожда. Не са прекалено детайлни, което също му приляга.
Много добре написана - книгата се чете на един (до два) дъха, макар и да си има тресчици.
Специално като мост между положителното и отрицателното слагам последната глава, която не знам към кое от двете принадлежи - при всички положения, е въпрос на личното мнение на читателия. Моето е (като се опитвам да не спойля), че едновременно е много изненадващ и добре обоснован и подсказан, но леко неглижира постигнатото до този момент.
Вярвам, че градивната критика е по-важна за авторите, отколкото положителното възхваляване, и затова моля да не бъда намерен за дребнав относно някои от изброените долу неща, които не ми харесаха.
Започвам от корицата: нямам нищо против нейното съдържание, дори напротив - много е подходящо. Не ми харесва изпълнението - изглежда все едно някой начинаещ си е поиграл с няколко картинки и Фотошоп (примерно).
Редакция/корекция - на ниво, макар и да има няколко странни изречения - на фона на обема е съвсем незабележимо. Издразниха употребата на "грамаданска" (звучи по детски) и най-вече "кустомизация" - на български се превежда "персонализация".
Тормозко - смешен и тъп прякор, като на алтер-егото на Гринч или осмото джудже на Снежанка.
Смяната на настоящето с ретроспекция, както и на разказването от първо и трето лице само с нов ред поне на мен ми дойде объркващо на моменти.
Има доста специфични облекла (стихар, скофия, орар), които биха могли да имат бележка с обяснение какво представляват.
За финал - все пак везните наклониха към петте звезди, защото макар и не перфектен, това е един от най-добрите фентъзи романи на роден автор, прочетен от моя милост!
June 6, 2016
Ако Орфей се беше постарал като се вмъква в ада да се беше заредил поне с един Калашников, няколко хубави остриета и малко коктейл Молотов по джобовете – вероятно щеше да измъкне оназ досада Евридика без цялата простотия от тип „Не ме гледай, що не ме гледаш, айде де, погледни ме, ти не ме обичаш, ах, погледна ме, ама ти съвсем не ме обичаааааш“, и после айде вземи тез диви женски да те разкъсат съвсем буквално на компоненти за дроб-сарма. И най-вече – никой нямаше да го смята за негър на запад. Но, спокойно, предстои ви едно доста по-адекватно пътешествие из дебрите адови, макар че най-страшната част горе-долу приключва в самите земи човешки. Пак повтарям, слушайте Скуби Ду – всички чудовища на тоя свят са само хора.
Трубадур е странна личност – мрачна, демонична, уж човек без минало, а пък отминалото непрекъснато му се вре в краката, и много се старае да го убие публично и показно зверски. Масов убиец, наемен убиец, неволен убиец – причини много, но си носи на ревера значка с надпис човекоунищожител, и това е. И свири доста добре, играе го мистериозен, изпълнен с вина и много двойни спомени, залитащи извънредно опасно между реалност и чиста фантазия. Аз съм на страната на фантазията, да знаете. Стари приказки и забравени легенди обитават земите натам и отвъд; вещици, демони и древни ходещи проклятия разиграват на белот кой ще има честта да изпие кръвта трубадурска, но нашето момче мачка наред с онази удовлетворителна деус-екс-макина специализация в анихилацията, която най-вече някой егоцентричен сингъл плейър геймър и неистов почитател на год-мода като мен, може да оцени повече от ужасно високо, като едно доста по-богато от простичкото залисано четене преживяване.
На моменти Трубадур е много суров ърбън трилър, после отива към силно диаболичен сюрреализъм с готически елементи, и завършва по начин, който те кара да се оглеждаш за въртящо се мини пумпалче наоколо. Но през цялото време не може да се оплачете от липса на напрежение, съспенс или френетично треперене на крачето в метрото да речем, докато недоумявате как никой от три милиона куршума в тукашната разновидност на Червената сватба не го улучват наш’то момче, или изпитвате нужда и вие да запалите една, докато следите мъжествените похождения на протагонистчето ни, което за пореден път овалва в плевнята нещо от не-съвсем човешки вид, което май е женско. Кърваво е, брутално, и безпощадно; няма топли чувства, нежни емоции и тъговни разсъждения за есенцията на живота. Оцеляваш, продължаваш и накрая продължаваш да се оглеждаш какво ще е следващото с голям мерак да те яде. Ей по такива книги, ако бяхме в някоя уж по-напреднала страна, досега щеше да е излязла трилогия с многомилионен бюджет, и Скалата в някоя от поддържащите роли. А тук – най-много да се инспирира някоя серия на Под прикритие, но и това бих се радвала да погледам. С две думи: Трубадур мачка, и точка.
Трубадур е странна личност – мрачна, демонична, уж човек без минало, а пък отминалото непрекъснато му се вре в краката, и много се старае да го убие публично и показно зверски. Масов убиец, наемен убиец, неволен убиец – причини много, но си носи на ревера значка с надпис човекоунищожител, и това е. И свири доста добре, играе го мистериозен, изпълнен с вина и много двойни спомени, залитащи извънредно опасно между реалност и чиста фантазия. Аз съм на страната на фантазията, да знаете. Стари приказки и забравени легенди обитават земите натам и отвъд; вещици, демони и древни ходещи проклятия разиграват на белот кой ще има честта да изпие кръвта трубадурска, но нашето момче мачка наред с онази удовлетворителна деус-екс-макина специализация в анихилацията, която най-вече някой егоцентричен сингъл плейър геймър и неистов почитател на год-мода като мен, може да оцени повече от ужасно високо, като едно доста по-богато от простичкото залисано четене преживяване.
На моменти Трубадур е много суров ърбън трилър, после отива към силно диаболичен сюрреализъм с готически елементи, и завършва по начин, който те кара да се оглеждаш за въртящо се мини пумпалче наоколо. Но през цялото време не може да се оплачете от липса на напрежение, съспенс или френетично треперене на крачето в метрото да речем, докато недоумявате как никой от три милиона куршума в тукашната разновидност на Червената сватба не го улучват наш’то момче, или изпитвате нужда и вие да запалите една, докато следите мъжествените похождения на протагонистчето ни, което за пореден път овалва в плевнята нещо от не-съвсем човешки вид, което май е женско. Кърваво е, брутално, и безпощадно; няма топли чувства, нежни емоции и тъговни разсъждения за есенцията на живота. Оцеляваш, продължаваш и накрая продължаваш да се оглеждаш какво ще е следващото с голям мерак да те яде. Ей по такива книги, ако бяхме в някоя уж по-напреднала страна, досега щеше да е излязла трилогия с многомилионен бюджет, и Скалата в някоя от поддържащите роли. А тук – най-много да се инспирира някоя серия на Под прикритие, но и това бих се радвала да погледам. С две думи: Трубадур мачка, и точка.
December 18, 2015
Какво ще стане, ако Орфей бъде отгледа Стареца от планината и го захвърлим в кървава комбинация от хиперболизиран мутренски вариант на България от края на деведесетте и пренаписани от социопат народни приказки?
Трубадур на Стефан Д. Стефанов – това ще се получи.
Няколко пъти съм имал удоволствието да присъствам на четения на разкази на Стефан в „Истории от някога” и винаги са били на много високо ниво. С прочитането на романа му „Трубадур” вече съм напълно убеден, че има ново явление в българската остросюжетна литература, което трябва да се следи изкъсо.
Кървава и луда история за човек, който в опити да избяга от миналото си, парче по парче губи себе си. А финала, финала е невероятен. С едно голямо „ЩРАК” намести цялостната картина - всички малки детайли(12-13 на брой), за които се чудех защо се появяват в книгата, си дойдоха по местата, и ме накара да я започна от начало за един много по-различен прочит.
Повече без да разкрия част от действието не мога да напиша :)
За пореден път мога да заявя смело, че не трябва да се съмнявате в подборката на произведенията в „Колекция Дракус”. GAIANA продължават да вадят от някъде свежи и чудесно пишещи родни автори.
Петте звезди мислех да ги сложа още на средата на книгата. Слагам ги сега.
Трубадур на Стефан Д. Стефанов – това ще се получи.
Няколко пъти съм имал удоволствието да присъствам на четения на разкази на Стефан в „Истории от някога” и винаги са били на много високо ниво. С прочитането на романа му „Трубадур” вече съм напълно убеден, че има ново явление в българската остросюжетна литература, което трябва да се следи изкъсо.
Кървава и луда история за човек, който в опити да избяга от миналото си, парче по парче губи себе си. А финала, финала е невероятен. С едно голямо „ЩРАК” намести цялостната картина - всички малки детайли(12-13 на брой), за които се чудех защо се появяват в книгата, си дойдоха по местата, и ме накара да я започна от начало за един много по-различен прочит.
Повече без да разкрия част от действието не мога да напиша :)
За пореден път мога да заявя смело, че не трябва да се съмнявате в подборката на произведенията в „Колекция Дракус”. GAIANA продължават да вадят от някъде свежи и чудесно пишещи родни автори.
Петте звезди мислех да ги сложа още на средата на книгата. Слагам ги сега.
September 4, 2016
Преди да отбележа пет звезди на този роман, се наложи да сваля на 4 - рейтингите на дузина други книги от родни и чужди автори, които съм чел. От приятели и колеги автори бях чул, че Стефан Стефанов е добър, но отвъд всички препоръки, знам, че принципно мисля на обратно и решавам да си изграждам мнение едва след като съм минал собственият си прочит и съм размислил над всичко.
Първото, което мога да кажа за автора е - че е невероятен разказвач. Изреченията се преливат едно в друго, действието е наситено, а динамиката (мамка му, динамиката!) такава, че като хванеш книгата и решиш да надигнеш глава - са минали 100тина страници, а ти искаш още и още и още. "Трубадур" може и да е дебела книга, но се чете толкова леко и бързо, че ще се изумите. Не че е добър пример за сравнение, но "Властелинът" ми отне 3 месеца, докато тук се справих на 3 прочита.
Истината е, че текст, макар и натоварен откъм емоция и екшън, всъщност е доста лековит откъм информация. Имам предвид - нямаме излишни описания, нямаме излишен патос, нямаме лаконичност, нямаме теглене на локуми. Всичко се случва така, сякаш самият четящ е насред действието и докато разбере какво става- събитията са се завъртяли и са го изпратили в съседни територии... и още нещо :). Винаги съм смятал, че една книга е добра - когато ревюто е голямо, и в същото време без нуждата от споменаване на каквото и да било от самия сюжет.
Това, което ще ви хареса - енигматичен, badass, доста оригинален откъм история и доста свеж откъм мислене главен герой, който - ако сте мъж - ще ви се прииска да бъдете, а ако сте жена - всякакви мръсотийки (каквито всъщност можете и да намерите вътре ;) )
Това, което още повече ще ви хареса - силно наличие на магически реализъм. Сюреалното, абстрактното са толкова добре изплетени от автора, че познатото (земното) и магическото, отвъдното, фентъзийното се смесват в едно. Така текста избягва типичният за ърбън фентъзитата - наивитет. Ето кое прави "Трубадур" книга, четима и за млади и за възрастни.
Едно нещо не ми хареса. Преди да почна с текста, прочетох бележките и видях, че автора е започнал романът в средновековен, класически сетинг. Нещо, което ултра много ме впечатли. За съжаление се е оказало е забил в действието и е попаднал на препоръка, която го е насочила да прехвърли историята в наши дни. Смятам, че ако беше попаднал на друг съвет или беше описал, Стефан Стефанов щеше да има още по-силна книга. Не заради друго, а защото сюжетите, втъкани в сегашно време нашумяха прекалено много и макар да дърпат към себе си масата, изпускат една друга по-интелигентна прослойка автори, които се откъсват автоматично от всичко "ърбън" заради множеството бози там (особено на български език).
Дори си направих един експеримент. Опитах се да си представя действието и историята, точно в класическият фентъзи сетинг и беше много вълнуващо.
Което естествено не значи, че "трубадур" не е успешна книга. Напротив.
Миналото, сегашното и бъдещото се преплитат толкова, колкото и истинското и вълшебното. И макар като читател да бях погълнат от историята на главния герой, в същото време посредством текста ми идваха разнообразни идеи и мисли относно устройството на самият свят.
Стефан Стефанов успешно ни кара да повярваме в магическото и сюреалистичното. Освен това, книгата е особено богата и на житейски и философски мъдрости, които идват посредством случващото се, а не са натрапени от самият автор. Още един плюс.
Както казах, тази книга исках да оценя с повече от 5 звезди. Уви, няма. Ето защо смъквах от други рейтинги.
Смятам, че "трубадур" е напълно конкурентна за родното литературно пространство книга. Надявам се - повече хора да чуят за нея, повече хора да си я вземат, а автора скоро да ни изненада с нещо ново!
Първото, което мога да кажа за автора е - че е невероятен разказвач. Изреченията се преливат едно в друго, действието е наситено, а динамиката (мамка му, динамиката!) такава, че като хванеш книгата и решиш да надигнеш глава - са минали 100тина страници, а ти искаш още и още и още. "Трубадур" може и да е дебела книга, но се чете толкова леко и бързо, че ще се изумите. Не че е добър пример за сравнение, но "Властелинът" ми отне 3 месеца, докато тук се справих на 3 прочита.
Истината е, че текст, макар и натоварен откъм емоция и екшън, всъщност е доста лековит откъм информация. Имам предвид - нямаме излишни описания, нямаме излишен патос, нямаме лаконичност, нямаме теглене на локуми. Всичко се случва така, сякаш самият четящ е насред действието и докато разбере какво става- събитията са се завъртяли и са го изпратили в съседни територии... и още нещо :). Винаги съм смятал, че една книга е добра - когато ревюто е голямо, и в същото време без нуждата от споменаване на каквото и да било от самия сюжет.
Това, което ще ви хареса - енигматичен, badass, доста оригинален откъм история и доста свеж откъм мислене главен герой, който - ако сте мъж - ще ви се прииска да бъдете, а ако сте жена - всякакви мръсотийки (каквито всъщност можете и да намерите вътре ;) )
Това, което още повече ще ви хареса - силно наличие на магически реализъм. Сюреалното, абстрактното са толкова добре изплетени от автора, че познатото (земното) и магическото, отвъдното, фентъзийното се смесват в едно. Така текста избягва типичният за ърбън фентъзитата - наивитет. Ето кое прави "Трубадур" книга, четима и за млади и за възрастни.
Едно нещо не ми хареса. Преди да почна с текста, прочетох бележките и видях, че автора е започнал романът в средновековен, класически сетинг. Нещо, което ултра много ме впечатли. За съжаление се е оказало е забил в действието и е попаднал на препоръка, която го е насочила да прехвърли историята в наши дни. Смятам, че ако беше попаднал на друг съвет или беше описал, Стефан Стефанов щеше да има още по-силна книга. Не заради друго, а защото сюжетите, втъкани в сегашно време нашумяха прекалено много и макар да дърпат към себе си масата, изпускат една друга по-интелигентна прослойка автори, които се откъсват автоматично от всичко "ърбън" заради множеството бози там (особено на български език).
Дори си направих един експеримент. Опитах се да си представя действието и историята, точно в класическият фентъзи сетинг и беше много вълнуващо.
Което естествено не значи, че "трубадур" не е успешна книга. Напротив.
Миналото, сегашното и бъдещото се преплитат толкова, колкото и истинското и вълшебното. И макар като читател да бях погълнат от историята на главния герой, в същото време посредством текста ми идваха разнообразни идеи и мисли относно устройството на самият свят.
Стефан Стефанов успешно ни кара да повярваме в магическото и сюреалистичното. Освен това, книгата е особено богата и на житейски и философски мъдрости, които идват посредством случващото се, а не са натрапени от самият автор. Още един плюс.
Както казах, тази книга исках да оценя с повече от 5 звезди. Уви, няма. Ето защо смъквах от други рейтинги.
Смятам, че "трубадур" е напълно конкурентна за родното литературно пространство книга. Надявам се - повече хора да чуят за нея, повече хора да си я вземат, а автора скоро да ни изненада с нещо ново!
January 18, 2016
Имах привилегията и удоволствието да се потопя в историята на “Трубадур” преди няколко месеца, когато Стефан ме попита дали съм навит да го прочета и да споделя мнение за него. Съгласих се, не само защото Стефан ми е приятел, а и защото и преди бях чел (и слушал наживо) негови разкази, които са били интересни и увлекателни. Голяма част от романа бе прочетен на телефона ми, пътувайки за и от работа и вкъщи на таблета.
Сюжетът ме грабна от самото начало. Главният герой – Трубадур е млад мъж с тъмно минало, което не дава покой на търсещата му мир и хармония душа. Историята започва от едно село, малко след което бързо се застъпва елементът на свръхестественото. Пренася се в друго село, в малък град, в голям град, в горските дебри и завършва в Долната земя и в самия Ад. По пътя на приключението си, Трубадур се сблъсква с мутри от подземния свят, с различни жени от миналото си, с вещици, серафими, сукуби и всякакви чудати твари от онзи другия свят. В романа има събрани толкова много елементи, чиито почитател съм: трилър, мистерия, тъмно минало, свръхестествени явления, интриги и игри с подземния свят, интриги и авантюри с жени, много секс, неподправени бруталии, битки и сражения и на места чисто фентъзи и чист хорър. Всичко това, споменато в едно изречение, сигурно би звучало леко нереално за някой, че може да бъде събрано адекватно в една история, но определено всичко следва реда си и си има причина за това. Вкусът ми към всички тези неща бе задоволен по много интересен начин. Възхитен съм от въображението и подробностите, с които са описани бруталните сцени. Образите на героите са добре изградени – всеки си има своя отличаваща индивидуалност. Не видях някъде излишни подробности около описанието на някой герой. Всеки му според отредената роля – колкото повече участие има в книгата, толкова повече неща се разкриват за него.
Много ми беше любопитно какъв ли ще бъде краят след целия този екшън, фентъзи и какво ли още не и признавам, че бях повече от изненадан, отколкото си мислех, че ще бъда. Определено не очаквах краят да бъде такъв какъвто е и ме накара да преосмисля наново прочетеното в романа от самото начало до края. Изключително силен финал на историята.
Единственото, за което успях да се “заловя” като (за)бележка, която, разбира се споделих със Стефан бе, че като цяло общото ми впечатление бе, че на някои места действията са малко джаста-праста – случва се нещо голямо… аа уу, драма, екшън, съспенс, мине големият момент, дъра-бъра, аа уу и отново се преминава към следващото голямо действие. Оказа се, че този похват е умишлен и си има обяснение. Идеята за романа хрумнала на Стефан докато учел “Антропология” и по-специално “Морфология на вълшебната приказка” – как всяка една история, съзнателно или не, следва определен модел останал от прастари времена. Цитирам: “По Антропология в 1-ви курс тотално разкостихме вълшебната приказка, всички нейни елементи и скрити значения; как моделът се повтаря през годините, в най-различни общества; как всичко идва от един едва ли не праисторически опит, унаследен през вековете. Тогава ми хрумна да напиша роман, който се базира умишлено на тези закодирани модели, като използвам първоизточниците. […] Като им придам същевременно един по-мрачен облик. Същевременно вече се бе родила и концепцията за героя, който дава най-доброто от себе си, помага на този и онзи, но вместо да успява, затъва.”
От прочетеното на Стефан досега, бих казал, че той е шлифоващ се диамант, който тепърва ще разкрива още от таланта си и ще развива характерния си стил. Тази година той “избухва” с четири публикации на хартия: с разказа “Най-красивата” включен в сборника с разкази, вдъхновени от Рей Бредбъри “451 градуса по Бредбъри“; с разказа “Ако бях шеф”, отличен в публикация в едноименния сборник от конкурса за кратък хумористичен разказ на тема “Ако бях шеф”; с книгата-игра “Зъби”, част от “Призвание герой“; и разбира се с романа “Трубадур”, който излиза под номер 10 в престижната Колекция Дракус на издателство “Gaiana book&art studio“.
Официално резюме на “Трубадур”:
Това не е история за провансалска музика, а за кръв;
много кръв – червена, синя, дори и черна.
Добрите намерения водят в Ада – и точно по този път е тръгнал Трубадур – мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума – незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде – както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто – за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Facebook страница на “Трубадур и други истории”: https://www.facebook.com/troubadourby...
_________________________
Източник на ревюто - моят блог: https://lostovswritings.wordpress.com...
Сюжетът ме грабна от самото начало. Главният герой – Трубадур е млад мъж с тъмно минало, което не дава покой на търсещата му мир и хармония душа. Историята започва от едно село, малко след което бързо се застъпва елементът на свръхестественото. Пренася се в друго село, в малък град, в голям град, в горските дебри и завършва в Долната земя и в самия Ад. По пътя на приключението си, Трубадур се сблъсква с мутри от подземния свят, с различни жени от миналото си, с вещици, серафими, сукуби и всякакви чудати твари от онзи другия свят. В романа има събрани толкова много елементи, чиито почитател съм: трилър, мистерия, тъмно минало, свръхестествени явления, интриги и игри с подземния свят, интриги и авантюри с жени, много секс, неподправени бруталии, битки и сражения и на места чисто фентъзи и чист хорър. Всичко това, споменато в едно изречение, сигурно би звучало леко нереално за някой, че може да бъде събрано адекватно в една история, но определено всичко следва реда си и си има причина за това. Вкусът ми към всички тези неща бе задоволен по много интересен начин. Възхитен съм от въображението и подробностите, с които са описани бруталните сцени. Образите на героите са добре изградени – всеки си има своя отличаваща индивидуалност. Не видях някъде излишни подробности около описанието на някой герой. Всеки му според отредената роля – колкото повече участие има в книгата, толкова повече неща се разкриват за него.
Много ми беше любопитно какъв ли ще бъде краят след целия този екшън, фентъзи и какво ли още не и признавам, че бях повече от изненадан, отколкото си мислех, че ще бъда. Определено не очаквах краят да бъде такъв какъвто е и ме накара да преосмисля наново прочетеното в романа от самото начало до края. Изключително силен финал на историята.
Единственото, за което успях да се “заловя” като (за)бележка, която, разбира се споделих със Стефан бе, че като цяло общото ми впечатление бе, че на някои места действията са малко джаста-праста – случва се нещо голямо… аа уу, драма, екшън, съспенс, мине големият момент, дъра-бъра, аа уу и отново се преминава към следващото голямо действие. Оказа се, че този похват е умишлен и си има обяснение. Идеята за романа хрумнала на Стефан докато учел “Антропология” и по-специално “Морфология на вълшебната приказка” – как всяка една история, съзнателно или не, следва определен модел останал от прастари времена. Цитирам: “По Антропология в 1-ви курс тотално разкостихме вълшебната приказка, всички нейни елементи и скрити значения; как моделът се повтаря през годините, в най-различни общества; как всичко идва от един едва ли не праисторически опит, унаследен през вековете. Тогава ми хрумна да напиша роман, който се базира умишлено на тези закодирани модели, като използвам първоизточниците. […] Като им придам същевременно един по-мрачен облик. Същевременно вече се бе родила и концепцията за героя, който дава най-доброто от себе си, помага на този и онзи, но вместо да успява, затъва.”
От прочетеното на Стефан досега, бих казал, че той е шлифоващ се диамант, който тепърва ще разкрива още от таланта си и ще развива характерния си стил. Тази година той “избухва” с четири публикации на хартия: с разказа “Най-красивата” включен в сборника с разкази, вдъхновени от Рей Бредбъри “451 градуса по Бредбъри“; с разказа “Ако бях шеф”, отличен в публикация в едноименния сборник от конкурса за кратък хумористичен разказ на тема “Ако бях шеф”; с книгата-игра “Зъби”, част от “Призвание герой“; и разбира се с романа “Трубадур”, който излиза под номер 10 в престижната Колекция Дракус на издателство “Gaiana book&art studio“.
Официално резюме на “Трубадур”:
Това не е история за провансалска музика, а за кръв;
много кръв – червена, синя, дори и черна.
Добрите намерения водят в Ада – и точно по този път е тръгнал Трубадур – мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума – незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде – както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто – за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Facebook страница на “Трубадур и други истории”: https://www.facebook.com/troubadourby...
_________________________
Източник на ревюто - моят блог: https://lostovswritings.wordpress.com...
December 21, 2015
Стефан Д. Стефанов е ново име в съвременната българска литература, но нека това не е подвеждащо. Той е автор, градил и изпипвал стила си с години и това се усеща. Хубаво е човек да знае кога е готов да излезе на "сцената" и като читател се радвам, когато това се случва в точния момент. Хубаво е и когато се случва в жанрове, които определено имат нужда от свежи родни попълнения (последните години кривата в графи фентъзи, хорър, трилър определено е възходяща).
"Трубадур" - темпото е бързо - обрати, напрежение, любопитство, което не те оставя на мира, въпроси, да въпроси! Тук е мястото да ви предупредя - бъдете готови за всичко и внимателно следете отделните елементи в сюжета, защото накрая ще сте зашеметени. За мен това е книга, която се чете поне два пъти! Не че е задължително, но ще си говорим пак. Аз лично нямах търпение да вляза в това приключение отново, с друга нагласа към детайлите и с може би още по-голямо удоволствие.
Не искам да се впускам в преразкази, резюмето на издателя подготвя читателя достатъчно. Ще ми се да обърна малко внимание само на едно нещо. Тази книга е пътуване към ада, което носи райско удоволствие за душата на любителите, освен на остросюжетната литература, и на културната антропология! Стефан Д. Стефанов определено е автор, който е подготвил отлично основите на своя роман в това отношение. Просто ми се иска да не се пропуска фактът, че освен фантазия и писателски талант, в "Трубадур" е вложено и много знание. Който е чел Проп, Фрейзър, Елиаде и прочие ще се сети.
Приятно четене! :)
"Трубадур" - темпото е бързо - обрати, напрежение, любопитство, което не те оставя на мира, въпроси, да въпроси! Тук е мястото да ви предупредя - бъдете готови за всичко и внимателно следете отделните елементи в сюжета, защото накрая ще сте зашеметени. За мен това е книга, която се чете поне два пъти! Не че е задължително, но ще си говорим пак. Аз лично нямах търпение да вляза в това приключение отново, с друга нагласа към детайлите и с може би още по-голямо удоволствие.
Не искам да се впускам в преразкази, резюмето на издателя подготвя читателя достатъчно. Ще ми се да обърна малко внимание само на едно нещо. Тази книга е пътуване към ада, което носи райско удоволствие за душата на любителите, освен на остросюжетната литература, и на културната антропология! Стефан Д. Стефанов определено е автор, който е подготвил отлично основите на своя роман в това отношение. Просто ми се иска да не се пропуска фактът, че освен фантазия и писателски талант, в "Трубадур" е вложено и много знание. Който е чел Проп, Фрейзър, Елиаде и прочие ще се сети.
Приятно четене! :)
April 17, 2016
Роман, за който могат да се кажат много неща и без съмнение е събитие. Въпреки привидно солидния си обем, в него няма написана и една излишна дума. Стефан е изградил чудесен свят, пълнокръвни герои, сюжет с изненадващи обрати, всичко това гарнирано с много екшън и битки. Жанрово четиво много над определението "добро".
Дадох четири звезди единствено заради финала. Не знам, може би специално на мен не ми допадна. Книгата започна хубаво, продължи много добре, разви се изумително, ама последната глава ми дойде някакси... Не знам. Надявам се Стефан да напише и продължение на това, лично аз смятам че си има нужда от такова.
Във всички случаи, прочетете "Трубадур", има защо.
Дадох четири звезди единствено заради финала. Не знам, може би специално на мен не ми допадна. Книгата започна хубаво, продължи много добре, разви се изумително, ама последната глава ми дойде някакси... Не знам. Надявам се Стефан да напише и продължение на това, лично аз смятам че си има нужда от такова.
Във всички случаи, прочетете "Трубадур", има защо.
January 5, 2016
Изключително приятна книга, с много заигравки и обрати в действието.
Чаровна и добре разказана история, която определено ми отвори глътка за още от същото.
Чаровна и добре разказана история, която определено ми отвори глътка за още от същото.
February 23, 2016
Невероятна книга, съчетаваща многопластови герои, съспенс, трилър, мистерия, приковаващи моменти, грандиозни ефекти, детайлна образност и много други.
Спиращите дъха моменти приковават вниманието от началото до самия край.
Книгата задоволява нуждата от екшън, фантазия и еротика, преплитащи се в немислими сцени със самата действителност.
Единствено човек с много богата душевност, култура и интереси като Стефан Стефанов би бил способен да създаде подобна творба!
Спиращите дъха моменти приковават вниманието от началото до самия край.
Книгата задоволява нуждата от екшън, фантазия и еротика, преплитащи се в немислими сцени със самата действителност.
Единствено човек с много богата душевност, култура и интереси като Стефан Стефанов би бил способен да създаде подобна творба!
December 28, 2016
Трудно ми е да сложа “Трубадур„ в някакви жанрови рамки. В книгата има толкова различни литературни пластове, които преплитайки се в една невероятна симбиоза, оставят читателя без дъх.
Определено “Трубадур„ се отличава от всичко, което съм чел и напълно си заслужава високата оценка. С нетърпение очаквам следващата книга на С.Д. Стефанов.
Определено “Трубадур„ се отличава от всичко, което съм чел и напълно си заслужава високата оценка. С нетърпение очаквам следващата книга на С.Д. Стефанов.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews