Прочитът на двайсет приказки за един ден е много изтощителен, но тези наистина си струват и съм сигурен, че бих могъл да прочета още толкова до сутринта, ако не бяха свършили.
В ревюто има спойлери...
Следвайки съветите на магьосник, бездетна кралица намира начин да зачене. За тази цел трябва да изяде сърцето на морски змей, сготвено от девица. На следващия ден и двете понасят рожби в утробите си. Принцовете се раждат еднакви, с коси бели като убитото чудовище. Ревнивата кралица е против тяхната дружба и прави всичко възможно да прогони момчето на девицата далеч, той попада на много опасности, но брат му научава и тръгва да го търси; В друго кралство, крал се влюбва в гласа на девойка, без да знае, че тя всъщност е отвратителна старица, която плете хитрости с още по-отвратителната си сестра. След една прекарана нощ на тъмно с нея, кралят разбира истината и я изхвърля, но с помощта на фея, старицата успява да се превърне в чудна хубавица. Краят на сестра ѝ, обаче, не е толкова добър; Трети крал се обсебва по бълха, която угоява, докато тя не достига страховити размери. След смъртта ѝ одират кожата ѝ и кралят съобщава, че ще даде дъщеря си за съпруга на този, който успее да отгатне от какво животно е кожата. Никой, естествено, не успява да познае освен един човекоядец...
През есента на 2015 гледах филм "Tale of Tales" на режисьора Матео Гароне, с участието на любимата ми Салма Хайек. Сюжетът бе изплетен точно от тези три приказки. Спомням си, че тогава си изстрадах всичкото страдание, мислейки си колко прекрасно би било, ако съществуваше и книга. Не зная, може би съм търсил неправилно информация в интернет или просто ми е щукнало, че със сигурност няма такова нещо напук на детските ми вярвания, че всеки филм се прави по книга.
Преди няколко седмици в социалните мрежи попаднах на тази пленителна корица, дело на Фиделия Косева, и може би точно тук трябва да благодаря на Деница Райкова, тъй като нямам навик да следя новите книги и ако не беше тя най-вероятно още нямаше да зная за "Пентамерон". Та, истинско щастие беше това откритие! Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти, Деница!
Структурата ни е позната вече от "Декамерон". В продължение на пет дни, десет женички се събират и всяка една разказва по една история. А в основата на "Пентамерон" лежи приказката за принцеса Дзодза, която никога не се усмихва, независимо какви развлечения ѝ намира баща ѝ, а когато най-сетне това се случва, Съдбата я изправя пред горчиви изпитания.
Имаше както тъжни, така и много хумористични истории, ала честно казано, не мисля, че оригиналите са по-добри от познатите ни вече, както очаквах, че ще бъде. Не се чувствам зашеметен от тях, но всяка една е впечатляваща. Тук-там се срещат и повторения в сюжетите, но за приказките това е простимо. Препоръчвам я на всеки любител!