What do you think?
Rate this book
Невидима ръка
"Загаевски прилича на Йейтс по майсторството, с което композира стихосбирките си, така че и при двамата поети силата на книгите им е нещо повече от сбор на отделни стихотворения." -- Джон Столуърти
"Това е поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени, недопустими в „постмодернизма", напълно неприемливи за модела „Литературата на изтощението" на Барт." -- Томаш Ружицки
"Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои, например: "Пия от малкия извор, моята жажда е по-голяма от океана." -- Чеслав Милош
"Това е поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени, недопустими в „постмодернизма", напълно неприемливи за модела „Литературата на изтощението" на Барт." -- Томаш Ружицки
"Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои, например: "Пия от малкия извор, моята жажда е по-голяма от океана." -- Чеслав Милош
112 pages, Paperback
First published January 1, 2009
17 people are currently reading
254 people want to read
About the author
Adam Zagajewski
109 books205 followersAdam Zagajewski was a Polish poet, novelist, translator and essayist. He was awarded the 2004 Neustadt International Prize for Literature.
The Zagajeski family was expelled from Lwów by the Ukrainians to central Poland in 1945.
In 1982 he emigrated to Paris, but in 2002 he returned to Poland, and now resides in Kraków.
His poem "Try To Praise The Mutilated World", printed in The New Yorker, became famous after the 9/11 attacks.
He is considered a leading poet of the Generation of '68, or Polish New Wave (Polish: Nowa fala), and one of Poland's most prominent contemporary poets.
Source: wikipedia.com
The Zagajeski family was expelled from Lwów by the Ukrainians to central Poland in 1945.
In 1982 he emigrated to Paris, but in 2002 he returned to Poland, and now resides in Kraków.
His poem "Try To Praise The Mutilated World", printed in The New Yorker, became famous after the 9/11 attacks.
He is considered a leading poet of the Generation of '68, or Polish New Wave (Polish: Nowa fala), and one of Poland's most prominent contemporary poets.
Source: wikipedia.com
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 42 reviews
June 17, 2021
Zagajevski je pesnik vrhunske utehe, koja pokazuje kako poezija u savremenosti nipošto nije poražena. Uveravajući nas da je mera čin prkosa, Zagajevski zbraja u svojoj arheologiji svakodnevice iskupljujuće trenutke. To su tihi trijumfi disanja, nerastočene epifanije ili nežno melanholična priznanja opustošenosti, što kucaju na vrata lepote. Postoji uvek u pozadini i zametak nekog događaja, geopoetički pesnički kriptodnevnik koji je suštinskije izrečen u svojoj prećutanosti, nego prepričljivosti.
Mnogo češće nego što se to čini, piše se da bi se stavila maska. Predočavanje maske ima terapeutsku ulogu – ona istovremeno otkriva i skriva – a ponekad najogoljenije lice zna da bude najneautentičnije. Zagajevski pokazuje nešto što se samo malo čini pomalo anahronim – da je čovek nešto mnogo više od sabirališta fiziologije, kao i da je poezija jedna od najizuzetnijih prilika susreta sa drugim ljudskim bićem u vrlini. Naročito kad je pisana ovako vešto: evokativno i kontemplativno, sliveno i čvrsto.
Jednostavna je želja za ishodom pesništva – kroz izuzetnu osetljivost proživeti odmak koji će nas dovesti do ponovne začaranosti. Pesnik je lovac utisaka, tragalac, osluškivač i proživitelj. Nema prevare – samo osluškivanje krvotoka stvari.
Poljaci, ako mene pitate, ne treba ništa da rade, već samo da pišu poeziju, upitomljujući čovenčanstvo. (Šimborska, Ruževič, Juljian Pšiboš, Herbert, Česlav Miloš, Eva Lipska, Zagajevski...)
Inače, ovo izdanje čine dve zbirke – „Povratak” i „Nevidljiva ruka”. Ne znam koja mi je draža, a znam da se izuzetno prepliću.
P. S. U poslednjoj pesmi zbirke, spominje se „april u Beogradu”. Tu svaka sličnost sa Čolom počinje i prestaje. A sad šaljem poslednju (autopoetičku) pesmu iz zbirke „Povratak”:
POEZIJA JE TRAGANJE ZA SJAJEM
Poezija je traganje za sjajem.
Poezija je kraljevski put
koji nas najdalje vodi.
Tragamo za sjajem u trenutku sivila,
u podne ili u dimnjacima svitanja,
čak u autobusu, u novembru,
kada odmah pored nas drema stari sveštenik.
Kelner u kineskom restoranu grunuo u plač
a niko se ne domišlja zbog čega.
Ko bi ga znao, možda je i to potraga,
slična trenutku na obali mora,
kada se na horizontu pojavio piratski brod
i zaustavio, i stajao dugo kao ukopan.
I trenuci velike radosti
i nebrojeni trenuci nemira.
Molim te, dopusti mi da vidim.
Kažem, dopusti mi da istrajem.
Uveče je padala ledena kiša.
U ulicama i drvoredima moga grada
bešumno i vatreno radi pomrčina.
Poezija je potraga za sjajem.
Mnogo češće nego što se to čini, piše se da bi se stavila maska. Predočavanje maske ima terapeutsku ulogu – ona istovremeno otkriva i skriva – a ponekad najogoljenije lice zna da bude najneautentičnije. Zagajevski pokazuje nešto što se samo malo čini pomalo anahronim – da je čovek nešto mnogo više od sabirališta fiziologije, kao i da je poezija jedna od najizuzetnijih prilika susreta sa drugim ljudskim bićem u vrlini. Naročito kad je pisana ovako vešto: evokativno i kontemplativno, sliveno i čvrsto.
Jednostavna je želja za ishodom pesništva – kroz izuzetnu osetljivost proživeti odmak koji će nas dovesti do ponovne začaranosti. Pesnik je lovac utisaka, tragalac, osluškivač i proživitelj. Nema prevare – samo osluškivanje krvotoka stvari.
Poljaci, ako mene pitate, ne treba ništa da rade, već samo da pišu poeziju, upitomljujući čovenčanstvo. (Šimborska, Ruževič, Juljian Pšiboš, Herbert, Česlav Miloš, Eva Lipska, Zagajevski...)
Inače, ovo izdanje čine dve zbirke – „Povratak” i „Nevidljiva ruka”. Ne znam koja mi je draža, a znam da se izuzetno prepliću.
P. S. U poslednjoj pesmi zbirke, spominje se „april u Beogradu”. Tu svaka sličnost sa Čolom počinje i prestaje. A sad šaljem poslednju (autopoetičku) pesmu iz zbirke „Povratak”:
POEZIJA JE TRAGANJE ZA SJAJEM
Poezija je traganje za sjajem.
Poezija je kraljevski put
koji nas najdalje vodi.
Tragamo za sjajem u trenutku sivila,
u podne ili u dimnjacima svitanja,
čak u autobusu, u novembru,
kada odmah pored nas drema stari sveštenik.
Kelner u kineskom restoranu grunuo u plač
a niko se ne domišlja zbog čega.
Ko bi ga znao, možda je i to potraga,
slična trenutku na obali mora,
kada se na horizontu pojavio piratski brod
i zaustavio, i stajao dugo kao ukopan.
I trenuci velike radosti
i nebrojeni trenuci nemira.
Molim te, dopusti mi da vidim.
Kažem, dopusti mi da istrajem.
Uveče je padala ledena kiša.
U ulicama i drvoredima moga grada
bešumno i vatreno radi pomrčina.
Poezija je potraga za sjajem.
March 18, 2017
This small book of poems, which I read in translation from Polish to English, is spare in words and deep in meaning. They take the reader around the world, often to locations where the author recalls someone no longer alive. Zagajewski also writes often of his father, who has Alzheimer's or some type of progressive dementia. He writes of Warsaw's Jewish ghettos. Just when you feel the gut punches and can't take another, the poetry spins a scene with clouds and azure sky. Or an ironic poem about poetry turns up the corner of its mouth. This is a treasure I think I'll read again.
July 23, 2022
UNSEEN HAND: Poems by Adam Zagajewski, translated from Polish by Clare Cavanaugh, 2009.
Many poems had a reportorial quality - tinged with wistfulness.
Zagajewski meditates on memories of streets and the rivers he's known, the dementia of his father, the poet's mind and daily life.
Evening on the market square I saw shining faces of people I didn’t know.
I looked greedily at people’s faces: each was different, each said something, persuaded laughed, endured.
I thought that the city is built not of houses, squares, boulevards, parks, wide streets, but of faces gleaming like lamps, like the torches of welders, who mend steel in clouds of sparks at night.
~"Faces"
Many poems had a reportorial quality - tinged with wistfulness.
Zagajewski meditates on memories of streets and the rivers he's known, the dementia of his father, the poet's mind and daily life.
Evening on the market square I saw shining faces of people I didn’t know.
I looked greedily at people’s faces: each was different, each said something, persuaded laughed, endured.
I thought that the city is built not of houses, squares, boulevards, parks, wide streets, but of faces gleaming like lamps, like the torches of welders, who mend steel in clouds of sparks at night.
~"Faces"
July 8, 2020
This was my first poetry collection by Zagajewski and I enjoyed it a lot. I read it slowly, savouring each poem. It was contemplative, evocative, though-provoking. The poems were often dedicated to important people in his life, or travelled to other cities and countries or back in time. He ruminates about memory, the creative process, history, language, the constant battle between darkness and light, misery and joy.
I’ll be definitely reading more of his poems.
* * *
‘Sometimes I envy the dead poets,
they no longer have “bad days”, they don’t know
“ennui”, they’ve parted ways with “vacancy”,
“rhetoric”, rain, low-pressure zones,
they’ve stopped following the “shrewd reviews”,
but they keep speaking to us.
Their doubts vanished with them,
their rapture lives.’
(from Impossible)
I’ll be definitely reading more of his poems.
* * *
‘Sometimes I envy the dead poets,
they no longer have “bad days”, they don’t know
“ennui”, they’ve parted ways with “vacancy”,
“rhetoric”, rain, low-pressure zones,
they’ve stopped following the “shrewd reviews”,
but they keep speaking to us.
Their doubts vanished with them,
their rapture lives.’
(from Impossible)
Read
August 15, 2020Ovo je moj prvi susret sa Zagajevskim i samo se pitam kako mi je ovaj čovek sve do sada izmicio. Moram reći da sam oduševljen poezijom Zagajevskog i to najpre zbog njegove poetičnosti koja ima nešto od poetike Pola Celana, ali ipak u većoj meri ostaje prizemna i ne toliko hermetična, rekao bih da je umerena hermetičnost, pored moćnih pesničkih slika, ali istovremeno i staloženog i mirnog izraza karakteristika poeziju Zagajevskog. Određena duhovna sigurnost i izostanak strastvenog i burnog izraza pogotovo su prisutni u ovoj zbirci, budući da je ona nastala u poznom periodu poljskog pesnika. Njegove prve pesme, koje je sam označio kao nezrele, upravo su suprotne, u njima cveta bunt i poziv i na promenu i poziv da se stvarnosti i svakodnenvici izađe na crtu i da se sa njom suoči u njenom najogoljenijem obliku.
Zagajevski me po načinu na koji piše dosta podseća na Mendljštama, kojeg u nekoliko navrata i sam pominje. Korpus kulturoloških tema među kojima se, kao i kod ruskog pesnika najpre ističe mitologija, a potom i dijalog sa najistaknutijim glava antičke i nemačke filozofije, odvode pesništvo Zagajevskog u polje intelektualne poezije, pa samim tim zahtevaju nešto obrazovanijeg čitaoca, ali Zagajevski u tom nemom dijalogu ne preterava, naportiv sasvim je umeren i čini se uvek na istom odstojanju, što čini njegovu poeziju još primamljivijom. Zanimljivo je da kod njega priroda kao tematski i motivski činioc pretrajava u onom obliku u kojem su je obrađivali simbolisti i akmesti i uticaj ovih poetika primetan je u poeziji Zagajevskog.
Evo jedne, meni verovatno omiljene (za sada) pesme Adama Zagajevskog u prevodu Biserke Rajčić.
Muzika nižih sfera
Vrapci na prozorskoj dasci; približuje se mračan gradonosni
oblak.
U srušenoj crkvi koprive su čitale plebejsko jevanđelje.
Samo ti, svetlosti.
Iz nekog auta dopirala je melodija Lili Marlen.
Tražio si, a nisi našao. Našao si, a nisi tražio.
Oktobar: blage večeri, rani sutoni –
probe se izvode pre dolaska zime.
Belo-crna mačka zvala se M.
Zvezde Španije pričale su nešto grozničavo, niko nije slušao.
U avionu si, vezan za sedište, otvorenih očiju.
Kontinent lagano promiče, kao lepeza.
Među putnicima možda je Plotin, stidljivi klerik.
Više te nikad neću videti.
Na plaži: lenji okean pozdravlja se sa zemljom i smesta odlazi.
Više niste mladi, reče s izvesnim zadovoljstvom.
Decembarska noć guta senke.
Papirnica – miris detinjstva.
Sneg se kovitlao iznad kuća, golubovi su ljubomorno posmatrali.
Posle tolikih katastrofa – oni doručkuju, odmaraju se.
„Plotin se stideo što ima telo”.
U suton vojnici u raskopčanim uniformama su pili pivo.
Volela je Malarmea iskrenom ljubavlju.
Oni te ne vole, kaže T.
Pogledaj, voz iz Beča traži put među mrkim brežuljcima.
Devojka koja je delila reklame munjevito je procenjivala godine
prolaznika.
Plakat: Kurs za hitne opravke, Strani predavači, Popust za
studente.
Samo jedno znam: to postoji, čak i kada nestane.
U sobi sam, zatvoren u fotelji, ali slobodnog uma.
Slobodan, ali ne usamljen.
Na asfaltu topi se sladoled od jagoda.
Kada bi mi pošlo za rukom da otvorim svoje srce.
Zagajevski me po načinu na koji piše dosta podseća na Mendljštama, kojeg u nekoliko navrata i sam pominje. Korpus kulturoloških tema među kojima se, kao i kod ruskog pesnika najpre ističe mitologija, a potom i dijalog sa najistaknutijim glava antičke i nemačke filozofije, odvode pesništvo Zagajevskog u polje intelektualne poezije, pa samim tim zahtevaju nešto obrazovanijeg čitaoca, ali Zagajevski u tom nemom dijalogu ne preterava, naportiv sasvim je umeren i čini se uvek na istom odstojanju, što čini njegovu poeziju još primamljivijom. Zanimljivo je da kod njega priroda kao tematski i motivski činioc pretrajava u onom obliku u kojem su je obrađivali simbolisti i akmesti i uticaj ovih poetika primetan je u poeziji Zagajevskog.
Evo jedne, meni verovatno omiljene (za sada) pesme Adama Zagajevskog u prevodu Biserke Rajčić.
Muzika nižih sfera
Vrapci na prozorskoj dasci; približuje se mračan gradonosni
oblak.
U srušenoj crkvi koprive su čitale plebejsko jevanđelje.
Samo ti, svetlosti.
Iz nekog auta dopirala je melodija Lili Marlen.
Tražio si, a nisi našao. Našao si, a nisi tražio.
Oktobar: blage večeri, rani sutoni –
probe se izvode pre dolaska zime.
Belo-crna mačka zvala se M.
Zvezde Španije pričale su nešto grozničavo, niko nije slušao.
U avionu si, vezan za sedište, otvorenih očiju.
Kontinent lagano promiče, kao lepeza.
Među putnicima možda je Plotin, stidljivi klerik.
Više te nikad neću videti.
Na plaži: lenji okean pozdravlja se sa zemljom i smesta odlazi.
Više niste mladi, reče s izvesnim zadovoljstvom.
Decembarska noć guta senke.
Papirnica – miris detinjstva.
Sneg se kovitlao iznad kuća, golubovi su ljubomorno posmatrali.
Posle tolikih katastrofa – oni doručkuju, odmaraju se.
„Plotin se stideo što ima telo”.
U suton vojnici u raskopčanim uniformama su pili pivo.
Volela je Malarmea iskrenom ljubavlju.
Oni te ne vole, kaže T.
Pogledaj, voz iz Beča traži put među mrkim brežuljcima.
Devojka koja je delila reklame munjevito je procenjivala godine
prolaznika.
Plakat: Kurs za hitne opravke, Strani predavači, Popust za
studente.
Samo jedno znam: to postoji, čak i kada nestane.
U sobi sam, zatvoren u fotelji, ali slobodnog uma.
Slobodan, ali ne usamljen.
Na asfaltu topi se sladoled od jagoda.
Kada bi mi pošlo za rukom da otvorim svoje srce.
September 18, 2012
Adam Zagajewski is a brilliant poet!!
I especially loved I Dreamed Of My City, Defenseless, Faces, Also Vita Contemplativa, and Self-Portrait.
I especially loved I Dreamed Of My City, Defenseless, Faces, Also Vita Contemplativa, and Self-Portrait.
June 23, 2020
Posve slučajno, usputno, kad mi se čini da sam sve već pročitala i da više nemam strpljenja za dobro ali osrednje, naletjela sam na novu najdražu knjigu...
Read
September 20, 2018I fell in love with Zagajewski’s poem “Try to praise the mutilated world” when I heard it on the New Yorker’s poetry podcast and wanted to read more of his work. This book won’t be my last. Meditations on memory and history—it’s punctuated with poems about his father’s dementia—infused with a sense of nostalgia and loss, but also fragments of beauty and hope. These poems roam Europe’s cities; streets, squares, rivers are favorite images. Places marked by the past (but maybe also flowing on into the future).
Some favorite lines, from the end of “If I were Tomaž Šalamun”:
If I were Tomaž Šalamun,
I’d ride wild on an invisible bicycle,
like a metaphor sprung from a poem’s cage,
still not certain of its freedom,
but making do with movement, wind, and sun.
(I don’t like to rate poetry).
Some favorite lines, from the end of “If I were Tomaž Šalamun”:
If I were Tomaž Šalamun,
I’d ride wild on an invisible bicycle,
like a metaphor sprung from a poem’s cage,
still not certain of its freedom,
but making do with movement, wind, and sun.
(I don’t like to rate poetry).
October 24, 2017
Es muy importante que no os fiéis de la puntuación ni de lo que tengo que decir. No tengo ni idea de poesía, no sé qué es lo que la hace buena o mala. Lo único en lo que puedo apoyarme es la capacidad e los poemas para despertar algún tipo de sentimiento/imagen/recuero en mí, y en función de ello los "evalúo".
Leí este pequeño poemario coincidiendo con que iba a asistir a un recital del autor, que recibía el Premio Princesa de Asturias de las Letras, y me gustó bastante.
Este es un pequeño recordatorio de que, tal vez, debería darle una oportunidad a la poesía, en algún futuro cercano.
Leí este pequeño poemario coincidiendo con que iba a asistir a un recital del autor, que recibía el Premio Princesa de Asturias de las Letras, y me gustó bastante.
Este es un pequeño recordatorio de que, tal vez, debería darle una oportunidad a la poesía, en algún futuro cercano.
March 26, 2018
I really enjoyed these poems. Zagajewski doesn't hold himself aloof from his readers, and it shows. Really refreshing — something I rarely say after reading poetry.
March 15, 2016
Огромна наслада. Препрочитам, предъвквам, омачках книгата от носене насам-натам, подчертавам криво с молив и забивам удивителни в полето, докато вървя. Няма пускане.
(Напомнянка към мен: да си допиша с цитати и прочие, с други думи - да си довърша общуването с книгата. Но не сега.)
Сега само преписвам три любими мелодии:
"Бурята имаше златни коси, омазани с черно,
и пееше многотонно като проста жена,
която ражда бъдещ войник, а може би и тиранин.
Огромни облаци като многоетажни кораби
ни обкръжиха, а пурпурните нишки на мълниите
танцуваха нервно и бързо.
Магистралата стана Червено море.
Пътувахме в бу��ята като в стръмен пролом.
Ти шофираше; аз те гледах с любов."
И това:
"О, кажи ми как да се излекувам от иронията, от погледа,
който вижда, но не прониква; кажи ми как да се излекувам от мълчанието."
И:
"Сив бе пейзажът - малки къщи
като татарски кончета, или бетонни блокове
грамадни, по рождение мъртви; много мундири, дъжд,
реките лениви не знаят накъде да текат,
прах, съветски блокове с подути клепачи,
кисел бензинов мирис, сладък мирис на скука,
мръсни влакове, зора със зачервени очи.
Малък пейзаж с незавършващи зими,
в които като в короните на стари липи живееха
врабци и ножове, и дружба, и листенца предателства;
дъги - селски улици, тесни лъки; на пейката
в парка някой свиреше на акордеон сякаш насила
и за малко въздухът ставаше
по-лек от умората.
Това бе чакалня с кафяви стени,
съд, клиника; помещение,
където масите се огъваха под тежестта на делата,
а пепелниците бяха пълни с прах. Тленна.
Това бе мълчание или високоговорители, пълни със злост.
Чакалня, в която трябваше цял живот
да чакаш, за да се родиш.
Нашите бързи любови, траяли толкова дълго,
големите ни смехове, иронии, победи
може би ще гаснат в някой комисариат
на края на картата, на края на въображението.
Това са гласове на умрели и коси на умрели.
Хронометри на наште копнежи,
време вакуум.
Черен беше пейзажът, само планините - лазурни,
и дъгата приведена. Ни обещания, нито надежди,
но в него живеехме и не бяхме му чужди.
Този живот ни беше присъден.
Това търпение, като ледник безцветно.
Това беше страх, изпълнен с вина. Смелост,
пълна с тревога. А тревогата - със сила."
(Напомнянка към мен: да си допиша с цитати и прочие, с други думи - да си довърша общуването с книгата. Но не сега.)
Сега само преписвам три любими мелодии:
"Бурята имаше златни коси, омазани с черно,
и пееше многотонно като проста жена,
която ражда бъдещ войник, а може би и тиранин.
Огромни облаци като многоетажни кораби
ни обкръжиха, а пурпурните нишки на мълниите
танцуваха нервно и бързо.
Магистралата стана Червено море.
Пътувахме в бу��ята като в стръмен пролом.
Ти шофираше; аз те гледах с любов."
И това:
"О, кажи ми как да се излекувам от иронията, от погледа,
който вижда, но не прониква; кажи ми как да се излекувам от мълчанието."
И:
"Сив бе пейзажът - малки къщи
като татарски кончета, или бетонни блокове
грамадни, по рождение мъртви; много мундири, дъжд,
реките лениви не знаят накъде да текат,
прах, съветски блокове с подути клепачи,
кисел бензинов мирис, сладък мирис на скука,
мръсни влакове, зора със зачервени очи.
Малък пейзаж с незавършващи зими,
в които като в короните на стари липи живееха
врабци и ножове, и дружба, и листенца предателства;
дъги - селски улици, тесни лъки; на пейката
в парка някой свиреше на акордеон сякаш насила
и за малко въздухът ставаше
по-лек от умората.
Това бе чакалня с кафяви стени,
съд, клиника; помещение,
където масите се огъваха под тежестта на делата,
а пепелниците бяха пълни с прах. Тленна.
Това бе мълчание или високоговорители, пълни със злост.
Чакалня, в която трябваше цял живот
да чакаш, за да се родиш.
Нашите бързи любови, траяли толкова дълго,
големите ни смехове, иронии, победи
може би ще гаснат в някой комисариат
на края на картата, на края на въображението.
Това са гласове на умрели и коси на умрели.
Хронометри на наште копнежи,
време вакуум.
Черен беше пейзажът, само планините - лазурни,
и дъгата приведена. Ни обещания, нито надежди,
но в него живеехме и не бяхме му чужди.
Този живот ни беше присъден.
Това търпение, като ледник безцветно.
Това беше страх, изпълнен с вина. Смелост,
пълна с тревога. А тревогата - със сила."
December 11, 2011
"The Soviet cosmonauts claimed they didn't find / God in outer space, but did they look?"
I sometimes feel like my love of a book of poetry is most closely tied to my ability to be present in the realm of writing. Some days I gloss over the words and am ready to move on to the next task on my list and other days each word speaks to me and the metaphors unfold. I either hit Zagajewski on one of my really good days, or he truly is as fantastic as I think he is. In poem after poem I found myself underlining lines and marking stanzas. The language is simple enough, but the thoughts and ideas are not.
One of my favorite things about this book is how very Polish it is. The best way to describe that is to unpack his poem "January 27" which is a rumination on what is the shared date of Holocaust Memorial Day and Mozart's birthday. Zagajewski lets the two meanings exist side by side, and there is a depth and complexity in their coexistence that could never be fully expressed and yet is so implicitly understood when not explained. It is this coexistence of dark and light, of the sadness and celebration of life, all mixed up with a willingness to let go unsaid that which is unsayable that I find so very Polish. And I love it. A beautiful book all around.
This book is also sentimental for me. I saw it in that great bookstore in Cannon Beach in June, but couldn't justify spending the $23 at that moment. But I thought about this book and looked for it for months afterward and couldn't find it (even at Elliott Bay). When I returned to Cannon Beach for our wedding in November, it was still there waiting for me. And it was worth the wait.
I sometimes feel like my love of a book of poetry is most closely tied to my ability to be present in the realm of writing. Some days I gloss over the words and am ready to move on to the next task on my list and other days each word speaks to me and the metaphors unfold. I either hit Zagajewski on one of my really good days, or he truly is as fantastic as I think he is. In poem after poem I found myself underlining lines and marking stanzas. The language is simple enough, but the thoughts and ideas are not.
One of my favorite things about this book is how very Polish it is. The best way to describe that is to unpack his poem "January 27" which is a rumination on what is the shared date of Holocaust Memorial Day and Mozart's birthday. Zagajewski lets the two meanings exist side by side, and there is a depth and complexity in their coexistence that could never be fully expressed and yet is so implicitly understood when not explained. It is this coexistence of dark and light, of the sadness and celebration of life, all mixed up with a willingness to let go unsaid that which is unsayable that I find so very Polish. And I love it. A beautiful book all around.
This book is also sentimental for me. I saw it in that great bookstore in Cannon Beach in June, but couldn't justify spending the $23 at that moment. But I thought about this book and looked for it for months afterward and couldn't find it (even at Elliott Bay). When I returned to Cannon Beach for our wedding in November, it was still there waiting for me. And it was worth the wait.
February 5, 2017
Favorite poems:
Vita Contemplativa
The Lovely Garonne
Family Home
June in Siena
January 27
Ravenna
Metaphor
Falling Asleep Over A Volume of Cavafy
Poets Photographed
I Look At A Photograph
Paintings
"I hold my head in my hands
as if shielding it from annihilation.
Seen from outside I doubtless seem immobile,
almost dead, resigned, deserving sympathy.
But it’s not so—I’m free,
maybe even happy.
Yes, I hold my heavy head in my hands,
but inside it a poem is being born."
-
"I know that the eyes of the missing are like water and can’t
be seen—you can only drown in them"
-
"the stubborn, ardent striving that is
the whisper of great poetry and may become
the quiet, patient hymn of life"
Vita Contemplativa
The Lovely Garonne
Family Home
June in Siena
January 27
Ravenna
Metaphor
Falling Asleep Over A Volume of Cavafy
Poets Photographed
I Look At A Photograph
Paintings
"I hold my head in my hands
as if shielding it from annihilation.
Seen from outside I doubtless seem immobile,
almost dead, resigned, deserving sympathy.
But it’s not so—I’m free,
maybe even happy.
Yes, I hold my heavy head in my hands,
but inside it a poem is being born."
-
"I know that the eyes of the missing are like water and can’t
be seen—you can only drown in them"
-
"the stubborn, ardent striving that is
the whisper of great poetry and may become
the quiet, patient hymn of life"
January 27, 2021
"...the things we love, the unseen things,
take flesh, of course, in what can
be seen and said, though never
absolutely, one to one…
…there’s always a little too much
or a little too little, the seams remain on the surface,
fingers jut, buttons, umbrellas, fingernails…
uncollected letters in azure airmail envelopes,
the sense of shortfall or excess remains…
…but just wait
thanks to this, thanks to this incongruity,
thanks to this inexplicable rupture,
we may keep chasing the chimera of metaphor,
all our lives we walk in darkness,
in a dim forest, we track the trail of simile,
imperfect, just like my speech, just now reaching
its conclusion, although there is
no doubt much more to add,
but I fear that I’m already
growing weary and seem
to hear sleep calling."
Metaphor.
take flesh, of course, in what can
be seen and said, though never
absolutely, one to one…
…there’s always a little too much
or a little too little, the seams remain on the surface,
fingers jut, buttons, umbrellas, fingernails…
uncollected letters in azure airmail envelopes,
the sense of shortfall or excess remains…
…but just wait
thanks to this, thanks to this incongruity,
thanks to this inexplicable rupture,
we may keep chasing the chimera of metaphor,
all our lives we walk in darkness,
in a dim forest, we track the trail of simile,
imperfect, just like my speech, just now reaching
its conclusion, although there is
no doubt much more to add,
but I fear that I’m already
growing weary and seem
to hear sleep calling."
Metaphor.
May 29, 2025
“But that world.
Suitcases packed.
Sing for it, oriole,
dance for it, little fox,
catch it.”
Zagajewski writes with unfathomable tenderness. There’s grief for people he has lost and a country he can never get back lying under this entire collection, and yet it’s so hopeful. It hopes in the miraculous, the things we cannot see but intuitively know continue on. Contemplation. Life. Hope. Zagajewki has helped me tremendously.
Suitcases packed.
Sing for it, oriole,
dance for it, little fox,
catch it.”
Zagajewski writes with unfathomable tenderness. There’s grief for people he has lost and a country he can never get back lying under this entire collection, and yet it’s so hopeful. It hopes in the miraculous, the things we cannot see but intuitively know continue on. Contemplation. Life. Hope. Zagajewki has helped me tremendously.
December 2, 2021
Must learn Polish asap
January 30, 2017
треска. и сладко-горчиво чувство за отминалост, изплъзване, меланхолия, хлад (като умореното жълто в 'меланхолия'-та на триер и загатването на края). звучи тръпчиво, сурово (понякога), с ясни и звънки послания. страховита образност. усърдно съхранена историческа памет, разказана искрено, със страст, магично.
стихотворението "Елегия" в цялост е мълния. и разкъсаното небе след нея.
някои препрочетени любими откъси:
По нивите крачат черни птици,
все нещо чакат, търпеливи като испански вдовици.
...
Обичам дълбокия сън, когато мене ме няма,
и да летя с колелото по селския път, а тополи и къщи
да се разтапят като кълбести облаци върху ведро небе.
Седмица вече валеше, валеше
дъжд като китайски войници, слизащи
под земята с неподвижни лица.
...
Нямаше къде да отидем,
макар че денят беше празен
като повдигнат от вятъра ръкав.
В гробищата се тълпяха изискани,
макар невидими гости
като в пустите бални зали сутрин,
когато чезнат мечтите.
Понякога потъмнява монетата на слънцето
и животът така се смалява,
че би могъл да се побере
в синята ръкавица на циганка,
която предсказва миналото
чак до девето коляно.
Дом - джоб в кожуха на януарската фъртуна,
домове ниски и тумбести като египетска гласна.
Винаги защитени от зелените езици на дърветата -
най-вярна беше липата. Есен
плачеше със сухи сълзи.
Старомодните рокли се люлееха на тавана
като обесени. Горяха стари писма.
... облаците с непроницаеми,
ориенталски лица
не бързаха за никъде.
По пладне дългите остриета на слънчевите лъчи
тръгнаха по покривите на града
като ножици, които търсят жертви.
... червените макове в устните на следобеда <3
Тишината на някои дни беше толкова алчна,
че не смеехме да помръднем.
изправи се изсуши тампона на езика
излез от този пашкул разкъсай тези ципи
поеми въздух от най-дълбокото
и полека помнейки правилата на синтаксиса
кажи истината за това си призван в лявата ръка
държиш любов а в дясната ненавист.
Огромни облаци като многоетажни кораби
ни обкръжиха, а пурпурните нишки на мълниите
танцуваха нервно и бързо.
Пия от малко изворче,
моята жажда е по-голяма от океана.
стихотворението "Елегия" в цялост е мълния. и разкъсаното небе след нея.
някои препрочетени любими откъси:
По нивите крачат черни птици,
все нещо чакат, търпеливи като испански вдовици.
...
Обичам дълбокия сън, когато мене ме няма,
и да летя с колелото по селския път, а тополи и къщи
да се разтапят като кълбести облаци върху ведро небе.
Седмица вече валеше, валеше
дъжд като китайски войници, слизащи
под земята с неподвижни лица.
...
Нямаше къде да отидем,
макар че денят беше празен
като повдигнат от вятъра ръкав.
В гробищата се тълпяха изискани,
макар невидими гости
като в пустите бални зали сутрин,
когато чезнат мечтите.
Понякога потъмнява монетата на слънцето
и животът така се смалява,
че би могъл да се побере
в синята ръкавица на циганка,
която предсказва миналото
чак до девето коляно.
Дом - джоб в кожуха на януарската фъртуна,
домове ниски и тумбести като египетска гласна.
Винаги защитени от зелените езици на дърветата -
най-вярна беше липата. Есен
плачеше със сухи сълзи.
Старомодните рокли се люлееха на тавана
като обесени. Горяха стари писма.
... облаците с непроницаеми,
ориенталски лица
не бързаха за никъде.
По пладне дългите остриета на слънчевите лъчи
тръгнаха по покривите на града
като ножици, които търсят жертви.
... червените макове в устните на следобеда <3
Тишината на някои дни беше толкова алчна,
че не смеехме да помръднем.
изправи се изсуши тампона на езика
излез от този пашкул разкъсай тези ципи
поеми въздух от най-дълбокото
и полека помнейки правилата на синтаксиса
кажи истината за това си призван в лявата ръка
държиш любов а в дясната ненавист.
Огромни облаци като многоетажни кораби
ни обкръжиха, а пурпурните нишки на мълниите
танцуваха нервно и бързо.
Пия от малко изворче,
моята жажда е по-голяма от океана.
Read
November 27, 2014First of, let's acknowledge our thanks to Clare Cavanagh for allowing those of us who don't know Polish to at least imagine that Zagajewski is an English poet. The translation reads immaculately and I imagine that Ms Cavanagh stands in the same relation to Zagajewski as Gregory Rabassa stood with respect to Garcia Marquez.
I dearly love this book. Zagajewski's memories become my memories - it is as though I once lived in Krakow and returned after years away to witness the changes ('New Hotel') or was recalling to myself the swifts I saw in Siena ('Swifts Storming St Catherine's Church'). Of course, I have never been to either of these places but Zagajewski evokes the sense of place so perfectly that I feel that I have. But to pigeon-hole him as a 'memory poet' would be to limit him. He is more like Cavafy and writes with as great a sensitivity to the past as he has to the present.
Throughout the three sections of the book run poems about the poet's father as he succumbs more and more to Alzheimer's and the loss of memory ('Out Walking With My Father', 'Now That You've Lost Your Memory', 'My Father No Longer Knows Me'). These provide a sad counterpoint to the poet's own powers of recollection. Similarly, the poems about the Garonne ('The Lovely Garonne', 'Impassive', and 'In Valleys') add a Heraclitian tone that reminds us we can't step in the same river twice.
Not every poem is great ('Self-portrait in an Airplane' falls quite flat; 'Piano Tuner' has no music for my ears) but I know that I will return to this book often.
I dearly love this book. Zagajewski's memories become my memories - it is as though I once lived in Krakow and returned after years away to witness the changes ('New Hotel') or was recalling to myself the swifts I saw in Siena ('Swifts Storming St Catherine's Church'). Of course, I have never been to either of these places but Zagajewski evokes the sense of place so perfectly that I feel that I have. But to pigeon-hole him as a 'memory poet' would be to limit him. He is more like Cavafy and writes with as great a sensitivity to the past as he has to the present.
Throughout the three sections of the book run poems about the poet's father as he succumbs more and more to Alzheimer's and the loss of memory ('Out Walking With My Father', 'Now That You've Lost Your Memory', 'My Father No Longer Knows Me'). These provide a sad counterpoint to the poet's own powers of recollection. Similarly, the poems about the Garonne ('The Lovely Garonne', 'Impassive', and 'In Valleys') add a Heraclitian tone that reminds us we can't step in the same river twice.
Not every poem is great ('Self-portrait in an Airplane' falls quite flat; 'Piano Tuner' has no music for my ears) but I know that I will return to this book often.
January 2, 2016
Цикличността на времето преодолява „процесуалността на умирането“, надхвърля отговорите. „Невидима ръка“ е страстно любопитство към битието, към света и към историята. „Строга“ по своему любов, както я определя преводача Силвия Борисова, която пробужда близостта, която оставя красотата да вирее из физичните очертания на (не)възможното и разделя дори къшея живот с читателя.
http://knijno.blogspot.bg/2016/01/blo...
http://knijno.blogspot.bg/2016/01/blo...
March 9, 2013
Pero qué buen poeta es este señor. Siempre está latente la teoría de que son los libros los que lo escogen a uno. Así sucedió con este. No sé por qué lo compré. Cuando me di cuenta había hallado a un autor polaco contemporáneo con una propuesta realmente bella y nítida.
Read
July 5, 2022Ovu sam knjigu čitao bez svijesti o mjestu Zagajewskog u povijesti poljske književnosti, bez svijesti o njegovom novovalnom usmjerenju. Rekao bih da je riječ o pjesništvu iskustva egzistencije, ali koje nije skučeno na pjesme kojima se isključivo propituju sva pitanja egzistencije, piše o dementnom ocu, pokojnome ocu, pokojnoj majci, nego su istovremeno prisutne pjesme u kojima do izražaja dolazi igra i dosjetka poput one s metasekvojom. Također još jedan od vrlo zastupljenih slojeva jest svijest o pismu, o poeziji te ta autopoetičnost dovodi do zaključka o jalovosti metafore, o tome kako u poeziji mora biti moguće i potpuno ono što nije u životu, kako se po odlasku velikog pjesnika u svakome od nas budi pjesnik kada doživimo tragediju itd. Zbirka koja je prepuna egzistencijalizma, pjesama o prolaznosti, čime do izražaja dolazi dirljivost, a opet svježa i u svom autopoetičkom segmentu i segmentu igre i dosjetke kojima se razblažuje gorak okus težine životnih pjesama.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
June 7, 2021***
ОПИТАЙ ДА ВЪЗПЕЕШ ОСАКАТЕНИЯ СВЯТ
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друга имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхме само двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
***
ОПИТАЙ ДА ВЪЗПЕЕШ ОСАКАТЕНИЯ СВЯТ
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друга имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхме само двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
***
September 9, 2025
A collection of poems about places and the people who reside there.
from Vita Corntemplativa: "Comparing day and night; so this is it. / Dream with waking, world and mind. Joy. / Composure, focus, the heart's levitation. / Bright thoughts smolder in dark walls. / So this is it. What we do not know. / We live in the abyss. In dark waters. In brightness."
from The Last Stop: "I thought that at the last stop / the meaning of it all would stand revealed, / but nothing happened, nothing, / the driver ate a roll with cheese, / two old women talked quietly / about prices and diseases."
from Next Spring: "Butterflies lack tradition. / But we must die. / This is an inelegant / way to end a poem, / R protests. And adds: / A poem should end / better than a life. That's the point."
from Vita Corntemplativa: "Comparing day and night; so this is it. / Dream with waking, world and mind. Joy. / Composure, focus, the heart's levitation. / Bright thoughts smolder in dark walls. / So this is it. What we do not know. / We live in the abyss. In dark waters. In brightness."
from The Last Stop: "I thought that at the last stop / the meaning of it all would stand revealed, / but nothing happened, nothing, / the driver ate a roll with cheese, / two old women talked quietly / about prices and diseases."
from Next Spring: "Butterflies lack tradition. / But we must die. / This is an inelegant / way to end a poem, / R protests. And adds: / A poem should end / better than a life. That's the point."
August 8, 2023
Reading the translation, it’s incredible, so I can only imagine the original Polish is even more so. There is such life and death and sentimentality and reflexivity in these poems. They are introspective and also look externally. I’m so moved and cannot recommend the book enough. “Dusk falls. Sober night approaches from the east, / taciturn and troubled. / Night comes from Asia, and asks no questions. / Foreignness is splendid, a cold pleasure. / Yellow lights illuminate the windows on the Seine / (there’s the real mystery: the life of others).” ❤️
May 18, 2022
Gosto desse tipo de poesia. Que não é exclusivamente um tipo, que mistura descrições literais, poucas metáforas e as coisas mundanas do viver. Não tem ritmo sonoro (pelo menos na tradução não tem), mas tem a cascata de palavras e sentimentos. Sem algo claro que se destaque, as que eu li aqui me pareceram todas, muito boas.
October 26, 2017
«Los poetas construyen una casa para nosotros,
pero ellos
mismos no pueden vivir en ella
(Norwid en un asilo, Hölderlin en una torre).»
No es por ser melodramática, pero Zagajewski me está cambiando la vida con su poesía.
pero ellos
mismos no pueden vivir en ella
(Norwid en un asilo, Hölderlin en una torre).»
No es por ser melodramática, pero Zagajewski me está cambiando la vida con su poesía.
April 13, 2022
I love Zagajewski’s poetry so dearly. There’s a quiet wisdom to it. He strikes such a balance between quotidian and magical. There is certain knowledge of suffering in his work, but it doesn’t stop it from being hopeful. I feel such peace when reading some of his poems.
June 14, 2022
Touched by the wounds of war and conflict, these poems wander through places and towns with a whimsical eye that never wavers too far from the shadows of history while managing to float above it all in their meditations on impermanence and the best parts of our subjective nostalgia.
July 10, 2023
Poemario que se mueve entre las impresiones del paisaje que le provocan los ríos Garona y Ródano y los recuerdos que le evocan, sobre todo de las calles de su Cracovia natal.
https://liblit.com/adam-zagajewski-ma...
https://liblit.com/adam-zagajewski-ma...
July 7, 2017
He is able to write of history in a way that makes it seem like you are in those places with him. Truly a gifted writer. Give his stuff a look.
Displaying 1 - 30 of 42 reviews