Наместо предговор Изкушенията на Димо Кьорчев по отвъдността Гората като метафизичен топос у Дебелянов Удавниците на Разцветников Йовковият Серафим Умирането като живеене у Александър Вутимски Литературата и нейният историософски потенциал Сагата за дома на Глаушеви като историософия Историческият утопизъм. Емилиян Станев Баладата за разделното време Два етюда върху историческата проза на Анчо Калоянов Див огън Девети Релативизмът в „Корените“ на Васил Попов Водопойка на живи и на мъртви Спазми и отечества в поезията на Иван Динков Провинциите на мъдреца у Борис Христов Бездомната покъщнина като съдба Огледалата на виното Провинциите на мъдреца Другата реалност в романите на Теодора Димова Постмодерното изместване на реалността (Трима от Третата четворка) Георги Господинов Бойко Пенчев Пламен Дойнов Наместо заключение
Иван Станков е роден на 30.11.1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Българска филология" през 1983 г., а от 1985 г. работи в катедра "Българска литература" към същия университет. Защитава докторска дисертация през 1995 г. Автор е на книгите "Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников" (1993), "Йовковото творчество" (1995), "Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов" (1996), "На пътя на историята - творчеството на Димитър Талев" (2001), "Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм" (2010), както и на многобройни студии, статии, рецензии, публикувани в специализирания печат. Издал е два сборника с разкази: "Спомени за вода. DM" (2014) и "Улици и кораби. GM" (2017). Превел е от румънски език три книги на Мирча Картареску - сборника с разкази "Защо обичаме жените" (2006), сборника с новели "Носталгия" (2007) и романовата трилогия "Ослепително" (2004-2005), както и романа "Червена бабичка съм" от Дан Лунгу.
Открих този сборник покрай анализа му на „Време разделно“ – най-тенденциозно (не)четения роман в новата ни литература. И бях поразен: и от ъгъла, под който гледа Иван Станков – не на злободневния, пораженчески (пост-)соц-реализъм, а към високото и дълбокото, и всичко отвъд, там, където родните автори си говорят с всички световни като с приятели; и от гъстотата на текста: през изречение се натъквах на афоризъм, през десет думи – на непозната.