Съновидение за св. Борис I

by Angel Wagenstein

Борис I е една от най-емблематичните и драматични фигури в българската древност. Езическият велик хан, а по-късно християнски княз Борис-Михаил е владетелят, който налага кога с неописуемо насилие, кога със святост и благост, но винаги с дълбоки прозрения в далнините на народа си православието и славянската писменост. Тези два държавнически акта, слели прабългари и славяни в единна европейска нация, превръщат България в една от най-великите и могъщи държави на своето време и предначертават Златния български век на сина му – Симеон.

„Съновидението” е написано на език, вдъхновен както от оригиналните исторически източници, така и на съвременния литературен български, което му придава особен и оригинален привкус на старинна хроника.

Авторът Анжел Вагенщайн е известен както със сценариите на многобройни филми, реализирани в България и чужбина и получили престижни награди на големите кинофестивали, така и с романите си, преведени на френски, немски, английски, испански, италиански, полски, чешки, китайски, иврит и др. и получили признание и високи оценки от световната литературна критика.

По текста на Съновидение за св. Борис I е заснет филмът „Борис I”, с участието на проф. Стефан Данаилов в ролята на великия български владетел.

224 pages, Hardcover

Published April 1, 2015

About the author

Angel Raymond Wagenstein (Bulgarian: Анжел Раймонд Вагенщайн) is a Bulgarian film director and author. Wagenstein was born in Plovdiv, Bulgaria, but spent his childhood in France where his Sephardic Jewish family emigrated for political reasons due to their leftist politics.

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 5 out of 5]

Напълни ми душата с поетичния си изказ и с акцентирането върху човешката страна на събитията от 852 - 889 г. Все още се чувствам омаяна от книгата, обичта към България се усеща от всяка страница. Днес липсва точно това - патриотизмът, преклонението пред онези, дали живота си и оставили завет за нас, бъдещите поколения. Борис специално се е борил за обединението на племената чрез покръстването и светлината на буквите. Не мога да не се възхитя на неговата далновидност, той е виждал бъдещето, виждал е цялата картина - че действията му ще доведат до една силна и свободна от зависимости България. Никой не е можел да види през неговите очи и действията му са били отричани от най-близките му хора. Дори синът му застава срещу делото му, искал е да върне старото положение и да унищожи буквите - тези букви, заради които са умирали братята. Днес не ги ценим, не ги уважаваме, пишем на чужди езици, ползваме чужди изрази. А азбуката е пропита с надежда за светло бъдеще, самостоятелна държава и собствена писменост, с която да бъдем свободни. Мъдър е бил Борис, макар действията му да са в противоречие с християнството, но е нямало друг начин.
Много човешка книга, която акцентира върху болката от взетите решения, трудностите на Борис, душевните терзания. В учебниците по история четем за тези събития само като факти, а в тази малка книжка авторът е успял да улови всяка емоция на българския владетел и чрез нея да открехне завесата на събитията наложили насилието при покръстването, свалянето на Владимир-Расате от престола и неговото ослепяване.

[Александър Бедросян · Rating 1 out of 5]

Почвам с това, че корицата е най-слабата вадена от Колибри... Прилича повече на проповедническо писание, а не на художествена литература.

Исторически неточности, форма на сценарии, слабо литературно представяне, безумно ниско ниво на личностни описания.

Страниците имат горе-долу готино нарисувани елементи, създаващи усещане за исторически извори, това е единственото добро нещо в цялата книга. Загубен ден в четене, почнах я след “На западни фронт нищо ново” и това е крах номер 1 за изминалите вече 7 месеца от началото на годината.

О, за финал, за да не забравя да го спомена, стилът на писане е под всякаква критика, освен липсата на каквито и да е качествени описания, които да те прехвърлят в епохата на действието, крайно неглижирани диалози с липса на качествени отговори и развитие. Прескачане на десетки години в 200 страници, буквално книгата е писана в автобус 280, докато авторът се е разкарвал да разглежда София... Видял е Александър Невски и си е казал: “Що пък да не драсна тука една книжчица за покръстването на България”...