Средновековни източни поети

by Unknown (Editor), Rudaki, Abolqasem Ferdowsi

Томът включва едни от най-известните творби на Рудаки, Фирдоуси, Омар Хайям, Низами, Руми, Саади, Хафез и Алишер Навои.

Genres: Poetry

484 pages, Hardcover

Published January 1, 1973

About the author

Books can be attributed to "Unknown" when the author or editor (as applicable) is not known and cannot be discovered. If at all possible, list at least one actual author or editor for a book instead of using "Unknown".

Books whose authorship is purposefully withheld should be attributed instead to Anonymous.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Персийската поезия между IX и XIV век е една от най-омагьосващите перли на Изтока, която с времето не е загубила нито грам от блясъка и красотата си. А благородната патина на времето само ѝ е придала още благородстсво. В тази благодатна епоха Изтокът е фар на културата и прогреса, загасен трагично от последвалия надделял религиозен фанатизъм (и от монголските нашествия).

“Народна Култура" от своя страна години наред е било едно от малкото издателства в България, докосващо ограничения роден читател до красотата на световната литература.

Този сборник не е остарял красиво, най-вече заради донякъде неудачния подбор. Откъсите от прочути източни поеми като "Шах Наме" дразнят с накъсаността си, а откъсите от "Гюлестан" са с ужасно оформление и шрифт. Тези произведения трябва да се четат в цялост. Но единичните рубаи и газели са прекрасни, както винаги - просто е трябвало да се включат повече стихове, които подлежат на самостоятелен прочит.

Няколко прекрасни стиха на Рудаки от Х век:

“Виж този свят с очи благоразумни,
не тъй, когато бе като скала.
Животът е море. И да преплуваш,
ти трябва кораб от добри дела.”

“Сред въпроса на живота има винаги ответ.
Обърни се и ще видиш - всичко е край теб съвет.”

“Дари ме господ с четири неща:
ум, име, бодър дух и доброта.
И всеки, надарен така от него,
без капка скръб ще мине през света.”

“За мене любовта е труд и мисли южни,
дни без любов съвсем не са ми нужни,”

“Овце сме ние, а светът прилича на кошара,
към нейната врата смъртта ни кара.”

И от Омар Хайям:

“Да бях творецът аз на туй небе жестоко,
за миг го бих разбил и вдигнал по-високо
лазура на небе такова, под което
човекът би живял не тъжно и безоко.”