What do you think?
Rate this book
Тютюн - Част втора
Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции. В "Тютюн" зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален исторически опит, те са намерили свой език за новия ни национален опит. Преодоляването на това огромно разстояние, необичайната парабола на това пътешествие бяха и преодоляване на смъртта на романа в интелектуалната сухота и умозрителност, откриха нови, не само чисто пластически пътища за развитието на бъдещия български роман и за нашето ново повествователно изкуство. - Тончо Жечев
406 pages, Hardcover
First published August 25, 1974
42 people are currently reading
394 people want to read
About the author
Dimitar Dimov
16 books82 followersDimitar Dimov was a Bulgarian dramatist, novelist, and veterinary surgeon, best known for his best-selling novel "Tobacco" ("Tютюн").
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 49 reviews
February 2, 2017
Ами, край. Това е. Свърши се. В момента се чувствам изцедена и някак празна, защото книгата приключи. И макар че дълго време мърморех колко бавно ми върви действието, когато наближих последните три глави, усетих, че не съм готова да се разделя с героите. А всички те бяха толкова ярки и живи! Дори и тези, които ме отегчаваха до смърт с лозунгите и политическата си принадлежност (а в преработеното издание такива с лопата можеш да ги ринеш). Борис, Ирина, Костов... Толкова много се промени мнението ми за тях през тия 900 страници. И въпреки че не одобрявах много от постъпките им, както и причините, водещи до тях, съдбите им и пътя, по който вървяха, за да достигнат до своя финал, ме изпълниха с дълбоко съчувствие и разбиране. Страшно противоречиви емоции!
И така. С втория том завършвам и един дълъг период от време, през който постоянно разнасях историята на "Никотиана" с мен. И е някак странно, защото осъзнавам, че е станала част от мен - сякаш тази тютюнева, политически и социално динамична атмосфера се е просмукала в белите ми дробове, както тютюневият прах в организма на работниците. Хем съм щастлива, хем не. И как бих могла, след като усещам края толкова осезаем, също както героите от "Тютюн"?
И така. С втория том завършвам и един дълъг период от време, през който постоянно разнасях историята на "Никотиана" с мен. И е някак странно, защото осъзнавам, че е станала част от мен - сякаш тази тютюнева, политически и социално динамична атмосфера се е просмукала в белите ми дробове, както тютюневият прах в организма на работниците. Хем съм щастлива, хем не. И как бих могла, след като усещам края толкова осезаем, също както героите от "Тютюн"?
November 21, 2018
Аз съм от онези хора, които не се докосваха до задължителната литература в училище, когато биваше задължителна. С много малко изключения (например тези, които бях прочела, преди да станат задължителни и т.н.). "Тютюн" не е от книгите, които погледнах, дори под "страх от матурата". Защото мразя някой да ми набутва книги по този начин, а и тяхното коментиране в продължение на милиони учебни часове беше страшно угнетяващо. (Добре, че от класната стая имаше гледка към една красива липа, алилуя!).
Както и да е, романът е изненадващ дори само заради това, че всеки, минал през по-горе посочената училищна литература, някак не може да повярва, че е имало и такъв свят в България. След всичките селски истории на Елин Пелин, Йовков и прочие български класици, изведнъж попадаме в една модерна, бляскава и европейска София. Абсолютно нереалистично, само че наистина го е имало. И макар да обръща особено внимание на партизанската война, на болката, смъртта и бедността, "Тютюн" си остава, според мен, модерна европейска литература, поне за времето, за което се отнася. Редица чуждестранни автори звучат по същия или подобен начин на Димов, което би следвало да означава, че и ние имаме какво да представим на света, тъй да се каже.
Вторият том ми хареса доста повече. Моята версия е онази, първоначалната, където липсва героинята Лила, така че не мога да коментирам разликите, понеже друга версия не съм чела. Но това е една добре подредена книга. Светът на разкоша и богатството срещу немотията... Всъщност, сега се замислям, че дори не знам какви теми се поставят относно романа в училище, а аз се сещам поне за дузина, които биха били интересни за коментиране. Героите също, но ще ми отнеме твърде много пространство. Мога да кажа, че реално ми е мъчно само за една от "недостижимите" някога личности.
Както и да е, романът е изненадващ дори само заради това, че всеки, минал през по-горе посочената училищна литература, някак не може да повярва, че е имало и такъв свят в България. След всичките селски истории на Елин Пелин, Йовков и прочие български класици, изведнъж попадаме в една модерна, бляскава и европейска София. Абсолютно нереалистично, само че наистина го е имало. И макар да обръща особено внимание на партизанската война, на болката, смъртта и бедността, "Тютюн" си остава, според мен, модерна европейска литература, поне за времето, за което се отнася. Редица чуждестранни автори звучат по същия или подобен начин на Димов, което би следвало да означава, че и ние имаме какво да представим на света, тъй да се каже.
Вторият том ми хареса доста повече. Моята версия е онази, първоначалната, където липсва героинята Лила, така че не мога да коментирам разликите, понеже друга версия не съм чела. Но това е една добре подредена книга. Светът на разкоша и богатството срещу немотията... Всъщност, сега се замислям, че дори не знам какви теми се поставят относно романа в училище, а аз се сещам поне за дузина, които биха били интересни за коментиране. Героите също, но ще ми отнеме твърде много пространство. Мога да кажа, че реално ми е мъчно само за една от "недостижимите" някога личности.
November 5, 2021
Класика, която всеки трябва да прочете! Обичам я тази книга и ще си я препрочитам пак и пак. Толкова истинска, брутална и болезнена. Авторът описваше как хората се погубват от алчност за власт, величие и пари и накрая не остава нищо от тях освен една куха обвивка. Беше тежко да чета за това, но толкова истинско. Постепенното падение на Ирина беше тъжно, но толкова добре описано, Димитър Димов все едно ни пренасяше в главите на героите и виждахме техните мисли и чувства, защо са постъпили така,последиците от постъпките им и т.н.
Много ми хареса, просто я прочетете! Каквото и да кажа, ще е малко. Наистина си заслужава времето и парите.
Много ми хареса, просто я прочетете! Каквото и да кажа, ще е малко. Наистина си заслужава времето и парите.
October 19, 2017
Изключително много ме е яд, че толкова бавно прочетох тази книга, изключително много ме е яд, че училището ми просмуква цялото ми време. Яд ме е, защото книгата е така интересна, така и вълнуваща, но и така трагична.
October 21, 2024
Изключително тежък български роман , отне ми доста време докато дочета втората част , смъртта на Борис е така добре описана от автора, че е като истинска. Толкова реалистично са описани картините, че е чак страховито не случайно тези романи и техните автори са наричани Доайени на Българската литература!
January 14, 2018
Не съм сигурна какво точно искам да кажа за тази книга , освен че ме изненада и впечатли най-много от всички останали, прочетени през годината. Мога ли да и дам 5.5/5? Щяха да са 6, ама минус половин единица за емоционалното мъчение.
November 11, 2024
"И тогава той осъзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред."
February 13, 2025
Както всички знаят, романът е от задължителната литература в гимназията. Е, едно време, в далечната 2020г., така и не го прочетох. Но знаех, че един ден ще го прочета. Радвам се, че нищо не помнех от това, което сме обсъждали в час по литература, за да мога да се насладя изцяло на книгата и да изградя неповлияно мнение за нея.
Романът на Димитър Димов “Тютюн” е невероятно написан. Очарована съм от богатия изказ на автора - описанието на героите, на чувствата им, на всичко, заобикалящо ги.
За съжаление, моята скромна особа не е никак запозната с историята, съответно политиката, по онова време и почти не вдявах за какво говорят. Съответно случаите, в които се обсъждаше подобна тематика ми бяха далечни, неразбираеми, скучни (което идва от неразбирането).
За сметка на това, романът успя да ме накара да се замисля за истините за живота - и това, че не бива да се отдаваме на материалното. За пример имаме Борис, който е израснал в нищета, покъртителни условия (няма да забравя описанието на рединготовата къща). И заради това, че е живял в такава немотия богатствата на “Никотиана” успяват да го опиянят. От друга страна е Ирина, която е отраснала в нормални условия - нито в бедност, нито в богатства, но тя е също толкова затънала в изобилията на “Никотиана”, колкото е и Борис.
Всичко в романа се върти около пустата “Никотиана”. Тя е символ на крайностите - гладуващи тютюноработници и угоени управници.
Разтърси ме, размисли ме, разплака ме.
Оценката е 5/5!
Романът на Димитър Димов “Тютюн” е невероятно написан. Очарована съм от богатия изказ на автора - описанието на героите, на чувствата им, на всичко, заобикалящо ги.
За съжаление, моята скромна особа не е никак запозната с историята, съответно политиката, по онова време и почти не вдявах за какво говорят. Съответно случаите, в които се обсъждаше подобна тематика ми бяха далечни, неразбираеми, скучни (което идва от неразбирането).
За сметка на това, романът успя да ме накара да се замисля за истините за живота - и това, че не бива да се отдаваме на материалното. За пример имаме Борис, който е израснал в нищета, покъртителни условия (няма да забравя описанието на рединготовата къща). И заради това, че е живял в такава немотия богатствата на “Никотиана” успяват да го опиянят. От друга страна е Ирина, която е отраснала в нормални условия - нито в бедност, нито в богатства, но тя е също толкова затънала в изобилията на “Никотиана”, колкото е и Борис.
Всичко в романа се върти около пустата “Никотиана”. Тя е символ на крайностите - гладуващи тютюноработници и угоени управници.
Разтърси ме, размисли ме, разплака ме.
Оценката е 5/5!
September 22, 2014
НАЙ-ПОСЛЕ! Свърши! Една от най-мъчително прочетените ми книги! Съжалявам, за това, което ще кажа против нея.. Знам, че трябва да е шедьовър, класика и какви ли не още суперлативи, но не мога да си кривя душата по този начин..
Мъчително ми беше и четеното и съпреживяването с героите! Когато Борис умря, дори не се трогнах. Станах почти толкова безчувствена, колкото Ирина, отегчена от целия свят на "Никотиана"..
Като стана въпрос за Ирина - О, колко ми беше противно това създание на литературния гений.. Всеки имаше цел в този сюжет и я постигна по един или друг начин. Само този отпадък на буржоазното общество не успя да постигне целите си. Трябваше ли да я оправдая, заради размишленията върху поведението й и самооценката, която сама си даваше? Нормалните хора, разбрали своята стойност, приближаваща се до нулата, се стараят да я повишат, не да продължават стремително към отрицателните стойности на числовата редица.
От Борис не съм очаквала друго. Той поне винаги си е бил такъв. Него можеше да го спаси единствено любовта. Ирина можеше да му помогне да изплува на повърхността с малко повече усилия, но за нея беше по-лесно да пропадне с него, понеже е такава "силна" жена.
Сега започнах да се замислям дали целта на Димов, не е била да създаде омразни на читателя герои? Ако е така - Брилянтно! Но омразата към героите автоматично води към омраза на цялото произведение - Съжалявам!
Колко други герои имаше в тази книга и аз все още продължавам да говоря за Ирина.. Възмущавам се! Винаги е била такава - от самото начало, когато отблъскваше Динко със самочувствието си на.. на какво всъщност? Заслужаваше си и държанието на Чакъра. Да, той не се държа като най-любящия баща, но тя заслужаваше дори повече! Получаваше ли Мария повече внимание от баща си? Не, но тя беше различен герой, също удавен в меланхолия, но с повече добрина в сърцето. Дори Зара ми изглежда като светица пред Ирина!
Фон Гайер беше просто един герой като кубче лед в гореща кана с кафе - не допринесе особено към общото мнение за сюжета - само малко го разводни. И към него изпитвам съжаление заради подлостите на онази така наречена г-жа Морева.
Павел и Лила бяха поносими персонажи, до чийто чувствен свят обаче не можах да се добера. Студена любов беше тяхната, но какво да очаквам от хора, отдали се на политиката. Малко като "Мила ми Венето, знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе." Достатъчна ли е всъщност толкова любов? За двама еднакво обичащи родината - явно да!
Стефан получи доста бегло присъствие, което не заслужава особено внимание. Но името му ме навежда към един друг Стефан - Стефан Костов. Като, че ли имаше един симпатичен за мен герой, който прояви тази си характеристика чак към втората половина на този том, но на фона на останалите си е постижение. Той поне опита да се промени, да намери смисъл на живота си, оцени грешките и пропилените си пари. Неговото самоубийство беше правилният изход. Ако не се бе самоубил той, едва ли и Ирина би го направила, защото това безмозъчно създание не е способно дори да измисли свой собствен, различен от този на останалите край.
Дано успях да си излея омразата, за да мога да продължа безпроблемно към следваща книга и с копнежа, който съм разгръщала страници преди. Дано "Тютюн" не травмира четивния ми ентусиазъм, както друга книга не е успявала до сега.
И за финал бих казала - четете политици и безскрупулни бизнесмени! Знам, че друга литература не сте способни да оцените и почувствате, но поне ще видите бъдещето, което ви очаква!
"Тютюн"
7 юли 2014 - 22 септември 2014
Мъчително ми беше и четеното и съпреживяването с героите! Когато Борис умря, дори не се трогнах. Станах почти толкова безчувствена, колкото Ирина, отегчена от целия свят на "Никотиана"..
Като стана въпрос за Ирина - О, колко ми беше противно това създание на литературния гений.. Всеки имаше цел в този сюжет и я постигна по един или друг начин. Само този отпадък на буржоазното общество не успя да постигне целите си. Трябваше ли да я оправдая, заради размишленията върху поведението й и самооценката, която сама си даваше? Нормалните хора, разбрали своята стойност, приближаваща се до нулата, се стараят да я повишат, не да продължават стремително към отрицателните стойности на числовата редица.
От Борис не съм очаквала друго. Той поне винаги си е бил такъв. Него можеше да го спаси единствено любовта. Ирина можеше да му помогне да изплува на повърхността с малко повече усилия, но за нея беше по-лесно да пропадне с него, понеже е такава "силна" жена.
Сега започнах да се замислям дали целта на Димов, не е била да създаде омразни на читателя герои? Ако е така - Брилянтно! Но омразата към героите автоматично води към омраза на цялото произведение - Съжалявам!
Колко други герои имаше в тази книга и аз все още продължавам да говоря за Ирина.. Възмущавам се! Винаги е била такава - от самото начало, когато отблъскваше Динко със самочувствието си на.. на какво всъщност? Заслужаваше си и държанието на Чакъра. Да, той не се държа като най-любящия баща, но тя заслужаваше дори повече! Получаваше ли Мария повече внимание от баща си? Не, но тя беше различен герой, също удавен в меланхолия, но с повече добрина в сърцето. Дори Зара ми изглежда като светица пред Ирина!
Фон Гайер беше просто един герой като кубче лед в гореща кана с кафе - не допринесе особено към общото мнение за сюжета - само малко го разводни. И към него изпитвам съжаление заради подлостите на онази така наречена г-жа Морева.
Павел и Лила бяха поносими персонажи, до чийто чувствен свят обаче не можах да се добера. Студена любов беше тяхната, но какво да очаквам от хора, отдали се на политиката. Малко като "Мила ми Венето, знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе." Достатъчна ли е всъщност толкова любов? За двама еднакво обичащи родината - явно да!
Стефан получи доста бегло присъствие, което не заслужава особено внимание. Но името му ме навежда към един друг Стефан - Стефан Костов. Като, че ли имаше един симпатичен за мен герой, който прояви тази си характеристика чак към втората половина на този том, но на фона на останалите си е постижение. Той поне опита да се промени, да намери смисъл на живота си, оцени грешките и пропилените си пари. Неговото самоубийство беше правилният изход. Ако не се бе самоубил той, едва ли и Ирина би го направила, защото това безмозъчно създание не е способно дори да измисли свой собствен, различен от този на останалите край.
Дано успях да си излея омразата, за да мога да продължа безпроблемно към следваща книга и с копнежа, който съм разгръщала страници преди. Дано "Тютюн" не травмира четивния ми ентусиазъм, както друга книга не е успявала до сега.
И за финал бих казала - четете политици и безскрупулни бизнесмени! Знам, че друга литература не сте способни да оцените и почувствате, но поне ще видите бъдещето, което ви очаква!
"Тютюн"
7 юли 2014 - 22 септември 2014
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 7, 2023
В том 1 проследяваме възхода на "Никотиана" и всички жертви, които трябва да бъдат направени. Но с тези жертви започват да се прокрадват и белезите на упадъка. Том 2 показва точно това, разрухата на държави, правителства, идеи, фирми и най-вече хора.
Димов е написал шедьовър, изпълнен с толкова дълбоки персонажи, всеки давещ се в собствената си самота и проблеми.
След време ще препрочета романа, но без "добавените" политически части. Дали защото съм запознат с факта, че има глави, които е "трябвало" да бъдат добавени, но голяма част от политическите глави ми се струваха някак фалшиво патетични.
Димов е написал шедьовър, изпълнен с толкова дълбоки персонажи, всеки давещ се в собствената си самота и проблеми.
След време ще препрочета романа, но без "добавените" политически части. Дали защото съм запознат с факта, че има глави, които е "трябвало" да бъдат добавени, но голяма част от политическите глави ми се струваха някак фалшиво патетични.
February 12, 2025
Великолепен роман, абсолютно безвременен, безспорна класика. Определено заслужава четене години след задължителното му четене в училище. Димов е майстор в описанието на вътрешния свят на героите, както и преплитането на историите им. А природните пейзажи те пренасят мигновено, навявайки чувството на надежда или скръб, или някак и двете едновременно. Втори том неимоверно е по-тежък от първи и оставя следи в съзнанието и сърцето от съдбите на героите, които макар и противоречиви, си заобичал с първия том.
August 2, 2022
BQSNA SUM NA IRINA KAK SH SI TEGLI NOJA NA POSLEDNATA STRANICA
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 17, 2018
Това е оригиналната версия на романа и ми е странно как навремето са накарали Димов да я преработи, за да стане още по-конюнктурна -- и така за мен е достатъчно лява и пристрастна. Не го казвам като обвинение, защото авторът има право на собствени убеждения; само че на места тези убеждения правят книгата по-малко убедителна, по-лигава и дори смехотворна, например тук:
"И тогава тя щеше да съзнае пак онова, което бе усещала много пъти досега: че истински комунист е само оня, който обича живота и хората."
Хайде холан!!
Отделно от това ми беше досадно всеки път, когато се натъквах на думи и фрази като "разруха" и "гибелта на стария свят". Сякаш авторът не е имал увереност, че внушенията му ще стигнат до читателите, та си служи с едни и същи "опорни точки" на всяка трета страница.
Партизанските сражения по гори и могили ми бяха отегчителни, така и не можах да открия нещо заслужаващо внимание у нито един от "добрите", а уж трябваше да симпатизирам на тях. Впрочем, далеч не съм с десни политически възгледи, нито съм от хората, които вярват, че преди комунизма България е била райска градина. И въпреки това! Не бих имала търпението да прочета преработената версия -- предполагам, че там партизанските истории са още по-подробни и изпълнени с патос.
Ирина, Борис и Костов са герои, в които като цяло успях да повярвам, но ми се стори, че в смъртта и на тримата имаше нещо отмъстително и пресилено драматично. И, като изключим Борис, твърде много морални гърчове като за хора, които са безвъзвратно пропаднали или каквито там се усещаха сами себе си.
Все пак ми беше интересно да прочета този така превъзнасян роман, но и се радвам, че не го направих в училище, а сега.
"И тогава тя щеше да съзнае пак онова, което бе усещала много пъти досега: че истински комунист е само оня, който обича живота и хората."
Хайде холан!!
Отделно от това ми беше досадно всеки път, когато се натъквах на думи и фрази като "разруха" и "гибелта на стария свят". Сякаш авторът не е имал увереност, че внушенията му ще стигнат до читателите, та си служи с едни и същи "опорни точки" на всяка трета страница.
Партизанските сражения по гори и могили ми бяха отегчителни, така и не можах да открия нещо заслужаващо внимание у нито един от "добрите", а уж трябваше да симпатизирам на тях. Впрочем, далеч не съм с десни политически възгледи, нито съм от хората, които вярват, че преди комунизма България е била райска градина. И въпреки това! Не бих имала търпението да прочета преработената версия -- предполагам, че там партизанските истории са още по-подробни и изпълнени с патос.
Ирина, Борис и Костов са герои, в които като цяло успях да повярвам, но ми се стори, че в смъртта и на тримата имаше нещо отмъстително и пресилено драматично. И, като изключим Борис, твърде много морални гърчове като за хора, които са безвъзвратно пропаднали или каквито там се усещаха сами себе си.
Все пак ми беше интересно да прочета този така превъзнасян роман, но и се радвам, че не го направих в училище, а сега.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 10, 2020
Винаги съм мислила тази книга за политическа и отказвах да я прочета години наред дори след като завърших 12 клас...но някак си, докато я четох и най-вече края на втората част, осъзнаваш, че това е много повече от книга. Никога не съм харесвала политика, не разбирам от нея и не мисля някога да я разбирам!
За мене това е книга за борбата на човек просто да живее и да е свободен...Нещо, което ни липсва точно сега в това време...
И докато я четох се замислих сериозно дали това, което в момента изживяваме не е трета част на книгата...
За мене това е книга за борбата на човек просто да живее и да е свободен...Нещо, което ни липсва точно сега в това време...
И докато я четох се замислих сериозно дали това, което в момента изживяваме не е трета част на книгата...
August 31, 2023
жалкото ми съществуване приключи с тази книга, не знам как да продължа с живота си
September 23, 2024
Изключителен шедьовър!🫶🏻
June 12, 2017
От българската литература,която съм чел това е най-невероятната и безспорно любимата ми книга от български автор ! Различна и уникална ! Симпатизирарх,както на Борис ,така и на Ирина ! Обожавам Ирина-характера й,държанието й,негативните й качества.
Напълно различна,представяща суровата реалност без излишни романтични словоизлияния !
Напълно различна,представяща суровата реалност без излишни романтични словоизлияния !
April 1, 2016
Най-сетне! Вървеше много бавно и мъчително. Въпреки това след прочитането установих, че прочитането не бе излишно. Главният ми проблем беше с развитието на героите, които се превърнаха в егоистични и погълнати от парите същества. Единственият за когото ме бъркаше беше Костов
May 25, 2022
Силни и запомнящи се образи, без комунистите (с изключени на Павел - там Димов е успял). Общо взето - светът е порочно място. Но никога не е ясно какво трябва да дойде на негово място. Утопии - много. Повечето - вече доказани антиутопии. Въпросите остават.
June 4, 2015
April Challenge: Read a book you did not finish
Най-невероятната книга, която съм чел! Нямам думи!
Най-невероятната книга, която съм чел! Нямам думи!
March 1, 2022
Най-добрата българска книга с голяма разлика от останалите.
July 18, 2020
Вече прочел втория том, мога да заявя: прекрасен роман, който разказва за ужасни събития в голямата плоскост на историята на обществото и в микроплана на историята на отделни личности. Разбира се, че образите в романа са събирателни, дори бих казал архетипни, и все пак са изградени толкова индивидуално и диференцирано, че биха могли да се превърнат в нарицателни. Не познавам романа в изначалния му вид, но подозирам, че и тогава той е целял да документира едни определени процеси и отзвука им у индивида. Няма абсолютно никакво значение дали книгата е апологетично настроена към новия комунистически ред или пък се отнася със съчувствие към стария монархически период. Предполагам, че всеки я чете, както си иска, а възможността да направи това произлиза от видимо непредубеденото отношение на автора. Да, на места си личат някои "кръпки", които фокусират върху клетото положение на работниците и възвеличават саможертвата на партизаните, но това не отменя главната идея. От литературна гледна точка текстът е великолепен. Може би не е грешка, че се запознах с него толкова късно (около десетина години по-късно, отколкото когато трябваше да го четем в училище). Може би сега мога да го оценя по-добре.
August 25, 2023
Много от нещата, които тайно се надявах да не се случат, разбира се, се случиха. Но това е, защото светът е такъв и нашият свят много често води нещата до гибел и тази книга, която толкова реално представя живота във всичките му аспекти, не може, няма как да представи истината по друг начин. Представянето на живота в най-чистата му, но и най-мръсна форма, зависимостта на човека към парите, удоволствията и същевременно страданието на хората, които нямат нищо от това е съчетано в тази книга, което именно я прави толкова хубава, интересна и незабравима. Смисълът, който е заложен в тази книга е един от тези, които ни карат да се замислим върху всичко в нашия живот и това колко е лесно на парите да унищожат живота на човека, но и липсата им също води до този край, какво всъщност прави действието ни нравствено и как човек, имащ всичко, лесно може да изгуби смисъла в живота, как на всеки му се иска да бъде на върха на пирамидата, но не знае какво точно ще му коства това. Определено това е любимата ми книга и ще я прочета още безброй пъти. Струва си всеки да отдели от своето време и да я прочете!
November 28, 2024
🚬🇩🇪✋🪖6,5/10🪖✋🇩🇪🚬
“ Значи, животът беше нищожен миг, слаба искрица между мрака на раждането и смъртта. Но защо го бяха окакатили нравствено? Коя тъмна сила, кой мрачен жребий беше направил Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт. Костов – толкова смешен молец на модата и Ирина – толкова студена развратница? Това бе "Никотиана",
Всичко започваше и свършваше с "Никотиана", която осакатяваше характери, смазваше достойнства, подкупваше съвести, убиваше хора и заличаваше всичко това с дивидентите на акциите си. А тия дивиденти после се превръщаха в нови акции, които подкупваха нови съвести и под различна форма убиваха нови хора. И така „Никотиана приличаше на смъртоносна машина за печелене на пари, която унищожаваше хората. Тя убиваше не само работниците но и господарите си. Съществуването ѝ бе станало неразумно, противочовешко. От нея оставаше грамадно богатство в недвижими имоти, тютюневи партиди и банкови сметки, което трябваше да бъде поделено между единствените наследници..“
„После отегчената съпруга, отчаяният експерт, злорадият свещеник и пияният слуга седнаха във файтона, който ги чакаше пред входа на гробището.“
🚬🇩🇪✋🪖🚬🇩🇪✋🪖🚬🇩🇪✋🪖🚬🇩🇪✋🪖
“ Значи, животът беше нищожен миг, слаба искрица между мрака на раждането и смъртта. Но защо го бяха окакатили нравствено? Коя тъмна сила, кой мрачен жребий беше направил Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт. Костов – толкова смешен молец на модата и Ирина – толкова студена развратница? Това бе "Никотиана",
Всичко започваше и свършваше с "Никотиана", която осакатяваше характери, смазваше достойнства, подкупваше съвести, убиваше хора и заличаваше всичко това с дивидентите на акциите си. А тия дивиденти после се превръщаха в нови акции, които подкупваха нови съвести и под различна форма убиваха нови хора. И така „Никотиана приличаше на смъртоносна машина за печелене на пари, която унищожаваше хората. Тя убиваше не само работниците но и господарите си. Съществуването ѝ бе станало неразумно, противочовешко. От нея оставаше грамадно богатство в недвижими имоти, тютюневи партиди и банкови сметки, което трябваше да бъде поделено между единствените наследници..“
„После отегчената съпруга, отчаяният експерт, злорадият свещеник и пияният слуга седнаха във файтона, който ги чакаше пред входа на гробището.“
🚬🇩🇪✋🪖🚬🇩🇪✋🪖🚬🇩🇪✋🪖🚬🇩🇪✋🪖
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 28, 2025
Исках да прочета тютюн още от седми клас, когато учителката ни по литература ни разказа малко за сюжета. Добре че изчаках. Ако я бях прочела тогава далеч нямаше да я обикна толкова.
Борис е човек с амбиция и огромни цели, но е на чсно, че зад всяко нещо стои нещо повече. В съяото време е талантлив и енигматичен, жесток, но точно това ми хареса в него. Ирина от своя страна се оказа една мечтателка, вярваща в добротата и любовта, но равносметката е че те не се намират в един покварен до дупка свят.
Любовта им беше едно избавление от реалността, което не успя да устои на собствените им кориси и заблуждения,на заобикалящият ги свят, на икономиката, войната и ненаситната амбиция за нещо повече.
Оказва се че и двамата ферои биват забравени, заради нищожното си съществуване, повлечени от загиването на целият материален свят.
Потопих се в книгата защото се припонах в нея, от историите на баба как са брали тютюн като млади, до търсенето на начин за оцеляване чре пари. Надявам са да не направя грешката на Ирина и Борис, а именно да се увлека, защото нека сме честни – Парите движат света.
Борис е човек с амбиция и огромни цели, но е на чсно, че зад всяко нещо стои нещо повече. В съяото време е талантлив и енигматичен, жесток, но точно това ми хареса в него. Ирина от своя страна се оказа една мечтателка, вярваща в добротата и любовта, но равносметката е че те не се намират в един покварен до дупка свят.
Любовта им беше едно избавление от реалността, което не успя да устои на собствените им кориси и заблуждения,на заобикалящият ги свят, на икономиката, войната и ненаситната амбиция за нещо повече.
Оказва се че и двамата ферои биват забравени, заради нищожното си съществуване, повлечени от загиването на целият материален свят.
Потопих се в книгата защото се припонах в нея, от историите на баба как са брали тютюн като млади, до търсенето на начин за оцеляване чре пари. Надявам са да не направя грешката на Ирина и Борис, а именно да се увлека, защото нека сме честни – Парите движат света.
December 4, 2023
Прочетох я в един ден и мога да кажа, че това беше един от най-дългите дни в живота ми. Не беше чак толкова интересна, но определено имаше части, които привлякоха вниманието ми.
Видя се хубаво как всеки от героите има и хубави, и лоши черти на характера като при някои преобладават само лошите.
Радва ме как свърши книгата, защото всеки получи това, което заслужава. Няма как Ирина да се е държала като курва докато е била с Борис и сред като той умря, тя да очаква живият му брат да се събере с нея. Накрая тя умря, защото се самоуби...
Хареса ми историята, но през цялото време ми се струваше, че книгата е прекалено дълга 🥲
Видя се хубаво как всеки от героите има и хубави, и лоши черти на характера като при някои преобладават само лошите.
Радва ме как свърши книгата, защото всеки получи това, което заслужава. Няма как Ирина да се е държала като курва докато е била с Борис и сред като той умря, тя да очаква живият му брат да се събере с нея. Накрая тя умря, защото се самоуби...
Хареса ми историята, но през цялото време ми се струваше, че книгата е прекалено дълга 🥲
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 6, 2025
Изключително увличаща история! Читателят може да проследи развитието на героите от различните прослойки на обществото - какви са навиците, характера и целите им - и съответно да си извади поуки. Именно това, че авторът много умело описва и обръща особено внимание на вътрешното състояние на персонажите си, играе важна роля във възприятието на идеята на творбата, на ценностите, които тя иска да внуши.
Колко е нужно, за да се изкачиш от върха и как в миг всичко може да се срине, оставяйки неизлечими белези? Колко борби трябва да водиш и какви жертви трябва да дадеш за постигането на един блян?
В крайна сметка след всички разрухи и поражения, животът продължава...
Колко е нужно, за да се изкачиш от върха и как в миг всичко може да се срине, оставяйки неизлечими белези? Колко борби трябва да водиш и какви жертви трябва да дадеш за постигането на един блян?
В крайна сметка след всички разрухи и поражения, животът продължава...
January 25, 2023
Супер стойностен роман с толкова дълбок замисъл и с толкова завладяващ сюжет и герои 💕 Чела съм я в гимназията, но тогава юношеският мозък не разбира по същия начин нещата. Тази книга има нужда от прочит на по-зрели години, за да наистина разбрана и оценена. Докато я четях също си мислех колко плоска е съвременната литература. Сюжетите са банални, героите също, а това тук е друго ниво. Димов е просто титан в литературата 💜
August 18, 2022
Нивото между първи и втори том рязко пада. Двуизмерни герои водят неестествени диалози и сглабят предсказуема фабула. Посланието, че комунизмът е апогеят на политическата мисъ�� е толкова сдъвкано и елементарно поднесено, че бързо става досадно за четене.
Определено ми се ще да бях прочел оригиналната версия на романа, преди да бъде пренаписан за подсилване на пролетарския елемент.
Определено ми се ще да бях прочел оригиналната версия на романа, преди да бъде пренаписан за подсилване на пролетарския елемент.
November 6, 2022
Книга, която ме впечатли още като част от задължителната литература в гимназията. Сега от годините на времето отново ме порази, след толкова години е абсолютно актуална. Дали оставаме верни на себе си или се погубваме сами? Дали амбицията и парите ни изяждат или ни правят щастливи? Нашият свят ще живее ли в бъдещето? Страхотна проза. Майсторски шедьовър.
Displaying 1 - 30 of 49 reviews