Nová planeta

by Martin Vopěnka

Daniel vyrůstá v technicky vyspělé a zcela uzavřené civilizaci, která si říká Nová planeta. Odlidštěná společnost dělící se na vyvolené a nevyvolené předstírá, že opustila Zemi, ale ve skutečnosti kolem sebe jen postavila neprostupný val. Vyvolený a privilegovaný Dan miluje své tři nevlastní bratry a netuší, že oni ho nenávidí. Dílem jejich zrady se jednoho dne ocitne na hromadě mrtvol pod valem Nové planety. Není cesty zpět. Začíná jeho boj o holé přežití ve světě za zdí. Odhalí, na jakých hrůzných základech je postavena civilizace Nové planety, a musí přehodnotit vše, v co dosud věřil. Podobně jako na starozákonního Josefa na něj čeká velká odpovědnost, ale také velké shledání. Jak se popere se svým neobyčejným osudem? Dokáže bratrům odpustit?

624 pages, ebook

First published September 1, 2015

About the author

Spisovatel, cestovatel a táta čtyř dětí.

Spisovatelem jsem chtěl být vlastně už od chvíle, kdy jsem se naučil psát. Psal jsem nejprve básničky, později, na střední škole, povídky. Dokonce jsem tehdy vyhrál dvě literární soutěže, přestože mé povídky daleko překračovaly to, co bylo za komunistického režimu povolené. Od socialistické přítomnosti, neoblíbené školy (studoval jsem Fakultu jadernou a fyzikálně inženýrskou na ČVUT) a autoritativní tatínkovy výchovy jsem začal „utíkat“ do hor.

Reviews

[Iskren Zayryanov · Rating 3 out of 5]

Никога не бях чувал за тази книга, преди да я видя на стелажа с нови заглавия. Бях учуден, че се е появила нова фантастика от автор, за който нищо не знам и то издателство на което за първи път обръщах внимание. Прегледах после книгите на ИК „Изида“ и разбрах защо никога не са ми попадали в полезрението, а след като отгърнах книгата се изясни и другата чуденка. Книгата е издадена със спонсорството на ЕС. Ето защо излиза фантастика, която хич не пасва на портфолиото на издателството.
За книгата имам да кажа няколко неща.
Тя е над 900 страници, но е с нормална дебелина. Сещам се за едни други книги, които са на половината на тези страници, а са толкова обемни. Това ми навя сантиментални спомени за едни увлекателни тухли от детството.
Като общо впечатление книгата е мудна колкото и да не искам да давам такова определение. В първата една половина не се случва почти нищо съществено и тези 460 страници спокойно могат да бъдат съкратени на 200. От там насетне действието не става по-бързо, но пък се случват повече събития. Книгата спокойно може да е наполовина и да не загуби нищо.
Инак историята не е лоша, не е нещо ново под слънцето, но поне е разказана увлекателно. Футуристично общество живее напълно изолирано от останалата част на Земята и е нарекло своя затворен град Новата планета. Дори е възприело идеята, че са на друга планета, и че друго освен тях не съществува. Тук всичко е виртуално, хората живеят изолирани един от друг, почти без физически контакт и с погледи устремени към звездите. Но както може да се очаква, под повърхността се крият мръсните тайни. Обществото не е хомогенно, а светлите мечти са с мрачни и кървави отсенки, и главният герой, който е все още дете, изведнъж се озовава извън своя утопичен свят в едно общество което познава само огъня, като средство за осветление.
Оценката ми е 3 звезди, като са толкова само защото авторът успя да ме развълнува емоционално с героите си. Чисто емоционалната оценка ще е 4 звезди. Ако трябва да я оценявам от към идеи, свят и фабула ще ѝ дам 2. Та и за това е тая средна оценка, която е леееко завишена.
Та на ниво герои и емоционална ангажираност книгата работи. Персонажи са добре изградени и интригуващи. На ниво свят, идеи и философия – нещата са посредствени до клиширани.
На много места останах озадачен от решенията, които взема автора за това, как да обоснове действията на героите си. Просто не успя да не убеди, че така трябва да стане съгласно логиката на света и историята която разказва..
През цялото време Вопенка се стреми да изгради контраст между двата свята, но използва един и същи похват постоянно и го повтаря до втръсване. Схванах му идеята, че и двете крайности не са добре за хората, но в един момент тази идея трябваше да тръгне на някъде, а не до края да буксува в просто противопоставяне, без да се посочи път за евентуално решаване на конфликта.
Да не споменавам, че референциите към конкретна личност от съвремието ни са прекалено преки и на моменти звучат конспиративно идиотски. Най-много дразни името на основателя на Новата планета – Вили Скот Гейтс. Някак след масовата психоза на различни фенове на алтернативното познание и антиваксъри през последните няколко години срещу основателя на Майкрософт, името придава пародиен елемент на книгата, което хич не работи в нейна полза.

[Pavel Skála · Rating 4 out of 5]

Nice. Some people say it's too long but I never got bored at any part.

[No · Rating 3 out of 5]

Hodnocení: ~2.8/5
(protože se mi to podařilo dočíst a nebylo to úplné utrpení)

Anotace (a částečně i prolog) bohužel prozradí jednu událost, na kterou musíme čekat poměrně dost stran. Navíc, pokud mě paměť neklame, je "prolog" vlastně jen kus jedné kapitoly, což není moc slušné.

Začátek je dětinský, vzhledem k věku hlavního hrdiny by se to snad dalo pochopit. Starší čtenář tím bohužel trpí. Mladšího to nezaujme nebo knihu opustí později.
Pak se to trochu rozjede. Zdánlivě. Hrdina se dostane do nového prostředí, které však není tak zajímavé jako Nová planeta. Po spoustě stran o jeho dospívání a různých not-so-family-friendly věcech následuje další putování. A další.

Zbytek děje mi splývá dohromady, zůstaly jen špatné vzpomínky na zbytečné scény obsahující sex na různé způsoby. A taky cosi o hrdinově úchylce na stavění vodních děl.
Autor si zřejmě až chvíli před koncem vzpomněl, že se chtěl inspirovat Biblí. Samotný konec uteče až moc rychle, čtenář není uspokojen. Na rozdíl od hlavního hrdiny, který... viz odstavec výše.

Více než pravé sci-fi očekávejte občas zdlouhavé, občas dobrodružné dílo hraničící s červenou knihovnu. Cílová skupina okolo 15 let.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Двата свята на бъдещето
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Не е трудно човек да си изгради представа за бъдещето, независимо откъде произхожда и какъв живот е живял. Посоките може да са хиляди, но винаги ще съществуват две основни категории: фаталистични и оптимистични. Сякаш първата надделява – в действителността, в киното, литературата – като първи подтик да очакваме най-лошото и да се радваме на най-дребното изпитано щастие. Разбира се, не при всички хора е така. Много просто са капсулирани в своя собствена вселена, личен рай, съществуване ден за ден, без да обръщат внимание на причина и следствие, че всяко тяхно действие или бездействие може да нанесе вреда на близкото или далечно бъдеще. „Новата планета“ („Изида“, 2022, с превод на Красимир Проданов) е роман и за двете посоки. Но тук са важни ъгълът и перспективата – как възприемаме себе си и съдбата си, дали можем да си зададем правилните въпроси и как реагираме на проблемите извън самите нас. Вопенка е предал това чрез една привидно обикновена история, разказана през погледа на едно хлапе, което мечтае като почти всички, но ще се сблъска челно с грубата действителност. Представете си технологиите на бъдещето, впрегнати в полза на човечеството, или поне тази част, която иска да забрави противоречивото си минало, да даде нов старт и да открие път към звездите и нов дом.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

[omiczech · Rating 2 out of 5]

Nedokázal jsem bohužel dočíst. Vyprávění je z pohledu dvanáctiletého kluka, který nerozumí tomu, co se kolem něj děje psaný stylem pro malé děti. Příběh je zbytečné pomalý a protahovaný nudnými pasážemi.

[Emil J · Rating 4 out of 5]

Rarely deep opus on emergent human hierarchies, without feeling impersonal and detached as similar works tend to be