Удоволствие, радост и светлина ни заливат от приказките на Маргарит Минков. Това е съвременна литература, написана на разбираем език, с уважение към детската душевност. Веселите истории са изпълнени с игрословици, шеги и закачки и в тях участват Следобедният сън, котешката сянка Прескочиполянка, Случайният шаран, Кокошката, която снесла шарен бонбон, Облачното човече, Колекционерът на усмивки, куклата Повече Не Мога и шареното цвете Добро Настроение, Лъжеиграчът, Такивамити Работи, Кучето Което Свиреше На Акордеон, китове, котарачета, кенгура, чайки, вятърът и Невидимото човече и Мишката, на която й дошла една мишъл.
Маргарит Минков беше драматург и поет и в приказките му има много поезия. Те са забава и наслада, с дискретно внушен морал– каквито трябва да бъдат истинските приказки. Преди години в анонимния конкурс сред българските писатели за оригинална авторска приказка, Маргарит спечели Андерсенова награда. Представени в „Лека нощ, деца“ на БНТ, приказките станаха популярни сред децата, а екранизациите им в по-ново време бяха излъчени от европейски телевизии.
След като се забавляваме с вълшебните истории на Маргарит Минков, можем спокойно да ги подредим до приказките на Доналд Бисет и Ръдиард Киплинг.
Маргарит Минков е роден в Плевен. От 1970 г. започва да сътрудничи на Детската редакция в Българската национална телевизия. Още първите му приказки за предаването "Лека нощ, деца" са с искрящо чувство за хумор, с блестящ диалог и усет към парадокса и небивалицата. За телевизията Маргарит Минков пише десетки приказки: "Приказки с шапки", "Две ръчички - десет пръста", "Чудеса, чудеса" (наградено от Комитета за култура и Министерството на образованието), "Приказки за разказване", "Звездна притча Рождество", както и пиеси, филмови новели и мюзикъли... Победител е в конкурса за оригинална авторска приказка "Ханс Кристиан Андерсен", организиран от БНТ, по-късно печели конкурс във Варна с пиесата "Големият бал на шахматните фигури" (1979), конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата "Книга на царете" (1980) и др. Конкурсите за драми отварят вратите към сцената и Маргарит Минков енергично навлиза в театъра. Бил е драматург в театрите в Сливен и Враца, както и художествен ръководител и директор на Драматичен театър "Сълза и смях" (София). Автор е на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които: "И отново за Моцарт и Салиери" (1979), "Вавилонската кула" (1982), "Големият род" (1983), "Ето какво се случи" (1984), "Нощно съжителство" (1985), "Жана Д’Арк" (1988), "Камината" (1990), "Въведение в тяхната картина" (1994), "Втора сряда" (1997) и др. През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков "Приказки за разказване", през 1987 г. - "Безкрайна приказка". Част от пиесите му са събрани в сборника "Пиеси. I" (2001). През всичките тези години Маргарит Минков пише и стихове. Разпилява листовете по различни квартири, раздава ги на приятели... Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. "Мост" (1989-1990), а в книга излизат в стихосбирката "Пръстен в кладенец" (2000; 2007).
Отнесе ми кратуната, така че нямам с какво да измисля мисли за текст тук.
(Изведнъж много, много ми се прищя да си направим четене на тази книжка: всеки, който я харесва, да прочете по една приказка, докато другите пият чай. Ама хайде, бе!)
Въображение без граници, игра на думи и измислени думи, които стоят в текста така, сякаш са чакали 100 години в речниците някой да ги намери. Всичко това плува ведро и усмихнато в шареното море на Люба. Невероятно-невероядна:)! А ме е яд, защото е така подвързана, че не може да бъде напълно разтворена, за да се видят илюстрациите в цялост и да се чете удобно и от деца. Чакам втората част:)!
Мисля, че съвсем няма да преувеличим, ако наречем „Весел, гъделичкащ смях” на Маргарит Минков книга-явление. Двадесет и пет приказки, изтъкани от игрив, шарен абсурд и необременена, хвърковата фантазия – ето какво ви очаква тук! Това е книгата, която донесе на изд. „Жанет 45” голямата награда „Златен лъв” за цялостен издателски проект за 2016 г. Но преди всичко, това е книгата, с която творчеството на покойния Маргарит Минков най-накрая влезе в библиотеките и сърцата на съвременните български деца и родители. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Закачливи, ведри, позитивни, написани красиво и с гигантско въображение - такива са детските приказки на Маргарит Минков. А, Люба Халева отново е ненадмината в илюстрациите на сборника. Човек си струва да колекционира всички книги, които тя е обличала.
Причудливо-удобничко е в този смях. Вълнуваща, смахната книжка, чийто често поемащи в съвсем неочаквани посоки изречения гъделичкат ума. Разглеждам я като една особено ценна придобивка в детската библиотека, която напоследък събирам вкъщи, ей така за мое си собствено радване. :-) И чакам и втората (приказна) част.
Красива, детска за възрастни и мъничко тежка. Имах гъдел само с "Как си, лельо?" и Мишката, която имала мишъл, но ми се прииска да мога да видя постановка на автора.
Хубави приказки, нежни, красиви, с фантазия, смелост... Доста стряскащи рисунки, красиви, като се загледаш, но на пръв поглед грозни :-) Не знам дали се сещате - доста е модерен този стил в Европа в момента, но на мен не ми допада. Книжното тяло беше доста особено - голямо, тежко, дебели листове, неудобно за четене, не предполага и предразполага да се сгушиш в леглото да си почетеш преди лягане... Затова и не я прочетох цялата.
Посегнах към „Весел, гъделичкащ смях” с очакването, че ще ни поднесе солидна доза детски хумор. Четем ги предимно в края на деня – преди лягане или през времето за семейни дейности. Забелязах, че четейки приказките на глас за дъщеря ми, самата аз ги възприемам по-лесно и не ми звучат толкова абстрактно. Детето ми има любими сред тях, на които се смее и иска да ѝ ги препрочитам, и такива, които наблюдавайки я как ги възприема, по-скоро изслушва с отегчение и без внимание. Моя любима приказка. Защо? – „Добро утро и 144 шестици”, тъй като е оптимистична. Любима приказка на дъщеря ми. Защо? – „Време за игра”, защото „просто е смешна”. Книжката е постигнала предназначението си според детето ми… да забавлява и разсмива! https://bookshelvesforchildren.wordpr...