What do you think?
Rate this book
Obituaries
Using as his basis Variety's necrology register for 1976, Saroyan comments upon and presents his reminiscences of some of the greats in the entertainment field
354 pages, Hardcover
First published January 1, 1979
5 people are currently reading
85 people want to read
About the author
William Saroyan
348 books643 followersWilliam Saroyan was an Armenian-American writer, renowned for his novels, plays, and short stories. He gained widespread recognition for his unique literary style, often characterized by a deep appreciation for everyday life and human resilience. His works frequently explored themes of Armenian-American immigrant experiences, particularly in his native California, and were infused with optimism, humor, and sentimentality.
Saroyan's breakthrough came with The Daring Young Man on the Flying Trapeze (1934), a short story that established him as a major literary voice during the Great Depression. He went on to win the Pulitzer Prize for Drama in 1940 for The Time of Your Life, though he declined the award, and in 1943, he won an Academy Award for Best Story for The Human Comedy. His novel My Name Is Aram (1940), based on his childhood, became an international bestseller.
Though celebrated for his literary achievements, Saroyan had a tumultuous career, often struggling with financial instability due to his gambling habits and an unwillingness to compromise with Hollywood. His later works were less commercially successful, but he remained a prolific writer, publishing essays, memoirs, and plays throughout his life.
Saroyan's legacy endures through his influence on American literature, his contributions to Armenian cultural identity, and the honors bestowed upon him, including a posthumous induction into the American Theater Hall of Fame. His remains are divided between Fresno, California, and Armenia, reflecting his deep connection to both his birthplace and ancestral homeland.
Saroyan's breakthrough came with The Daring Young Man on the Flying Trapeze (1934), a short story that established him as a major literary voice during the Great Depression. He went on to win the Pulitzer Prize for Drama in 1940 for The Time of Your Life, though he declined the award, and in 1943, he won an Academy Award for Best Story for The Human Comedy. His novel My Name Is Aram (1940), based on his childhood, became an international bestseller.
Though celebrated for his literary achievements, Saroyan had a tumultuous career, often struggling with financial instability due to his gambling habits and an unwillingness to compromise with Hollywood. His later works were less commercially successful, but he remained a prolific writer, publishing essays, memoirs, and plays throughout his life.
Saroyan's legacy endures through his influence on American literature, his contributions to Armenian cultural identity, and the honors bestowed upon him, including a posthumous induction into the American Theater Hall of Fame. His remains are divided between Fresno, California, and Armenia, reflecting his deep connection to both his birthplace and ancestral homeland.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
July 22, 2025
Jul 21, 915pm ~~ I've been on a Saroyan binge lately, but this (unfortunately) is the final WS title I have in house. I will just have to start over, right?!
I was intrigued by the idea behind this book: WS goes though an annual obituary page from the entertainment business newspaper Variety and shares connections between himself and people on the list. Turned out that he did not personally know as many as he thought he might, but even when a name on the list was that of a complete stranger, WS riffed on topics that the name brought to his mind.
I thought this was a clever writing prompt, but I was not prepared for the places WS would take me as we worked our way from Victor Alessandro to Adolf Zukor. There are 135 exquisite essays on life, death, memories, current events, society, writing, curious questions, asides to the reader, even explanations of why each chapter is the same length. (That had to do with the specially sized paper he was using. He knew that each page would hold a certain number of single spaced lines of type, so he set himself the task of saying what he wanted to say in each chapter on just one page.)
It's hard to explain completely, and certainly the book would not appeal to everyone with its Virginia Woolf-ish writing style (something else I was not expecting from Saroyan), but I was delighted with it, even though I did get lost more than once. There is some deep thinking to try and understand here.
I feel like I have spent time in some little cafe with a fascinating friend, someone who is able to chat about anything and everything; the kind of friend who is interested in and curious about life, death, and everything from A to Z.
I was intrigued by the idea behind this book: WS goes though an annual obituary page from the entertainment business newspaper Variety and shares connections between himself and people on the list. Turned out that he did not personally know as many as he thought he might, but even when a name on the list was that of a complete stranger, WS riffed on topics that the name brought to his mind.
I thought this was a clever writing prompt, but I was not prepared for the places WS would take me as we worked our way from Victor Alessandro to Adolf Zukor. There are 135 exquisite essays on life, death, memories, current events, society, writing, curious questions, asides to the reader, even explanations of why each chapter is the same length. (That had to do with the specially sized paper he was using. He knew that each page would hold a certain number of single spaced lines of type, so he set himself the task of saying what he wanted to say in each chapter on just one page.)
It's hard to explain completely, and certainly the book would not appeal to everyone with its Virginia Woolf-ish writing style (something else I was not expecting from Saroyan), but I was delighted with it, even though I did get lost more than once. There is some deep thinking to try and understand here.
I feel like I have spent time in some little cafe with a fascinating friend, someone who is able to chat about anything and everything; the kind of friend who is interested in and curious about life, death, and everything from A to Z.
October 19, 2013
Еййй, какво удоволствие е да се чете Сароян! Отдавнa не бях се срещала с него и сега се наслаждавах на всяка дума и всяко изречение. Много хубава книга. Попаднах случайно на нея и веднага си я купих. Оказва се, че това е последната му творба. Авторът ни говори за смъртта и за живота и за тънката граница помежду, която често или я няма или е въпрос на гледна точка.
Разказва се уж за едни хора умрели през 1976 година, по списък на "Въраяти", но така умело и в същото време простичко ни се разкриват мислите и чувствата на автора. Много честен, рязък и смел дори безпардонен на моменти в писането си, такъв е Сароян. И точно такива хора обичам - които не се опитват да се харесват на друг, освен на себе си. Но заради таланта им и честността, няма как да не обикнеш.
След тази книга ми се иска да се хвърля на врата на Сароян и да му кажа: Бил! Обичам те! Благодаря!
Когато някой умре и ние умираме малко с него.
Всъщност тя е била чисто и просто курва, а по традиция сред англичаните се раждат някои от най-добрите курви.
Животът си тече, нали? Да, а с него и смъртта. Ролята на смъртника превръща всеки човек в звезда - поне за един кратък миг.
Щом се прочуят или станат общественозначими, всички американци започват да се държат като симпатични и нищо друго.
Всеки, с когото съм разговарял, ми е разправял на собствения си език как самият той е изживял процеса на примирение със себе си и с действителността. Тя ни се дава в готов вид, в много случаи е направо противна, да не кажем чудовищна.
Човек се радва при чуждата смърт и едновременно с това притихва, смазан от скръб и неведение.
Който не изпитва подобни чувства, е много ограничен, примитивен и изобщо не заслужава да го смятаме за човек - той е единица, а другите - милиарди. Никога не бихме могли да го разберем.
Невъзможно е да се отегчиш от живота. Отегчили са се от себе си, от липсата на живот вътре в тях. Накратко, въображението им се е изчерпало. Това е всичко.
Господи, Господи, защо най-после не се отречеш от нас, за да избираме сами какви да бъдем и какво да ни се случи.
Тук следва да препиша целия номер 61 - Уникално!!!
Но ето малко от началото:
Разказва се уж за едни хора умрели през 1976 година, по списък на "Въраяти", но така умело и в същото време простичко ни се разкриват мислите и чувствата на автора. Много честен, рязък и смел дори безпардонен на моменти в писането си, такъв е Сароян. И точно такива хора обичам - които не се опитват да се харесват на друг, освен на себе си. Но заради таланта им и честността, няма как да не обикнеш.
След тази книга ми се иска да се хвърля на врата на Сароян и да му кажа: Бил! Обичам те! Благодаря!
Когато някой умре и ние умираме малко с него.
Всъщност тя е била чисто и просто курва, а по традиция сред англичаните се раждат някои от най-добрите курви.
Животът си тече, нали? Да, а с него и смъртта. Ролята на смъртника превръща всеки човек в звезда - поне за един кратък миг.
Щом се прочуят или станат общественозначими, всички американци започват да се държат като симпатични и нищо друго.
Всеки, с когото съм разговарял, ми е разправял на собствения си език как самият той е изживял процеса на примирение със себе си и с действителността. Тя ни се дава в готов вид, в много случаи е направо противна, да не кажем чудовищна.
Човек се радва при чуждата смърт и едновременно с това притихва, смазан от скръб и неведение.
Който не изпитва подобни чувства, е много ограничен, примитивен и изобщо не заслужава да го смятаме за човек - той е единица, а другите - милиарди. Никога не бихме могли да го разберем.
Невъзможно е да се отегчиш от живота. Отегчили са се от себе си, от липсата на живот вътре в тях. Накратко, въображението им се е изчерпало. Това е всичко.
Господи, Господи, защо най-после не се отречеш от нас, за да избираме сами какви да бъдем и какво да ни се случи.
Тук следва да препиша целия номер 61 - Уникално!!!
Но ето малко от началото:
Ако някой обича живота, ако е влюбен в живота повече от всеки друг, нека смъртта не го хвърля в отчаяние - да се чувства отчаян от всичко друго, но не и от смъртта, Животът си е живот, отчаянието си е отчаяние. но нека човекът, влюбен в живота, не пада духом, само защото има смърт. За отчайване е по-скоро това, че нито едно правителство досега не е проявило здрав разум, не е създало истински полезно законодателство.
Скуката е най-жестокото слабоумие.
Животът може и да не е хубав, но е толкова величествен, че не се побира в границите на дребнавата ви преценка.
"Упокой, боже, душата му." Нима толкова много мъртви са страдали от неспокойна душа? Подозирам, че не са много, но не мога да бъда сигурен, защото понякога животът е тихо отчаяние.
Никой не бива да се лишава от поне мъничко слава, защото все пак е живял. Това е подвиг, независимо как гледате на нещата.
Неродените са милиарди пъти повече от родените, не го забравяйте. Вие сте от избраните и ако се развикате като пубертетен идиот, че не сте искали да се раждате, спомнете си, че не сте искали и да не се раждате.
Красива млада жена, която не искала да напусне пресния гроб на младия си съпруг. Един от приятелите внимателно я отвел настрана и започнал да я утешава: "Напълно те разбирам, но нали знаеш, че времето ще заличи тази рана. Един прекрасен ден ще прегръщаш някой друг, още по-пламенно, от колкото бившия си съпруг." А скърбящата вдовица отвърнала: "Да, но какво да правя довечера?"
September 8, 2015
"УСПОКОЙТЕ СЕ, ВИЕ СТЕ НИКОЙ - ТОВА МОЖЕ САМО ДА ВИ РАДВА."
Най-точното определение, което ми идва за тази книга, е нелепа. Идеята ѝ в известен смисъл я прави уникална. Да, "Некролози" е нелепа откъм сюжет и стил, но едновременно с това приятна и забавна. Трудно е да се пише за смъртта, но Сароян го прави с точно необходимото безстрашие и хумор.
Докато четете книгата, ще ви се стори, че изобщо не знаете къде се намирате, и - което е още по-притеснително - че авторът също не знае. Книгата е списък от имена на мъртви хора, за които писателят уж трябва да напише по нещичко, но тъй като не познава или не помни повечето от тях, непрекъснато изпада в лирически отклонения. Те на свой ред са свързани с хора, нямащи нищо общо с умрелите, освен, от време на време, някоя идентична буква в името.
Макар през повечето време да не бях сигурна какъв е смисълът на всичкото това писане, имаше редки моменти в книгата, които бяха изключително жизнеутвърждаващи, философски и искрени. През тях прозираше, вероятно, истинският Сароян. Тъй като не съм сигурна какъв е той всъщност, задължително ще му дам (поне) още един шанс.
Накрая ще обърна внимание на неговия подход към финала. Отделните глави (некролози) винаги свършваха сякаш в средата. Краят им беше едно изречение, което предполагаше последващ поток от думи, още текст, но думи нямаше. Сигурна съм, че това не е случайно. Може би дори е провокирано от факта, че книгата е за смъртта. А тя винаги ни прекъсва в средата на изречението.
Най-точното определение, което ми идва за тази книга, е нелепа. Идеята ѝ в известен смисъл я прави уникална. Да, "Некролози" е нелепа откъм сюжет и стил, но едновременно с това приятна и забавна. Трудно е да се пише за смъртта, но Сароян го прави с точно необходимото безстрашие и хумор.
Докато четете книгата, ще ви се стори, че изобщо не знаете къде се намирате, и - което е още по-притеснително - че авторът също не знае. Книгата е списък от имена на мъртви хора, за които писателят уж трябва да напише по нещичко, но тъй като не познава или не помни повечето от тях, непрекъснато изпада в лирически отклонения. Те на свой ред са свързани с хора, нямащи нищо общо с умрелите, освен, от време на време, някоя идентична буква в името.
Макар през повечето време да не бях сигурна какъв е смисълът на всичкото това писане, имаше редки моменти в книгата, които бяха изключително жизнеутвърждаващи, философски и искрени. През тях прозираше, вероятно, истинският Сароян. Тъй като не съм сигурна какъв е той всъщност, задължително ще му дам (поне) още един шанс.
Накрая ще обърна внимание на неговия подход към финала. Отделните глави (некролози) винаги свършваха сякаш в средата. Краят им беше едно изречение, което предполагаше последващ поток от думи, още текст, но думи нямаше. Сигурна съм, че това не е случайно. Може би дори е провокирано от факта, че книгата е за смъртта. А тя винаги ни прекъсва в средата на изречението.
August 22, 2025
Saroyan walks us through the deaths listed in alphabetical order in Variety magazine from 1976: people he knows, people he's heard of, people he's never heard of. He has something to say about each one, even if it's just a riff on the name, though nearly each time he gets sidetracked and winds up writing about something completely different. The narrative has a playful, often funny, almost stream-of-consciousness quality. This is not one of Saroyan's more important or popular works, but I thoroughly enjoyed it.
May 16, 2013
Уникална книга, от поне 2 месеца не бях чел нещо толкова добро!
Want to read
May 25, 2013Not finding this book as interesting as I did when I first read it in early 80s. Plus the print is too small now.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews