What do you think?
Rate this book
Българско възраждане
Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде цялостна научна концепция за Българското възраждане. Задълбочен учен-историк, Николай Генчев разглежда проблемите на възрожденската епоха с професионално умение и изключителна оригиналност. На основата на богат изворов материал, залегнал в основата на тази книга, той прави заявка за сериозен принос в осветляването на процесите на Българското възраждане.
440 pages, Paperback
First published December 17, 2010
2 people are currently reading
20 people want to read
About the author
Николай Генчев
14 books3 followersПроф. Николай Генчев е български историк, роден на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет “Климент Охридски”.
Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България.
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.
Проф. Генчев е носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.
Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България.
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.
Проф. Генчев е носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 1, 2022
Много точен отчет на този период в българската история. Генчев освен освободителните движения, дава информация и за културните постижения на българската нация по време на Възраждането, които имат ключова роля за духовното издигане на българите. Авторът на няколко пъти изтъква възможностите, потенциала и шансовете на българите като народ според историческа гледна точка. Жалко само, че България не решава сама съдбата си нито 150 години по-рано, нито 150 години по-късно.
October 1, 2025
Тази книга я започнах заради препоръка за автора - че по време на лекциите си още по соц време си позволявал да заобикаля официалната линия и да коментира и отрицателните страни на руската намеса в българската история. С цялата си наивност реших, че ще открия такова нещо и в книгата му; е, не е така. Може би фактът, че това е преиздание (не съм сигурен второ или трето, първото е още преди 10 ноември) трябваше да ми подскаже.
Повтарям се, но книгата е преиздание, типично за Изток-Запад - дословно старият текст, без никаква редакция или бележки под линия, даващи по-актуална картина спрямо новите развития от тогава; няма и коментар или актуализирано въведение за наши дни. Текстът си е старият, с помпозно-сухарско тежкият език на научните текстове от соца. Не че е лошо да преиздадеш изчерпана книга, особено когато авторът е покойник, тъкмо напротив. Но в такива случаи е редно поне едно въведение да се добави, представяне с коментар, който да разяснява ситуацията. Тук няма такива, както вече се повтарям.
Самият текст е типичен представител на тежкия и сух "академичен" стил от соц-време, и за огромно съжаление, съвсем в духа на времето си. Тоест, тежък за четене и основно изброяващ, като изброяването все пак завършва в редица случаи с констатацията как изброените неща всъщност са имали съвсем скромен ефект върху масовото общество. Кратка констатация накрая на темата... Но въпреки това позитивен факт, защото все пак се отбелязва колко ограничени всъщност са промените в обществото (образование, нрави, достъпност до пазари, дори облекло) и как за масата от населението те не оказват никакво влияние. Което е неприятен факт, който обаче в някаква степен е валиден и днес като поведение. Говорейки за образованието, следния цитат ме докара до смях - "Благодарение на новобългарското образование България успява за кратко време да заличи последиците от неколковековното безпросветно робство, да направи първия по-определен жест на своята национална еманципация". - Не, съжалявам, не успява. И до днес не е успяла. Процентът образовани след освобождението е бил едноцифрено число, а отношението към образованието, особено в по-бедните селища, е било дори пренебрежително. Образованите си остават малко и най-често учили в чужбина. Това все пак е отчетено в книгата, както е отчетено и всъщност силно ограниченото литературно развитие.
А че е текстът е писан в онези конкретни години си чили дори от скромния факт, че постоянно се говори за славянство, използва се "стопанство" когато трябва да се говори за икономика, езикът е поостарял, клишета, типични за периода и още видими в някои музеи и публикации са налице... Пак се повтарям, но термините "стопанство" и "буржоазия" се използват под път и над път, понякога по 3 пъти в едно-единствено изречение... Дразнещо е . Някак ми се иска книгата да беше претърпяла редакция от самия автор за ново издание преди да почине. Уви, няма да се случи.
Към края на книгата, когато наративът достигна масово познатите периоди след Кримската война, някак си положението се подобри откъм четивност, но не и откъм детайлност. Завършекът, естествено, е Берлинският конгрес, и няма нито дума за какво се случва след това - а за останалите под османска власт българи Възраждането продължава, например в Банско са откривани читалища в началото на 20 век. Но за това и дума няма.
Въобще, по-скоро съм разочарован, имах съвсем други очаквания спрямо препоръките, които получих. Явно адекватното изследване на Възраждането и на годините под османска власт още предстои да се появи.
Повтарям се, но книгата е преиздание, типично за Изток-Запад - дословно старият текст, без никаква редакция или бележки под линия, даващи по-актуална картина спрямо новите развития от тогава; няма и коментар или актуализирано въведение за наши дни. Текстът си е старият, с помпозно-сухарско тежкият език на научните текстове от соца. Не че е лошо да преиздадеш изчерпана книга, особено когато авторът е покойник, тъкмо напротив. Но в такива случаи е редно поне едно въведение да се добави, представяне с коментар, който да разяснява ситуацията. Тук няма такива, както вече се повтарям.
Самият текст е типичен представител на тежкия и сух "академичен" стил от соц-време, и за огромно съжаление, съвсем в духа на времето си. Тоест, тежък за четене и основно изброяващ, като изброяването все пак завършва в редица случаи с констатацията как изброените неща всъщност са имали съвсем скромен ефект върху масовото общество. Кратка констатация накрая на темата... Но въпреки това позитивен факт, защото все пак се отбелязва колко ограничени всъщност са промените в обществото (образование, нрави, достъпност до пазари, дори облекло) и как за масата от населението те не оказват никакво влияние. Което е неприятен факт, който обаче в някаква степен е валиден и днес като поведение. Говорейки за образованието, следния цитат ме докара до смях - "Благодарение на новобългарското образование България успява за кратко време да заличи последиците от неколковековното безпросветно робство, да направи първия по-определен жест на своята национална еманципация". - Не, съжалявам, не успява. И до днес не е успяла. Процентът образовани след освобождението е бил едноцифрено число, а отношението към образованието, особено в по-бедните селища, е било дори пренебрежително. Образованите си остават малко и най-често учили в чужбина. Това все пак е отчетено в книгата, както е отчетено и всъщност силно ограниченото литературно развитие.
А че е текстът е писан в онези конкретни години си чили дори от скромния факт, че постоянно се говори за славянство, използва се "стопанство" когато трябва да се говори за икономика, езикът е поостарял, клишета, типични за периода и още видими в някои музеи и публикации са налице... Пак се повтарям, но термините "стопанство" и "буржоазия" се използват под път и над път, понякога по 3 пъти в едно-единствено изречение... Дразнещо е . Някак ми се иска книгата да беше претърпяла редакция от самия автор за ново издание преди да почине. Уви, няма да се случи.
Към края на книгата, когато наративът достигна масово познатите периоди след Кримската война, някак си положението се подобри откъм четивност, но не и откъм детайлност. Завършекът, естествено, е Берлинският конгрес, и няма нито дума за какво се случва след това - а за останалите под османска власт българи Възраждането продължава, например в Банско са откривани читалища в началото на 20 век. Но за това и дума няма.
Въобще, по-скоро съм разочарован, имах съвсем други очаквания спрямо препоръките, които получих. Явно адекватното изследване на Възраждането и на годините под османска власт още предстои да се появи.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews